Отиди на страница:
А някой да си спомня, че преди няколко години по искане а МВФ бяха закрити всички фондове и прехвърлени в държавния бюджет - ДФРР /държавен фонд за реконструкция и приватизация/ към МС, фонд "Приватизация" към МС, фонд "ПКБ" и пр./. Оставиха само фонд "Земеделие"... Така, че по-леко с мислието и недомислието....  |
| И добре, че МВФ закри споменатите от чукчата фондове. Хеле ДФРР си беше създаден то Луканов баш като касичка за “наште хора”. Едни 100 млн долара се изпариха от него яко дим през комините на Нефтохима. Ти ще си ли съгласен, ако си дал пари назаем на някой и той вместо да си плаща редовно вноските както сти се разбрали, спре да се отчите, държи фамилията си гладна и на студено, а пък в същото време си прави “фондче” да харчи по кръчми и курви. Е, нема да си съгласен. И защо ли Луканов и приятели не почнаха да правят здравни и пенсионни фондове навремето, а си стъкмиха ДФРР? |
Това е положението в Гърция и Бога ми - не са цъфнали, Nickolas, това просто не е вярно. Мини границата и попитай който и да е грък дали ако се разболее ще му е нужно да плати и едно евро кеш, от пломбата на зъба до най-тежката операция. * Влез в която и да е болница. Виж организацията на обслужване. Ако не си специалист не гледай друго - влез в тоалетните. Лъщят от чистота. И това което не може да се случи в България - над мивките има саптун, а в тоалетните тоалетна хартия (дори има и оставени резервни пакети). В Гърция здравеопазването е качествено и напълно БЕЗПЛАТНО за гърците ! |
| Едно време се разказваше виц за съветския и американския генерал: "Ние осигуряваме на нашите войници 3000 калории на ден" - казал съветският. "А ние - 5000" - казал американският. "Лъжеш, свиньо капиталистическа, не може един войник толкова ряпа да изяде!" Просто се сетих.... |
| Няма значение образованието.Работиш ли в частна фирма - собственика коли и беси.А пък да имаш и късмет да е бивш военен - може и да му козируваш.На една такава фирма отпускаха по 2-3 кредите, а собственика не ми плашташе осигуровки, не желаеше да подпишем и договор, изплащаше устно договорените заплати с по 3 месеца назад по 20 и по 10 лева на седмица.За отпуски не си и помисляйте.И сега ми дължи част от парите. Ама здраве да е!Издържах 9 месеца и си намерих работа по специалността от второто си висше образование.И сега е такова полажението на колегите които останаха във фирмата. |
| Хунвейбин, много си краен, но и много си прав! По-голямата част оот тези 58% се пада естествено на държавните служители. И какво остава за работещите в частни фирми? А и какво можеш да направиш? 2000 без договори открили Инспекцията по труда, че и глоби наложили даже. Ами това си е направо геройство и чудо. Веднага се сещам за един работодател в града, голям спонсор и бизнесмен и т.н., който държи хората цяла година на пробен период, съответно и без да им плаща осигуровки. Но всеки си трае предвид голямата безработица. Провинция сме все пак. Каква ти квалификация и какво ти образование?! Другият изход е чужбина. Докато бях на държавна работа/ тъй като от няколко месеца предприятието е вече частно/ осигуровките ми се плащаха редовно и върху реалната заплата. Сега обаче ме осигуряват върху осигурителният праг за длъжността, на която съм назначена. Аз знам, че работя друго и знам, че не е честно и знам, че не се плащат и на време, тъй като си правя сверка редовно, а и виждам нулите на бележката си за детски. Е, да викам ли? То ще бъде глас в пустиня... Ако ме питате мен, гласевам с крака и ръце за частна пенсонна система, но и няма кой да ме чуе. Уж взехме нещо от чилийците, но и него побългарихме. И така - кучетата си лаят, кервана си върви... Адресът, на който можете да прочетете новите идеи за осигуровките в Бг е http://ime-bg.org/pr_bg/index.html Ето и статията за чилийският модел. Извинявам се, защото не излиза с URL поради някакъв проблем. Да се пенсионираш в Чили Хосе Пинера Хосе Пинера – президент на Международния център