Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
Тъкмо щях да казвам за Чичко тревичко! Казаха ми, че било идеален заместител на котешката трева и винаги пониквал (ЧТ). Аз обаче не съм пробвала, защото моята котка не яде трева. Чувала съм, обаче (тук много по слухове взехме да работим че котките по принцип много обичали всякакви драцени, а пък драцената на свой ред била непретенциозно растение. А и с много листа.За лещеното килимче никога не съм пробвала, защото не ми е ясно как ще се запазят цветовете на яйцата защото нали килимчето трябва да е влажно, за да не изсъхне лещата? Някак противоречиво ми се струва, а и не съм го виждала в действие. Аз много не си падам по великденските украси, не знам каква е символиката на тези зайчета, патенца, пиленца и прочее животинки пък и мама винаги слага яйцата в най-семпла фруктиера. Иначе изкуствените треви са в много атрактивни цветове, обичам да ги разглеждам |
| Чичко Тревичко нещо лошо ли е? Като онуй, дето се правят от него въжета? Щото в драцената няма сметка, купиш една саксия за пет шест лева и за два три дни й видят сметката хайванчетата. Дали ако купя от пазара малко от ония, семената за фуражните треви - просто, овес, ечемик, няма да ми излезе по евтино да ги посявам за покълване? |
| Онова за пасенето си е чиста истина. Миналото лято отиваме на виличката на братчедката Соня и в колата се тюхкаме как няма да ни остане вътък да слизаме до малкия залив, щото в двора тревата трябва да е човешки бой и не да косим, да сечем се готвехме. Обаче изненада. Една комшийка вързала за мушмулата теленце, теленцето обикаляло, обикаляло и един приличен кръг беше подравнен като за голф-игрище. Е, сега имаше и collateral damages на купчинки в тоз периметър, но комшийката ги покри с топло мляко директно от майката на добичето, силно екологическо. |
| Сега малко за размножаването на авокадото - тук се води за интересен училищен проект по биология - в детската градина. Вземат се костилка от авокадо и три клечки за зъби, забождат се клечките през средата на костилката, и се поставят в чаша с вода, така че долната 1/3 (заоблената част) да е във водата. Би трябвало да покълне след 4-6 седмици, и след още 4-5 седмици, когато е с добре оформени листенца и корени, се засажда. Красиво е в саксия, особено докато е малко. Но си иска своето - топло, светло и влажен въздух, но без застояване на вода в почвата. Ето така изглежда пуснало коренчета растение:  А така - саксийно растение:  За фурмите - по принцип семената от фурми имат добра кълняемост, докато са пресни. Най-добър резултат имах едно време с един съндък фурми, изпратен ми от една дружка от Алжир. Бяха много пресни, и много покълнаха. Ако купувате от пазара, те са на поне 6 месеца, демек една от 20 може и да покълне. Добре е да се засаждат направо в саксийки, по една костилка, защото никак не обичат да им се разбутват корените. После се пресаждат по веднъж на година - две. |
| Чичкото е чист райграс. Най-полезната тревица е троскотът. Всички зверове го любят. Бащата на един приятел беше решил, че щом добичетата го хапват, трябва да е много полезен и за хората. Тоз приятел беше го засилил на своята си виличка да я поддържа, да бодва тва-онова в двора за салатка в летни привечери. Той не ходеше често, но се надяваше. Та пристига една свежа утрин в средата на лятото и... ооо, пак изненада! Дворът покрит открай докрай с троскот с неимоверна плътност и височина, тъй че къщичката не се вижда. Само троскот и нищо друго! Поливан, торен, въобще полагани специални грижи за туй полезно растение. Екзотическият дедо чак правил опити да консервира за зимата - бланширан в буркани. |
| Я да се върна аз на основната тема Това ми се случи във Виена, бях там на гости на един приятел и той ме пита къде да ме води на вечеря и ми предлага да избирам между разни екзотични ресторанти. Аз, обаче, му казвам, че като сме във Виена да ядем в някакво виенско заведение и той ме води в една квартална гостилница, в каквато се хранели обикновените виенчани. Мястото се казваше "Двете Лизи", представени от един много дебел човек. Ние го питаме дали готвят вкусно и той ни казва "Ами вижте ме, аз само тук ям". Убеди ни, значи, и ние вземаме менютата, но като сме във Виена какво има да се чудим, нали има виенски шницел? И си поръчваме виенски шницел и ни носят по една огромна чиния на всеки и вътре по три огромни шницела и отделно по една купичка горе-долу с размера на купа за семейна салата - това