[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
Здравейте колеги!  Още отдавна, когато се бяхме събрали да мислим по въпроса за име на клуба, в който ще се събират темите, открити от форумците, бях обещала да открия подобна тема. Попрегледах и други форуми - темата се обсъжда там сериозно, хладнокръвно, без излишни емоции и раздразнение. Според мен е сериозна тема и касае всички ни, които се събираме тук уж да обменяме знания, а доста често се случва да трупаме тъга. Който трупа знания, трупа тъга. Перифразирано от Монтен така: Който трупа знания, трупа съмнения. За тези съмнения ми се ще да поговорим. Както и за ползата и вредата от интернет общуването, тук, в тази му форма - в нашето малко форумноо бщество. Разговаряла съм с приятели по този въпрос, някои обяснения ми се сториха много логични. Ще приложа едно от тях. Ще се развам и вие да споделите вашите размисли, ако този проблем ви занимава въобще. |
Забелязал съм, че има голяма разлика, когато работиш по-интензивно на компютъра и когато се откъснеш от него. Понеже животът стана повече виртуален и настава една пустош - все едно, че е спрял, когато не палиш PC-то. Много е гот. Да знаеш, подозирам компютрите в причинители на депресиите. Не само, когато контактуваш с хората по мрежата, а и поединичната работа вреди. Отначало си мислех, че мониторът с тръбата е основен дразнител, поради спецификата на самия му принцип на действие. После усетих, че просто работата с него внася смут. Чудех се защо ли, след като няма причина, най-вече от физически характер, която да бъде първопричина. Работата скомпютър е вид монотонно занимание защото по цял ден си закачен на него. Дали това ни убива? Ами, да. Защото става въпрос за обсебване на ума. Тук се сещам за упражненията по съзерцание, които прилагат будистките монаси. Или по-популярните като медитационни практики в света на познатия ни живот. Всъщност, има го и в християнската религия, познато като молитвено усамотение, което влиза в дневния режим на монасите. А, бе, болни сме, та не знаем колко - физически болни, в следствие на разклатена психика, щурмувана от вампиризма на техническия свят, в който сме потопени. Човек все повече губи своето духовно здраве и става част от всеобщия технически пейзаж. Ма кво да се прави? Може би не си заслужава да се занимаваме с нищо, което убива духовното равновесие, но всеки сам трябва да узрее за едно или друго решение, в което е и трагедията на всеки човек. Толкоз много хора са минали преди нас, ама не - ще горим и ние, за да се убедим, че става въпрос за едно и също нещо, повтаряно от хиляди години. Като че ли преди нас не са живяли хора, а говеда, а след нас свят няма да има. |
| Лудите са си отделно, а психиатрите - отделно. Съвместно обсъждане на болестите води до дискомфорт у едните, и до влошаване на състоянието у другите. Освен да се приемат като демонстратори, но не винаги можеш да се отдалечиш толкова на високо и да хвърлиш хладен взор. ***** Естествено, присъстващите се изключват. На останалите - приятна дискусия!  |
Не ми се струва верно, Многострадална - това за психиатрите, като свещени крави, пощадени от болестите на лудите. Я да си припомним чудовищния д-р Ханибал Лектър, великолепен психиатър и опасно луд! Гаранция - Франция Редактирано от - Сибила на 07/4/2005 г/ 18:07:23 |
| Интернетът: 1. разширява кръгозора 2. дава много книги, които нема как да бъдат намерени 3. доставя ногу песни, които по сергиите ги няма 4. филми 5. специализирана литература 6. снабдява с широк кръг гледни точки, които по нормалному не можеш докопаш поради цензура 7. снабдява с факти, виж по-горе 8. намира приятели, с които никога не би се срещнал 9. .... .... найсто. ИЗЛИЗА ПО-ЕВТИНО ОТ БТК |
