Къща на село
Отиди на страница:
| Бе старата школа си е стара школа, мисля и аз да се опитам да завържа един роман на Професорката с Деветашки, ама ще видим ще ли ми се удаде... |
айде, продължението, да не плачете  Милев наблюдаваше присъстващите с известен интерес (ако можеше да се нарече интерес лекото оживление, което съботният купон бе привнесъл в апатичното му ежедневие). Каква странна сбирщина... Срещу него седеше някакъв тип на средна възраст, окичен поне с килограм злато, чиито артикулационни способности се ограничаваха до сърдито изсумтяване, щом някой случайно го заговореше. До него – Деветашки; селският чудак се бе издокарал явно в най-празничните си дрехи (личеше си, че не ги е носил отдавна и се въртеше като шугав в тях): тъмносин костюм, лъснал по ръбовете, риза с пооръфана яка и старомодна тревирена вратовръзка; бащата на Стойко Омайников – огромно туловище, което с нещо му напомняше салам, сигурно защото бе пристегнато по средата с колан и горе с вратовръзка, а между тях буквално преливаше; Пешева, която беше украсила повехналата си хубост с прекалено младежки за своята възраст тоалет в пастелнозелено и розово; Елинор, хубавичката брюнетка от съседната къща, която обикновено движеше с дънки и размъкнати тениски, а тази вечер бе с главозамайващо деколте, открило неподозирано тържество на материята; Мина и Лора – колкото еднакви като физика (днес обаче бяха различно облечени), толкова противоположни по поведение: Мина – резервирана, малко вглъбена в себе си, Лора – прекалено и някак фалшиво, според него, предизвикателна към всяко същество от мъжки род, което срещаше погледа й или се доближеше до нея; а Пешев, безупречно издокаран в тъмносиво и ухаещ отдалеч на скъп парфюм, бе взел присърце ролята си на “тамада" и вдигаше тост след тост, решен да поздрави всичките си гости. На противоположния край на масата бяха насядали няколко мъже, които толкова поразително си приличаха по външен вид, облекло и поведение, че Милев се запита дали Пешеви не са цял род от близнаци; асоциира ги с нещо тъмно, разлято и безшумно, и се отказа да се взира в тях. Свали си очилата. Късогледството е удобно нещо – в миг можеш да се изолираш от света, да го отдалечиш на безопасно разстояние и да го превърнеш в размазана безобидна маса. Лукс, който не всеки може да си позволи. Разтърка очи. Отегчаваше се, както обикновено напоследък. В друг момент от живота му сигурно биха го забавлявали пламналите погледи на Пешева към Деветашки, неумелите мечешки комплименти, които Пешев пускаше публично по адрес на Елинор или дебелашките шеги на бащата на Стойко. Стойко... трябваше да мине покрай него за нова доза кока, качеството не беше лошо, само дето ноздрите му се израниха, пулсираха и постоянно имаше чувството, че ще получи кръвоизлив. Защо ли го нямаше този левент Стойко, така биха си паснали по акъл с Лора – не можа да сдържи усмивката си при тази мисъл. Но момичето е хубаво, да, истински сексапилно - малко поотраснала Лолита; какво ли ще стане един ден с нея? Кой знае колко мъже е вкарала вече в леглото си... Сети се за ученическата бележчица, която бе намерил в салфетката си – “Утре вечер към 8 у вас, Лора", колко трогателно старомодно, в епохата на SMS-ите и Интернет... Прозявката му бе брутално прекъсната от силно разместване на приборите пред него, при което очилата му отхвръкнаха на земята. Успя да фокусира пред себе си и видя странния тип със златата, облакътен с една ръка на масата, явно се бе облегнал рязко напред и бе избутал всичко към него; сумтенето му пак се чуваше, този път по адрес на Лора, която се бе появила незнайно кога и как на стола до него. Наведе се под масата да си вдигне очилата и видя буквално от упор ръката на позлатения върху бедрата на момичето. |
| Не е много ясно. Некъв институт научен или университет. Идея си нямам. Мое се развихриш. Важното е че е бохемка и познава деветака и митничаря. Още ги няма на партито. Впрочем за митничаря не съм убеден упсс, може да е оня със златата на клио в откъса. Редактирано от - rubstone на 15/4/2005 г/ 21:59:23 |
| Ми периодически да се препоства един списък на героите с кратки пояснения. И да се допълва. Че да можем да следим с разбиране. |
| Ми и аз им позагубих дирята на героите, все едни си въртя Идеята за редактор е добра, айде да е на хаирлия партито! |
| Крайно време е за динамични и убедителни диалози, дами и г-да романисти! Досега май само Йори се е отчел успешно по тая линия. Както ни учеха в Ташкентския У-т, роман без "пряка реч" е окончателно дегенерарирало прустианство. ...Абе, Труд и 24 часа дали ще раздават и безплатен Пруст срещу 8 лв.  |
| Ханъм, не ни тласкай сега към социалистическия, буржоазния и прочие реализми Диалозите са отживелица, модернизъм е това, вътрешна фокализация, която може да избие и към поток на съзнанието... на автора, ако е притеснен откъм време... |
| Ами точно така де напартито ще се вихрят диалозите, ама си требва време да се съсредотчат афтоприте не става в работно време трябва да се внимава. За това подкрепям Ели да се изчака уикенда тогава некой писател може да има време И верно да се наеме някой редактор за кводките и резюмета. Предложих Симпли и други номенации са валидни |
| Бе как е в София? При нас томчетата ги продават вече в денонощния. На касата зад самобръсначките BIC. Културка. |
| Ами днес гледам Лолитата, в магазина, си стои най отгоре. Па да зема ли да си я купя, аз, впрочем, я нямам... Па осем лева, какво му плащаш, дето се вика... |
| Верно трябва редактор и главните и второстепенни герои да се повтарят през две страници в кратко резюме - кой какъв е, професия, семейно положение, години и как върви интригата. |
| Нема лошо, Клио, у фокализацията, май и у фекализацията, която може да избие и към поток на съзнанието... на автора, ако е притеснен откъм време... Грижата ми е да не става по-скучно. Че най-мразим  |
| Отвреме навреме по едно резюменце така.... Пък по някое време да се отдели в друга тема и там да се прехвърли само текста на повествованието, както и дописваното тука, та може и да се получи нещо цялостно за форумните анали... Пък и по някоя илюстрацийка ако има в стил "Оливър си иска още"... ще повиши интереса... |