Отиди на страница:
Напълно съм съгласна с мнението на Sore Loser (без частта за Азис, защото не съм чувала нито една негова песен)  Конкурсът, съвсем очаквано, беше пълна трагедия, сбирщина от неудачници, аз лично не чух нито една нормална песен. Но това е закономерно за т.нар. Евровизия. Времето на АББА и Waterloo е отдавна минало. Нивото е безумно ниско в последните години. И престижът на конкурса е подобаващ. Редактирано от - Клио на 22/5/2005 г/ 20:45:51 |
 Последните трима преди мен сте абсолютно прави!И Аз не съм чул до сега нито една песен на Азис, защото ме е гнус от цигански педали, но в този дух търпя критика !Не е редно да се коментират неща за които нищо не знаем!Но нима да говорим за проблемите като хомосекса и педофилията , трябва първо да го пробваме?Доло псевдокултурата, кича и развращаването на младежта  Нищо против късите кожени полички и циците , но просто да сменят името на конкурса...! |
| Клио, и аз допреди месец нямах и представа от туй чудо на природата. Отнякъде ми попадна този линк обаче: http://bgpopfolk.free.fr/ и от там свалих песента “Мила моя, ангел мой” на Азис и направо паднах. Чух и други песни от сайта и в сравнение останалата пошлост, с изключение на Десислава (като потенциал), Азис се оказа просто феномен. Кич-феномен, но феномен. Това момче (Бой Джордж в български вариант) заслужава специален анализ. Ще се опитам да драсна ред-два по въпроса по-късно. |
| Първо, прави сте, че при електронното гласуване винаги се стига до ужасии. Също и че балканците са гласували за балканците, скандитата - за други скандита. Този локален субконтинентален патриотизъм със сигурност си струва обсъждането. Трето. Гъркинята беше най-еротична, защото излъчва открито антиинтелектуализъм - не само чрез набитото си тяло, но най-вече чрез гласа, стила на говорене, погледа. Четвърто. Явно е, че турбофолкът е станал фестивално койне. Ако не балкански или ориенталски ритми, ще са циганско-унгарски или ирландско-келтски. А иначе - най-добрият на тазгодишната Евровизия беше датчанинът, то се знае. |
| Беше скучна програма. Поредната масовка без послания. Вместо да се препираме какво сме могли да маправим, по-добре е да си спомним, че светът поиска нещо от нас, когато изпрати гласа на Валя Балканска в Космоса. |
| Понеже тук многократно се споменава кючекът като турски танц и то от хора с претенции на познавачи - не, кючекът не е турски танц. Кючекът идва от Египет и Месопотамия и първоначално е бил религиозен молитвен танц. По-късно, с първата миграционна вълна на циганите от Индия в посока Египет, танцът претърпява индийско влияние. В Турция днес кючекът (всъщност кьочек ) е вид кабаретен танц. Няма нищо общо с националните турски танци. Обратното, националните турски танци имат повече общо с нашите - особено хорАта. А това, което у нас наричаме чалга или фолк (има ли разлика? ), би могло донякъде да се сравнява с музиката, която у комшиите се нарича арабеск. Но голямата разлика е в текстовете и посланията - арабескът е кахърен, за любов, но в никакъв случай не е агресивен и арогантен. За средите, в които аз се движа там (същите, в които се движа и тук ), арабескът е досаден, насочен към по-непретенциозна публика. Но, както фолк изпълнителите у нас, певците и певиците на арабеск печелят много по-добре от поп и рок изпълнителите, и повлияния от френските шансони стил. А другата истина е, че турците обичат хубавия рок и са маниаци на тема джаз. Редактирано от - Simplified Solutions на 23/5/2005 г/ 09:47:31 |
Стига предразсъдъци форумци, печелят тези, които се продават. На запад балканските и ориенталските ритми са на мода и се продават, както и същите навлизат в различни класации и ги пускат по канали като ВИВА и МТВ, което до преди няколко години беше невъзможно. Техното и диското се изчерпа и клиентите имат нужда от нещо ново, това е балканското и ориенталското, такава е модата и в туризма, туристите идват насам, Балканите, Турция, а Испания и Португалия са се изчерпали Това, че повечето зрители са останали с мисленето, че един певчески конкурс, трябва да показва само МУЗИКАЛНИТЕ СПОСОБНОСТИ на един изпълнител е техен проблем, един изъпълнител се продава по-лесно с предизвикателното си представяне на сцената, защото има хиляди изпълнители като КАФФЕ, които могат да пеят, но не се продават и те ще останат хора на изкуството, но няма да се продават на големия пазар! takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