Мнения от други форуми: Тъй като интернетния свят е открит за всички, не вярвам някой да се противи, че бива цитиран - някъде, някога, нашите досиета с всичките ни "мъдри мисли" пребивават отдавна в Гугъл, тъй че сме вече задочни познайници на толкова много и различни хора, за които дори и не подозираме. И това е рискът, който сме поели, включвайки се за първи път, та и досега в каквато и да била форма на публично интрернет-общуване. До къде може да стигне "ЛУДОСТТА" в интернет? Можем ли да говорим за "Интернет" болни или Интернет Лудост? Темата е интересна Мисля, че спецификата на Интернета привлича люде с определена психопатология към активна дейност. Да вземем като пример ексхибициониста. Зад един микрофон на радио или зад една камера на телевизия, той има възможността да 'си отвори палтото' пред много хора, но е лишен от една съществена компонента на удоволствието: фийдбека на публиката, наблюдението на нейната реакция. Тази възможност му я дава един дискусионен борд. Но и други патологични навици, намиращи се около границите на психопатията, получават стимул от съществуването на тази 'обратна връзка' . Патологичният клеветник също се нуждае от риспонса, за да се зарадва на евентуалния успех на своята дейност. Патологичният провокатор - също. Но това е нож с две остриета. В една 'еднопосочна медия' , поменатите пациенти могат да си представят определен успех. В двупосочния интернет-форум, те рискуват да констатират липсата му, от което ще се почувстват много по-нещастни, отколкото в началото на акцията. |
| Има хора - предразположени към обсебване от една мисъл. Има моменти - когато една мисъл е толкова силна - че подчинява всички останали мисли. Такъв тип хора се наричат : маниакално - депресивни. За съжаление голяма част от хората са предразположени към маниакална депресивност. Останалите са непукисти. Аз съм вероятно един от маниакалните - депресионисти. Може още да се каже че аз съм "нарцисист". Аз винаги съм се опитвал да съм честен към себе си. Понякога това ме е правило жесток към себе си. Тази саможестокост отива в определени моменти до мазохизъм. Това не е особен проблем - относно моята персона. Но това става проблем за околните когато прилагам същите критерии към тях. Това че не жаля собствената си персона и съм готов да се саможертвам ме прави понякога много жесток към най-близките ми хора. Аз прилагам същите критерии към тях - понякога те ме разбират и ми прощават, понякога знам че ги наранявам жестоко. Аз съм човек на принципите. Но и аз съм податлив на обсебване на мислите ми от една мисъл. Когато един проблем ти влезе в главата - този проблем може да не ти даде да спиш, този проблем може да те измъчва с години - този проблем може да те промени из основи и да те направи съвсем друг човек. Има мисли - които могат да ти създадат приятели. има мисли - които ще те скарат с най-добрите ти приятели. Аз имам опит с маниакално - депресивни мисли. Аз никога не съм бил депресивен маняк, но съм бил обхващан от мисли - дето до такава степен са ме тормозили че съм изпадал в състояния на перманентно безсъние или на проблеми с нервите. В крайна сметка винаги съм намирал решения и след всяка такава ситуация съм излизал по-силен и по издръжлив - отколкото съм влизал. Та затова съм силен - защото винаги съм се борил срещу слабостите си. предизвиквал съм слабостите си. Когато съм усещал че ще умрирам - тогава съм си казвал " ако ще се имира - то това да е сега" и съм се втурвал като луд за да изпробвам дали наистина ще умра или просто това е страха. Тази моя" откачена" философия до тук работи добре. Дори за америка работи много по-добре отколкото сам съм очаквал. В Америка е някакав откачен социализъм. Хората си правят застраховка живот - като че ли тази застраховка живот ще ги запази живи или безсмъртни. Хората разчитат че доктора ще ги излекува - а доктора просто диагностицира това състояние - до което вие сами се докарате. Живота ме научи да се лекувам сам, да лекувам близките ми, да лекувам понякога болни духове, болни тела или да чета за най-сложните болести и да успявам да ги обясна с прости думи. В Америка е важно да имаш добра медицинска застраховка. А хората не си дават сметка че когато вече си пътник за другия свят - доктора е