Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
Общежитието край трамвайна линия 3 се наричаше Млада гарда (Млада гвардия). В ония години Братислава имаше много разумно проектиран експериментален неутронен реактор и често правихме курсовите си проекти там. Жените им, поне тогава, бяха по-хубави от чехкинките. |
| Върнахте ме приятели към Прага. Аз съм живял, учил и работил там 6 години преди да се преместя в New York за постоянно. Прага е невероятен град. Живеех в Храдчани, на около 10 минути пеша от "домът на Хавел и Дагмар Вешкерова".Жената на Хавел е много известна артистка от близкото минало.Нещо като Цветана Манева или Коканова за България.Много хубава жена.Павел Травничек, известен чешки артист, когато посрешна Ален Делон в Прага, каза , че не е виждал по-хубава президенша в Европа.Тя беше втора жена на Хавел и много по-млада от него, но се държеше на положение. Първата му жена умря от рак преди да се залюби с Дагмар. Бил съм в "Славия", където се е събирала пражката аристокрация много пъти.Не съм се чуствал подтиснат и без самочуствие, а напротив било ми е приятно и точно. Бил съм много пъти в Луцерна/собственост на Хавел/, където имаше един пиянист Вацлав, които свиреше великолепно.Там идваха много богати и интелегентни хора.Приятно ми беше да общувам с тях и да разбера какво ни отличава от тези хора.С една дума бяха по възпитани и любезни. У ФЛеку -ресторанта, по мое време, се беше превърнал в туристическа атракция.Учех в Карлов Университета и работех като шеф на продавачите на билети, защото знаех English много добре.Офиса ми беше на Старометске Намести. Всеки ден се отбивах до църквата Saint Joseph.Невероятна архитектура и изключителна музика на орган можеше да чуеш в тази катедралата. Шефовете ми бяха италианци.Ще спомена само едно име Сандро Кутурелъо, които по-късно беше главен диригент на няколко софииски праставления в операта в София. Продаващите билети бяха предимно араби-алжирци, иракчани, иранци, афганистанци.Един от тях беше пилотът на единия самолет, които се разби в едната сграда на търговския център в New York. Пих кафе на улицата през зимата при температура --20Ц с Тачер, Хелмут Кол, Горбачов по случаи 10 годишнината от падането на Берлинската стена./през този перйод бях в Прага, но вече не живеех там/.Имаше много хубави и приятни клубове.Повечето собственици бяха американци.Дори лондрито, което посещавах, се държеше от американец.Едно място, което винаги ще помня е заведението срещу Rudolfinuм и Four Season Hotel.Life Music.А Сащо така и наи -голямата дискотеката в Центарлана Европа на Карлов мост , където пяха Bruce Willis и Стинг.Там ги гледах на живо.Посещавах редовно библйотеката на Карлови университета.Там се и хранех, Беше много евтино.Всеки ден имаше от тези прословути кнедлики с Гулаш.С чехите имаме много общо, макар и да не ни понасяха в този перйод.Много българи разменяха валута пред change бюрата и изнудваха туристите.Срамувах се от тях, но не криех, че съм българин.Между другото имаше и свестни българи.По повод, че българите не си помагали в чужбина- срещнах се с един българин , които имаше голям бизнес в Прага на една изложба.След прекараната вечер заедно, то тои ме попита дали искам да пътувам свобоно в Европа без виза.Аз разбира се му казах-да.Искаше от мене да преставя съответната сума пред чешките власти и уреди всичко, т.е. чешки паспорт-residentsНе ми е поискал една стотинка за тази услуга.Винаги ще го помня този човек.До ден днешен не зная защо ми помогна.Така както и не разбрах защо сегашната ми жена прелиташе океана от USA около 10 пъти за да ме види в Прага. |
| Спомените са приятно нещо, но защо да не ги съчетаем и с полезното. Защо не кажете впечатления от приятни кръчмички в София, да знаем къде може да се иде - с колеги, с приятели, с чужда булка.... |
| Ееее, аз по линията на Смарти, дето ме увлече с няколкото бримки да поплета и аз. Рудолфинума, концертите, първия път като ме заведоха там, се засрамих, и за следващото ходене си уших дълга черна рокля, защото повечето дами бяха с дълги рокли там. А на следващия път, като я взех, нямаше концерт, на който да отида. И така си остана. После я взех в Москва, да ходя в Болшой театър с нея. Пак не се наложи да я облека - там ходеха повечето много скромно, с пуловерчета и вълнени роклички. Имах възможност да си насрочвам всяка година двуседмичната командировка в Ustav pro jazyk cesky когато си поискам, и моите дружки от Устава ми сигнализирваха кога започва Пражка пролет. Не ходех на премиерата, че беше много скъпо, а командировките бяха в социалистически размер, не като сега, в европейски. Водеха ме на генералната репетиция. Винаги започваше със симфоничната поема Вълтава. И до днес тези няколко първи такта ми свиват гърлото, а не случайно това е и сигнала на Радио Прага. Пражка пролет започваше обикновено през май. Всичко в бели цветове обсипано, градините под Храдчани, храстите покрай бавната река, ей такава комбинация ми осигуряваше сътрудничеството между двете братски академии. Плюс фестивала. Луцерна - то е друга бира. Там през 1970 г. видях първия стриптиз на живо в живота си., в нощния клуб. И пих френско шампанско, но... млъкни, сърце! Центъра на Прага, всички малки преки на Вацлавака, още ги знам наизуст, знам къде се правеха най хубавите сандвичи, къде се сервираше най-хубавата , мммм, нещо като шкембе чорба, още држсткова полевка, къде се печаха най хубавите кифлички, къде се продаваха най-разнообразните и екзотични подправки, и много, много други малки тайнички... Дано не препълним темата с мелодията на Вълтава, като се изчерпи, мисля да мина към подобни спомени в Медитеранеото...  |
