Къща на село
Отиди на страница:
| Тоя, австриецът, ми напомня на един герой на Хайтов, горския, мисля, от Пътеки, дето пак с адреналина беше издумкал една такваз реч на немски ловец, който пък пък се оказало, че знае български, та го уволнили без време героя. А нещо за авторството, или за произхода на тази сага да узнаем? |
| Пончо Американеца се понесе унило към центъра на селото. От двора, край който минаваше, се чу глас: - А, Пончо, точно ти ми трябваш. Я ела насам! Пончо се приближи и надникна през вратата: - Аааз ввече хххвърлих боклука. - Ела, ела, зарежи боклука. Ей ти тая мотика, да прекопаеш градинката, че не съм сял чесъна. След два часа Пончо, уморен, си тръгна с три лева в джоба. Той обиколи центъра и се спря при продавачката на чорапи на една масичка до кметството. Опита се да й обясни разликата между героя от “Идиот” на Достоевски и него самия, но тя не отвърна на литературно-критическите му излияния. Пончо се повъртя още малко край нея и хлътна в кръчмата. В единия ъгъл беше седнал Старшината зачервен и черпеше с гроздова някакъв непознат симпатяга. - Пончо бе, къде се изгуби? – заповедно извика Старшината. - Ами, ррработя, ззззает съм много. - Зает ли, днес те видях засилен надолу към свинарника на Годжучето. Да не си помагал на Минка да храните прасетата? - Аз, ъъъъ, имах там ррработа. - Знам ти аз работата, бе. Гочо, я налей на Пончо една ракийка от мене. От дума на дума ракийките на Старшината се умножиха, облажи се и Пончо. Почна да разказва на висок глас “Под игото” и да обяснява трагизма в образа на Мунчо. Гочо кръчмаря не издържа и го избута навън. След половин час, като затвориха кръчмата, Старшината се поведе под ръка с непознатия по улицата към къщи. Докато вървяха, забелязаха Пончо да гази в рекичката с цигара в уста и да повтаря: - Паа паа пааа, патенца. - Кротък луд. – заключи Старшината и продължиха. |
| ------------------ Сутринта намериха Пончо удавен в реката. Лежеше по корем във водата и тялото му леко се поклащаше. Селският полицай направи оглед заедно с кметската наместничка и фелдшера, и описаха инцидента като нещастен случай. Някой от събралите се наоколо хора отбеляза: - Какво е това синьо петно на врата му? Май има и кръв по главата. - Сигурно се е ударил, като е паднал, бил е пиян. – отговори друг. Случаят беше приключен. Измъкнаха от мазето на кметството един ковчег, малко очукан, и осигуриха вечния сън на лудия. На гробищата бяха кметската наместничка и селския полицай. Докато наблюдаваха как гробарите хвърлят пръстта, към тях се приближи Минка. - Махай се оттука, ма! – извика й полицаят. Циганката се сви уплашено, но не се махна. Когато другите си тръгнаха, тя пристъпи до пресния гроб. Огледа се, накъса наоколо малко теменужки и две-три цъфнали глухарчета, и ги положи на пръстта. После извади от дрехите си една смачкана цигара без филтър, запали я и я остави до дървения кръст. Прекръсти се и бавно се отдалечи. ------------------ На другия ден откъм свинарника в долния край на селото се чуваше грухтене на прасета и силния вой на кучетата. Животните бяха гладни. Когато Митко Годжука отиде, циганката я нямаше. Беше изчезнала заедно с челядта си и цялата покъщнина, която се събираше в един чувал. Само прокъсаният дюшек беше останал в ъгъла. |
| Защо трябваше.....ййййй...... по такъв начин.......ъъъъъ, ....... ама и те са хора..... можеше просто да се поприказва с тях, да им се обясни......за хигиената, туй онуй... йййййй...... не го обичам тоя реализъм.....  |
| /ре/ соурс: Натиснете тук, G5 [Златен] 21.4.2005 г. 03:06:55 ПП. полевки или поливки се пише? |
| Рррредддссс! Запекът отмина. Водата от 3 /три/ казанчета не стигна, ама има и кофи. И кеф с тсиганка вече - нанай! Поради папата се случи. И зарад морала един. А-ъ! Редактирано от - Старшината на 21/4/2005 г/ 17:52:04 |