безсилен. Науката за спасяване на живота " медицина " е на по-ниско ниво от друга една наука - дето трябва да каже на хората как да живеят - за да не се разболяват. Учудвам се как хората в България вярват сляпо че скъпите лекарства ще им запазят живота. Хората не се вглеждат в себе си , в природата , не търсят " баланс " с природата - а търсят един живот изпълнен с материални блага, телесни удоволствия и с надлъгване. Отвращава ме това самозалъгване. Хората си мислят че парите правят всичко. Хората вярват че парите са най-важно. Хората подчиняват мислите и действията си в гонене на пари. Това в повечето случай води до тотална промяна на човека. Човека в много случаи става роб на парите и трупането на пари и материални богатства става самоцел. Можем да дадем много примери когато хората умират млади заради това трупане на пари. Можем да дадем примери - когато един човек бива отхвърлен от най-близките си заради това сляпо трупане на пари. Можем да дадем много примери - когато хора-отрепки - успели в трупането на пари - стават кумири за околните - и това не ги прави по-малко отрепки. Но основната идея бе за маниакално-депресивните мисли и за това как Интернет допринася за развитието им или обратно - за разсейването им. Та в моя случай - както казах аз съм винаги болезнено откровен със себе си - аз бих сравнил този проблем с едно друго пристрастяване - пристрастяването към цигарите или към алкохола. [Всяко едно обсебване от една мисъл е като пристрастяване. Любовта е една страст. Омразата е страст. Цигарите са страст. Алкохола е страст. Навремето - когато пушех цигари - ставах - отваряйки очи и мислейки си как ще си запаля една цигара. Тогава излизах на терасата и дори и да бе студено - това не ми пречеше. Цигарата бе нещото дето раздвояваше мисълта ми. Една част от мисълта ми винаги казваше - това не е хубаво. Другата част от мисълта ми винаги казваше - "ах колко много ми се пуши " - да си запаля една цигара сега - а после може повече никога да не запаля. Та така се борих с цигарите няколко години докато накрая не ги оставих веднъж за винаги. Защо правя аналогия с ЦИГАРИТЕ? Събуждам се сутрин - и си казвам - какво ли са ми отговорили моите приятели в МЕДИЯПООЛ.? Докато аз съм спал - току виж някой ме е прочел и е "оценил" - или е изкритикувал някое от мойте " суперценни" мисли. И започвам да се боря в главата си със СветлоСиния Прозорец. Една част от мисълта ми ми казва - трябва вече да спреш с тази лудост. Ти си сериозен човек и това не ти прилича - нито на годините - нито на акъла. Другата част от мисълта ми казва - "хайде и този път да вляза и да видя дали някой не ми е отговорил нещо интересно" - и така размяната на мисли ме прави още по жив, по-мотивиран и повече "съзнаващ" живота, проблемите на човека, проблемите на мисленето. Кое всъщност е нещото - което ни дава "баланса", кое ни прави "хора", кое е това - дето ни пази да не ставаме "депресивни маняци" и да не се оставяме една откачена мисъл да завземе цялото ни съзнание и поведение? Отговора го намерих съвсем случайно..... както вече няколко пъти споменавам - аз крада от времето за семейството ми, крада от съня ми, крада дори от работното време - за да съм с вас и за да се опитам да облека в думи онези мисли - дето ме движат и дето ме карат да взимам едно или друго решение. Тази кражба не остава незабелязана за хората до мен. Жена ми го усеща. Жена ми усеща как и изневерявам с компътъра. Макар тя да е спокойна за това че няма друга жена - понякога тя се безспокой за моето здраве. И дори по нощите да не сме заедно - да спим по различно време или по различни стаи - все идва момента да се съберем заедно - и тогава аз усещам втория център на мисълта. Жената знае как да активира втория център на Мисълта. Когато Първия център на Мисълта е хиперактивен - втория център на мисълта спи. Когато Втория център на мисълта се активира - Първия център на мисълта изключва. В такива момени се благодаря на съдбата и в частност на жената заради силата и заради удоволствието, щастието на момента. Втората глава понякога се оказва по-разумната глава. Първата глава в прекаленото търсене на истината е склонна да допуска грешки и да прави от хората депресивни-манияци. Втората глава е корекционнен механизъм. И макар Втората глава да греши - грешките на Втората глава понякога са по-продуктивни. / плодотворни/ |
