[i]За интернет обсебсията - има ли го, няма ли го и какво да се прави[/i]
Отиди на страница:
Артиста   .Сексът си е секс, хубав или лош, единственото му лошо е, че като стане дума за него се появяват, изказват, мръщят и уж оригиналничат: Сърдити старчета По-сърдити старчета Още по-сърдити старчета И се правят, че са сърдити не защото става дума за секс, а уж за по-скучновати неща. Например - за любима бърлога, където старчетата бъбрят оживено за разни весели дядовски неща, толкова весели, че направо ги връщат във времето на тяхното детство, защото старчетата и децата са си всъщност на един акъл, а това е чудесно!  Харесах този филм. Да си го припомним: Мария, която на всяка цена иска да превърне местния магазин за рибарски принадлежности в суперлуксозен италиански ресторант. На "старчетата" никак не им допада тази идея и я възприемат като кощунство срещу любимата рибарска бърлога. Джон и Макс опитват какви ли не гадни номерца - клюки, интриги, но подценяват способностите на темпераментната Мария. |
Елинор, къде си?  Виж с каква многозначителна снимка те мамя да разкажеш още истории за влюбените от интернета. С щастлив край, ако имаш   Редактирано от - Сибила на 15/12/2005 г/ 03:19:02 |
Сибила  Благодаря ти за изкушението ; -) Разказът обаче мъничко ще поизчака, ще кажа защо: В късната вечер на последната неделя приключих с най-странния служебен ангажимент в живота си - трябваше да свърша нещо с изричното условие през цялото време да не влизам в интернет. Възложителите ми, обаче, се оказаха едни изключително мили хора и през цялото време много ме обгрижваха. Понеже действието се развиваше в много ограничена среда и почти само между мъже, всичките те с много кавалерски достойнства, силно се изкуших да се влюбя във всеки един от тях поотделно, но пък тук изникна дилемата кого да предпочета и в крайна сметка стана като в поговорката за двата стола (в моя случай повече). От което се замислих, че в нетипична среда човек е по-склонен да се увлича романтично, но пък не можах да стигна до извода кой е моят тип мъж, защото всичките бяха различни, но пък всички ми харесваха всеки по свой си начин. И всичко това се развиваше само в реалното време и пространство и понеже влиянието на преживяното е все още много силно ми е малко трудно да се съсредоточа върху виртуалните си спомени и да разкажа история за интернет любов. Но пък дотогава можем да си разказваме разни истории за реални влюбвания, кой какви мъже/жени харесва и какво се е случило след това. |
Сиби, някой спомена, че си имала рожден ден. Ако е така, Честит Рожден Ден и всичко най-добро ти желая!   |
Благодаря на всички за поздравленията! Да, рождения ми ден е днес, верно е, Чоки, хубав снежец е валял навън снощи, а сега и слънце грейна! Какво повече да си пожелае човек на този ден ? Аз, от времето - нищо повече! Елинор, ще те чакам, когато дойдеш, добре си дошла, аз ти се радвам винаги много.  За днес ви напущам, разбираемо, но до скоро! Scorpions Always Somewhere Arrive at seven the place feels good No time to call you today Encore till eleven then chinese food Back to the hotel again I call your number the line ain't free I like to tell you come to me A night without you seems like a lost dream Love I can't tell you how I feel Always somewhere Miss you where I've been I'll be back to love you again Always somewhere Miss you where I've been I'll be back to love you again Another morning another place The only day off is far away But every city has seen me in the end And brings me to you again Always somewhere Miss you where I've been I'll be back to love you again Always somewhere Miss you where I've been I'll be back to love you again |
очарователна| Аз па няма да честитя...щото рожден ден...не ден! Времето фърка на рожден ден...нанякъде...ама накъде . ПП. Айде, от мен да мине   Редактирано от - OLDMAD на 16/12/2005 г/ 16:24:21 |
Благодаря ви още веднъж, ръбчо , стари и мъдри Кентавре, брате зодиакален Много целувки, и викнете по едно довечера и за мен. Хайде, чао и весела вечер на всички!  |
Сиби, макар и с голямо закъснение, приеми най искрени поздрави и пожелания по случай рождения ти ден  |
Роси, ти ли си? Добре дошла, благодаря ти.Абе, тоя мой рожден ден, край няма, така че - не си закъсняла. Още го празнувам и на патерици. Тая вечер пак - с приятелите от старата ми служба - не сме пропускали нито една година, макар вече да не сме заедно около бюрата, в празниците пак сме заедно. Около мен са още цветята от същинския ми рожден ден, рожден ден без цветя е немислим, тези още ми радват погледа...  А вокруг меня расцветают безумные орхидеи. Снег падает с высоты. Полчаса до счастья. Весели коледни празници желая на теб и семейството! |
