Къща на село
Отиди на страница:
| Тежко, тежко ! Вино дайте ! Пиян дано аз забравя, туй що глупци вий не знайте Позор ли е или слава! * Че с вино се лесно лекува безумно тезана душа и спира сърце да тъгува налейте да пием сега ! * Налей ми вино в чаша тънко стенна ......................................... .... сърцето дрга участ заслужава но не забрава, ах, но не забрава ! |
| Срещнахме се на спирката. Бях му казала, че ще взема автобуса в 2 следобед и той ме чакаше. Стоеше малко встрани, под едни дървета, и аз отидох при него. Усмихнахме се едва-едва, просто леко разтягане на устните, после тръгнахме един до друг. Той ме поведе по някакви улички и само при смяна на посоката ме хващаше за рамото, колкото да ме насочи, и после веднага ме пускаше. Влязохме в някакъв вход, качихме се по стълбите до последния етаж, нямаше асансьор. Той извади ключове и отключи някаква желязна врата, боядисана с червено-кафява блажна боя, отвори я и отстъпи, за да мина. - Какво е това? - Ателието на един приятел. Художник. Влязох, за пръв път влизах в ателие. Голям безпорядък, буркани от компот пълни с четки, всякакви предмети, маса изрязана от пън на дърво и край нея миндери с вълнени черги. В дъното зад полусгънат параван се виждаше матрак, покрит с одеало на черни и червени райета. Миришеше на терпентин и хартия. Посочи към миндерите: - Сядай, ще пиеш ли нещо? - Да… Той отива към някакъв хладилник: - Какво? - Не знам… каквото и ти. Връща се с две водни чаши с нещо в тях и сяда срещу мен: - Не можах да намеря други. Наздраве! - Наздраве. Гледаме се в очите, отпивам. Оказва се ракия. - Може ли някакъв сок? Или нещо… Той става и отива пак при хладилника. Чувам го как мести някакви бутилки, после затваря вратичката: - Няма нищо, да ти налея ли вода? Кимам. - Може ли да пуша? - Да - връща се с водата и пепелник. - Ти ще запалиш ли? - Не, аз не пуша. Паля си цигара и се оглеждам. - Не знаех, че познаваш художници. - Служихме заедно. Пак мълчим. - Сигурно си водил много жени тук… Той протяга ръката си и хваща моята през масата: - Ела! Ставам от мястото си и заобикалям масата, той не пуска ръката ми. Отивам при него и сядам на коленете му. Хващам лицето му и го вдигам към моето. Целуваме се бавно. Галя косата му и ушите, кожата му е леко грапава и влажна, брадата му е набола и я усещам под дланите си. Спираме за малко, аз му се усмихвам. После се целуваме пак, затварям очи, отварям ги, за да видя дали ме гледа, както когато се целувахме в тях, гледаше ме. Отдалечавам малко лицето му: - Защо ме гледаш? Той не отговаря. Повдига ме леко, за да стана, хваща ме за ръка и ме води към леглото. Целуваме се прегърнати пред него. Роклята ми е без копчета, той я хваща и я вдига нагоре. Аз го пускам и я събличам сама през главата. Пускам я на земята, после си разкопчавам сутиена. Гледа ме. Без да сваля поглед си съблича ризата, разкопчава колана на панталона и го събува заедно с бельото. Коленичим заедно на леглото, после той ме слага да легна и ми събува бикините. Стои на колене до мен и гледа тялото ми, не ме докосва. После се навежда и целува гърдите ми, подпрял се е на лакът, другата му ръка гали корема ми и слиза между краката. Надигам се към пръстите му, галя раменете и гърба му, усещам как кожата му се изпотява. Пенисът му е топъл и твърд, той го търка в бедрото ми. Ръката му се вдига и гали гърдите ми, зърната ми са се втвърдили, той ги разтрива и гледа движенията си. Пресяга се през мен към панталона си и вади от джоба презерватив. Застава на колене и къса опаковката. Гледам как го слага, опъва го и проверява дали е здрав. Привличам го, както съм по гръб. Усещам мекотата на тялото му върху себе си, пенисът му влиза дълбоко и бавно. След първите няколко движения забързвам ритъма. Той спира, подпира се на изпънатите си ръце: - Недей толкова бързо! - Защо? Хубаво ми е - с ханша си го подканвам да се движи. Той