| Източна Европа и Скандинавия гласуваха униформено на племенно-етнически-религиозен принцип. Нещастните западно-европейци не разбраха тихото отмъщение на джуджетата от Изтока. Политически "големите" Франция и Германия на 2-те последни места. Какъвто и съюз да има, любовта между Изтока и Запада никога няма да се състои. |
| Каффе са много добри музиканти и макар да не е много добра песента им е наи-добрия избор за конкурса.Професионални музиканти в Италия се изказаха много ласкаво за на6ите мом4ета и казаха 4е са много добри и 4е са истински музиканти за разлика от други у4астници. |
| Не разбирам артистичните страсти, възбудени от това събитие. Музиката е последното нещо, за което един милиард души гледат ежегодно конкурса на Евровизията. Кой се интересува от украински рап, латвийски рок и турски маанета? Повечето хора се смеят от сърце на изпълненията и най-вече очакват с нетърпение ташака с гласуването и другите мурафети около него. Щото тогава комедията е още по-голема. И тая година не беше изключение: кресливите тъпизми на свръхентусиазираните водещи, албанският говорител от времето на Енвер Ходжа, напъните на новата мафия в Киев за политическо шоу, 12-те точки на Кипър от Гърция, или на Норвегия от Дания и т.н. Ква музика, кви пет лева? |
| Ето някои размишления за истински “достойния” представител на България за такъв чалга-конкурс, като този на Евровизия, а и за някои други неща ... Азис е човекът, който щеше да удари всички в земята, но дали от това някои, които държат на себе си, нямаше да се почувстват леко неудобно (както може би някои гърци, които държат на себе си, се чувстват днес)? Сега, след като чух наградената песен от конкурса, още повече съм убеден, че, слава богу, Каффе такива, онакива, но поне ни спестиха резила Европа да ни свързва с кича и чалгата. Кой всъщност е Азис? Азис е българският Christo. Това звучи малко странно – нали и Christo уж нещо българин. Българин колкото Джулиа Кристева беше българка, когато, с на български звучащия й английски, накара хората около мен да се смеят в шепите си по време на лекция в Ню Йоркския университет наблизо, чувайки я да казва без да й мигне окото “ние французите”. Азис е българският Christo, защото точно като последния, макар и с други средства, показва среден пръст на обществото, наказвайки го за глупостта и безразличието му към духовното. Азис подобно на Christo впряга таланта си не за да възвиси, а да наказва. Дали той сам съзнава това е друг въпрос. “Това сте си заслужили” сякаш крещи всяка дипла от развяващите се един път оранжеви, друг път кой знае какви тъкани, обвиващи мостове, острови и Райхстази от инсталациите на Christo. “Това сте си заслужили” ни замерят късите полички и изкуствените цици на певеца-певица. Колко му е да разбереш, че в тази интелектуална пустиня, която е нашият свят, рисуването на цветенца, макар и талантливо, няма никакъв смисъл. И, колко му е да заимстваш нещо проверено-авангардно, като пакетирането на Man Ray, да го умножиш по сто и така да накажеш обществото скандализирайки го с безсмислици, които то някакси приема най-безропотно и овчедушно и даже желае. А и някой и друг лев (милион долар), а и име, можеш и да си заработиш подигравайки му се. “Това сте си заслужили” – това е висшата естетика на времето, в което живеем. Естетичното днес е опакованото неестетично. Естетичното днес е скандалът. Тук трябва да се отчете, че тази висша естетика не е по силите на всеки. Това трябва да го можеш. Трябва да си Набоков, за да накажеш едно общество за посредствеността му чрез роман уж за педофил, без педофилията да е каквато я очаква филистера. Трябва перо за това, трябва мяра, трябва да си майстор на стила и трябва наистина да имаш chip on your shoulder. И при Christo е така, и при Азис. Трябва наистина да си голям художник, за да разбереш, че днес призванието на големия художник не е просто да можеш да рисуваш талантливо портрети (въпреки че наистина можеш да ги рисуваш талантливо, както никой друг), нито пък да се бориш с бездуховността чрез преки декларации и прокламации. Всички тези традиционни средства, макар перфектно усвоени, се изхвърлят и се заменят с, като че, контраинтуитивното за един художник, но излъчващо послания, занимание на опаковане. Това е пънкът с петльовия гребен, който разбива китарата си в уредбата на сцената и оплюва фашисткия