О, Док  От твоите уста, в Божиите уши! Всяка голяма обсесия бива преборвана от нова - още по-голяма. С Новата година пожелавам на теб една истински красива обсесия - достойна - хем изплъзваща се - палаво неуловима, хем покорна и вярна, хем споделена. Love me tender, Love me sweet, Never let me go. You have made my life complete, And I love you so. Love me tender, Love me true, All my dreams fulfilled. For my darlin’ I love you, And I always will. Love me tender, Love me long, Take me to your heart. For it’s there that I belong, And we’ll never part. Love me tender, Love me dear, Tell me you are mine. I’ll be yours through all the years, Till the end of time. (when at last my dreams come true Darling this I know Happiness will follow you Everywhere you go). |
| Сибила :-) Ето сега ще се опитам да разкажа една история за интернет-любов с щастлив край. Разказвам я така, както я научавах в процеса на развитието й. Понеже това стана в чата, замествам само пряката реч с непряка. Значи, това се случи преди около 4 години. Имах един много любим събеседник, с когото пък любимата ни тема беше стари гаджета и какво може да се случи на човек в интернет. Той беше доста скептичен и мислеше, че от интернет нищо свястно не излиза и прегръщаше клишето, че хубавите жени не ходят в интернет (с изключение на мен, естествено ; -) Обаче една вечер, като влизам за обичайната ни среща, той веднага ми изпраща една снимка и ме пита какво мисля за нея и дали не е някаква шега (той използва друга дума, но пък беше човекът с най-цветистия език, когото съм срещала и много му отиваше). Та на снимката имаше едно много красиво момиче с много хубава дълга коса. И той ми разказа, че предната вечер, както си седял в чата, го заговорил някакъв непознат ник и от дума на дума му изпратил тази снимка, като се кълнял, че е истинска и на снимката е самата тя, обаче моят събеседник не повярвал и решил, че сигурно приятели се шегуват с него. И понеже той отказвал да приеме снимката за истинска, момичето му предложило да се срещнат, за да се убеди, че това наистина е тя. Като обсъдихме ситуацията - аз твърдях, че не е невъзможно снимката да е истинска, просто е студийна и направена професионално, така че да изтъква достойнствата на обекта, решихме той да отиде на срещата и после да ми разкаже. И той се уговорил с момичето, вече не й помня името, но ще я кръстя Таня, мисля че беше нещо подобно, да се срещнат през нощта в 11, 30 някъде между парк-хотел Москва и руското посолство, предложението било нейно. Мен тук ме изпълниха едни съмнения и страх, защото тогава времената бяха по-несигурни, а и мястото е доста усамотено, според мен, и му казах "Представи си, че вместо това момиче дойдат трима яки, какво правиш?", но тя му била обяснила, че работела като детегледачка наблизо и там й било удобно. Впоследствие ми призна, че и него го било малко страх, но изпил 2 водки за кураж и отишъл. Тя наистина отишла, била сама и още по-хубава отколкото на снимката (снимката наистина се оказала студийна, тя се занимавала по малко с манекенство и тази била правена за представянето на някакви дрехи - с много ресни и връзки). Яли пица, пили бира, после той я изпратил до тях - някъде до кино Изток - и си разменили телефоните, според него напълно безсмислено, защото тя му казала, че след няколко дни заминава за Париж неизвестно за колко. Продължиха да си говорят в ай-си-кю и той явно все повече я харесваше и в деня на заминаването й беше много тъжен, защото според него това било краят на историята, защото тя в Париж нямало да има интернет пък и Париж си е Париж, но аз му казах поне да й се обади по телефона да й пожелае приятен път. Той отначало не искаше, но накрая се предаде и й се обадил, а тя се зарадвала много и му казала да дойде да я изпрати на летището. После си разменяха ес-ем-ес-и, после той я посрещна (тя седя там не повече от месец), правили страхотен секс, после започнаха да се срещат всеки ден. После дойде рожденият й ден (зодия Стрелец :-) и той ме пита какво да й подари, бил решил да е подкова, за късмет, обаче аз категорично отхвърлих, защото на мен подковата ми прилича на суджук (това не му го казах), пък е и съвсем безполезно и по мой съвет той й купи една книга (нещо по специалността й). Каза ми, че тя я харесала много, не знам доколко е била искрена. После, след известно време, тя му казала, че го обича и че е най-страхотният пич, когото била срещала, за което й вярвам, защото наистина беше много готин и с много щедра душа, той пък започна да се чуди дали и той я обича, но аз му казах, че няма начин да не я, колко много сме говорили за нея, всъщност разговорите ни от един момент бяха само за нея. И той реши, че сигурно е така, но се бил разглезил от толкова внимание и продължиха да се срещат. В резултат на което нашите срещи в чата се разредиха доста и постепенно се изгубихме, така че не знам какво е по-нататъшното развитие на тази история, но мисля, че е щастлива. За да има някакво разсъждение-заключение ще кажа, че според мен щастливият край се дължи на факта, че се срещнаха веднага след запознанството си, преди да имат време да си нафантазират един за друг всякакви измислени неща, базирани само на желанието да изтълкуваш думите на събеседника си така, както на теб ти е приятно и да си създадеш идеализиран образ по твой вкус, ами хванаха бика за рогата, както се казва в една поговорка, за която пък се сетих от темата за Красотата ---> Кармен и мизансцен ; -)[/code] |
