Празни стаи (или най-добрите балади)
Отиди на страница:
| Между другото, опитайте да намерите тавата (CD) на Demis Roussos - Attitudes'2002. Там е ремастериран неговия убийствен кавър: House Of The Rising Sun на Animals.[/b] |
| Геновева, бе тоя Мустаки да не е брат на Раде Шербеджия? Одрал му е кожата, барабар с брадата и косата! |
| Ша са повторя с линковете, ама ако някой още ги нема - има неколко ЕЙ ТУКА |
| Ама като му я намерих тая снимка, та и аз се облизах. Като от моето време, таман. Тия тесни бели дънки отдавна не ги бех виждала...  |
Бе, аз исках да му пусна некоя снимка от младостта, дето викаше една матрона на 80 години - тогава, когато аз бях на 18 - всяка младост е винаги красива - младите са въобще красиви, ама не ми се връща в "оня" форум, там мон ами беше изпратил всякакви негови снимки / на Жорж Мустаки/ - млади и стари, в "моята тема". Редактирано от - Сибила на 06/5/2005 г/ 00:22:41 |
Айдееее, Свети Георги, честит имен ден на всички Георгьовци, и Мустаки и Брасенс! СВЕТИ ГЕОРГИ! Пролетта на рамото ми кацна жива и зелена, жива и зелена, скоро е Гергьовден Слъце пак мечтите съживява, млади и горещи, млади и горещи, скоро е Гергьовден Припев: E-e-e-e, Свети Георги ще помолим с нас по пътя да върви, Свети Георги тебе молим, Е-е-е-е, дай ни сила, с наш'та орис, пак да се преборим! Други пътища ще ни повикат, заедно ще тръгнем, заедно ще тръгнем, дойде ли Гергьовден. И на празници ще се посипят, мъката ще скрият, мъката ще скрият, дойде ли Гергьовден. Припев (3 пъти) |
| Честит ви празник! Като сте се сетили за Жорж Мустаки, я да ви припомня още един сърцеразбивач от онез години с ей това парче....  Je sais pourquoi tu as pleur Et tristement m'a regard Je peux te prendre dans mes bras Pour embrasser tes yeux rougis Mais moi je n'en ai pas le droit Tu es la femme de mon ami Je sais pourquoi tu veux partir A moi tu ne peux pas mentir Je peux te prendre dans mes bras Et t'arracher cette vie Mais a je n'en ai pas le droit Tu es la femme de mon ami Je sens mon cur tout dchir Entre l'amour et l'amiti Que je ne peux dpartager Je sais pourquoi tu as quitt Celui qui n'a pas su t'aimer Et moi je t'ai laiss partir A la recherche de ta vie En moi je n'ai qu'un souvenir Tu es la femme de mon amie Je sais pourquoi tu veux chanter Et pourquoi tu m'as regard Je peux te prendre dans mes bras Car aujourd'hui j'en ai le droit Tu es pour moi depuis toujours Le vrai visage de l'amour Pourtant jamais nous ne vivrons Au cur de la mme chanson Au cur de la mme maison Je voudrais que tu ai compris Que si je t'aime tu es aussi Pour moi la femme de mon ami, de mon ami. Енрико Масиас, разбира се. |
Може, може, туй муче, напомня ми за кавказките ми гаджета от младостта ...  Божкее, как можах пет години да проживея в онази страна и ни един руснак да не хвана, ей така, за кадем. Е, имаше едно момче от Донбас, дето се гонехме по коридорите на общежитието, ама него не го броя за руснак. Сичкото другото - евреи, арменци, грузинци, абхазци, чеченци, имаше даже и един черкез - доктор на науките... Това на всички нива на флирта, да не си помислите за некакъв промискуитет, пази Боже, например черкезина ме сваляше във фоайетата на Библиотека Ленин - той си правеше докторската, а аз - кандидатската. Само един научен стремеж, нищо повече...  Но само тия, черничките, с огнени погледи, те ме забелязваха като обект...  А в института машинописките - само те рускини, впрочем,  зад гърба ми ме наричаха "жидовка", твърдо убедени в еврейската ми кръв... поради ясно изразените ми семитско-средиземноморски антропологични белези, впрочем, това най-тежко и презрително обвинение за онези времена беше участ за повечето българчета там. Кво впрочем, и аз се размечтах, покрай тия балади... Ми като ги пускате тия портрети... Редактирано от - Геновева на 06/5/2005 г/ 10:18:34 |
| Е, щом сте се отворили на френски шансон, ето ви един подарък и от мен - най-популярната, най-записваната и най-слушаната френска песен на всички времена: Comme d'habitude на Клод Франсоа. Оригиналът (музика, текст, изпълнение) е на непрежалимия Кло Кло, излиза през 1967 г. Пол Анка буквално се влюбва в песента, създава английския текст - така се ражда My way, изпята малко по-късно от Франк Синатра. Клод Франсоа е възхитен - Синатра е големият му идол. Английският текст не е нито превод, нито адаптация на френския; английската песен започва свой живот и най-често не се свързва с френския оригинал. Който всъщност разказва за любовна мъка... Клод Франсоа я пише по повод раздялата си с Франс Гал, която току-що е спечелила конкурса на Евровизия с Poupé e de cire, poupé e de son  Comme d'habitude Je me lè ve et je te bouscule Tu ne te ré veilles pas comme d'habitude Sur toi je remonte le drap J'ai peur que tu aies froid comme d'habitude Ma main caresse tes cheveux Presque malgré moi comme d'habitude Mais toi tu me tournes le dos Comme d'habitude Alors je m'habille trè s vite Je sors de la chambre comme d'habitude Tout seul je bois mon café Je suis en retard comme d'habitude Sans bruit je quitte la maison Tout est gris dehors comme d'habitude J'ai froid, je relè ve mon col Comme d'habitude Comme d'habitude, toute la journé e Je vais jouer à faire semblant Comme d'habitude je vais sourire Comme d'habitude je vais mê me rire Comme d'habitude, enfin je vais vivre Comme d'habitude Et puis le jour s'en