Нещо за похапване, нещо за замезване, нещо за почерпка ...
Отиди на страница:
| Абе говорят масово италиански. За надписите кво да ти кажа ми на матиница можеш да се разбереш дали си в правилна посока или не, ако знаеш къде отиваш. Иначе чуждите езици ного ги не владеят, ама и на италиански да ти обясняват пак се разбира. В бакалницата дето си купих хляба и сиренето собственика говореше и френски и английски. В хотела обаче на рецепцията само един говореше разбираем английски. Екскурзовода към прочутата Етна говореше такъв английски, че никъв смисъл не можеше да фанеш, ако че пробутваше тук таме британски акцент. По тоя пункт мисля, че нашето туземно брегово население ги бие по точки. Поне така ми се струва де. Нема туземец по черноморието който да не шпреха поне един от масовите европейски езици. Ако си наемеш кола, нещо което аз не предпочитам, най-вероятно да си скъсаш нервите като спираш да питаш некой за нещо. Аз мразя да се затормозявам с гледане на пътя, дирене и лутане...а това е неизбежно ако се придвижваш собственоръчно, осланящ се на собствения ти инстинкт  |
| Е, па италиански човек свободно си говори, само да се организираш някакси лингвистично и да си спомниш всички изрази от филми и от песни, готов си. А ако имаш и някаква романска подложка, си съвсем у ред. Аз много съм се оправяла с италианския, а си спомням и един драматичен инцидент, като в района около гарата в Рим, ме нападнаха едни циганки, уж да ми просят, с деца в ръцете, и почнаха да ми дърпат ръцете и чантите. А то, щото виждат, че съм беззащитна, един куфар на колела влача за дръжката зад мен, и във всяка ръка по чанта. И посред бял ден, на обед, става туй, заобикалям ги, те все по-плътно ме окръжават, и взе да ми става страшно. Първо си спомних - лашате ми, прего!, по едно време си спомних - баста!, - не се махат, после почнах да викам, ама така лекичко, плахо, на минуващи туристи - хелп ми, плийз, пак нема ефект. И тогава си спомних как викат по италианските филми разни нападнати, изнасилвани и други, и като отворих едно гърлоо - аютооо! карабиниери!!!, амам викам со се сила, и тия се дръпнаха, и веднага притича отстрани техният тартор, един мъж, който взе да ме гълчи нещо, което не разбрах напълно, но което гласеше, че да съм се засрамила, тези бедни жени с дечица нямало какво да ядат, а аз съм викала полицията... Та така се отървах, лингвистично, по асоциация само .... От филми и от песни  На това едно време му викахме - магнитофонна филология, сега вече медиите са други... |
| Абе Вевче, щерката казва, че граматиката на италианския и е доста трудна - особено глаголите - ама като лексика и е по-лесен от английския. |
Малко неаполски щрихи към сицилийските   Mozzarella di bufala (биволска, мазна)  Инсалата капрезе (моцарела, с филийки чабата)  Ricotta (мазна, за 6 евро - три моцарели и една рикота в селския хоремаг в Кастел Волтурно)  Инсалата примавера (рикота)  Лакрима Кристи ди Везувио (вулканично, червено и бяло, 3 евро литъра, бутилирано, в бакалията в трудно достъпното Позитано)  Рizza ai frutti di mare (вредни)  Бaба микро (саварини, вредни) Редактирано от - Чичо Фичо на 05/5/2005 г/ 17:34:38 |
| тъй, тъй, може и да съм приказвала сичкото у трето лице единствено число, но чужд език по папагалска метода, с patterns, готови фразички, едно време имаше една много модерна метода - 999, бая хора учеха английски по нея. Впрочем, така се учи и езика с пълното потапяне, в чужда среда, готови парчета. А граматиката, абе, кой ти гледа граматика. То и родния мнозина го говорят така, със стотина модела, че и по-малко, га сме най зле, тъй да сми, граматика викаш.... |
| Гара Термини била голям паметник на фашистката архитектура, но атмосферата й прилича на софийската централна. |
| То зависи колко добре е структурирана и изучена граматиката. Ние в нашата още не може да се разберем кое е подлог... |
Малко от най-здравословната (и май най-вкусната?) кухня Суши  Сашими  Терияки тофу (салата)  Мизо (супа)  Едамаме туна  Саке |
| Искаш да кажеш flash memory ли - гледам, има и от 512 K даже. А USB порта е от другата страна, твоята, ей на, като туй - Впрочем, забележката ти, Манрико, е съвсем на място - на вкус съвсем като USB port го докарва, слушай хем старо, хем патило...  |
| Геновево, ела тука да ми кажеш на колко градуса да турна фурната та да изпеча малко егнешко. Щот ме е страх да не стане на въглищен къс... Други домакини също са поканени докато не е станала белята  |
| Здравей, Ръбчо ! Сложи фолио отгоре върху агнешкото месо. След като си го намазала с масло, червен пипер, сол и заляла с топла вода. После отгръщаш от време навреме и пак заливаш с вода. Така може и на по-силна фурна. Месото става много бързо.  Редактирано от - Miranda на 06/5/2005 г/ 12:31:36 |
| А добре че ми каза... бегам да му турна фолио, че видиът му на Чукуровски въглищен късми се мержелее се в главата |
Манрико, ето едно по-low-tech Геновева, вкуса е естествен и много изискан. Минимализма е само привиден - подчертава вкуса на всяка съставка.  С лакирани щайгички носят в хубавите ресторанти, сакето в глинено бърдуче, увито в cheesecloth, но пият зелен чай в дървени лакови чашки с основното. Събуват се обувките, но под масата има плюшен трап за варварските нозе, ако ги убива да седят на корточки. Един от най-известните ресторанти на (може би най-прочутия в света гостилничар) Жан-Жорж Фонгерихтен (елзасец) е Вонг (в Липстик тауър на Трето ав. и 54-та) - за френско-тайска кухня. Мога да кажа, че френското огрубява тайското, а пък японското е къде по-тънко от последното. Редактирано от - Чичо Фичо на 06/5/2005 г/ 13:47:13 |