за пенсионна реформа и съ-председател на Проекта за избор в социалното осигуряване към Cato Institute – е министър на труда и социалното осигуряване в Чили от 1978 до 1980 г. Сантяго, Чили - По време на последното си посещение през миналия месец президентът Буш отбеляза, че чилийският пенсионен модел е “велик пример” за реформата на социалното осигуряване в Съединените щати. Преди 24 години аз промених чилийската пенсионна система, която се основава на собственост, възможност за избор и лична отговорност. Тъй като дискутирах нашите реформи с г-н Буш преди много време през 1997 г., когато той беше губернатор на Тексас, и говорих на Конференцията за социалното осигуряване в Белия дом през 1998 г. по време на управлението на Клинтън, аз вярвам, че в момента съществува възможност за двупартийно споразумение в Съединените щати в ключовата област на публичната политика. Първоначално пенсионната система в Чили се основава на същия принцип, който ръководи и системата в Съединените щати. Тя възниква в Прусия през 19 век, където Бисмарк създава разходопокривната система. Но тази система на дефинираните ползи не само зависи от демографските тенденции, но освен това има един фатален недостатък: тя разрушава връзката между индивидуалния принос и ползата или, казано по друг начин, връзката между личните усилия и възнаграждението за тях. Чилийският закон за реформа на социалното осигуряване от 1980 г. позволи на работниците да излязат от държавната пенсионна система, финансирана от социални осигуровки, и вместо това да внасят в лична пенсионна сметка. Това, което определя пенсиите на тези работници, е сумата, която се натрупва в личните им сметки докато работят. Нито работникът, нито работодателят плаща социална осигуровка. Нито пък тези работници получават финансирана от правителството пенсия. Вместо това 10% от тяхната заплата преди данъчно облагане се депозира в лична сметка. Работниците могат доброволно да внасят допълнително до 10% от месечната си заплата преди облагане с данъци. Доходността по инвестираните суми е необлагаема, а работниците плащат данък върху тези пари, когато ги изтеглят при пенсиониране. При пенсиониране работниците могат да избират между три възможности за изплащане: да закупят от животозастрахователна компания фамилен анюитет, индексиран спрямо инфлацията; да оставят средствата си в личната си сметка и да теглят от тях всеки месец, в граници определени според очакваната продължителност на живота им (ако работникът почине оставащите средства стават част от наследството му); или всяка комбинация от предишните две. Във всеки случай ако парите надвишават необходимата сума за получаване на пенсия равна на 70% от скорошните доходи на работника, тогава те могат да изтеглят излишъка наведнъж. Работник, който достигне пенсионна възраст и е внасял поне 20 години, но чиито натрупани средства не са достатъчни да му осигурят “минималната пенсия”, както е дефинирана според закона, получава тази сума от правителството след като средствата по сметката му се изчерпят. (Онези, които не са внасяли 20 години могат да кандидатстват за социални помощи в по-нисък размер.) Работниците могат да изберат всеки от няколко конкуриращи се частни пенсионни фонда, които да управляват техните сметки. Тези компании не могат да се занимават с никакви други дейности и са субект на стриктен надзор от правителствена агенция. По-възрастните работници трябва да притежават дялове от взаимни фондове инвестиращи в краткосрочни ценни книжа с фиксиран доход, докато младите работници могат да държат повечето от средствата си в акции. Законът насърчава диверсифициране на портфейла без задължение за инвестиции в правителствени облигации или някакви други ценни книжа. Всеки работник получава извлечение от сметката си от мениджъра на всеки три месеца и може да следи пенсионния си капитал по всяко време. Работниците с достатъчно спестявания в сметките си за закупуване на анюитет (50% от средната им