Къща на село
Отиди на страница:
| И ний вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, вървим, нататък, и няма край, и няма край нашир и длъж. След малко поемам към големия град. Вие поне си имате жълти плочки. Редактирано от - Don на 18/4/2005 г/ 06:50:47 |
Добро утро  Геновева, нали в петък вечер ти пожела да се пробваш с: Професорката + Деветашки = каквото стане  Чакаме |
| Това с хахавия компютърджия от "волф" ми хареса - досущ тукашния бот... ама много лабава му е таксата смет. гаче са му подарили концесията :-) И, моля, не кръстосвайте оня, с татовата коса, с никакви професорки. Пасват си колкото брошка - на кокошка. Заебете старите любови - спаружена работа са, без мъзга. Само любовта къде Партията може да е трайна, ма то е друга сюж.крива ха-ха-ха |
Исках само да обърна внимание, че вие това село го обърнахте на нещо средно между научен институт и дворцов разврат.  А селото де е?  |
| Права е Кайли (вечек нема да и викам инак, щото ми омръзна, па и тя се връзва :-) ). Както преди няколко дни писах: са стана к'во стана .... объркааме географията, се едно история е ... така не може: - село - без циганье ?? - турчин - за домазлък нема ?? - никой не крадне ?? - целото татулувоно с проф., ст...., и проч. селение - селско ?? - нема кучета ?? - ни една местна курва (от полвин село) си не показва носа ?? - и на лайна не мирише ?? - пазар - не иде ??! - и авджии - немат ?? - и на пърчотина - никой не смрадее ?? - па клисар и поп - ич ?? - и курварин селски - немаа, само - убавец ?? - и Bot-а им - градски, утрешен, па и кафе пие только, а не парцуца прекрасная сельская ??!! нема повече да ви казвам, щот ша залитетнете у битувизмите на вх."Д" Ама - ЗЕМЕТЕ СЕ У РЪЦЕ - забравете 9-ти микрорайон, бре, че ша се зема да раздавам пп. ма па се присетих - вело-ерго-чушки! да не е свършила зелевата чорба? баааати натовците, бати е-ес-совците, баааати ... То е, щото чукчите станаха повече от читателите, май. Па чукчо чел только "харлекин"-чо, май  Редактирано от - Старшината на 18/4/2005 г/ 12:19:57 |
| Хи-хи .. Още малко: Там преди 100 лета, там шарен бе света. Споменът ме връща в дядовата къща, все там. Там детски смях звъни. Там царство на игри. С колене разбити, яхнали звездите, гонехме мечтите все там. Дъх на старо вино, сладко от смокини скрити още в скрина са още там. Там преди 100 лета. Там в мойта махала. Прашни калдаръми слизат във съня ми белите салкъми са там. Като дим в комина детството отмина боже щом те има върни ме там. Като дим в комина детството отмина боже щом те има върни ме там. лорета ... |
| А следващото изпълнение е специално за Майката на ротата! ------------- Пончо Американеца беше доволен от себе си. От обиколката по къщите беше събрал три лева, които много му трябваха. Пролетта даже и него беше ударила. Усещаше от няколко дни нещо да напира в него. Само на едно място се освобождаваше той от тези чувства. Забърза по улицата към долния край на селото. Скоро наближи една полусрутена постройка до реката, от която се носеше силна миризма на кочина. Тук гледаше прасетата си Митко Годжука, един от селските дребни хитреци. До дерето се беше проточила една вада, по която изхвърляха мръсотията. С приближаването на Пончо от трите страни на постройката наскачаха едни големи мукани и започнаха да лаят бясно. Дърпаха се силно на синджирите и се деряха. Кучетата усещат лудите отдалеч. От една дупка на стената се измъкна някакво оръфано същество, прилично на жена. Минка беше зарязала циганския табун преди време и се беше установила в селото. Покрадваше тук-там от дворовете, но не влизаше в къщите. После Митко Годжука я пазари да гледа прасетата му. Даваше й храна, стари дрехи, а за празници – и по някой лев. Пончо се зарадва, че Минка е тук и още по-бързо запристъпя. - За кво си дошъл, бе? – любезно го посрещна циганката. - Амиии. - Пари имаш ли? - Имам! – радостно забърка по джобовете си Пончо. – Ето. Ето. - Три лева! – отсече циганката. - Имам, имам. Ей сега. Ей сега. – Пончо измъкна всички стотинки и ги изсипа в шепата й. – Ето! Пустата Минка, и тя се изучи. Преди взимаше по два лева. За пълна програма! Ама от няколко месеца – не ще да чуе за по-малко от три. – Немой, бате, хляб няма, циганетата гладни. Три лева! – тъй дума и не дига полата. Циганката два пъти брои стотинките, че трудно смяташе. Накрая рече: - Айде. – и влезе вътре. Пончо я сподири, но трудно виждаше в тъмното. Само чуваше грухтенето на прасетата, съвсем наблизо. Най-сетне се видя в