било гарнитурата, тя си влизала в поръчката. Въпросната гарнитура бяха едни доста разварени картофи в един сладникав сос, но приятелят ми каза, че тук така си ги ядели. По едно време ми се допи вода и помолих да ми донесат минерална, обаче дебелият човек каза, че имало само сода, алтернативата била чешмяна. Приятелят ми ми обясни, че в Австрия минералната вода, така както я познаваме тук под път и над път, там била крайно непопулярна, масово се пиело сода. Аз, обаче, сода не обичам и му казвам на Двете Лизи да ми донесе чешмяна. Изядох първия шницел и спрях. И човекът идва и пита някакъв проблем ли има, аз му казвам, че не, напротив, много е вкусно. И той ме пита защо тогава не ям?! Обясняваме му, че е много и бавно става и човекът се успокои. Междувременно заведението се напълни, на съседните маси започнаха да се носят едни камари от печени меса, нещо като нашата мешана скара, увенчана със завита наденичка, прободена със сабичка с лимонче. Голямо ядене. После реших да си поръчам десерт, човекът пак носи менюто, десертите са представени само с две позиции: палачинкен мит абрикосен и палачинкен мит шоколаде. Човекът ни обясни, че разликата между двете е, че вторите са пак мит абрикосен, обаче са полети отгоре с шоколадов сироп. След което малко помисли и добави "В порция са по три палачинки". Ние си поръчахме солидарно една порция, но успяхме да изядем всеки само по една и третата я оставихме за който я иска. Иначе мястото - абсолютно непретенциозно. Едни карирани бяло-розови перденца до половината на прозорците, масите - и те с такива покривки, а столовете - от онези дето тук им казваме "виенски" Никаква музика, никакво радио, никакъв телевизор. Много приятно и много питателно. |
| Доне, последно съм ходил на х. Петрича май преди 24 години, иначе съм минавал долу с влака в последните години. По спомени карам. И на Звездица имат хубави места за голф. * Ели, направи ми вчепетление, че във Виена на Кертнерщрасе до операта имат Starbucks кафе. Продават на краставичар краставици, или по английски - карат въглища в Нюкасъл. |
| Аааа, Виена, специално кулинарно мероприятие, в един международен проект, съвещание там, туй онуй, че ни закараха с няколко коли на ....хммм, Гринциг, или нещо подобно, на младо вино, на едни хълмове около Виена, края на април, едни лозя подредени на пътечки се ширнали нагоре по хълмовете, а кръчмето миличко такова, кукленско, дворче, пейчици, пътечки, беше почерпка от виенския участник, мъкнаха някакви подноси с милион мезета, това младо вино се лееше, само каните носеха пъргави келнерки и ги тропваха на масата. А то е коварно, бързо хваща, добре, че същите коли бяха осигурени и за връщането, и ни закараха до хотела, до стаите нямаше нужда, сами се качихме некакси, успяхме. По същата тази причина, ефекта на младото вино тоест, сега да ме убиеш, не мога да си спомня нищо от менюто, а иначе имам много силна памет за тия неща...  Само дворчето помня, ясно синьото небе, правите редове на лозята и на върха на хълма чучнала някаква замъкъподобна постройка ... Отговорно беше, много отговорно... |
| Има хора, които като тръгнат за някое място се подготвят много старателно - история, забележителности, цени, карта и пътеводител и с този бекграунд, така да кажа, извличат максимума от посещението. Сигурно това е правилният начин, но понеже аз не го умея, към Виена специално подходих само с няколко устойчиви словосъчетания: виенски шницел, виенска закачалка, виенски стол, виенски валс, виенска гора, виенско колело, виенска опера, виенски щрудел, виенско кафе, виенска сладкарница. Знам и за виенски конгрес, но понеже той няма как да се види, започнах да отмятам горните. За виенския шницел вече разказах, там влизат и виенския стол и виенската закачалка - много популярна вещ и в актуална употреба, както видях навсякъде. Виенския щрудел и виенското кафе ги опитах в една виенска сладкарница - Кафе Централ, в 1-ви район, някъде зад катедралата Свети Стефан, най-общо казано. Тази сладкарница е едно старо място, огромна е и е малко напомня едновремешна гара с безкрайно високи куполовидни тавани, от които висят полилеи на вериги (не знам дали така са изглеждали едновремешните гари) и около масите има плюшени канапета, доста поизтрити, защото останах с впечатлението, че мястото никога не остава празно. Пускаха и с кучета, вътре имаше 2-3, видимо безпородни или от някаква неизвестна ми порода, но пък много добре гледани. Имах малък проблем с поръчването