Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Дон, Ти чуваш ли се какво пишеш? Ако вселената усети стъпките на Фефче в резонанс с твоите - ми она че се гътне бе... |
Tази, както се осмелихте да наречете, бабичка, е с толкова непоколебим младежки дух, че вие, в сравнение с нея, изглеждате по-съсипани и от синодални старци. Усмихнете се бе, джанъм, до кога ще ви яде тази злост? |
| Нема да ми изпълниш молбата, то се е видяло... Не си патил достатъчно от фичонели и немаш закалка. На фон не се отговаря, с фон диалог не се води. В тия теми не може да се трие, затова не увеличавай с безполезни реплики боклука. За наказание няма да ти разкажа менюто от чешкия клуб.  |
Нямам претенции, комбат. Геновева е добра събеседничка и умее да бъде внимателен слушател. Какво повече да искаш от един виртуален събеседник? Приятно е да се беседва с нея. Особено в тая тема. Пражките vinaren... М-м, вкусно. |
| Е, Вевче, спирам. Ма много ми се разигра сърцето от младежки спомени. Без малко да разкажа как щях да се оженя там... |
Мен пък точно кима в зелцето малко ми бъркаше в здравето... Ама мръвката и наливната бира компенсират.  И брамборака, ех тоз брамборак... и книжка с рецепти си купих зарад него. |
| За ваше сведение тази зима съм се оклала и сега се опитвам да вляза във форма ( Дон я знае ). Тъй че, както се изрази един другар по-напред, нечовешко е туй! В ред. - Не ща зеле. Искам месенце с кнедли и сос. Редактирано от - Simplified Solutions на 29/3/2005 г/ 19:32:35 |
| Чакам таксето, да ми звънне, та затуй се заседях. Но кнедлика не ми се губи. Брамборака - супичката имаш предвид, нали? В голямото си увлечение към чешката култура, изкуство и език, съм си купувала и голямата готварска книга - Ceska Kucharka. И чешки вечери съм организирвала в къщи. А за кима в зелето - ами към всяка национална кухня трябва да подхождаш с уважение и с отворено сърце. С изключение на непоносимите комбинации, разбира се. Например чешката салата от домати или от краставици, ми невъзможно е да се яде този компот от краставици в сладка вода, леко подкиселена с оцет ...  Яж кремвирши пък, те поне са 100 вида и са истински - почти като кремвиршите Сачи - Кремвирши от Месо! П П. Симпли, ще липсвам към два часа, през това време можеш да направиш няколко кроса около къщата, като се върна, ще продължим... Редактирано от - Геновева на 29/3/2005 г/ 19:32:08 |
| Не, картофената палачинка. С чесън и ... пак ким, и майоран. Чудно бирено мезе. От сладките имаше един "медовник", чудничък, както не си падам по сладки, туй ми ареса. |
| Пражките кафенета като цяло са много уютни места. Сервизът е малко небрежен и все забравят да ти донесат нещо и отначало си мислех, че е защото съм чужденка и езиковата бариера и т.н., но забелязах, че и на местните им се случва и те, явно свикнали, стават и се самодообслужват. А порциите в ресторантите са достойни за уважение. Първата ти вменява чувство за вина, че няма да можеш да се справиш, но още на втория ден си изяждаш всичко безпроблемно. |
| Мамка им, до десет работят само. Задържах се в абстрактни спомени и пропуснах реалното. Не си взех кнедликите, защото от миналия път имах чувството, че нещо е побългарено, особено с това пикантно ала бг зеле, а няма смисъл тогава. Взех си едно от специалните неща на чешкия клуб - простичката им скара, но в нервозен вариант. Кюфтето в чешкия клуб е толкова сочно, че като го гризнеш, пръска сок наоколо. Бъдете внимателни, но си струва да си поръчате! |
