Отиди на страница:
| Имитаторите винаги са скучни! |
| Ха-ха. А пък аз бях на квартира на номер 37, съседната им къща, до подлеза, входа беше от ул. Св. Тертер, и преди сватбата живяхме с Нели нелегално няколко седмици и работехме в цех ширпотреба на печатницата за лятна бригада. Лятото на 1984. Къщата е на покойния арх. Шамарджиев, някога доста известен. Жена му Паула, австрийка, беше още жива, към стогодишна. На номер 39 живееше н.а. Г. Парцалев, често му идваха на гости цели трудови колективи и се снимаха по тротоара на Тертер. На Ракитин пък досами печатницата последните години живееше Мара. |
| В спомените са бисерите на Джимо! Копай по често там и заеби днешното и утрешното – за тях ще има кой да си спомня по нататък с умиление. Приятно и човешко връщане във времето! Продължавай Джимо, в спомените нямаш конкуренция. Получавам удоволствие почти като от Хемингуей. |
| Продан Петров Редактирано от - Doctora на 19/4/2005 г/ 22:22:50 |
| Като студент не съм живял на квартира, защот бях от София. Имах обаче една съседка-съученичка от гимназията която бях чукал воще от 10-ти клас и идваше и в казрамата за чукане... (разни поколения - разни словореди), от другият /съседен блок в Надежда III -със средно образование, но с баща Магазинер, която ми викаше "студента" и имаше такова дълго бедро, че не можех да стигна до края му с ръка. По лесно беше да и бъркам в пазвата. Черпеше ме постоянно с бира и кебапчета шкембеджииниците, преди любене и също около 8-ми декември... Но се ожених за студентка по Българска Филология -дъщеря на Партиен секретар на Влаково депо, която живееше в Тристаен с мокро помешение в кв. Захарна Фабрика.. Пътувахме безплатно по ЖП-то.... Нещо друго да искате да узнаете? Редактирано от - Prismexulnik на 19/4/2005 г/ 22:56:35 |
| Много неща се изписаха за Ивайло Петров тия дни, нищо не ме докосна...Плача понякога на филми..рядко на книги...и никога на интернет... от днес последното се промени...а дори не съм ги познавала тия хора... Добре че поне имам щастието да чета спомените на Джимо за тях...че имам щастието да чета Джимо изобщо... Джимо  |
Забавен е начина, по който Джимо се залепя за Големите, в случая за Ивайло Петров. Вижте, демек, как аз търкам рамо с Големите (rubbing shoulders with the stars). Пия си ракията с Големите, правя си майтап с Големите, изобщо част съм от интимния живот на Гелемите. Кажи-речи съм като Хемингуей (Ernest Hemingway), който коментира интимни подробности от живота на Скот Фитцджералд (Francis Scott Key Fitzgerald). Абе с една дума след като търкам рамо с Големите направете си извода, че.....и аз съм един от тях. That's the message.  |
| ах, да ...плача понякога на интернет...като чета форума... вижте само как всеки си е направил идеален автопортрет: Чичо Фичо - ширпотреба от начало до край-макар и в Америка  Присмехулник-как да разбереш, че това тука е френска кухня, като вкуса ти стига до шембе чорба... ах, а за словото ти не ми стигат кърпички: "но с баща Магазинер, която ми викаше "студента" и имаше такова дълго бедро, че не можех да стигна до края му " - бащата се появявал под псевдонима Магазинер и имал дълхо бедро- това е, което се разбира...език свещен на моите деди....Зевзек- ще ти се на ТЕБ да търкаш дрехи в големите, ама- пусти живот-ето до къде те е докарал...мятай яйца във вентилатора, това ще ти остане...високо е Джимо, до там и погледа ти не стига, примири се... Наум, Пейчо Пеев  |
| Margaret Thatcher , Съдейки по ника ви заключавам, че и вие като Джимо мечтаете да търкате рамо с Големите (защото Margaret Thatcher е от много Големите). Да-а-а, мечти, мечти. Де да не беше тая пуста постредственост (mediocricity)......  |
| Зевзек- не смея да споря със специалисти, особено с опит в дадена област, доверявам ви се и признавам, че по въпроса за посредствеността ме превъжождате многократно... Но- дерзайте! / както ви е нареди чичко Джержински/- човек е толкова голям , колкото са големи мечтите му...това май пък беше по Ницше, колкото и ЛД-син да си го самопреписва...абе , знам ли, от толкова големи наоколо взех да се обърквам и аз...ммдааа  |
| Към Margaret Tacher : Винаги съм си гледал само личният си интерес. Дядо ми ме възпита така. Тои е бил кръчмар. Комунистите му взели кръчмата ЗА ПОМЕЩЕНИЕ НА КОМСОМОЛА. А за студент едно време шкембе чорбата беше средство за живот. А сега... е друго... в Холандия.. .Ама нали почнаха да се разказват спомени, та и аз... Каква душевна нищета и мизерия цари в България щом до там са опрели...Тук всеки говори за Банковата си сметка. Новата си кола и новата си триетажна къща... Друг вид "скука"... Еи че е забавно да се върнеш с "машината на времето"(в.Сега) 20-30 години назад.... |
| Margaret Thatcher, дразня се, че пиша бавно, а мисля бързо. Бих искал да е обратното. Често излиза кратък текст, който носи смисъла, чуството, а не подробностите и може да остане неразбран. Д Иванов ми даде ценна подробност за Библията, личеше му на И Петров, че я познава |
Просто са интересни спомените ! Не само защото са спомени а защото не са казани !© Е съм сигурен че Джимо точно това прави разказва ни спомените си ( ако не се отплесва по глупости ) и ни взима за малки деца ! Бе нека да ме взима ама да разказва защото рано или късно самите негови деца и внуци ако не са се заинтересували от него ще попаднат без да искат във вестник СЕГА и ще разберат що за баща и дядо са имали ?!?  |