| Докато не си отпрашила на юг, да вметна и аз нещо, че там май няма да съм ти полезен. Една пролет, може би месец преди да се прибера, останах съвсем без пари, бях купил на брат си и родителите нови велветки (велурени обувки, blue suede shoes), марка Бата, много модни бяха тогава. Нямах даже пари за храна. На помощ ми се притекоха самите чехи. Купувахме хляб и мажехме филиите с тучни тварох, което си е долнопробна нашенска извара, само че малко по-блажна. Пакетче 250 гр. струваше 2 крони и заедно с хляба стигаше за еднодневна дажба. Чехите ми се смееха, но аз наум си казвах - Смейте се, но аз след месец ще съм край морето, на домати със сирене, а вие ще си останете тук, с тоя тварох, та макар и тучни.  Редактирано от - Don на 30/3/2005 г/ 15:09:18 |
| Дядо е работил в заводите Бата, докато студентствал. По мое време (ранно детство ) върху стената над Дум обуви на Вацлавака беше останала сянката на марката. "У Флеку" съм го виждала само отвън - мама на такива места не ме водеше. За мен бяха две неща - картата за неделните матинета в Народни дивадло и картата за Зимния стадион (с кънки през рамо ). В цукрарните си ходех сама. И като се запролетеше, почвахме да щъкаме - на Хвьезда, на Шарка, с корабчета извън града или на автобуса и... из Чески рай!А, нали тогава, ако не се преспива, можеше да се ходи до Дрезден без формалности. Е, сметайте, че съм отгледана в Цвингера. Имам чувството, че през събота бяхме там. И който дойдеше от България, мама го замъкваше на принципа малко културка не вреди. Още се носят легенди как десетгодишна съм обяснявала, че няма нищо еротично в "Света Тереза". Ужас! Ма после станах човек. Редактирано от - Simplified Solutions на 30/3/2005 г/ 16:12:22 |
| Докато не са дошли онея, дето ми броят хапките, с двама бохемиста да си споделя нещо за любимите чешки сладкиши. Обложения хлебичек го оставяме настрана, той е мезе. Но той е нещо много специфично за Чехия и никъде другаде в средна Европа не съм го виждала като масов продукт, не мисля, че някой може да ми излезе с контрапример. А любимите чешки сладкиши ми бяха - ветрник, еклер тоест. Освен това имаше едни кафяви сандъчета от шоколад, пълни със сметана, викаха им - раквички, което значи и ковчеже, и ковчег в умалителна форма. А една рускиня, женена за чех, също от Устав про язик чески, с голямо удоволствие разказваше, че това й бил любимия сладкиш, и като искала да се сети за името му в първите си години в Прага, вървейки по асоциацията, си поискала една - мртволка, което е трупче, фактически, за ужас на продавача. Същата рускиня ми беше казала езиковия текст за усвояване на онова особено гърлено Х, на Praha с хубавия пример - хайзле в хосподех соу хнусне... - не го пиша на чешки, че не знам как се пише първата дума, нали не е литературна... За сладкишите - да не забравяме, че все пак това е австроунгарската школа, мириса на прясно мляно кафе във всеки супермаркет, с машинката за общо ползване отпред, изобилието от млечни шейкове - змръзлинови напой, под път и над път... |
| Ох, шейковете! То беше мода дори! По мое време се появиха първите миксери и най-важната част на уреда беше голямата чаша за шейкове. Красота! Многострадална, сетИ се как се казваха онези малечки кръгли еклерчета с дупка в средата - не се казваха еклери, пак бяха от парено тесто и с глазура отгоре, но вътре....ах, вътре бяха с бита сметана! И онзи мирис на прясно мляно кафе.... хем аз не пиех още, а ми е един от мирисите на щастливо детство... щото на Прага.  Срещу спирката на 20-цата току преди прелеза за към Под Кащани имаше цукрарна с този мирис и онези кръглите със сметановия пълнеж. Та като слизах за училище, това беше първият ми утринен мирис. А после с пълна уста вървях и разритвах ръждивите кестенови листа. |
Ами шпички и шпекачки с много горчица? Ами прясна, още топла шунка със сочна мазнинка? Е тогава ми позволяваха и малко биричка, щото иначе грехота. |
| vetrnik, нали ти рекох, кръгли широки гевречета, с бежова глазура отгоре. А пък кремвиршите, т.е. парките. Като ме покани за пръв път дружката ми от Устав про язик чески у тях на гости, ми направи дегустация. Към 6-7 вида кремвирши - парки - диетни, спичкови, и т.н., а на тия, обвити в найлон, им викаха - стриптизки. Простичко така, сварени, и красиво наредени в една купа, пресен рохлик, масло, и четири пет вида бира, за дегустация де... Така се приобщавах към чешката култура.... Малии, няма да свършим, докато ги не изчерпаме тия сите...  |
| Аха, и типичния им кафяв сос, с който заливат печена патица примерно.... Пивоварски дом правят бира с добвака от коприва, чили чушки и какво ли не. можеш да си поръчаш по 100 мл. от всяка за опитване и да минеш на сериозната приказка - халби с нефилтриран непастьоризиран елексир. Има и едни 3 или 5 литрови гарафи, високи около метър и горница, с кранче в основата. Върха. |
Таквиз чешити в таквиз гарафи ги заръчвахме лани с голямото дете в Страсбург. Бе нали казах, че все пак станах човек.  |