Къща на село
Отиди на страница:
Алан Ст., продължавай оттук нататък  Как бих могла да ти отнема удоволствието  Само моля, за да уважим едно по-предно желание на Геновева от днешния ден, обърни по-голямо внимание на храната  |
Той зарад Професорката. Ама и Кайлъшката не беше ли ного скъпа. Пък той сега малко докато предаде проекта го е закинал з а кинти. За това я кани и в къщи, Професорката. Иначе е бивш бард. Тука сега го е ударил малко скромно. Но с тая треска за недвижими имоти, глей какви съседи му довя съдбата. А идат още- цел Англичанин от границата с Уелс се е запътил...  и Митничар от Софето също Хич ме няма по описание на менюта ще ползвам Блек Суонс, ако ми разреши да плагиатствам. А може да го поканиш на специално участие с гастрол на тая тема точно на сценката с яденето между Митак Деветашки и Професорката Редактирано от - Alan St на 12/5/2005 г/ 22:45:51 |
| ти акъл имаш ли, на дама с мрежеста шапка с периферия - казанлъшка гроздова? таман си е вишновката, таман... благичко едно таквоз, с кафето много върви, а е и профирно, това са прости нрави, нема айриш кофи да поднася, чунким не е същото, па дори и по хубаво |
| 99, нищо не разбираш ти от литературни герои и ситуации. Деветашки пие вишновка заради Ева (за малко Люба), защото не върви след n-години раздяла да й накълца марулена салата с много лук и оцет. След години литературната критика ще докаже моята правота, ще видиш. |
... дъждовете ливнаха. Дойде Първата вълна, после - Втората. Къщата, опустяла още ореди изборите, оживя ....  |
| ... а докато се сушеха килимите, намина селският откачалник. Много сериозно погледна към оградата, после - нагоре и заключи "На таралежово мляко ми миришат! Не е на добро ... " .... |
Колко бройки ги гледаш в къщата на село и по колко им е дневната норма при доенето!Млади ми приятелю, ако под "бройки" имаш наум "брой таралежки", дълбоко си се пообъркал: има и други работи, които бодат, а могат и да се доят ...  |
Страшината е прав, време е вече да попроветрим тук и да продължаваме нататък. Четох, за да си припомня докъде бяхме стигнали и мисля, че доста сме се забавлявали с колективното си дело. Което е достатъчно основание да се опитаме да продължим и каквото стане  Надявам се, че повечето от авторите и читателите вече са ходили на море/планина или където и вече са тук. Пускам първи епизод от новите серии, припомням, че всички са поканени да пишат и коментират :-)*** Днес е 28-ми август, Малка Богородица. Вече се усеща есента, дните се скъсиха и сутрините са хладни, от дворовете мирише на дим и печен пипер. Чувствам се особено, всъщност малко нервно и доста любопитно, защото вчера ми се обади г-н Пешев. Нямаше го в селото доста време. Лора и Мина ми казаха, че имал проблеми заради наводненията, някакви складове, които доста пострадали. Нас, слава Богу, почти не ни засегна, селото е нависоко, отървахме се само със страха и огромното облекчение, че ни се е разминало. Г-н Пешев, не ми се беше обаждал никога досега, сигурно е взел телефона от близначките, и веднага каза, че се нуждаел от помощта ми. Тази директност ми харесва, мразя някой да ми се обади и пет минути да ме пита за майка ми и баща ми, горещо ли е при нас, какви са бъдещите ми планове и след всичките празни приказки да ми каже, че всъщност ми се обажда по работа и мога ли да направя нещо за него. Зачудих се какво ще иска г-н Пешев, аз мога само да гледам на кафе, а пък той не ми изглежда на такъв човек, но знам ли… когато хората имат проблеми… И тъкмо да го попитам да слагам ли кафето, той ми каза, че ще ме вземе днес сутринта, ако не възразявам, да му помогна да изберем подарък на г-жа Пешева за именния й ден. Значи Марго е всъщност Мария… винаги ми е харесвало това име, намирам го за много женствено и майчинско. И много обичам да избирам подаръци, особено ако няма горна граница за цената. Тръгнахме рано, храстите са омотани с огромни есенни паяжини, росата по тях