се подчинява, очите му са затворени и челото му се е изпотило. Движенията му стават по-мощни и по-бързи. После изведнъж спира и свършва с последен бавен и дълбок тласък. Отпуска се върху мен с тих стон. Лежим, тялото му е тежко и топло, галя косата му на тила. Той се преобръща по гръб, протяга ръка и аз лягам на рамото му. Галя космите на гърдите му. Мълчим. - Ти май не свърши? - Нищо, другия път - щипвам го леко по носа. - Ще си запаля цигара. Отивам за пепелника, лягам пак и го слагам върху корема му. Мускулите му се стягат от студенината на стъклото. Облизвам едното му зърно, той натиска главата ми към рамото си. - Не прави така. Паля си цигарата, той лежи неподвижно. - За какво си мислиш? - очертавам устните му с показалец. - За нищо. Хайде да ходим. Изгасям цигарата. Обличаме се и излизаме. - Ще се прибера с автобуса. - Да те изпратя ли? - Не, няма нужда. Няма да се изгубя - усмихвам му се. Той не отговаря на усмивката ми. - Добре. - Чао, ще си видим - обръщам се и тръгвам. На пресечката се спрях и се обърнах, исках да видя дали ме гледа, но него вече го нямаше. Тръгнах бавно към спирката, до автобуса имаше около половин час, нямаше нужда да бързам. *** Вечерта намерих Тотнъм в ай-си-кю - Хай, бейби :-) - Оооооо, сладкиш :-) Как е? - Спах с Пешев - Уау!!! Я раздуй :-Р - Ами няма какво :-( - Що???? Да не му е малък? Мухахахаха - Мне, нормален му е - Ами кво? Не го вдигна ли? :-]]]]]]]]] - Глупости. Казах ти, че се чукахме - Френска? - Не - Сладкиш, много си умислена нещо. Да не се влюбваш? :-Р - Не ставай смешен - Ако е несподелено, ела при батко да те утеши {&} - Мръсник {} Ще кажа на mintkiss :-)))) - Бе, то лошо ша стане жена му ако разбере :-( Ще се виждате ли пак? - Не знам :-( - Сладкиш, зАеби го тоя, чуй да ти кажа да мача Разказа ми подробно мача. Много е досаден с тоя футбол, но ми е приятел и го изслушвам. По някое време се появи mintkiss и аз излязох. С нея си бъбрим, но тази вечер нещо не ми се общуваше. Исках да споделя с Тотнъм, но не знаех какво. Изключих компютъра. Оправих си леглото и погледнах през прозореца. В Пешеви беше тъмно, колата му беше паркирана пред дворната врата. Редактирано от - Eleanor Rigby на 04/3/2006 г/ 17:04:06 |
| Браво, Елинор, запуши им устата на пиениците, дето само знаят чаши да дигат, а ти им показа и дела, не само думи...  Сега, моите коментари към твоите кратки житейски моменти, пресъздавани тук, не могат да включат тоз път технологични забележки, предвид естеството на описаното, но усещам пак една съпричастност, този път свързана само с обстановката. Ех, тия ателиета....  Добре е схваната спартанската (само на пръв поглед) атмосфера, има и специфика в дизайна и в поддръжката на ателието на художника, скулптора, дори и керамика (за последния тип имам много бегли впечатления).Ама не му е тук мястото... |
Почти худжожесгвена произведенее! Пиеницата си свършел рабатата и си отишъл!  Даже и предпазител сползувал!??Значи не е прав Доктора га обясняваше схемата, че алкохола повишавал щението ма намалял способностите!  |
| Всяка дама с повече от двама мъже в живота си (и достатъчно свободно време) щеше да изчака 15-20 минути. Вторият сеанс при тази взаимна химия, би бил доста впечатляващ. Значителен брой млади мъже (и съвсем не алкохолици), поради превъзбудата имат кратка първа сесия. |
| Геновева :-) Ако не тук, къде другаде? Знаеш много неща и разказваш много интересно :-) Не виждам какво ти пречи, то романът и без това върви бавно :-( Що се отнася до технологичните забележки, те вече започнаха ; -) Чакаме още Старшината  и Архангел Михаил  и може да има втора сесия - подобрен вариант ; -)Сабахатин Али, сигурна съм, ще излезе със собствена оригинална версия, чакаме Или поне да каже какво стана със Сандьо  |