| Защо не ги подми само, ами трябваше да ги тепе, не разбрах. Ако може, поне циганката да не се затрива, мисля някой от героите да сe ангажира с нейната социализация, пък нека й остави нравите - я Пешева все с ръка между краката, ама никой не е ръгнал да я убива... |
| То ако се тепеше зарад едната миризма, колцина щеха да останат? Ти за лустрация нещо чувАл ли си? Да ходиш повече всред народа, по темите... |
| Добре. Ето: Здравеите, приятели :-) Както знаете, бях единодушно избран за ролята на храбрия шивач в този роман. Какво казваш? Не било единодушно!? А Ели не Е ли една душа :-) . Такааа... Тука искам да ви кажа за: некои мои мнения и съображения по тоя въпрос Първото, което трябва да ви кажа е:, че професията ми не е писател. Така че не очакваите от мен професионални, а по-скоро съвети от един лаик. Опитах да зашия храбро в едно общо тяло така прекрасните части на всеки от вас, писал тук... ..А... Това се случи в една тъмна, бурна и дяволски мокра нощ. Дъждът се сипеше като из новия ми душ. Силният, ураганен вятър свиреше и се кискаше с гадния си, злобен кикот през дупките оставени щедро от строителната организация, която бях наел да построи моя замък. Мощни, силно светещи светкавици раздираха небето и разпиляваха енергията си за гръм и за огромна, но съвсем кратка топлина. За да вдъхна живот на създанието, което току-що бях съшил с губерка и рибарски конец (за рибарите-корда:-) ми трябваше и огромна енергия, която щях да взема от светкавиците. Бях поставил много гръмоотводи - не само върху моя замък, а и на полето, в селото и в тъи далечния от моя замък град, които свързах с една обща жица, тел (кабел). Кабелът бе здрав и дебел, та да поема цялата мощ водеща към създанието, което трябва да ни надживее... Бурята наближи накъм менека и положи центъра (окото) си върху главната, наи-стърчаща кула на моя замък. Искри захвърчаха от инсталацията. Дръпнах шалтера нагоре...и включих.... Оживя! Ето раздвижи се и проговори. И първото, което каза бе плахо-скромното: "Даи ми огледало да се видя!". "Нямам" отвръщам ", но добре изглеждаш като за начало".."Тииит-ТиииТ ТИИИТ" Сори, трябва да свършвам със разказа (сътворението) будилникът ми звъни..Отивам на работа.. .... Ели е един прекрасен разказвач. От началото на романа разбрах, че е много романтична (Обичаш ли да се разхождаш из запустели места, с полусрутени, изоставени къщи и мъхести огради, а намерените там забравени и поръждясали предмети да ти разкажат някоя истинска история:-). Тя обръща спецялно внимание и на детаилие, но затуи пък е непостоянна. И аз съм такъв. За_това не откривам сам теми тук. Може ли да поканиш хората на гости, а след туи да няма кои да ги посрещне, нагости или дори изпрати. (, а Ели:-). . Създаването на нещо не е лесно (освен за кибиците и критиците :-Р). Да се пусне една добра идея (и не само) да се "развива" от смосебе си е добре, но това до никъде няма да доведе. (както се и виде:-) Т.е. необходима е една нишка, нещо по което да се води нашето произведение. Профитата му викат на туи фабула, сюжет, а аз му викам-скелет. Основата, по която да се добавят допълнителните части. . Следването и имитирането от останалите участници само на описателните части (колкото и перфектно да е) пак не води до необходимия резултат - един цялостен организъм :-)-(-:оргазъм за читателите :-))) . Полека стигам и до него, рга(ни)..зъма ; -) Доколкото схванах (аз съм си схванато момче, бързо схващам :-) Идеята на Ели бе (Не пропускам Сибила, както и всички тук, .. Старши! :-))) да се направи роман с участници от форума... Какво ни трябва още и какво ни липсва ( не е ли все едно!?) и какво си имаме Ето: А*: Основен разказвач: Тои разказва за интересни събития станали във форума, в държавата, в света или такива извън него, като включва в своя разказ имена или оставя "отворени" полета("изводи"  , в които да могат да се „включат“...