[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
| сопа, дряновица, цепеница, дърво неокастрено - синоними на народен израз за радикално средство за лечение  |
| Някои хора са по-склонни да живеят с магазина-детето-прането, други пък - с фантазиите си. Така са устроени и причината не трябва да се търси в някакви нещастия в реалния им живот, нито пък да се упрекват. Те са и по-склонни към интернет-обсесване. Там всяко запознаство може да стане начало на роман, като най-хубавото му е, че ти сам диктуваш сюжета, особено ако отсрещната страна е достатъчно кооперативна и настроена на твоята вълна. Искам да кажа за най-любимия ми филм на всички времена "Пурпурната роза от Кайро", нищо че действието не се развива в Интернет, но е пак за фантазирането, поне аз го разбирам така. |
| Eли, Дори и да не пренесеш тоя "роман" в реалния живот (както е станало в обсъждания случай), ти пак оставаш извън семейството и грижите за ония, които би следвало да са ти най-близки. Защото фантазията е живот на ума, емоцията, "сърцето" ако щеш. А сърцето ти е там, дето е съкровището ти (не съм го казала аз). Чоки ме уби с тоя "пълноценен секс", зададен в контекст на непрекъсната лъжа. При това той даже не гледа текущия "Биг Брадър". Разбира се, няма начин да не се съглася с Геновевиното радикално лечение. Гьостерица, сопа, кривак, пръчка, гега, цепеница, па и бухалка може. Бой до пълно стъписване. |
| Чоки ми напомни (дано не греша ужасно. ) за едно разказче на Стийвън Лийкок в което се споменава, че жената след като роди, тя просто забравя за"другото" бебе-нейният мъж, което също има нужда от ласки и милувки, но не по-малко от "новото":-) Мммдааа, не им е лесно на жените. Добре, че не съм жена :-) . Постингът на Крюдери в частта ""Определено е имал нужда от помощ, но не е виртуалното пространство мястото където да я потърси."" ме кара да се позамисля (виртуално, разбира се:-)) . До по-късно  |
| Аз си мисля, че човек може да върши ежедневните си рутинни занимания, докато си мисли за съвсем други неща и това да не пречи на качеството. Не е нужно непременно да се затваряш насаме с компютъра, докато манждата ти загаря и мъжът ти ходи с неизкърпени чорапи :-) А в коя категория са тези, които влизат в интернет от работа, а вечерта в къщи премислят какво да напишат на другия ден по някаква тема? Или това е като секса на работното място - в 17, 30 ставаш почтен човек и в къщи проверяваш домашните на децата. Колко от влизащите във форума са тук само за да прочетат вестника, защото не им се дават 50 ст? Мисля, че всички сме на един кораб. Дали заради политиката или заради секса - няма разлика. Може би съм пристрастна, но аз съм от обсеснатите :-) |
| Интернета е краста като семките - докато не изядеш пакетчето, не мирясваш, въпреки дискомфорта в набъбналия ти език и устни. Целият ни живот е пълен с такива семки - и кафето, и цигарата, и разните му други дребни навичета, хобита и други. Може и много да си пристрастен към семките, но страшното иде тогава, когато отказваш да ядеш друго, освен семки. А такива мисля, че няма между нас...  |
| Ели, Почне ли редовно да ти загаря манджата и мъжът ти редовно да ходи с незакърпени чорапи (а ти си здрава и права), никой нема да те пита към какво ти е обсесията. Те бесовете са безименни. Обаче мисълта за гьостерицата неизбежно ще се появи у онеправданите под некаква форма. Това го знам от личен опит |
| Аз съм тук заради 50-то стотинки. А в събота за мен е празник - пестя цял лев. И много се дразня, че не излиза в неделя. Освен това, мисля, че е крайно време да се вдигне коричната цена, за да пестя повече. |
| Така си е. Време е да пестим повече, за да ни е по-лесно да се залъгваме, че не иде реч за пране на пари. С некви 50 стинки ме карат така да се самозаблуждавам, че става опасно за здравето. |
| Йори, ако беше тук само заради 50-те стотинки, нямаше да четеш в Теми на форумците, че и да се изказваш :-) Това ми беше пойнта. |
| Като влизам в Теми на форумците, имам усещането, че пестя още поне по 20 стотинки. На влизане. Защо 20 стотинки ли? Защото в началото не разбирах на кое в статистиката казват уникално посещение. За мен нищо уникално няма в повечето посещения. След това предположих, че произлиза от унитаз. Унитаз посещение ми звучи по образно. А на повечето места пред вратата ти искат 20 стотинки за целта. |
| Карамфилка :-) Аз си купувам книжния вестник, честно. По- ми е приятно да чета новините, доколкото ги има, на хартия. И понеже в хартиеното издание имаше период, в който доста често се споменаваше форума (помня дори една голяма - 2 страници - статия на Б. Ламбовски, как форумът си направил реална среща в Бургас и дори имаше снимка на участниците) реших да проверя за какво става въпрос. И останах. И както съм казвала много пъти, ако не беше много добронамереният прием още при първото ми влизане нямаше да се задържа. Темите на форумците са ми почти единственото място. Чета мненията под някои статии в Наблюдател, но само на определени никове и тези в Антологията на съботно-неделния брой, но там пък изказванията са много малко. Не мога да се съглася с аналогията на Йори за 20-те стотинки, но пък той и не казва какво търси в тази рубрика. За себе си може да е прав, не знам. |
| Обсеби ме, обсеби ме, а пък после... ... Бе все тая... за виртуалното после... На дяда ви дънцето, знае две и двестя |
  1935 г. Роден е Ален Делон– френски актьор и режисьор. Участва в няколко филма на големи режисьори и се нарежда между най-добрите актьори на своето поколение. Участвал е във филмите: "Когато е замесена жена" (1957 г.), "Роко и неговите братя" (1960 г.), "Под яркото слънце" (1960 г.), "Затъмнението" (1962 г.), "Гепардът" (1963), "Черното лале" (1964 г.), "Самураят" (1967 г.), "Борсалино" (1970 г.), "Убийството на Троцки" (1972 г.), "Двама мъже в града" (1973 г.), "Полицейска история" (1975 г.), "Смъртта на един негодник" (1978 г.), "За кожата на едно ченге" (1981 г. и режисьор), "Победителят" (1983 г. и режисьор), "Честната дума на едно ченге" (1985 г.), "Не будете ченге, което спи" (1988 г.), "Новата вълна" (1990 г.), "Завръщането на Казанова" (1992 г.), "Бащи-трепачи" (1997 г.), "Актьорите" (2000 г.). Редактирано от - nesnaecht на 08/11/2005 г/ 01:50:23 |
| Мдааа, най-красивият мъж /според мен/, раждан някога на тая земя, навърши 70 г. Нещастна и самотна старост, мисли за самоубийство, безброй домашни любимци - кучета и котки населяват ограмната му къща, в която се е отдал на завладялата го депресия откак последната му жена си тръгна с двете му деца, които, казва той, получих късно като дар на живота си и който ми бе така жестоко отнет. Сега съм вече стар и безсилен, но не преставам да търся жената, която ще е с мен в старостта ми и нека бъда пак обичан - спокойно и щедро, не с любовта на бурните страсти, която ме преследваше през целия ми странен живот. Нека бъде зряла жена, а не някоя хлапачка, която тепърва да уча на нещата от живота. Ако тя не ме намери, аз ще намеря смъртта си, доброволно. Наскоро четох това последно негово интервю, което преразказвам, и ми стана тъжно, много тъжно. |
