Къща на село
Отиди на страница:
| ER най-вероятно този доктор, с който сте си имали закачка е бил анестезиолог. И понеже (по форумски прямо: "Нищо не усетих!" ) сте му го съобщили, е бил толкова обидно немногословен. С това вероятно е искал да ви намекне, че няма да ви хареса и приятелят му-хирург...90% от хирурзите, когато се напият, разказват една и съща история за мега - свалка (прерастваща в необуздан секс) с невероятно умна и красива жена, която има ампутиран крак . А вие сте анатомично правилно сложена...  Редактирано от - Doctora на 08/11/2005 г/ 17:39:26 |
| сега си изясних как пол макартни се е оженил за таа скумбрия хийтър - бил е в компания на хирурзи...та се сетих за популярния местен виц за семейството с трите крака |
| Перколес, Ти пиши за кафето, ти ги напокани всичките тези хора :-) а и на теб по- ти върви писането. С какво разполагаш: два дивана сложени П-образно, камина действаща (мама много я искаше и татко извика едни майстори да я направят), трапезарна маса под западния прозорец с 6 стола, телевизор, но той едва ли ще ти потрябва, музика каквато си решиш + Orbital (защото прилича на Orbitel - заради човека от Интернет, на бас че е програмист), за ядене и пиене каквото намериш в кухнята + зелен чай за теб и мед от съседите през една къща (ама тях не ги познаваш, защото още не са се показвали тук) и домашна крушова ракия, не знам дали става за пиене, татко я вари :-) Котката съм я прибрала да не се стресира от толкова много хора, но ако ти трябва жените да я гушкат за по-умилително ще я измъкна изпод спалнята. П.П. Тоалетната е в къщата, с течаща вода. |
| я гле как се измъкна :-))) "по- ми вървяло писането" Това с хората, дето ги уж поканих си беше на майтап. Първо започнах с Доктора и един негов приятел, които да си разговарят с близначките ; -) ...другото се получи, че дръпнах "конеца" малко по-силно. Ти не пишеш - и аз не мога, да знаеш. Нали имаш место за 6 души общо. Ако искаш така- ти да опишеш срещата, както и аз. Само трябва да уточниме още малко подробности, а другото ще го оставим на фантазиите :-) Какво ще кажеш?  |
| Добреее, добреее радвам сеееe като детеее :-) Утре ще напиша нещичко и да започваме :-) (знам че си "малко" мързеланка на писането, ама и аз не ти отстъпвам - хич тамън :-))  |
Дааа, понякога е така... оставяме най-скъпите си хора да почакат. Sorry ... Онзи ден (чакай да не споменавам точно кога ...шшщ ; -) стана въпрос за противоречия, та ми дойде следното на ума... :Неговата горда и права осанка, както и силно изопнатата му походка, изглеждат точно като на човек, който носи железобетонен телеграфен стълб на гърба си, при това заедно с жиците. Косата му е леко чуплива, с онзи неопределен, но приятно-променлив цвят, който лъщи златно- русо, когато е осветена от обедните слънчеви лъчи и е асфалтено-черна през нощта, когато е в тъмна стая. Той я носи винаги на прическа тип „Сложен Алаброс", което не му пречи да я подържа винаги много просто, тъй като е почти плешив и няколкото останали косми по главата му лесно поемат винаги желаната посока, поставена от нежната му, почти по женски мазолестата длан завършваща с кебапчестите пръсти на крака му, които чувстват всеки ръб по главата плъзгайки се елегантно по нея - едва докосвайки я като летен бриз, от който тя се вее волно, като пустиня в бурята. Лицето му е меко и скулесто, все едно е дялкано с тъпа мотика и покрито с къса и мека, но островърха брада с неопределен оттенък на цвета, която от много далеч почти не се забелязва и затова спокойно може да се каже, че той просто няма брада. Гледано от още по-далечно разстояние, от тези твърди и остри черти на лицето му и дебелите, провиснали бузи сякаш се лее една мека добродушност и дори, като че от него извира Известна дързост и красота. Погледът и очите му са винаги кървясали, мътни и мрачни, но много често с фин блясък те издават и онова, така мило и някак си дори моминско притеснение, когато той гледа през малкото, леко запотено прозорче на женската съблекалня в банята, където той често ходи поради това, че такава му е работата – да отчита водомерите на банята. Неговият провиснал корем и цици почти не се забелязват, когато е с гръб към нас и от тази страна - тялото му, може да се каже, че има високоатлетическите пропорции- Висок, строен- с къси крака. От напрежението при изправянето, неговите големи, космати, криви, жълти и проядени, но добре поддържани зъби - щръкнало се подават върху долната му устна, оголени от горната му такава. Той ги покрива с леко усилие, което предизвиква звучни спазми в, и извън корема му, от чието беззвучно действие леко кръжащите мухи, навъртащи се постоянно около чисто атлетическото му и уханно тяло, тупват тежко на земята. ... и реших да го запиша, но тогава то изглеждаше по по-друг начин, ама карай .. Е сега ще дойда пак   |