| Нета СПОСОБСТВА ОБЩУВАНЕТО! Винаги съм се чудила на късогледците, които смятат, че нета ограничавал бил общуването? От къф зор? Че ние при общуване не се попипваме един друг...или да си душим трътките като мамуните и това да ни общуването?! Общуването е най-важното нещо в тая нашата вселена и нета именно го разширява и улеснява неимоверно. Как се казваше-убиквитет ли беше? Способността на нещо да бъде на много места едновременно. Примерно идеята...е сега и ние си падаме малко убиквитетни... ...кой при това положение ще се навие да се навре обратно в една единствена географска точка? Че това си е деградация.   |
| Много си умен, имаш много интересни мисли. Ако ти се струва, че Интернет те превзема - намери си друго занимание. Например пътувай. Иди за уикенда например до Вегас. Не те знам къде живееш, ама от Ню Йорк има билети по 275 долара до Вегас, с 2 нощи преспиване. Таман за уикенда. Или до Орландо - сега през зимата ще ти се отрази добре. Не се бъзикам. Казвам го от опит. Имаше моменти, в което и аз изпитвах същото като тебе. Но по щастлива случайност приех нова длъжност в компанията, в която работя от 10 години. Има пътувания, но не чак толкова да ми омръзнат. Имам компютър на работното си място, уаърлес лаптоп с интернет връзка от всяка точка на Северна Америка (от летища и хайуейз), и интернет връзка в хотелите, в които спя. Плюс компютър във всяка стая на дома си. Но сега съм по форумите в ПЪТИ по-малко от преди. Причината е, че ми е интересно посещаването на нови и непознати места, срещата с различни хора. Защото ако се затвориш в офиса си (и след това в къщи) с компютъра си - ти гарантирам ЕФЕКТИВНА лудост след няколко години. Ти си умен - ще намериш начин за себе си. |
До къде може да стигне "ЛУДОСТТА" в интернет? Можем ли да говорим за "Интернет" болни или Интернет Лудост? Има ли го явлението "Форумна Треска"? Вас Форумите зареждат ли ви с енергия? Или както казва моя приятел Благо: " Правиш си духовнo самозадоволяване" или в превод на мъжки - "чикия". Аз виждам 2 паралелни процеса: 1. Събиране на сродни души, дискутиране на актуални въпроси, сътрудничество, взаимопомощ, намиране на трудни решения за трудни проблеми, свободно дискутиране. 2. Изкарване на всичката мръсотия, омраза, комплекси, страхове, развихряне на долни страсти, обиждане и унижаване на други хора, експериментиране с чувствата на хората. И лесно и в същото време трудно е да кажем кой е олицетворение на "Доброто Интернет Общуване". Без съмнение всеки от вас може да посочи участници - които могат да служат като идеал за Интернет общуване. Независимо от приноса на всеки един участник - все ще се намери поне един засегнат или недоволен или несъгласен. Затова е трудно да формулираме един общоприет "Идеал". Проблема с "Лудите в Интернет" наподобява на проблема с бездомните Кучета. Те хапят, нападат, понякога убиват - но все нещо пречи те да бъдат спрени. Други ще кажат че те са нужни - или че те са по-нормални от нормалните хора - щото са искрени и казват това дето мислят. В един следващ етап действията в Интернет ще са част от действията в реалното пространство. Границата между Виртуалното Пространство и Реалното Пространство ще изчезне. Тази граница и в момента все повече се премества в посока на реалното пространство. Отдавна Радиото и Телевизията са част от Реалния свят. Интернет също е част от новата "Реалност". Киното и Видеото за определем момент създадоха бум в цели сектори и региони. Развитието на нови методи на комуникация променя същността на общуването между хората. Процесите протичат в двете направления: 1.