ЗА ДУМИТЕ
Отиди на страница:
| Аз пък едва тия дни установих, че тук http://www.websters-online-dictionary.org / Натиснете тук можеш да напишеш думата и на чист български, ама тълкуването е на английски. + Вефче, аз копам из магията като висш пилотаж.  И отговорно ти заявявам, че немалка част от проблемите на българите могат да се решат чрез чистене на думички. Примерно думички като политика творчество критика популизъм демокрация комунизъм градивност Хъбард смята, че чрез чистенето на думичките придобиваш контакт със съответната част от вселената, за която те се отнасят. ...не знам той така ли смята де, ма аз определено смятам. Жив пример- изчисти думата политика и я накарай да работи градивно...да продължавам ли?  |
| Алоха . Струва ми се, че по скоро споделям мнението на езиковия доайен Геновева, защото в книжките по антропология се твърди, че езикът и неговите темели думите са възникнали като средство за комуникация и обмен на информачия между членовете на ловните групи на хомо еректус при организирането на ловни засади, т.е. - първичната функция на думите е осъществяването на комуникация и обмена на информация - т.е. основната функция на думите са споделената информация. Тва с лoвните засади аз си го представям по следния начин: -колектив хомо еректуси клечи в храстите в очакване да мине слон, за да го сготви. За да остане незабелязана от слона и да убие скуката ловната група имитира ято синигери, като обмeня мисли с подсвиркване, което крие непознат смисъл за обикновения синигер, т.е. - използва езиков код: -едно подсвиркване: -"залягай, щото минава лъва и ше ни орупа" -две подсвирквания: - "внимание, задава се селския бик, не се навеждай" -едно късо и едно дълго подсвиркване: "минава жената на съседа от комшийското племе, в атака!" -три къси подсвирквания: "и кат мина, еректирах, да се..е...у еректуса" и тука копията се вдигат, скърцат прашки, чува се "ръц!" и "ади наздрави и кът сми най зле тъй да сми", "ми кво стана със слона", "слона да го духа" и т.н. т.е. маскировката се изоставя и от думи се преминава към дела и най накрая "измама! попаднали сме в гъз!" и прочее.- |
| Артистус също е прав, като твърди, че с колкото по-малко думи си служим, толкова по-добре, тъй като лаконизма увеличава скоростта на обмена на информация и превръщането и в колективно достояние, а това, както го онагледихме, е основната цел на думите. Освен това, колкото по-малко думи знаем, толкова по малко място в главите ни е заето от думи, и така се отваря много място в тях за всякакви други полезни работи, като шапки с пера, прогнози за времето за два месеца напред, дейдриминг, мокри сънища и други еротични изживявания, което е страхотно. Най-прав разбира се е Йори, който отива още по-далеч от артиста и твърди, че изобщо няма нужда да се обшува с думи и тази работа трябва да се прави само с властни жестове, които вършат същата работа, обаче пестят време - примерно прас слона с боздугана и после го сервираме или слави трифоновото "седем-осем и ще си легнала, седем осем и лягай и брой си сама" от незабравимия му тайсън кючек, превърнал го в семиотична и шоу звезда от първа величина. |
| Не точно за това очаква да се пише Геновева, но аз да споделя: Думите са като съставки от известна на всички готварска рецепта. С едни и същи продукти, зададени пропорции и указание за приготвяне при някои се получава нектар и амброзия, а при други нещо, което възпитано можем да наречем "ядивно". Всеки път - изненадващ резултат |
| Върти, суче, се към неговото си отива - езикът за наздравици и контакти. Е, аз бих останала да си попъбря за комуникациите, ама отивам на вечеря с един руски логик, голям експерт по въпросите на езика, туй без майтап, аз никога не лъжа, на специалистите името Успенски сигурно говори нещо - от двамата братя, Борис и Владимир, единият е известен лингвист, а другият е математик, аз отивам с математика. Имам едни разкошни негови есета за смисловата натовареност на думите, ако намеря нещо по служебния си комп, и него ще ви пусна. Щото, в края на краищата - дума дупка не прави, но тежко му който си няма... П П Елинор, много даже очаквам и ТОВА, като рекох, че думата е тухличката, имах точно това предвид, основният ингредиент. Може от хубави тухлички кофти здание да съградиш, и обратното... Редактирано от - Геновева на 10/4/2005 г/ 19:16:27 |