| Пражките пивници носят много от атмосферата на нашенските хоремази. За пръв път ги посетих два месеца след като пристигнах. Бяхме двама, нямаше свободни маси и аз, понеже не бях уверен доколко владея езика, запитах на немски дали са свободни двете места на масата. Да, кимнаха ми и отново си заприказваха. В тия пивници има малки керамични поставки за халбите, негледжосани, с матово бяло покритие. Не поръчваш, непрекъснато сноват сервитьори с табли с по 40 халби и видят ли празна халба я вземат, поставят пълната и драсват един киртик върху паничката. Когато се ориентирах, с ужас установих, че на единия сътрапезник вече му бяха надраскали 19 халби, той вече беше в динамично равновесие, на всеки две халби ставаше да пикае. Колежката, с която бях излязъл, тя ме водеше из Пражките потайности, успя да се справи с 4 халби, аз едва се справих с три. Накрая чехът с 19-те бири стана и много бавно ми заговори на немски - Аз, вика, никога няма да забравя как през войната може би твоят баща ме наричаше tschechische hund - чехско куче, но сега трябва да пия на една маса с теб. Беше ме взел за германец, заради заговарянето на немски в началото. Сервитьорката стоеше и го чакаше. А беше седнал, а нова халба щеше да украси масата. Но той се задържа, обърна се и тръгна към изхода. И си повтаряше - tschechische hund, tschechische hund ... |
| А оня номер, колко халби носят в двете си ръце, сякаш по една халба на пръст. Виждала съм го това и на картинка от немски бирарии, но само в чешките съм го виждала на живо. А - киртика, дето му викаш, то е едно бело листе, на което са зачеркват на стоборче по пет бири. И като гледаш каква оградка се е наредила на масатааа.... Аз имах такова бойно кръщение У Флеку. Беше 1970 година. Говорих си добре чешки. Влизам там, сама дама, с някакъв змийски шлифер и бяла широкопола шапка. Едни момчета, такива бараби, на широката маса, плахо ми предлагат, на чешки, да седна. Аз радостно кимам и благодаря. Стана им драго, че им говоря езика, па ми пуснаха страшен комплимент, дали не съм французойка. Викам им - ааа, да няма разочарования, аз съм от Изтока. Следва ужасена реплика - Руска? Не, викам, аз съм българка. Ааа, щом не си руска, може, сядай. Та не ми дадоха милите, да си платя ни една бира, и некакво много, ама много смрадливо сирене поръчаха само за десерт. И така, от приказка на приказка, та си направих личния рекорд - 6 тъмни бири, сметай 3 литра. Е, беше ми замаяно доста, но момчетата ме изпроводиха до автобуса, а той спираше пред нас. Нема по-страшен махмурлук от бирения - държи седмица след това. На другия ден - мероприятие, с кола, посещение в Карлщайн. Аз жълта, зелена, с кръгове под очите, продължава да ми се повдига...., добре че ме караха мои приятели, питат - какво ти е, аз само викам - снощи, у Флеку, 6 бири. Умреха да се смеят, тупаха ме по рамото, викаха - сега ще видиш колко е тежко, а тоя замък, средновековен, пущината, 14 век, едни страшни стръмни високи стълби, току присядах на малките каменни скамейчици пред витражите. Имам и снимка една такава, умаломощена от там. А с момчетата много хубаво си поговорихме, нали бех в разгара на владеенето си на чешки. Искаха да колят, да бесят, да пускат кръвчица и на Брежнев, и на Тошо, и на Хусак. И се тупаха гордо по гърдите, че били от Свободната република Михле - има такъв краен квартал в Прага. То аслъ на чехите революционността главно по пивниците..., е, и в някои литературни произведения.... **** Та сега, след трийсе и кусур години, всичко ми е в една амалгама - шестте бири, махмурлука, чешките революционери, и ... моята бяла шапка....  |
Най-хубавото мезе у Флеку бяха препържените в олио филийки. Сега като си помисля, хич не е кой знае какъв деликатес. Ама тогава защо ни бяха толкоз вкусни, нямам обяснение. |
| А това, Пивни сир, чак след двайсе години го разбрах, как трябвало да се яде. То е едно супермиризливо сирене, и ти го дават в чинийка с нарязан лук и краставички, и други неща. И аз го ядох така, поотделно. А то се обърквало енергично, като бифтек сос тартар, и се мажело на филийка. Другия път ще знам. |
| Верно, Дон, виждал ли си на друго място такива опашки пред тоалетните? У Флеку се виеше такава, и за двата вида. А лелката там кротко успокояваше нетърпеливите - to je pivo, panove a pani... |
Верно. Сега си спомням. В Братислава има едни дълги маси с някакво подобие на мушамян покрив над тях, успоредни на Дунава, под стария ж.п. мост, там няма такива проблеми - изправят се на бетонния кей и пикаят направо в реката. Тва, само мъжете, де. |