Тeхнологичните забележки са нещо различно от експертното мнение.  Надявам се, да не го приемете лично. Макар героинята съмнително често да попада на анестезиолози (обяснявал съм го в предишно включване). Иначе тук повествованието напомня Ъпдайк и "Заеко, бягай". Редактирано от - Doctora на 04/3/2006 г/ 17:31:35 |
Това, допълнението в редакция, изгуби се некак красотата...  Ааа, да, и сега забелязах, да отпочваш с чаши ракия, кат некакъв руски пиеница, без мезе, че и даже без безалкохолно, това си е, ама не знам как да го нарека. Съвсем по схемата - Пушкина читала? Лермонтова читала? Ну, давай .... и т.н. Тоя Пешев, голем простак излезе. Никакво чувство за красота и у него. Бройкаджия! Един само човешки елемент имаше у него, като се възпротиви на началното ускорение, ама е незначителен. Къде са ленените чаршафи бе, къде са запотените свещи, къде е Вангелис, в края на краищата ...  Редактирано от - Геновева на 04/3/2006 г/ 17:39:39 |
| Докторе :-) Експертът си е експерт и в почивните дни :-) Хубаво е да се знае клиничната картина на сюжетната ситуация :-) Страшно ми хареса това "всяка дама с повече от..." и т.н. до края :-) |
| Сега... Пешев така го разбира, така го организира. По-естетично ли щеше да бъде, ако се беше явил на срещата с найлонова торба от Метро и от нея да изпадне данъчната фактура? Или пък можеше да наеме почасово стая в непрестижен квартал... още по-лошо. Вярно, обмислях вариант Б - полянка край селото, но ... ако има следващ път ; -) |
| Вероятно не е естетско, но е житейски правдиво. Имам спомен, че някои дами се отбиваха напазарували, за да могат да се отпуснат в достатъчно продължителен (дори изнуряващ сеанс) и да се приберат в къщи като същи героини. Даже тези сесии бяха кодирани във въпроса "Искаш ли да напазаруваме днес?" Еманципирано погледнато, защо да не го направи и мъж? |
| това, за напазаруването и други подобни пароли, е абсолютно вярно и е проява на здраво отношение към нещата, но все пак, господа, става дума за първия път, ама недейте така, моля ви се!!!! |
| Да, тържественото посвещаване изисква подобаваща романтика и тънък психологизъм.Но вероятно се отбивам тук рядко и не съм схванал поантата. Посипвам си главата с пепел...  Mea culpa!Редактирано от - Doctora на 04/3/2006 г/ 18:28:30 |
аз съм пропуснала нещо в интригата, ама ако това е реализация на живо на интернетно познанство, смятай, че момента на посвещаването са си го изкарали пред мониторите. Сега става въпрос само за една бърза консумация, кракмаг, дето се вика, можеше и по-лошо да е, мани, мани...  |
| Понеже романът се точи вече доста време и има позабравени моменти, искам да обърна внимание на един доста ранен постинг (Зе Мария), където се говори за досегашния живот на Пешев и се казва, че той е имал доста връзки с жени. Така че това не му се явява нещо съвсем ново. Затова ми се струва логично, че е пренебрегнал романтичните подробности, слагайки Елинор в групата на поредната жена в леглото си, поради което разчита само на наличностите, които евентуално ще завари в хладилника на приятеля си. В негова (на Пешев) защита ще кажа, че все пак се извинява за неподходящите чаши и зачита всичките искания на Елинор. Освен това разбира, че сексът не се е получил съвсем удовлетворителен за нея, което му сдухва настроението, не знам дали се е разбрало. |
| Предполагам, че няма мъж (падащ си по белия чаршаф и душчето, а не по ветровитите, тревисти или пясъчни приключения), който да не е ползвал casa d'amore (апартамент, мансарда, таван, ателие). По правило има джентълменско споразумение хладилникът да съдържа определени наличности. Включително сезонни плодове и бутилка пенливо вино... * Относно основната тема - винаги съм твърдял, че има огромна разлика между Джакомо Казанова и дон Джовани (макар да ги ползвате често като синоними).Аз съм следовник на първия. Защото той преди всичко се старае да бъде абсолютно сигурен, че е добре на дамата. Пред възможността да бъде разбирана, дамата предпочита да бъде обичана. |