| я да видя мога ли да говоря, че снощи можех само да се пуля с емотикончета, като в немите филми ---- Ели, къде си. Имам две-3 предложения: Да започнеш ти със срещата и да спреш донякъде, а аз да продължа Да я разкажеш цялата, а аз да я преразкажа от моя гледна точка Или нещо между двете. Дами канят :-) (пърдон- The Lady is First) Редактирано от - Perkoles на 12/11/2005 г/ 11:51:10 |
| Докузли Пехливан беше силен и свиреп главорез. Водеше малка шайка даалии, с които върлуваше из околията през лятото, грабеха, безчестяха моми и обираха наред, а есенес се прибираха по къщята и си деляха спечеленото ни лук яли, ни лук мирисали.. Докузлията беше наследил прякора от баща си, кротък и трудолюбив човечец, който изкара живот прислужник на Садък бей. Всяка пара, която му даваше бея, къташе настрана, докато веднъж се напи на Дмитровден и даде девет бели меджидии за една циганска гювендия в кръчмата на хана, която пък не само че беше ужасно грозна, но и накрая той се изложи, защото мигом захърка в обора. Връщането на гювендията до печката, няколко минути след героичния пазарлък, му лепна тази дамга завинаги. Марко, както се казваше малкото Докузлийче, мразеше този прякор и се докачаше на секундата, колчем някой го наречеше така.. Майка си не помнеше, отрасна в бейския двор в тежка работа, стана як и силен и често се биеше с останалите момчурляци. Не търпеше нито дума, нито забележка, нито поглед дори. Скачаше и удряше мръсно и силно- в зъбите, в очите, в гърлото, докато противника забелваше очи и се срутеше без дъх.. Хората не смееха да го погледнат, но всички зад гърба му си го наричаха така, а за сметка на него си го връщаха на стария Докузлия, комуто се хилеха в лицето, глумяха се, или разнищваха постоянно през зимните вечери . Марко израстна висок, с тежък поглед и ядно свита челюст, подвижна и гъвкава снага и тежки юмруци, често употребявани за защита на накърнената му чест . Когато стана на осемнайсет, натръшка всички пехливани на мазните борби и отнесе коча в къщи и Садък бей веднага го назначи за телохранител и пазвантин. Бяха смутни времена. Пазвантите често се събираха, яхваха лъскави атове, засукваха мустаци и минаваха вкупом през улиците, начело с тъпани, зурли и байраци, въоръжени като за война и пребиваха който зърнат. Никой не смееше да им каже гък, нито да се запита толкоз ли е богат бея, та да им плаща за сърмените елечета, сребърните пищови и златните табакери за тютюн. Докуз пехливан вървеше най –напред, конят му струваше повече от този на бея, а по дрехите и пищовите имаше извезани малки девятки. Често намираха по убити и ограбени търговци нарисувани на гърдите и бузите с върха на ятаган кървави девятки. Каймаканинът знаеше и беше чувал за тези девятки, но си траеше.. Нямаше доказателства, нямаше свидетели на многото обири и убийства от Гергьовден до Димитровден в района, но още повече имаше извършени от многото знайни банди и разбойници по това време. Докузли Пехливан минаваше за наше момче, освен това беше тартор на синовете на останалите знатни мюсюлмани. Те не го възприемаха за гяур, той беше един от тях, расъл с тях, живееше като тях и никой не се впечатляваше, че не ходи с тях на джамия в петък. Беше най-силен, най –умен и най-жесток. Не си струваше да се пресича пътя му. Него ден Докузли пехливан седна тежко в кръчмата на хана и си поръча кафе. Извади златната табакера и започна да си свива цигарка. Мина, дъщерята на ханджийката, му донесе филджанчето и чаша вода и понече да забърше масата. -О, о, о, чудесна табакера, Марко ефенди, хептен като на снощния базиргян, дето пътуваше за панаира -Тъй ли-нададе ухо Марко. –Къв беше тоя човек? Табакерата я беше взел отдавна, тя беше една от първите му