| Еййй, върти се, суче се темата, накарая пак до ядене и пиенe се стига.Но все пак по-добре за ядене и пиене да се говори, отколкото за Хабърд - много lean and hungry образи ми навява. ---------- За въртенето и сученето не следвам Геновева - едновременно сме стигнали до една и съща асоциация Редактирано от - Manrico на 10/4/2005 г/ 19:27:14 |
| И докато с наслада дегустираме езиковите манджи, които бърка тук Геновева така, както тя единствена може, справедливостта изисква да отбележим, че има алтернативна теория за възникването на езика, която оспорва тази, която току що изложиш. Според нея езикът няма как да е възникнал като средство за комуникация между членовете на ловните групи на хомо еректус, защото хомо еректус не е имал ловни групи, тъй като никога не е ловувал, а е осигурявал насъщния чрез мародерство защото е бил скавенджър, т.е - трупогризец. Съвместявал е биологичната ниша на лешоядите и хиените и е бил истински санитар на природата, като се мъкнел с мрачен вид след лъвските прайдове и други способни да убиват жертвите си хищници и се е задоволявал с каквото Бог дал - на него и лешоядите - т.е. с по някое полуизгнило ребро , слонска пача на три дни и други деликатеси, зарезани от лъвовете поради изтекъл срок на годност. Та според тази теория езикът е измислен не от мъжете ловци, а от жените им с терапевтична цел, за да си лекуват колективно хистерията , която ги обземала, докато дъвчат тридневната мърша и първото формулирано изречение било "оня урунгел пак ми е домъкнал сал едни голи кокалаци, да го е... у еректуса". И туа следва едно отприщване на емоциите на жените на скавенджърите във връзка със задаващата се за пореден път вегетарянска диета и свързаното с нея намаляване на репродуктивните способности на мъжете еректуси, чийто смисъл е "как се вдига двеста грама пенис със сто грама ряпа и две щипки магданоз". |
| Поздравления за темата! Много ми е близка на сърцето. Мен думите винаги са ме омагьосвали така, както някои се омагьосват от цифри Сещам се сега за много "лексикофили": Бодлер, Маларме... Сартр пише "Les mots", роман, който не е толкова известен, колкото култовите му, но го характеризира буквално като "лексикоман". Флобер, Жул Валес... Има виртуози в игрите на думи, в манипулациите на езика. Ами Жорж Перек? "Изчезването" - роман за едно изчезване, но където най-вече е изчезнала... буквата "е" А един от героите му в "Животът, начин на употреба" е "убиец на думи" - изхвърля стари думи от речниците, за което бива жестоко наказан...Именно тази игра с думите, с външното, с формата, с обвивката на мисълта ме занимава много. Двуезичието много помага за това, да схванеш l'arbitraire du signe (по Сосюр). Речниците... Има ли по-успокоително четиво от тях? Няма друга книга, където всичко да ти е обяснено, каталогизирано, подредено. На моменти упоително - добре де, за лексикофилите.Имам мъничко време, това съвсем на "прима виста". Засега. Но май ще ми е любимата тема |
| Дано смисловата натовареност на думите опре до онова, за което аз упоменах. топло, топло, горещо Дано се не подхлъзне в суперизми.  В думите всеки влага различно съдържание, така че май не е важна думата, а отношението към нея. А Успенски впрочем е известно име и в теософските спеди.  Дали са различни носителите на едното и също име?.... |
| Здравейте, сега се връщам от хубавата вечер с Успенски. Може и от родата да му е, онзи, теософа, утре ще питам, но аз знам братята, тази вечер си припомних . имя отчество, Владимир Андреич Успенски, логик, много направил за математическата лингвистика, и Борис Андреич Успенски, лингвиста. Та, както винаги, в приятен разговор с него, разговорът се въртеше много около думите, дълго време например, по някакъв повод, си уточнявахме разликата между -проезд- и -поездка- например. Човекът беше поканен лектор на една голяма конференция в Боровец, където една сутрин бе посветена и на проблема на транслитерацията на кирилицата - в атлантически аспект. Говорихме си много за страната, той за пръв път - едва сега! посети Рилския манастир, та засегнахме и темата за чудесната българска природа и огромната мръсотия, навсякъде, покрай пътя, купчините с боклук. Та Владимир Андреич рече тъжно- по-рано си мислех, че от руските боклуци по-големи няма, но сега виждам, че даже ни минавате, защото при нас боклука поне е разхвърлян на по-голяма територия. Та и по този повод той ни напомни един израз на Анна Ахматова - неопрятные просторы Родины моей, - което трудно ще преведа, защото - неопрятный- значи и мърляв, и неподреден, и мръсен - всичко заедно. " Неопрятные просторы" вместо трафарета "необятные просторы" - чудесно!!!! , колкото и да е тъжно... |