заплата, при положение, че е с 20% по-висок от минималната пенсия) могат да спрат да внасят и да започнат да теглят от парите си. Но нямат задължение да спрат да работят на каквато и възраст да са, нито да продължат да работят или да спестяват за пенсия, след като веднъж са преминали прага на “достатъчната” пенсия. Тъй като личните пенсионни сметки са свързани с работниците, а не с работодателите, работниците могат да вземат своите сметки със себе си, когато се прехвърлят на друга работа, като по този начин поддържат гъвкавостта на пазара на труда. Системата не наказва или субсидира имигрантите, които получават толкова колкото са внесли, дори ако се върнат в своите страни. Ние определихме три основни политически правила при прехода към лични сметки: правителството гарантира на пенсионерите, че реформата няма да ги засегне; всеки, който вече е част от работната сила, може да остане в държавната система или да премине към системата на лични пенсионни сметки (на тези, които излязоха, бяха дадени компенсиращи облигации (recognition bonds), изчислени така че да отразят парите, които работникът вече е натрупал); и от всички нови работници се изисква да участват в системата с лични сметки. С тази система ние сложихме край на илюзията, че и работодателят и работникът правят вноска за пенсия. Както добре знаят икономистите, всички вноски в крайна сметка се плащат от работниците, тъй като работодателите отчитат всички разходи за труд, когато вземат решение за наемане или уволняване. За да защитим нетните заплати на работниците, ние първоначално прекатегоризирахме вноската на работодателя като допълнителна брутна заплата. Нямаше “икономически” разходи по прехода, защото нямаше вреда от тази реформа за брутния вътрешен продукт (дори обратното – имаше огромна полза). Съвсем различен въпрос е как да се посрещнат преходните кешови разходи за правителството от признаването и в крайна сметка елиминирането на непокритите задължения на социалното осигуряване. Скритият дълг на чилийската система през 1980 г. е около 80% от БВП. Ние използвахме пет източника да генерираме тези парични потоци: а) еднократни дългосрочни държавни ценни книжа при пазарни лихвени проценти, така че разходът беше споделен с бъдещите поколения; б) временни остатъчни пенсионни осигуровки; в) приватизация на държавни предприятия, което повиши ефективността, предотврати корупцията и разшири собствеността; г) преднамерено създаден бюджетен излишък преди реформата (много години след това ние използвахме нуждата от “финансиране на прехода” като мощен аргумент за ограничаване на растежа на правителствените разходи); д) по-високи данъчни приходи в резултат на по-високия икономически растеж, подпомаган от системата на лични пенсионни сметки. След старта на системата на 1 май 1981 г. средната реална доходност по личните сметки е 10% на година. Пенсионните фондове вече са натрупали ресурси еквивалентни на 70% от брутния вътрешен продукт – спестявания, които подпомагат икономическия растеж и стимулират развитието на ликвиден, дългосрочен, местен капиталов пазар. Чрез повишените спестявания и подобреното функциониране на капиталовите и трудовите пазари реформата допринесе за удвояване на темповете на растеж на икономиката от 1985 до 1997 г. (от 3 на 7.2% годишно) до момента на забавяне, причинен от погрешната реакция на правителството към Азиатската криза. Личните сметки се превърнаха в “третото колело” на чилийската политика и системата беше приета и дори подобрена от три ляво-центристки правителства през последните 14 години. Но трябва да споменем, че някои проблеми на пазара на труда доведоха до по-висока безработица и до по-краткосрочни трудови договори, като намалиха участието в системата и направиха издръжката на социалното осигуряване по-скъпа. Когато беше въведена системата, една четвърт от формалната работна сила се включи още през първия месец. Днес в нея участват 95% от осигурените работници. За чилийците