режим на кралицата (нищо, че после присъства на приема й в Бъкингамския дворец – това било също част от протеста – в знак на протест, да станеш част от естаблишмънта подобно на един Мик Джагър, ха, ха). Не само трябва да усещаш, че хлябът е в чалгата, въпреки че имаш превъзходен глас за народни песни. Трябва ти и още нещо, за да превъзмогнеш самопровъзгласили се Трифоновци и прочее не много талантливи люде, загнездили се на контролни места в обществото. Трябва ти смелостта да си в drag. Точно drag queen, вече passe в останалия свят, е скандалът в девствената провинция на Европа и новоприет член на НАТО. За съжаление и Азис като Christo е епигон, както и в другото, така и в прилагането на подобна естетика. Вече сме видели и Boy George и Sex Pistols. Да не говорим, че и Азис, подобно на въпросните, по реда си става част от естаблишмънта, в случая, с депутатските си претенции. При това, обществото го желае, пълни стадионите му и с удоволствие се подлага на програмираните извержения. И плаща. А това за това общество е най-важното – това е критерият за успеха. “Това сте си заслужили – и радостно плащайте за него”. И се оказва, че не са нужни мускулите на Saachi и Saachi, за да го наложат като един Demian Hirst. Не, всичко при Азис си идва натурално както огънят изгаря девствен лес в тундрата. Обществото е подготвено за него, обществото го чака да се появи. Обществото някак мазохистично очаква някой такъв Азис да се гаври с него. Така както лелее да му се спретне един 9/11 или един запален Райхстаг, та обосновано да напада чужди земи. И кой е този, дето ще дръзне да определя Christo-вото като висше изкуство, а Азис като дъното, след като в края на краищата естетиката им се свежда до едно: “Това сте си заслужили”, а и банковите им сметки – критерий за успех днес – се пълнят. Е, тази на Азис май по-малко, просто защото се разгръща на по-малък пазар. Нещата обаче са отишли толкова далеч и са толкова зле, че никак няма да се учудя, ако един ден видим не друг, а Азис като фигура от световно значение, нещо като Йошка Фишер-а на предвидимото бъдеще.. За София е ясно, но преди няколко месеца посетих Букурещ, просто така, от любопитство. Какво може да очаква човек от такава крещяща бедност, която те зашлевява от всички страни на този град с бившо величие. Какво можеш да очакваш от един Париж, в който май вече рядко се среща кореняк французин или от един Лондон, който прелива от проблемите на третия свят. Те са готови да посрещнат Азис. Те са си го заслужили. Не вярвате – чуйте предвестниците, чуйте Елена Папаризу, спечелилата кич-конкурса на Евровизията. И все пак, мисля си, явлението Азис в крайна сметка всъщност е твърде прогресивно при така стеклите се обстоятелства. Един Азис струва много повече като де факто катализатор на необходимо сепване, отколкото цяла плеяда пишман-интелектуалци, аморфни Рашидовци, Недялко Йордановци и тем подобни. Защото тъкмо скандално явление като Азис май е това, което е призвано и има силата да събуди тези, които “не са си заслужили това”, от дълбокия им сън и да ги накара наистина да отворят очи за онова, което става около тях. Ако не, гаврата ще си продължи до безкрай и даже и тези с претенциите, и те наистина ще се окаже, че “са си го заслужили.” |
| Много погрешно е да се говори за обществото като за еднородна маса. То и по времето на социализма не беше, и сега не е, и няма да бъде. Редактирано от - Simplified Solutions на 23/5/2005 г/ 14:10:57 |
| “Много погрешно е да се говори за обществото, като еднородна маса. То и по времето на социализма не беше, и сега не е, и няма да бъде.” Това е само пожелание. И на мен не би ми се искало обществото да е хомогенна маса, но то все повече се превръща в такава. За съжаление, историчеките тенденции са към превръщането на обществото тъкмо в хомогенна маса, защото тъкмо така то най-добре функционира като пазар. Глобализацията не е химера. Тя е много много реална. Не случайно се организира Европейски съюз – реплика на исторически най-работещия пример за превръщането на обществото в еднородно – американското. Моловете на Сан Диего по нищо не се различават от моловете във Worcester, Massachusetts. За такава хомогенизация е работено поне два века. Не случайно е установено, че за бизнеса е много по-изгодно робите да са свободни и се води гражданска война. Какви по-ефикасни роби от тези, чиято единствена роля е да купуват в моловете