Б :-) Всички останали герои. Измислени или реални, които да разказват случката от своя гледна точка или да се "Пъхат" в „образа“ на Името посочено от водещия (основен разказвач), които В:-) Основен разказвач може да е всеки от нас, но тои би трябвало да имитира напълно основния разказвач от началото и да оставя края "отворен", както и необходимите "изводи" (имена и събития), по които да се свързват останалите герои, които Г:-) Биха могли да разказват случката или даденото събитие, както от своя гледна точка, така и от гледната точка на споменатото лице. По този повод да дам пример за взрива в началото. "По този взрив се пуснаха много слухове (нема да споменавам имена, сега, аз само ще ги погледна, а те си знаят кои беха слухопускателите, нали :-))) Некои дори твърдеха, че взрива е бил предназначен за къщата на митничаро, живеещ в съседство, но накрая се оказа, че било гръм от изтребител, преминаващ звуковата бариера. А деветашки е сънувал близначките си в градината :-Р) Д:-) Включените тук помеждудругото кратки "лафове" (подправки; -) да се "омесват" в общото "месо"... Едно време всичко се продаваше поотделно. Например: романите бяха: "Криминални", "Любовни", "Научно-фантастични" и т.нт.., а Баничките беха само със сирене. Днешно време ако баничката със сирене я полееш с мармелад от кисели краставички и туриш наи-отгоре една сурова паржола, ше се харчи по-добре, макар и никои да не я яде ; :-) . Та, историята нека си остане в Селото - „Форума“, Просто „връзките” със (външните) събитията да е чрез разказа на “деиствителни” и деиствителни участници. Чрез Деиствителното и "деиствителното" в тях, които да връщат “топката” (темата) в полето на основния разказвач или към друг(И) "Играч(И)" . Обобщително накрая, за всички, които са си направили труда да ме прочé тът изцяло (Респект!!:-) Театър с един разказвач и много актйори свързани помежду си със събития от нашии живот... Това е. *, да не забравя. Прогнози и участници от "бъдещето"; -) са добре дошли. И за да не се премине към дебати около "правилника". Просто да опитаме, а X.P.  |
| А, както винаги съм забравил нещо. А то си е едно предложение. Следното :-) Любимата ми редакция на Сега, би могла да отпечатва един път в седмицата (напр. в Антология) развитието на форумната Сага :-) . Така и читателите без интернет могат да проследяват настроенията във форума, "пречупен" през погледа на нашите герои тук. А!? ... |
| Добро ви утро, много сте къснобудни :-) Има "нови" роли - на селската врачка. Тя може да вика духове :-))) Кои я иска? А на местният полицаи :-), които е млад, хубав мъж с мустаци и е на 26 години (по него въздишат жените от селото), но тои не говори много (никога не казва повече от 1000...; -)... |
 Предлагам КРАЙ на начинанието. Може да изглежда така: ------------ ... После подписахме договора с ЕС. Останаха спомените от утре и щурците ... |
| Е, пък и ти Стар*.ши :-) ако е зарад мен краят не си доразбрал Аз винаги пиша не КРАИ, а Следва... (ако си забелязал :-) :-) . А и друго... имаше една тема за обединението, това, че не съм писал там не значи, че съм я забравил. Рядко забравям..ше знаиш :-)) *Star but not Old :-) |
| Геновева [Златен] от Bulgaria Общо мнения: 9034 Има една гилдия, оплаквачки тук, дето само надничат по темите и час по час припяват - ааа, свърши вече темата, умре, а Такоко - той пък важен, от ЕС, се обажда - разводнихте темата вече. Теми погребват, кепенци пускат, цъкат съжалително, пъшкат състрадателно... Какво щяхме да правим без тях, чудя се и се мая... Създадено: 25.4.2005 г. 15:00:45 П |
| ..а, чекаи малко, че забравих да викажа нещо важно... ... ... ..не знам, сега не мога да се сетя какво беше.. ...както и да е. Ели, Няма ли да продължиш романа. Ти си разказвача. Може да подадеш и към Ицето Стоичков :-) сам е..в средата на терена. Гледам и Деветашки очаква топката :-Р (деветашки е с малка буквичка, не заради неуважение, а защото тои така си пише с малки буквички) Даваи! ЕЛИ!!! |