мръсното помещение, където живееше Минка. В ъгъла имаше постлан един стар дюшек, кой знае откъде домъкнат. На него беше се излегнала циганката и запретнала прокъсаната си пола. - Айде давай, че циганетата сега ще дофтасат. - Ама аз, ъъъ, аз, ъъъ, и с уста искам. – неуверено изрече лудият. – Нали три лева? - Немой с уста. За три лева – само долу. - Ама, ннали ... - Толкоз. Ако искаш и с уста – три и педесе. Давай сега, че няма време. Пончо се приготви и легна отгоре й. Миризмата му се смеси с нейната и, приятно затоплен, той се отдаде на природата. --------------- Старши, стига ти толкова! За другите желания – петарка на челото. Редактирано от - Velikancho на 18/4/2005 г/ 14:49:28 |
| Лепнах, Великанчо! И две големи грозданки от мене!!! И салатка - малка! Давай, че скоро пак ще налетят професорята ньедни, па с едни тънки спомени, па с една едилия - ум да ти зайде  гле'й к'во остана от поръчката: - турчин - за домазлък нема ?? - никой не крадне ?? - целото татулувоно с проф., ст...., и проч. селение - селско ?? - пазар - не иде ??! - и авджии - немат ?? - па клисар и поп - ич ?? - и Bot-а им - градски, утрешен, па и кафе пие только, а не парцуца прекрасная сельская ??!! аааа, и пет кифтета - три за тебе. ОК? Редактирано от - Старшината на 18/4/2005 г/ 15:01:34 |
| По-късно. Сега ще ида да сменя водата в легена, в който си топя краката, докато пиша, че завря от творчески мъки. P.S. За краденето съм го изпълнил. Редактирано от - Velikancho на 18/4/2005 г/ 15:01:40 |
Боже, Боже - в зор те вкарвам изглежда. Ама нали си плащам? Па и ти претупваш интермедията малце. Като отбиване на номер за отърване от навлеци прости ми звучи  Съвет от сърце - ливни една биричка. Пак от мене ! И се хващай за работа - идат Харлекиновите  |
| Много харесвам Шуменско червено. Довечера ще ударя. Ама сега да взема малко работа да свърша, че ме е затиснала отвсякъде. А грозданката си я пиша, да не забравя. С три кифтета. (Не е ли по-правилно кефтета, щото голям кеф става?) Редактирано от - Velikancho на 18/4/2005 г/ 15:16:47 |
| Започна като Къща на село, взе да става Страхилиада. Добре, че се поколебах да пиша, то, впрочем, щото и не можех, де, ама пак си е добре, като не можеш да плуваш, никакви водоеми не са ти страшни, ни чистите, ни ония с жабурняците... Само споделям лично усещане, нищо повече. |
| Е да, само дето шаманите на класнословенето издъхнаха безславно из сюжетните извивки. Целата работа май опря до едното голо е.ане с вариации. Барем прекръстете заглавието, що работата си замириса на лична (не лирична) драма. |
| Генчо Майнов лежеше на миндера в къщата си и трескаво прехвърляше през ума си станалото. Беше изплашен, даже не си спомняше как точно се прибра, но и силно заинтригуван, още по-вече, че болката от натрапчивата вибрация беше изчезнала внезапно, заедно със странния букет от цветове и видения, които го обзеха при къщата на непознатия. Ядоса се и на себе си, че непредпазливо отхвърли максимата си да не привлича внимание, но случилото се го обсеби изведнъж и той не можа да отреагира. Цялата многогодишна вътрешна борба да овладее дарбата като че ли изведнъж, за един миг отиде на кино и рискът от нейното изпускането се върна. Генчо затвори очи и се опита отново да се концентрира, за да възпроизведе усещанията, внимавайки да не пропусне и най-дребния детайл, така, както направи тогава в мига, в който видя непознатия мъж. Нищо. Никаква следа-ни спомен от вихъра на тогавашното усещане..Всъщност там, при прозореца на непознатия, присвивайки очи срещу слънцето, усети, че гледа във фокуса на някаква невероятна енергия, обзеха го силни вълни на странни образи и още по откачени мисли, загуби равновесие и щеше да падне, но се овладя в последния вмомент и извърна глава. После погледна отново и нищо-освен тъмнината на стаята и мъжът зад дограмата; но не той беше важен, а нещото около него. Като в детски калейдоскоп се завъртяха огнени алени езици, студени като сияние на метал, единични думи на архаичен български, май имаше нещо като тайна, предател, или може би приятел-той всъщност не разбра; и ужасяващи идиотски картини от някакъв див спектакъл, който по някаква тайна причина се вихреше вътре в стаята. Сега-нищо. Генчо се ядоса на себе си и на Провидението-винаги, когато се опитваше да извлече нещо конкретно, нещата се спихваха така. Само разбра, че има нещо, отнасящо се до този човек и това място-някаква опасна сила или енергия. Дали беше добро или зло, Генчо не знаеше, не знаеше и дали ще