
| Колко сладост пред Министерския съвет... А какво ли е вътре?... |
| Докато нашите журналисти пълнят вестниците с всякакви кокошкарски истории, никой не дава и елементарна представа за това какво ни очаква. И изглежда това е част от сценария за медийно дрогиране. А ето какво се дава в западната преса. Какви са реалните перспективи за нас след приемането ни в ЕО. На един от ежедневните политически репортажи, на 22/02 Канадската телевизия показа механизма на експлоатация на бедните страни от Европейската общност и Щатите. В този репортаж се разгледа субсидирането на селското стопанство и животновъдството в Европа. Това субсидиране е неприкрита форма на протежиране, което не позволява на бедните страни, в случая тези от Африка, но и на такива като България да изнасят млека, местни продукти ( пилешко месо) и други, по простата причина, че тези продуктите в тези страни са по- скъпи от европейските, защото не са субсидирани. Износа на селскостопански продукти и техните деривати в бедните страни води до унищожаването на цели отрасли, масово изколване на млечните крави ( както у нас) , занемаряване на селскостопанските площи ( пак както у нас), а сега и захарната промишленост. Всяка ВТОРА седмица в Брюксел заседава комисия, която разглежда тези въпроси. Така например ЕО налива повече от 40 МИЛИАРДА евро под формата на субсидии в селското стопанство и животновъдството. На всеки тон произведено месо на производителя се връчват 300 ЕВРО. Тези мерки, които са ПРОТЕКЦИОННИ де факто обезмислят смисъла на свободния пазар, така нагло налаган от тях същите. Както стана ясно Брюксел налага 140% мито на вносната захар, с което ЕО се превръща в най- големия производител на захар и захарни изделия. Фирмата DANISKO напр. е получила над 70 милиона субсидии, с което нейната захар става най- евтината. Брюксел субсидира над 3 милиадрда евро за износа на пилешко месо. На фона на тази картина къде е мястото на България. Какво е направла досега ЕО за БГ, нима ни помагат с нещо или ни подготвят бавно но сигурно да станем пазар на европейските излишъци досущ като Гана и много други. Целия този сценарии на политическа манипулация , на икономически диктат е хвърлила десетки страни в прогресивна мизерия, така добре описан и подкрепен с много примери в книгата на Мишел Шодусовски “ Мондиализация на бедността” Българската захарна промишленост работи дълги години с родно производство. Кой би имал интерес тази промишленост да загине- отговорът е прост за ПРОСВЕТЕНИТЕ. |
| Иванов, пише се "месни" продукти, а не "местни". Думичката идва от "месо", а не от "место". ЕС ще свали субсидиите и ще се наложи да отвори пазарите по договорите за WTO. А нашите "захаровъди" да си гледат работата. Ще има конкуренция, ще работят повече и с по-умно. Иначе няма да са конкурентоспособни ще са гладни. Ама що сте толкова неграмотни всичките противници на търговията. |
| Иванов, Иванов какво пилешко, какво млеко от Африка , то ги мързи да гледат , ти пилешко сънуваш.Нали трябва да се работи, то това не пада от дърветата |
| Съфорумника с псевдоним на популярен дървен редактор от Линукс-света нека не се запиня за свободната търговия, защото правилата диктува който дава паричките. Както казва българина: "Който плаща - той поръчва музиката". Така че Иванов е прав - никакви абстрактни конкуренции и свободни търговии - всичко е интереси. Ще видиш че няма да паднат вносни мита и т.н. WTO що не накара Китай да освободи юана, кат ги виждаш такъв силен регулатор на пазара. Пак политиката е определяща и тя сочи че, колкото и да скачаме близките 10-20 години ще сме бедни общо взето, за ползу Запада! |
| Та да доуточня какво е искал да каже журналиста Заводите на Гриша Ганчев имат 95% от квотата за внос безмитно на "кубинска захар", която се преработва в българските захарни заводи и излиза на пазара ни. А за завода в Горна Оряховица беше останалото. А там също (странно защо ли) хората искат да работят. И тъй като на Гриша Ганчев нямаше как да му вземат обратно безмитно внесената "кубинска захар" разрешиха и на горнооряховчани да внесат безмитно това, което те държат на склад в безмитната зона на пристанището от няколко месеца, и за което РМД-то плати луди пари за съхранение. А проблема при разпределението възникна заради "процедурите" в МинФина |
| Технически погледнато, захар се получава от две основни суровини - захарна тръстика и захарно цвекло. В България има производствени мощности за преработка на тръстикова захар, а общият капацитет на фабриките ни позволява 65% износ. И то на абсолютно конкурентна цена. И много важно- високо качество, въпреки старите технически мощности. А за непросветените - покрай захарното производство се развива и производството на спиртни продукти. Развито захаропроизводство и захаропреработване (за тръстикова захар) е показател и за добро ниво на селското стопанство. Правете си сами изводите! |
| 2 деветки , незнам дали господина е лизал , но ако производителите на нефт почнат да изливат аз ще тичам с тубата |
Иванов Когато беден и богат правят комбина някой се минава.Като знаем че богатия по-добре си прави сметката (и това е условие да си богат ) изводът се налага от само себе си.... |
На всеки тон произведено месо на производителя се връчват 300 ЕВРО Комунистите, поне да можехте да смятате, пак щеше да е нещо! 300 евро на тон прави 60 ст. на килограм. Предвид огромната разлика в заплащането на труда в ЕС спрямо Африка, не мисля, че субсидията би направила африканската продукция неконкурентна. Проблемът на бедните държави е изцяло различен. Представете си две общности: В първата има точни правила, и всеки знае, че за да получи нещо от другия, трябва той самия да може да му предложи нещо. Във втората, обаче, няма точни правила, и всеки гледа да получи, без да даде. Е, питам аз (и отговор не искам Това е причината ние (и африканците) да сме бедни: няма ясни правила на играта и всеки гледа да прецака останалите, вместо да се замисли какво би могъл да им предложи. В резултат всички са прецакани (естествено, едни -- повече, други -- по-малко, според зависи от IQ-то). |
| Бах маа му, няма да има захар за ракията. ****************************** Мир и любов и между хората благоволение. |
| Язък за шекереца! Навремето шефа ми Султана попържаше онези керати - империялист-ефендилер кога фърляха храна в океана вместо да нахранят бедната рая. |