още не е изсъхнала и те блестят като стъклени. Г-н Пешев кара внимателно, ръцете му са големи и уверени на волана, държи ги точно на "10 и 10", както ни учеха на шофьорския курс. Пуснал е Ретро радио. Не си говорим, оставям музиката да тече в ушите ми, шосето е още празно, носим се край уморената зеленина на крайпътните дървета и изсъхналите слънчогледи. Все пак не издържам и питам: - Имате ли някаква идея за подаръка? - Не, напоследък имах доста проблеми и не съм мислил. А и не знам какво харесват сега жените. Разчитам изцяло на теб. Винаги съм й правил подарък за именния ден. Какво ли може да харесва Марго с хубавото име Мария? А дали г-н Пешев се надява тайно да направя някакъв конкретен избор? Реших да е бельо, идеалният интимен подарък. Знам, че всички жени му се радват, а всички мъже тайно мечтаят да го подарят, но рядко се престрашават. Още по-рядко пък правят добър избор. В магазина г-н Пешев видимо се чувства неловко, той е само за бельо, ние сме единствените клиенти и всички продавачки са се скупчили около нас, с какво могат да ни помогнат, нещо за госпожицата ли. Казвам: - Не, за подарък. Г-н Пешев не издържа и излезе. Избрах черен комбинезон с много дантели и тънки презрамки, червен колан за жартиери и чорапи. Когато г-жа Пешева е била млада сигурно е носила подобно бельо. Малко е непрактично от моя гледна точка, но ми се струва точно за повода - романтично и с някаква секси носталгия. Запитах се дали ще го носи или ще го приеме само като подарък за празника си. А може и да го облече специално за г-н Пешев, след вечерята, когато са се прибрали в спалнята и той лежи отпуснат по гръб на голямото легло. Сигурно ще използва дрямката му, за да го облече скришно зад вратата на гардероба, а после ще се съблече бавно под бялата светлина на халогенния полюлей. Или пък той ще я съблече шепнейки името й, с устни върху отметнатата й назад шия, както правят във филмите. Не знам, струват ми се сериозни и улегнали хора. А и са женени отдавна… Казах да го опаковат като подарък и излязох с кутията. Г-н Пешев стоеше с гръб към витрината. - Да ви кажа ли какво избрах? - Не, нека да е изненада. Лаконичен е и сякаш е притеснен. Вървим бързо към колата. Очаквах, че ще обядваме някъде, но май няма да стане. - Елинор, мислех да обядваме заедно, но няма да мога. Обадиха ми се, трябва да бързам. - О, няма проблем. Важното е, че купихме подаръка. Стигаме до колата и г-н Пешев ми държи вратата. - Съжалявам, не исках да стане така набързо - гласът му е извинителен. - Няма проблем, друг път - усмихвам му се разбиращо. Спря пред къщи, през целия обратен път не си бяхме казали нищо. - Съжалявам още веднъж. - Няма нищо, случва се - успокоявам го аз. - Но друг път. Просто лош момент - гледа втренчено през предното стъкло. - Всичко ще се оправи - усмихвам му се насърчително. - Елинор - без да се обръща хваща ръката ми на седалката - искам да бъдем приятели. - Разбира се - усмихвам се на профила му. - Сигурно можеш да ми бъдеш дъщеря… - обръща се и ме поглежда в очите. - Има ли значение? - свивам рамене. - Не знам… май съм стар за теб - слага ръката си върху коляното ми и го стиска леко, сякаш с някакво съжаление. - Доскоро - отворих вратата и слязох. Останах на мястото си и махнах през стъклото, докато г-н Пешев потегляше. Изчаках да видя дали ще се обърне. Не се обърна и когато колата се скри зад завоя се прибрах в къщи. Редактирано от - Eleanor Rigby на 06/9/2005 г/ 15:19:58 |
| Мен така ме тупаше по коляното един автоинструктор, още на полигона, като вземех сполучливо някой завой, и ме пляскаше, тъй, малко над коляното, и викаше - Бравос! Ама после каза, че съм изостанала и да взема няколко урока при него частни, с неговата кола, по Витоша сме щели да караме, та се отказах... и така и не станах шофьор... |
За старшинката...ами и аз това имах предвид, че всичко което можех да се дои да се дои!И не ми бъркайте пола-нямам намерение да го сменям...