Виртуалния Свят става реален- събитията от Виртуалния свят на Интернет започват да определят как ще се развият нещата в Реалния свят. 2. Реалния Свят се виртуализира. Събития от реалния свят се вкарват във Виртуалното Пространство на Интернет и се запечатват за бъдещето, за историята или за момента. Интернета е идеалната двустранна медия. Интернет дава възможност читателя да става автор - Автора получава моментална обратна връзка. Интернет общуването е като обмяна на мисли между двама човека. Разговор или има или няма. Колкото и да е умен единия човек - трудно е да си представим един слушател -- дето само ще слуша а един само да говори. Ако се попитаме до къде може да стигне "ЛУДОСТТА" в интернет- то отговора е пак някъде покрай нас - в реалността. Колкото по- "виртуален" става човек - толкова повече се откъсва от Реалността и губи обратната връзка от реалността. Реалността наказва това откъсване. Наказанието на реалността е обездвижването на тялото, болести, психически отклонения. Има ли ги първите "Виртуални хора"? Предполагам Виртуалните хора ще да са хора - дето няма да ги срещнете никога на живо - но с които може да си пишете по Интернет - при това общуването по интернет може да е абсолютно пълноценно. За Абсолютно Реални Хора няма смисъл да говорим. Ако отидете при един старец - дето не знае грам английски език и не е чувал за компютри - това може да се нарече Реален Човек. Което пък не ще да значи непременно че това е прост човек. Напротив. Средствата и Методите на комуникация не показват същността на човека и неговия Интелект. Но новите средства и методи на Комуникация дават възможност за изява на една личност в нови области. Ще ви дам един друг пример Наскоро се появи една група / аз съм сигурен че това са мъже или младежи/ - коментираща с вулгарни думи всичко дето става по света. Всичко се минава през призмата на половите органи, секса, сексуалните предизвикателства. Та тази група е изключително противна и отблъскваща в моменти - когато човек чете теми свързани с политика, с глобални проблеми или с други теми от обществото. При това тази група не може да се квалифицира относно степента на интелект. Така наречените Манасиева и Алипиева - успяха да окупират няколко Форума. Резултатът от едни такива прояви е ясен; - пада нивото на сериозност. - пада нивото на анализ на събитията. - дава се свобода на подтискани емоции и чувства. - Хора с комплекси попадат много лесно в едната или другата крайност - едни се втурват да затрупват другите с цинизми. - Вторите започват да отговарят с подобни цинизми. - Едните комплексари се втурват да се разпускат сексуално. Другите комплексари се втурват като мъже да покоряват всичко или като хора с неясна сексуална насоченост - да бъдат покорявани от такива "псевдомъже". - Появиха се голям брой " Виртуални Жени" - дето ползват интернет за отприщване на сексуална фантазия или да търсят виртуални сексуални контакти. Та за тези Явления - Виртуалната Любов в Интернет, Виртуалните Мъже, Виртуалните Жени, Виртуалния СЕКС, Виртуалните срещи - предлагам да си поговорим, или да направим едно Виртиално Обсъждане, Виртуална Дискусия, Виртуален Спор. Както вече някой хора ме нарекоха - аз съм манипулатор. По новата дефиниция - аз съм Виртуален манипулатор. Аз и без това съм страхлив и анонимен. Което пък ще рече Виртуален Анонимко, Виртуален Страхливец. Ако се погледнем откъм псевдонимите: / То и самата дума псевдоним на български ще рече Псеудо Неим - или Псевдо ИМЕ - т.е Виртуално Име, неистинско Име. Та така драги ми Виртуални Приятели. За Мен виртуалното е един от методите за по-добро опознаване на реалното. Виртуалното дава тази част от свободата - дето реалното не винаги успява да ти я даде. И учудващо или не - но чрез Виртуалната комуникация - ти можеш да помогнеш и на други хора - несвободни в Реалното - да се почустват по-свободни - и повече ХОРА. Обичам ви виртуално! |
