Къща на село
Отиди на страница:
| Йори, привет!Не й се бъркам на авторката! Маргото досега е карала само на сех, сега й се е паднало да завъди "сродна душа"!  . Митни, доколкото имам спомен, само един е сериозно болнен от оонанизъм! Останалите сме воайори.  |
| Архангеле Михаиле :-) Толкова си близо до десятката на творческите ми планове, че чак ме е страх да продължа, за да не се изложа ; -) Това за жиголото е приятна пикантна идея, но май изпуснахме момента. Трябваше да го вкараме доста по-напред (но ти може и да не си чел ранните глави) - там има една сцена, когато Марго е сама в семейната спалня и... ъъъ... й се иска да не е сама, ако ме разбираш. Но ако мислиш, че и сега не е късно, вмъкни една сценичка, тъкмо аз ще отида да понакупя малко мартеници за утре :-) Иначе за еднократен секс със случаен минувач никога не е късно, бях чела в едни писма на читатели на един Плейбой, как една жена извикала един градинар да й окоси тревата и какво станало в паузата. Подходящо е, защото Пешеви имат ливада, но пък ще е много откровено плагиатство. Но пък който иска може да разработи и тази идея, защо не. Много съм благодарна на Геновева, че изобщо не протестира дето изпратих Деветашки по музеи, вместо да го настаня в някое кнайпе с швайнфлайш мит зауеркраут  Само това ходещо човече на Старшината никак не ми харесва... на разочарование ми прилича. |
| Хубаво, че го изпрати по музеи, човекът не е като мен простак, да минава с вурст в ръка сакралното място на прехода, съзерцавано десетки години дотогава от свободолюбиви източни граждани... Аз си спомням сега това чувство, като си купих вурста, си помислих именно за комичността и принизяването на ситуацията, просто както отхвърляхме с усмивка тези стари спомени от дългогодишните избеляли табута... Това беше моето виждане за пътя към свободата  |
| Има едно заведение Чекпойнт Чарли (Сф, ул. Ив. Вазов или съседната), на което концепцията била "да срещне, запознае и помири двата свята чрез храна" Така че, Геновева, ако това не ти е първото споделяне на случката с вурста, отиди да си потърсиш авторските права И се върни с репортаж от мястото, чакам/е с нетърпение :-) |
| Отдавна го знам аз тоя Чекпойнт, в зданието, дето е военното издателство, ама съм му проверявала цените, доста е скъпичко, мисля, че е посещавано от някои именити форумци, моите компании са от средната класа, ний ходим на Хепи. За смисловия и емоционален пълнеж на храната, извън радостта на простото засищане и гъделичкането на рецепторите на небцето, може много да се пише, и аз съм споделяла туй-онуй по въпроса тук, затова си мисля, че Деветашки, като един човек с образно мислене и жива емоционалност, би имал какво да сподели с читателите, седнал пред едно блюдо с......, и чаша ......, в една малка .... , разположена на ......., под звуците на...... Мен си ми е слабост Деветашки, в една от първите бродерии на романа, един друг автор беше обвързал един образ, хмм, с паралелни измерения на моя реален такъв, с образа на Деветашки, ама нещо тази линия заглъхна, уви...  |
| И на мен Деветашки ми е много симпатичен, а като си помисля, че го въведох като малко лично отмъщение към 99 дето ми развали къщичката в началото. Обаче обратът настъпи с един откъс - дето той седял вечерта пред камината и т.н. - подозирам, че заслугата е на дълбоко законспирирания Ръбстоун ; -) Жалко, че прототипът вече не идва насам :-( Иначе, естествено, "всяко съвпадение с действителни лица и събития е абсолютно случайно". |
| Бе има едни достойни хора, дето като кажат, че напускат, наистина напускат, колкото и да е тежка загубата за тези, които остават.... Малко са обаче, и пръстите на едната ръка са им много. Другото.... , ами другото го знаем...  |
| Eleanor Rigby, чета те с невероятно удоволствие!Винаги, когато имам възможност!Харесва ми начина ти на писане... и много др.неща!Днес няма да мога да пиша- чакат ме 500 км. |
| ... както и да е - на секо нещо има край ... апа и селската къща връви натам. вчера пита един англечанин. колко чини, вика, таа саборетина .. деба утепляка. на муцуната му пише "мамул'. по'ле, като обърна 2 ичкии си призна - имал демократска пенция. дале му е че по 1 пат на две неделе говорел за чадърете. ма не тия братоци от драглище, а руските. изучил си децата по тау-таун (сменяше си ченето тука, за тънко, та т'ва разбрах). синнчагата му се изучил за упи - станал перукерин и му требала квартирата ... апа тоа щел да добива имоти тука. царвул ... че го дерем! а... имал и щерка, ама оттам и купил четриагълна капа - да си я носела тука ... чудесии ... че го дерем, викам ви. да |
| ... хе, хе ... апа през ношта дошле циганете ... нихната мамка езуитска . зеле к'во намереле .. изпуснале само два дзъба от пяното ... ама тва го намереле следствените - мотале се три часа като глуи кучки, па поле заседнале у киро босилека (той е крачмар, ама така му викаме поприятелски, че кат му умре неговата торбалана от радост изя китката босилек). та там казале, че имало два дзъба от пяното. майната им, ма па ми е кеф - като доде оня дземлевладелец с чадърете, че се фане за четврътитата капа. дееееба франкмасонино ... |
| ... апа са се сетих - на малкио заяк дзетя се записал невга у франкмасон. па сега е отряден у кремиковци! това са вразките. уредил се зарад едни ракавици... бели на цвет ... не моем го проуме ... |
| ... бе я да ви питам - имате ли спермацетни свещи? че спреа енергото. зарад щуротиа, верно, ма т'ва е. кмето ги е забръкал тиа ентриганства. то се яви .. краднал че да земе плазма .. Боре огнеборецо вика - не мое е донесе ... що? ама ако е като коза - верно ша е. преди беше зел една коза - циците и биле като на Мара смрадливата ... за дваесе лева и пеесе стотинки ... поле седнале да е поливат .... трае си, куркумата недна, кво стало, ма нема коза ... уфффф |