и да създават деца, които сетне да работят в тъкачните фабрики или да умират във войни. Консумативното общество, каквото е съвременното наше общество, е все повече общество на хомогенната маса. Защото само когато има хомогенна маса the number’s game функционира най-добре. Само тогава пенсионните фондове на цял щат, а и на цяла държава може да се контролират от частни компании и да носят милиарди. Изобщо само в хомогенизирано общество бутиковите дейности се консолидират и водят до милиарди. Не случайно в американското общество има такива настроения срещу елитизма (елитарността). Защото, струнен квартет, за който пет човека плащат да го чуят не е добър пазарен продукт. Добър пазарен продукт е нещо, което може да се продаде на стадион, нещо като Ролинг Стоунс или като Азис. Няма значение какво е, важното е да се продаде на милиони, а не на някакъв бледолик елит от ценители, важното е една огромна хомогенна маса да го купи. Защотото в настоящото общество морално е само това, което се продава и прави пари. И, колкото по-добре се продава, толкова по-морално е то. Ако продавайки порнография направиш милиард, ти си далеч по-морален, отколкото композиторът на симфония, сврян със сивото си костюмче в някой офис, молещ за подаяние някой дембел, защото иначе просто няма как творбата му да види бял свят. |
| Sore Loser, Julia Krasteva не е живяла съзнателния си живот в България, а във Франция. Би ли разяснил основанието да я третираш редом до псевдоавангардиста Христо Явашев, който в съзнателна възраст се отказва по най-меркантилни причини от родовата си принадлежност? Julia Krasteva никога не е отричала българския си произход. Каква гордост за нас един истински интелектуалец от български произход, един от най-големите последователи на Фройд и Юнг да бъде един от "безсмъртните" - Френската Академия. |
| Волог, по-точно от Втората световна война насам нито едно модно течение в поп културата не е тръгнало от Европа, докато между двете войни влиянията били двупосочни, преди ПСВ Америка още била колониална в културно отношение. Марксе, приноса на Британия от Бийтълс насам в световката рок култура иде само от особеното й положение на мост между Европа и Америка и е интересна тема за дискусия. Без блуса британския рок щеше да е като немския шлагер. За европоп музиката съм съгласен с Клио - Абба изчерпи до край възможностите й естетически и социалнопсихологически в 70-те. |
| А ето как звучат нашите терзания на друг език и с други изводи: Вся пресса сейчас обсуждает наш провал на "Евровидении". Однако можно ли его назвать провалом музыкальным? - задаются вопросом многие и, в частности, газета "Жизнь". Подольская спела хорошо, утверждает издание, намного лучше, чем многие, и должна была войти в первую десятку. Но не вошла, и совсем не по причине недостатка вокальных данных на фоне остальной тусовки. Причины, как, впрочем, ясно и всем остальным, – сугубо политические. "Это поражение – конкурса, позиционирующего себя как смотр европейской песни, но превратившегося в местечковое мероприятие, - уверен директор общественных связей Первого канала Игорь Буренков. – Все страны голосовали за своих соседей. А у России, увы, друзей сейчас чуть меньше, чем у других стран…" |
| Съгласен съм със Симпли за турската популярна музика. Арабската също не е вулгарна като чалгата, както и африканската - конгоанския сукус, малийския и южноафриканския "блус" или известните ни от албума на Пол Саймън "Грейсланд" акапела песни на Лейдисмит Блак Мамбазо. Индийската поп музика, позната ни от филмите на Боливуд, също. Карибската, независимо дали на английски, испански или френски - също. * Интересно е човек да се запознае с влиянията, формирали големите британски рокаджии от началото на 60-те и досега (особено показателни са съвременните Ерик Клаптън и Марк Нофлър). За добре познатия ни Нофлър (Дайър Стрейтс) те са най-вече блуса от 30-те и 40-те (Блайнд Уили МакТел, Блейк и др. от по-мелодичния блус от Джорджия и Каролините), англо-келтското кънтри, т.н. "скифъл" (Лони Донеган), музиката на Еннио Мориконе от спагети-уестърните на Серджо Леоне, разбира се, и британските рок банди от 60-те, особено Пинк Флойд (Пинк и Флойд били имената на двама ранни блусари). Клаптън скоро записа цял албум с песните на блусаря Робърт Джонсън от 30-те години. Говорили сме си много защо блуса е основата на съвременната световна "народна" музика. |