| Тоа се е префърлил от фиксацията компутър на фиксацията пътуване. А ако в интернета вижда само сомпутъра си, то из пътуванията със сигурност си вижда само ...волана си. + и още Мога да поспоря виртуално с кой се навие кое име е истинското име и какво означава истинско име... То така погледнато, всяко име си е виртуално, нещо като виртуалната бибитка на Павлов.  Редактирано от - kaily на 07/4/2005 г/ 18:58:29 |
Обаче, интересен е, Кайли, не можеш да отречеш. И други има, казвам ти, темата се обсъжда сериозно. Аз затова я прехвърлям така обширно, да ме извини г-н модератора, че не го правя с линкове. Проблемите, възникващи в интернет-общуването са общо взето напипани , почти всички, не вярвам някой да не се е замислял върху тях. Иначе би приличал на щраус - заврял глава в пясъка, а задникът му щръкнал на показ |
| Сега - докато пусках поредния си "виртуален" постинг- дадох си сметка че аз градя една "виртуална личност" - КОНДОР. Нядявам се да не ми се сърдят много от участниците - на които не отговарям. Обикновенно отговарям там където има размяна на мнения, размяна на идеи или се обсъжда нещо смислено. На нападки, обиди или квалификации не си правя труда да отговарям. Зависи от нападките. Понякога квалификации от типа на "ГОЛЯМ МАНИПУЛАТОР", " ЛЪЖЕЦ" - и други подобни могат да минат и за похвали - зависи кой ги е казал. В общия случай - постингите изпълнени с омраза и с негативни емоции са уловими още от тървите 2 реда. Предполагам че авторите на постинги - изпълнени с омраза и с негативни емоции съжаляват отпосле за изказаното от тях. Ако сте забелязали - аз до момента не съм обидил никого - и ако случайно обидя някого - отсега се извинявам. По навик си плюя по Иван Костов - щото ми е "духовен" приятел - и защото си мисля че " чувството" му за Демокрация е много силно повлияно от " Марксиско-ленинската" командна администратовност. Не се чувствам задължен да се извинявам на Иван Костов - щото пък той надали ще си направи труда да ме прочете. То пък тука се оказаха много други "приятелчета на Костов" - колкото пъти изкажа конструктивна критика - толкоз пъти го отнасям. Ще предложа по-нататък да отворим една тема за Интернет Етикецията. - как предлагате хората да се държат в Интернет? -Можем ли да си напрвим Кодекс на държанието в Интернет. Зная че има вече доста такива. - На времето в древна Гърция хората са били обучавани на Ораторство - за да могат да държат речи пред хора на обществените събрания. Имало е правила за Ораторите. Днес нашите политици в повечето случаи се втурват в политиката без никаква подготовка в ораторстване - от което страда цялата демокрация. - Хората се втурват в Интернет без никаква подготовка - от което пак страда качеството на комуникацията. - Как искате другите да се държат с вас в Интернет? - Как да постъпим с Чолаковците? - Какво да правим с Манасиеците и Алипиевците? - Според Вас има ли нужда от Кондори? |
| Едно допълнение. Виртуално и реално, реалния контрол върху "виртуалното". Е ли и може ли да е "висша форма" на "мачизъм"  Това ли е въпросът тук и сега? Останалото бла-бла ли е и доколко? Иначе наистина това е съществен въпрос? Намирането на "втора глава"! За някои както се вижда от приведените по-горе цитати, даже основополагащ Аде стига толкова по тая тема Беше ми приятно Бай |
| Сиби, аз лично проблем не виждам, честно ти казвам. Значи чела съм, че хората били зрителни, слухови и когнитивни типове. Едните получавали голяма част от инфото за заобикалящия ги свят чрез очите, другите-чрез ушите и третите - когнитивно, чрез усета си. Едните ще кажат: -привидя ми се -причу ми се -стори ми се и т.н. Та тия типове хора били разделени общо взето 30/30/40. И сега, ако ти повече гледаш с очите, ще ти липсва контакта наживо, щото няма да видиш с какво е облечена персоната, как е гримирана, подстригана, после интонацията, тембъра, па що не и мириса и т.н. Обаче ако караш повече на вътрешен усет, ще ти е до голяма степен все тая дали си очи в очи със събеседника или през нета. + Затова очните и слуховите не разбират що когнитивните кесят в нета и им викат откачалки. Щото им липсва типа общуване, на което са свикнали. От друга страна когнитивните така и така го карат повече на усет и предпочитат за единица време да срещнат повече хора, които усещат като приятели или добре, отколкото да пропътуват 1 час насам и толкоз натам, че да се видят с някой, който пак няма да забележат с какво е облечен. |