| Да...Анна Ахматова е написала това: ТАЙНЫ РЕМЕСЛА Могла ли Биче словно Дант творить, Или Лаура жар любви восславить? Я научила женщин говорить... Но, Боже, как их замолчать заставить! 1958  |
| Ясно... Бе Вефче, ти нали си езиковЪд? Че кой ако не вие може да направи тълковни речници, а? Аз като те чета, май се занимавате с чисти глюпости без никакво конкретно приложение? езиковъдите тва И май вместо да работите върху смисловите значения на думите в дълбочина, орете повърхностно, сравнявайки езици. И кво от това, да питам аз. Или какво от това, че бирата може и да е подлог ама по-скоро не. Или езиковъдството не е приложна нАука? |
| Та вижте сега какво прави неосъзнаването на регистрите в езика (или на смисловата натовареност на идиомите - специално за Кайли), или още сблъсък на два свята на езиково ниво... - говорим си на масата за един наш познат с тези ласкави думи: - Този пък Х, какъв самохвалко, само балони надува и нищо не умее да прави... На което дъщеря ми (5 г.) тутакси реагира: - Балони ли надува? Ама къде ги надува, в София или в Бургас? (момчето е от Бургас). Да не би майка му да има рожден ден? Езикова манипулация де... |
| Кайли, аз лично съм качила един български тълковен речник в мрежата, но за ограничено ползване, в INTRANET, ако това нещо ти говори, издателството само на това се съгласи, и то с голем зор, за европейски пари. А колкото електронни речници аз съм направила, малко хора в БГ са направили... От изследователското ниво нататък идват разни авторски проблеми, производство, разпространение, конкуренции, и т.н., така че упреците в множествено число не ги възприемам толкова лично... , активни хора и инициативност трябват по всички звена на веригата... |
| Ма аз не те упреквам, бе слънце! Просто си се чудя. Аз къде мина-се мана намирам. Не си ли забелязала, отчела тоя факт и свикнала му вече.И акъл давам. Като Параграфа нещо. И он така се изживява-акъл да раздава.И не говорех само за електронни речници-че се се каня да те светна, ама все не остава време от толку даване на акъл. Книжни са английските такива и са много и са от илядо осемстотин и некоя си некои. Добре де, Уебстер как са го качили в нета? |
| Геновева, с риск да досадя, но съвсем сериозно има ли приличен съвременен тълковен речник на българския език в електронен вид или поне на хартия? Колко горе-долу би струвал прословутия копирайт и кой всъщност го държи - държавата или частни фирми? Това е свързано с темата съвсем пряко. Странно е, но все повече имам чувството , че сме в някаква нова вавилонска кула. Всеки слага някакво собствено значение в различните думи и се учудва, че не е разбран/а. Освен за познание един речник би могъл да спести огромен брой недоразумения при употребата на думите. |
| Копирайта се притежава обикновено от издателствата, а може и от авторите. Както е написано в издателското каре. Те не искат за нищо на света да качват неща на нета, дори това е прекалено смело за тях, те не искат и да правят дори електронни издания на речниците си на CD-та. Страх ги е, че електронното ще убие хартиеното, и след като си купят електронни, хората вече няма да си купуват хартиените. Този страх е преодолян вече от големите издателски къщи в чужбина, но след много дълго време - обикновено изследователските им отдели са по-податливи на нововъведения като електронни речници, отколкото отделите им за пласмент. С българските речници - не само тълковните, а и двуезичните, копирайта е доста объркан, на много утвърдени, качествени речници, производство особено на катедрите в СУ, авторските права на вече починали автори са прехвърлени и на наследниците, и става една мътна и кървава, докато получиш съгласието им. Затова за нужди, несвързани с пряко производство на речник и пускането му на пазара, хората махват с ръка, и си крадват - от хартиеното, чрез ръчно въвеждане или сканиране. |