пенсионните им сметки представляват действителните им права на собственост. И наистина сметките, а не рисковите обещания на правителството, са първостепенният източник на сигурност при пенсионирането и основният актив на типичния чилийския работник не е старата му кола или дори малката му къща (вероятно с ипотека), а капиталът в неговата пенсионна сметка. Понеже имат личен дял в икономиката работниците приветстват растежа на фондовите борси, вместо да недоволстват, и знаят, че лошата стопанска политика ще навреди на пенсиите им. Когато работниците чувстват, че те самите притежават част от богатството на страната, те стават участници и поддръжници на свободния пазар и на свободното общество. Статията е публикувана първоначално в New York Times на 1 декември 2004 г. |
| ikonomist2000, политиката на ограничаване на икономическата свобода е лява политика. Политиката на държавно насилие над свободния избор и отговорност на личността е тоталитарна политика. * В България през цялото време на "преход" се провежда лява политика и то във възможно най-мутриралия й вариант - мутирал балкански социализъм. * Когато държавата планово развива и регулира икономиката изградена върху държавната собственост на средствата за производство е едно. Там можеш до известно време да имаш екстензивно развитие при ниско качество но продукта. * Когато обаче държавата не прави това, а икономиката разчита на частната инициатива, то държавната намеса и регулация само я потискат и изкривяват. Държавата влиза в ролята единствено на пречка пред създаването на национално богатство. * Е резултата е видим - всеобща бедност, мизерия и корупция. Редактирано от - ole-le на 29/3/2005 г/ 18:09:32 |
| Излиза, че САЩ са най-социалистическата държава - държавно осигуряване, минимална заплата, голям бюджетен дефицит, данъци, облагащи бизнеса, а не потреблението. Аз съм за частната инициатива, но не в този див капиталистически вариант- вижте само заглавието на тази статия. Това не е допустимо в нито една цивилизована страна. И въобще защо либертарианците ни дават за пример Русия , Грузия, Чили? А сега - за Чили. Това въобще не е държавата, на която трябва да подражаваме. Както е известно там реформите се провеждат след преврат и кървав терор. При това те съвсем не са толкова успешни поне в началото. Инфлацията се покачва, безработицата достига 30%, бедността се увеличава. Подробности на : http://en.wikipedia.org/wiki/Pinochet Прочетете най-вече секцията Legacy на посочения сайт. |
Аз съм за частната инициатива, но не в този див капиталистически вариант Какъв див капитализъм те гони. То си е социализъм, при това мутирал реалсоц (и там ни е бедата). Държавата да ти разреши това, държавата да ти одобри онова (или "лицензирани" фирми на "наши хора" . Преведено на практически език - нищо не става без да си платиш под масата и всичко, ако си разбойник и можеш да плащаш. Това е превърнатата форма на властта на номенклатурата от реалния социализъм, която не искаше да загуби облагите си от възникването на свобода и независимост на личността. "Регулациите" нищо не регулират, освен да отпъждат от пазара "случайни" (т.е. първоначално "не наши", а сега не плащащи под масата). Това се превърна в най печелившия "бизнес" - Да пречиш на инициативата и създаването на национално богатство. * И стига си оправдавал Вуте че е зле щото Нане бил по зле, от което следвало че Вуте е добре. Първо, фактите говорят друго. Второ важно е наистина Вуте да е добре. Трето дай първо да оправим Вуте, пък после да се вълнуваме от Нане.  |
Старши честито! и недей пита после “кой ми изяде шунката?”  ..очертава се и дедо Симо да си задава същия въпрос след 3 месеца. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 29/3/2005 г/ 18:58:40 |
| Форумът под поредицата статии за пенсйонното осигуряване показва, че никой не вярва на държавата и НОИ, на сегашната пенсйонна система. Май че е време неплащането на осигуровки да се обяви за престъпление подобно на неплащането на данъци. Всеки парламент би гласувал промяна на конституцията и НК в тази насока, ако ножът опре до кокал. |