| Пак в реда от мисли относно новите явления в Интернет, днес си мислех за няколко теми и темички: - Духовното Съвкупляване - Духовната самота - Духовната празнота - Духовната самота Човек е самотен - в буквалния смисъл на думата - когато е сам, когато няма други хора с него. Понякога човек се усамотява - за да може да се концентрира по-добре в мислите си. А понякога просто няма подходящи хора - с които да споделиш мислите си - тогава изпадаш в духовна самота. Човек може да е непрекъснато сред хора - и да е самотен в мислите си. Човек може да е самотен - телесно - но да е в мислите си заедно с много хора. Запалянковщината и партизанщината са един отдушник за празните души, един начин да не си самотен духовно, да се почустваш част от цялото. Знаете че стадото е основната организация на човешкия вид. Овцата извън стадото е обречена на гибел. Човек извън обществото си също не може да съществува - нарушават се ключови елементи от човешката същност. Форумната активност е една такава "ЧОВЕШКА" активност, носеща белезите на социалност от най-висш и най-осъзнат стадий в развитието на човека. Форумната активност не е заплатена - тя е доброволна. Това прави форумните деятели най-предното звено на човешката общност, хората осмислящи и осъзнаващи процесите в обществото и записващи тези процеси в реално време. Тука вече споменах за Виртуализацията на Реалността и за Реализацията на Виртуалността. Двата процеса вървят един към друг. Вътрешния свят на човека моделира реалността. Реалността се записва и документира. Макар реалността да се променя непрекъснато - остава едно записано копие, една моментна снимка на реалността и на процесите в реалността. Виртуалните дискусии са срещи на човешките духове в най-чист вид. Човешките духове се събират, дискутират, спорят. АЗ БИХ КАЗАЛ - СЪВКУПЛЯВАТ СЕ. ИМАМЕ ГРУПОВО СЪВКУПЛЯВАНЕ НА ЧОВЕШКИ ДУХОВЕ!!! Някой хора тука ще се стреснат. Други ще се екзалтират. Някой ще ме обвинят в порно. Други ще ме приветстват. Та ако се абстрахираме от тази "морална страна" , ако не гледаме на процесите като "пазители на стария морал" - ние не можем да не признаем същината на ДУХОВНОТО СЪВКУПЛЯВАНЕ. Духовното Съвкупляване е в най-чист вид - когато хората са с чисти мисли и с добри намерения едни към други. ЗА съжаление и във виртуалния свят присъстват ДУХОВНИ ИЗНАСИЛВАЧИ, ДУХОВНИ терористи и духовни тирани. Няма по лесен начин от разкриването на тази категория от Интернет комуникацията. Казах ви защо това е така - просто при тази комуникация телесния контакт е нулев или минимален, участва само духовната "ИНФОРМАЦИОННА " съставка. Духовната Самота. - тука има какво да добавим - и всеки един от нас има какво да каже. Нормалното състояние на човек е да е сам със себе си. Макар и в Общество, макар и сред хора - всеки един мисли и разсъждава сам във събе си или сам със себе си. Реалността, природата, живота в обществото ни карат да си задаваме всевъзможни въпроси - на практика всеки сам си отговаря на тези въпроси. Обществото има механизми за програмиране на определени ценности и на определени разсъждения в своите членове. "Програмираните" , "закодирани" мисли не са най-ценната съставка от човешкия дух. Закодираните и твърдо програмирани мисли работят добре до момента - когато отразяват верно реалните процеси от живота и движението на енергията. Но когато Човек се сблъсква с нови и необяснени процеси - тези "програмирани" мисли могат да доведат до гибелта на Индивида - или на цялото общество - носител на тази "твърдо" програмирана Идея. Програмираните мисли са в основата на Комплекси, на нереалистични очаквания и на редица други синдроми от човешкото поведение. " Духовна Празнота" - нарича се още глупост. Тука сега не ми се влиза в детайли. "Телесната Самота" е следствие от "Духовната Самота. "Духовната Празнота " понякога е обединител за телесни контакти между Духовно Изпразнени индивиди. Няма по-добър пример за химн на изпразнената личност от "чалгата". Духовно богатия човек - няма проблеми със самотата. За него телесната самотност е само източник за по-добро концентриране в мислите си - а телесните контакти дават среда за обмяната на мисли и проверка на верността им. |