е от полза за него или ще го заплаши, но знаеше със сигурност, че нещо ще се случи на това място и с този човек. Беше и невероятно заинтригуван от новите усещания, а Генчо беше свикнал стриктно да се вглежда в усещанията и да ги проучва-това беше смисъла на целия му съзнателен живот дотук. Въздъхна. Струваше си да поразпита тук-там за новите си съселяни. Влезе вечерта в кръчмата и седна на крайната маса. Избягваше да пие, защото алкохолът притъпяваше сетивата му и той с години се беше наливал с джин, когато искаше да убие дарбата, но това беше отминал етап и той не искаше да се връща към него. Една-две бири не бяха опасни и той си взе от тезгяха халба наливна. „Ся кво правя тук, смуча тук топла пикоч, остава да бях заръчал и кучешки кюфтета, пък не знам как да пробия тези цървули, без да ги заинтригувам от себе си и да им пробудя тъпанарското селско любопитсво" -помисли си той "Я да ги избъзикам за бай Цар, белким тръгне приказката. Абе дали да не прасна един Бифитър с лед и лимонче, доста ми се събра днес. Нее, не бива, то туй шише сигурно е от времето на адмирал Нелсън, ами лед откъде ще имат, пък за лимон хич, освен това ще ме запомнят”-двоумеше се той.. В този миг забеляза, че с бирата му се случи нещо странно. Повърхността и започна да потъмнява с всяка изминала секунда, докато стана наситено червена. Генчо се уплаши-беше изпил повече от половината, но на него му нямаше нищо. Бирата му обаче стана тъмно червена и гъста, като съсирена кръв-погледна я отстрани-нищо-изглеждаше съвсем обикновена, погледна я отдолу-също. Вдигна я отново към светлината-нищо.Само отгоре се виждаше различно-гадната червена маса се оформи като същинска навита змия, която изпълваше цялата чаша. Стори му се, че дори главата и се подава навън и чу съскането на езичето й. -Кво става тук, Майна-да не изпушвам пак..-промърмори Генчо. -Да няма муха вътре. Дай да ти налея друга..-барманката Мима се пресегна и безцеремонно му взе чашата. -Не, остави, Миме-запротестира Генчо -Аааааааааааа! –изпищя Мима и чашата се разби на пода. Генчо скочи, с него наскачаха и неколцина мангали и трактористи от по- близките маси и изпружиха вратове зад барчето. Нищо-стъкла и разлята бира. Генчо хвърли два лева и се изниза навън потресен. Мислеше, че до този момент, това , което вижда е само негово-лекари, баячки и всякаква шарлатания го убеждаваха, че всичко е психокинеза, че това е начинът, по който той вижда движението на психическата енергия, и че дори всъщност не вижда нищо реално. Но този път беше различно-Мима беше видяла същото. -Баси гадния номер, Генчо, напрау ма уби-изкрещя зад него Мима. ......................................... ......................................... .......................... Младежът беше очарован от леля Дора. Но веднага щом я разкара, набра по тутурутката някакъв номер -Бос, работата спи на три без кос и две пешки метър- възторжено докладва той -Хм, неканен актьор се намесва в действието-избоботи гласът насреща. -Какво имаш впредвид ? Не ме шашкай! -Не е твоя работа. Някой друг знае ли за нашата уговорка? -Не, разбира се. - Добре, слушай ся. Трябва непременно да отстраниш тази професорка и другия навлек. Кажи и , че имаш клиент от Англия, който няма да се пазари. -Ама как, тя току що я купи..ти нали каза да уредя само тези.. -Има промяна. Не питай повече-плаща ти се достатъчно.. Трябва ми нейното място и толкоз-цената няма значение. Окей, Бос-смутолеви неуверено младежът-Както кажеш Връзката прекъсна. Всъщност, за парите, които получаваше си струваше да се опита. Въпросът беше как... Редактирано от - Сабахатин Али на 18/4/2005 г/ 16:45:30 |
| Уф, браво, малко течение, отвориха прозорците. Впрочем, защо липсва Гери Мур?  Редактирано от - Геновева на 18/4/2005 г/ 16:54:42 |
| Геновева, като говориш за твоите колеги, та се сетих. Като бях студент, имаше в нашата група един, Пепито, да речем. Та той изкара с тройки, защото беше син на ..., така и не го разбрах какъв е, ама някакъв шеф. Не го вземахме на сериозно, хубаво рисуваше човекът, снимки правеше, хубаво се смееше. Завършихме и след две години - ей ти го Пепито, започнал работа в .... институт на БАН. И аз разправям на колегите си: Е, сега като почне Пепито да пише трудове, ние ще ги четем и ще работим по тях. Стига бе, кой ще му даде на него трудове да издава, там да не са луди. - ми отговарят. И преди няколко месеца си купувам аз една книга, изд. на БАН, и какво да видя - Пепито сред авторите. Кажи ми сега: "Что делать?" |