плячки. Нямаше как да има баш същата някой. Освен това беше закрил сезона и не му трябваше информация за нови жертви. Но нещо го накара да се замисли. Момичето с ококорени очи заобяснява, че той имал досущ същия поглед , какъвто имал просяка на кръстовището след Куртова кория. За русчука пътувал. Докузли пехливан беше виждал този просяк. Сегиз тогиз той идваше в хана да се стопли, да пийне някое кафе, с дребните грошове от просията и да хапне, ако някой се смили над него. На това кръстовище седяха мнозина прошляци, но напоследък май само този висеше.. Често намираха в околностите оглозгани от чакали кости на коне, но никога хора. Намаляха и силно потенциалните клиенти на Докузли пехливан по това най-доходоносно трасе. През сезона Докуз пехливан и шайката му постоянно наблюдаваха хана. Изпращаше през ден-два човек, който му съобщаваше чрез двамата негови хора извътре, кой от богатите търговци, или богати джелепи е нощувал и закъде потегля-дали към Русчук, дали към Разград и Ески Джумая, за панаира, или за Варна, дали към Бяла и Търново Марко ги причакваше близо до своето убежище и скриваше плячката там. По другите направления . Но вече две години почти никой, минаващ към Ески Джумая, не стигаше до неговата пусия. Стигаха само групи, въоръжи до зъби, с които трябваше да се разправя жестоко. Нямаше единичните удари на големи риби, които бяха най-лесни и сладки. Докуз пехливан отдавна се чудеше на какво се дължи факта, че съгледвачите му докладваха за хора, които после се разтваряха в нищото. Това беше причината Марко да приключи този сезон далеч преди Димитровден-слаба плячка. Явно, имаше конкуренция-но кой? Кой можеше да е-не бяха останалите главорези-половината от тях бяха изклани, другите не смееха да се вяснат наблизо. Не му харесваше тая керата-погледът на окото му бягаше надолу, когато го погледнеше случайно.. И сега –тази табакера? Сигурно момичето се бъркаше. Табакерата си е била на някой, който Докузлията е пропуснал, защото се прибра по-рано тази година продължаващ за Русчука. Сигурно. Но трябваше да се провери. Цяла седмица Докузли пехливан обикаляше с коня си до кръстовището и обратно. Но просякът беше изчезнал. Той, също като Марко, не обичаше май да се появява, когато застудее. Марко реши да се откаже и да остави този въпрос до напролет. И изведнъж го видя. Излизаше от гората и вървеше спокойно към кръстовището. Марко спря коня. Какво търсеше в гората просяка? А може и да е ходил по нужда? Да отиде ли да потърси в гората за нещо съмнително, или да продължи. Реши да продължи. Просякът се поклащаше в транс, седеше по турски и си мърмореше нещо, в синхрон с поклащането. Огромна чалма, скриваше лицето му, имаше и препаска на едното око, а дрипите му бяха ужасяващо мръсни и вонящи. -Аллах вереджи, аллах вереджи- си мърмореше в транс, досущ дервишите. Марко нагласи един грош от кесията си и му го подхвърли, без да се навежда. Окото на просяка проблесна и внимателно го опипа. Марко усети, че просякът го позна, защото както проблесна за секунда погледа му, така се сведе надолу като прерязан... - Аллах вереджи, аллах вереджи-повтаряше непрекъснато той –-Аби, бир тутун варму? -Сакън, господарю, то за хляб няма-отговори му той. И си продължи -Аллах вереджи, аллах вереджи.. Марко продължи, но усещаше нещо в тила си. Смушка коня и той се изстреля. |
| Браво Сабахатин Али. Страхотен разказвач си. Давай нататък. Така е, все едно някой ми е дръпнал книгата от ръцете на най-интересното място. |
| Аз, щото, тъй, не съм много креативна вербално, реших да дам принос с илюстрации - досега чистата вербална форма малко изсушава изложението и напряга въображението, та затуй първо допринасям с един изглед от Софийска област, края на есента, малко тъжни голи хълмове, с поглед към далечната верига на Стара Планина, само една самотна дъбичка на преден план ... *****  Редактирано от - Геновева на 27/11/2005 г/ 15:28:31 |
| И още един принос - прозорец на моминска стая, интригата е в пуснатите перденца и запалената лампа вътре.....  ******  |
... ми и я, 'шот не съм такова, кр-нещо-си, да покажа вю то на спалнята на Ели (така кажа, на - честен кръст) към Къщата ....  ... баш преди снега ... ама да не си помислите нещо ? Редактирано от - Старшината на 27/11/2005 г/ 16:03:00 |