| Пак Кондор: Копирам една лекция от уважавания от мен Ригас - тука където и е истинското място. QUOTE Ригас ОСНОВНИ МЕТОДИ НА ФОРУМНОТО ДОБИЧЕНЕ Цикъл от лекции за квалификация на демократичния форумен елит. Дами, господа, В тази втора лекция ще се запознаем с някои по-изтънчени методи за дискредитиране на нашите форумни опоненти. Някои от тях са известни още от древността, а други са медийно-специфични. 4. Методът на демонстративното пренебрежително мълчание. Методът се състои в отказ на отговор на зададен от опонента въпрос. За да бъде обаче отказът очевиден и да въздейства подходящо на добичето, той трябва да се демонстрира с обръщение към друг форумен член (наш човек) , следващо скоро (но не с 'коинцидентна' скорост) след въпроса на опонента. Пример: - Г-н Теди, какво мислите за .... ( Врагът, в 13:55 ) - Дилмана, сетих се за един чудесен филм, който .... ( Теди, в 13:59 ) Ясно е, че този метод трябва да се прилага само от наши хора с определен респект, защото иначе може да бъде схванат като обикновена липса на възпитание (каквато е всъщност, когато не касае пренебрежение към очевидно обиден материал) . 5. Методът на обръщение в трето лице При този метод ние не отказваме отговор на опонента, но отказваме директно обръщение към него. По този начин и при систематично прилагане, ние внушаваме на добичето чувството за нищожественост на въпросния противник. Тук таймингът на отговора не е така критичен. Пример: - Г-н Иванов, какво мислите за .... ( Врагът, в 17:21 ) - Един гражданин, в неочакван изблик на подозрителна любознателност, ме попита какво мисля за .... ( Иванов, в 19:44 ) 6. Методът на цитирането За да се разбере спецификата на метода, трябва да се отвори една важна скоба. Както и в реалното, властта във виртуалното се задържа и упражнява с помощта на най-различни институции и методологии. Както и в реалното, ние и тук се нуждаем не само от полиция и армия ( за 'черната работа' ) , но и от издигнати личности, които да упражняват идеологическо и духовно влияние над масите. Тези личности трябва да ги опазим от дискредитирането и похабяването, до което би довело едно тяхно директно въвличане в наши полицейски и други силови акции. Именно за такива наши личности е подходящ методът на цитирането. Да допуснем, че преди малко един от нашите полицаи е нарекъл някого 'мръсница' : - И като чета писанията на тази мръсница, аз .... ( Полицай, в 18:01 ) Просветлена наша личност иска да изрази подкрепа, но не бива да си цапа директно ръцете. Затова тя използва метода на цитата, с който се повтаря необходимата за целта фраза: QUOTE - И като чета писанията на тази мръсница, аз .... - Полицай, днес си мислих за (за нещо нямащо връзка с цитираното) ... ( Просветлена Личност, в 19:35 ) Още по-изящен е методът на леката, нежна, другарска забележка към Полицая, с което не само демонстрираме наличието на критичност и пунктуалност в нашите среди, но при майсторско прилагане усилваме и ефекта от цитата: QUOTE - И като чета писанията на тази мръсница, аз .... - Полицай, дори когато имаме определени основания, аз мисля, че не ни приляга да слизаме до нивото на ... ( Просветлена Личност, в 19:35 ) Излишно е да спомена, че последният и най-изискан вариант на метода се прилага само след изрична уговорка между двамата наши люде. Защото едно публично недоразумение между тях не само че ще анулира ефекта, но и ще навреди силно на делото! ( Лекциите продължават |