ira Moi je reviendrai comme d'habitude Toi, tu seras sortie Pas encore rentré e comme d'habitude Tout seul j'irai me coucher Dans ce grand lit froid comme d'habitude Mes larmes, je les cacherai Comme d'habitude Comme d'habitude, mê me la nuit Je vais jouer à faire semblant Comme d'habitude tu rentreras Comme d'habitude je t'attendrai Comme d'habitude tu me souriras Comme d'habitude Comme d'habitude tu te dé shabilleras Comme d'habitude tu te coucheras Comme d'habitude on s'embrassera Comme d'habitude Comme d'habitude on fera semblant Comme d'habitude on fera l'amour Comme d'habitude on fera semblant Ето и английският вариант, който е, разбира се, по-популярен. My way And now, the end is near And so I face the final curtain My friend, I'll say clear I'll state my case, of which I'm certain I've lived a life that's full I've traveled each and every highway But more, much more than this I did it my way Regrets, I've had a few But then again, too few to mention I did what I had to do And saw it through without exemption I planned each charted course Each careful step along the byway But more, much more than this I did it my way Yes, there were times, I'm sure you knew When I bit off more than I could chew But through it all, when there was doubt I ate it up and spit it out I faced it all and I stood tall And did it my way I've loved, I've laughed and cried I've had my fill, my share of losing And now, as tears subside I find it all so amusing To think I did all that And may I say - not in a shy way No, oh no not me I did it my way For what is a man, what has he got If not himself, then he has naught To say the things he truly feels And not the words of one who kneels The record shows I took the blows And did it my way |
| Клио, обожавам и двете версии на таз балада, наистина, никога не съм знаела, коя е първа, но на Кло Кло си я обичам повече, поради езика и разбирането му, а точно текстът - съвсем друг, не е този в английската версия, макар че изпълнението е прекрасно. Ама тия дни, точно, си говорихме с една дружка франкофонка, като обсъждахме гадния случай с човека, дето си умря от токов удар от фонтана на Славейков, че това била и съдбата на Клод Франсоа - от сешоар в банята, това не го знаех... Кло-Кло има и други много хубави балади, впрочем. А Серж Лама..... то край нямат хубавините на тази регионална етномузика.... |
| Така е, Клод Франсоа е сред най-любимите (ако не най-любимият!) френски певец във Франция (не и зад граница, има голяма разлика, винаги съм се чудила). Двайсет години след смъртта му продължава да се слуша, дисковете му се преиздават непрекъснато, слушат го дори сегашните 15-16-годишни в дискотеките (хитове като Alexandrie, Alexandra). Умира на 39 г. на върха на славата си, готвейки се за телевизионно предаване на Мишел Дрюкер, в банята, доколкото си спомням от неизправна лампа, това не е толкова важно. Така и не се появява в ТВ студиото... Миналата година излезе комедия за негов двойник - има и такива, които буквално си изкарват хляба с имитации на Кло Кло, по празници, панаири и т.н. Филмът се казва "Подиум", с белгиеца Беноа Пулворд в главната роля, и е една от успешните френски комедии за 2003 година. Та така за Кло Кло... Много любими песни са Le té lé phone pleure, Les lundis au soleil, Belles, belles, belles... но винаги съм смятала, че е печелел най-много със сценичното си присъствие, танците, ритмиката, пластиката и... клодетките Между другото, роден е в Египет като Далида. |
| Хамър, за съжаление познавам и съм слушала Мишел Полнареф твърде малко, да не кажа почти никак, нищо не бих могла да разкажа; ако някой може, ще се радвам |
Хамърче  С племенницата на Мишел Полнарефф сме учили в Медицинска академия. Страхотно гадже!... Ето ви този евъргрийн: Michel Polnareff Love Me Please Love Me Love me, please love me Je suis fou de vous Pourquoi vous moquez-vous chaque jour De mon pauvr'amour? Si j'en crois votre silence Vos yeux pleins d'ennui Nul espoir n'est permis Pourtant, je veux jouer ma chance Mê me si, mê me si Je devais y brû ler ma vie Love me, please love me Je suis fou de vous Mais vous, vous moquerez-vous toujours De mon pauvr' amour? Devant tant d'indiffé rence Parfois j'ai envie De me fondre dans la nuit Au matin je reprends confiance Je me dis, je me dis Tout pourrait changer aujourd'hui Love me, please love me Je suis fou de vous Mais vous, vous moquerez-vous toujours De mes larmes d'amour? |
| Ще прощавата, че нарушавам прекрасната франкофонска раздумка (нищо не разбирам от текстовете), ама се сетих за любимата на моя покоен баща руска/съветска/военна/ антивоенна балада, та не се сдържах ---------------------- Подмосковные вечера ---------------------- Не слышны в саду даже шорохи, Всё здесь замерло до утра. Если б знали вы, как мне дороги Подмосковные вечера, Если б знали вы, как мне дороги Подмосковные вечера. Речка движется и не движется, Вся из лунного серебра. Песня слышится и не слышится В эти тихие вечера, Песня слышится и не слышится В эти тихие вечера. Что ж ты милая смотришь искоса, Низко голову наклоня? Трудно высказать и не высказать Всё, что на сердце у меня, Трудно высказать и не высказать Всё, что на сердце у меня. А рассвет уже всё заметнее, Так, пожалуйста, будь добра, Не забудь и ты эти летние Подмосковные вечера, Не забудь и ты эти летние Подмосковные вечера.[/b] |