| Да, социализмът носи най-голямата вина за дереджето на държавата ни! Защото снесе и измъти едни пиленца, уж лебеди, ама не съвсем, те се оказаха обикновени лешояди, кръстили себе си с имената на феникси, които изкълваха и опоскаха всичко свястно в държавата, а което не можаха да опоскат - разрушуха и разградиха. Та такива едни феникси, скоро ще доведат страната ни до състояние, когато не само Европа и Америка, но и Северна Корея(с която ни плашат) ще е мечта непостижима. Всъщност, ние вече сме почти там. И колкото повече чета форума, толкова по-болно ми става, защото с безродници без минало, няма и бъдеще! И не винете пенсионерите! Не били спестявали! Що за наглост и безочие, enterfornone?! Днешните пенсионери построиха ВСИЧКО, КАКВОТО В МОМЕНТА ИМА БЪЛГАРИЯ! Построиха електроцентралите, кото вие, феникси, ентерфорнонета и Манриковци искате да затваряте, поставиха и стълбовете и жиците по тях, които вие днес сваляте. Жалка история. Горко на България с безродници като вас! |
| Всъщност ole-le и двете неща са верни. Че е див капитализъм - верно и по-див трудно може да се измисли. Верно е също, че социализма беше държавен капитализъм с висока норма на печалба за капиталиста(държавата). Това което е в момента е рядка мутация(по-точно мутрация) от отпадъка и на социализма и на капитализма. При “частна собственост” процъфтява шуробаджанащината – пример Никито Василев, банките, големите "приватизирани" обекти. Липсва капиталов ПАЗАР, което е основния белег на капитализма. Т.н. частни собственици преливат парите от “официалната” фирма в личните такива и за пазара нищо не остава. Схемата се прилага тотално и от дупетатите, яваващи се като дилъри в мръсната игра. |
| Див капитализъм казвам на сегашната ситуация в България: работодателят решава дали ще ти плати осигуровки, дали ще получаваш поне 150 лв. на месец, дали ще работиш по 12 часа на ден и дали въобще ще ти плаща, "ако не искаш, за твоето място чакат други, които ще ми работят за под минималната заплата". Къде е тук прекомерната намеса на държавата? Производителите /голяма част от тях/ произвеждат без да спазват елементарни хигиенични норми и без да спазват елементарни стандарти и така лъжат клиентите. Къде е тук прекомерната намеса на държавата? И въобще проблемите ни се дължат на ненамесата на държавата, там където е нужна. Въобще не бива да се бърка лява с бесепарска политика. Понятията "червен барон", "монархокомунист", "червен капиталист" са нелогични. Истина е, че БСП има голяма вина за сегашния див капитализъм. |
| Оле-ле, Извинявай за откровеността, ама ти си или некакъв провокатор, или си голем тъпанар. Какъв социализъм те е ПОДГОНИЛ ТЕБЕ, бе, джанъм? Или ти така започна да наричаш всичко, от което си недоволен? Па това си е чисто първосигнално! Абе не е възможно! ТИ, КОИТО С ПРЕТЕНЦИИ се опитваш да даваш акъл и да коментираш политиката(па и такава страница в нета имаш) да НЕ ЗНАЕШ, че собствеността на средствата за производство е онова, което отличава соц. от кап. и правиш квалификации, достойни за разума на дебил?! Не го вервам - мошеник си ти!... |
| “социализма беше държавен капитализъм с висока норма на печалба за капиталиста(държавата)” Така стигаме до важното твърдение на Хун “Ако беше реституиран труда-такава претенция можеше да има”. В зората на незазорилата демукрация имаше идеи да се “реституира” труда като се раздадат ваучери и акции по 50000 лв за пълен трудов стаж и пропорционално за по-малък. Това би създало дребните “капиталисти”. Дори при норма на дивидента от 5% дава 5000лв(92-93г.), което означава и безработен и пенсионер ще спат спокойно и най-важно няма да са гладни. Ако работиш или въртиш бизнес това ще е отделен бонус кой-колкото може. Но тъй като НЯКОЙ нямаше интерес да се създаде читав капитализъм при добра стартова позиция, тотално беше въведена мутризацията. |