на кафето, защото там му казват Кафе Меланже. Виенският щрудел се оказа много вкусен и, приятна констатация, по същия начин го правят и в България - само една пръхкава тестяна кора, в която е увит пълнежът - ябълки, канела и орехи без да се пестят - и поръсен с пудра захар. Надникнах и в други сладкарници и всичките изглеждаха горе-долу така, макар и в по-малък мащаб - тъмна дървена ламперия, постлан под, масивни маси и тапицирани канапета. Малкото ми объркване е, че сега не знам какво точно се разбира в България под "виенска сладкарница". Дали акцентът е върху интериора, защото той се различава доста в различните наши виенски сладкарници... или върху менюто... Иначе видях и няколко заведения от типа на нашенските Айриш пъбс, но те бяха явно с туристическа насоченост. |
| Аз пък свързвах виенския валс с Дунава, зарад Хубавия син Дунав. За мое учудване Дунава изобщо не се оказа част от пейзажа на Виена, трудно достъпен е и с кола - исках да видя ООН, което е зад реката, та бреговете му са заден двор. Разочарование и от Пратера, който ни беше на път. Странно чувство на улицата - на всяка крачка чуваш българска или сръбска реч. Интересно, че пътищата в Австрия са значително по-тесни и лоши от в съседна Бавария. За виенските щрудели и т.п. - пак чувството, че в Ню Йорк в бившата ни квартална сладкарничка Big Apple Strudel по ги бяха докарали (предишния ни квартал беше център на немците и унгарците в Манхатън). Аналогично - в Италия установихме, че НЙ пицата е доста по-хубава, а панинито изобщо не можеше да се сравнява - в Италия е прост БДЖ сандвич с трошлив бял хляб, тука - природосъобразна феерия. |
| Пратерът се оказа едно много грозно място, факт. Стигнах до него заради точката "виенско колело", но като го видях това съоръжение изгубих всякакво желание да се качвам. Сградите на ООН, край които също минах, ми се сториха ужасно подтискащи с големината и броя си. През цялото време си мислех как зад всеки от тези хиляди прозорци седят поне по 5-6 души, които по цял ден се занимават да продуцират безкрайно дълги документи и вътре цари тийм спирит, мотивейшън и коопърейшън 10 часа в денонощието, но как пък за някои това може да е мечта и връх за кариера. Много безсмислено, но това е само мое лично мнение. Наистина, във Виена има много сърби, те работят предимно в малките хранителни магазини и си говорят помежду си на сръбски на висок глас, нищо че наоколо има други хора. В суперите Била пък работят предимно туркини - всичките са забрадени, а иначе са с униформени престилки. Има и един открит пазар, почти като нашите, ама му забравих името, там също се чува предимно сръбска реч и тук-таме българска. И се продават много интересни неща за ядене с всякакви цветове и форми. |
| Тази тема започна с Чехия и чешката страна, тази вечер бях много на чешка вълна, макар и не кулинарна, та се сетих за нея, и за всички картини, които си рисувахме в нея тук. Бях в зала България на концерт на Нов симфоничен оркестър, оня на Росен Миланов, но с друг диригент, сина на Юлия Христова, дето пък е основател на този оркестър и голям музикален мениджър. Чудесно си е в зала България, никакви ендеката не давам за нея, днес осъзнах, че за пръв път съм влязла в тази зала преди 50 години, ако не и повече, но не виждам промяна - всичко си е същото, макар и подновено, и благородното жълто дърво, и сцената, и хубавите полюлеи, и червените мокети, и миризмата е същата, за акустиката да не говорим. А и публиката не се промени с годините - нито изпростя, нито обедня - може би защото никога не е била много богата, и винаги възрастовия състав е бил един и същ, макар че аз съм заемала място в различните му слоеве, уви... Имам приятелчета, с които от двайсе години и кусур всяка година си говорим за абонаментните цикли, кой ще дойде на гастрол, кой диригент е по-добър, и така нататък. И онзи ден пак си говорихме за това. Сякаш времето не е докоснало тази зала и публиката в нея, застинали са като омагьосани в приказка. А това, което също ме върна назад, и времето сякаш спря да тече, това беше симфоничната поема Вълтава, с която започна концертът. С нея започваше фестивалът Пражка пролет, тя звучи и по чешкото радио като сигнал - финалната й част. С разтуптяно сърце я изслушах тази поема и усетих това, което не преминава, каквото и да показва календаря. След това, естествено, имаше почерпка, но това наистина и няма особено значение... Редактирано от - Геновева на 24/4/2005 г/ 01:58:44 |
