Отиди на страница:
| “Sore Loser, Julia Krasteva не е живяла съзнателния си живот в България, а във Франция. Би ли разяснил основанието да я третираш редом до псевдоавангардиста Христо Явашев, който в съзнателна възраст се отказва по най-меркантилни причини от родовата си принадлежност? Julia Krasteva никога не е отричала българския си произход. Каква гордост за нас един истински интелектуалец от български произход, един от най-големите последователи на Фройд и Юнг да бъде един от "безсмъртните" - Френската Академия.” Джулиа Кристева, Цветан Тодоров и Кристо са безспорно най-известните световни личност от български произход в момента (ако изключим, да речем, Силви Вартан, която май не беше българка, когато беше звезда, а едва напоследък се сети за произхода си.) Българският им произход е факт и дали го признават или не е друг въпрос. Всеки човек обаче, според мен, е напълно свободен сам да определя като какъв да се чувства. Никак не ми е работа на мен да ги съдя за това. Така аз чувствам нещата. Други обаче не чувстват нещата така. Бих могъл да продължа по тази тема, но мисля е ясно какво искам да кажа. Относно пък псевдоавангардизма на Кристо, той е толкова псевдо, колкото е интелектуална интелектуалността на Кристева. Не повече, не по-малко. Ако Кристо е нарочена фигура, Кристева е не по-малко нарочена (креатура на Roland Barthes). Аз лично не мога да забравя обърканите бръщолевения на Кристева представени от A. Sokal във “Fashionable Nonsense”. Мерси за такава интелектуалка, ако ще и на две френски Академии да е член. Друг е въпросът доколко пък самият Sokal е отговорен за поддържането на други безсмислици, но това е тема на друг разговор. |
| Всичко, което съм чел на Julia Krasteva е невероятно любопитно и задълбочено /сравнението с Христо Явашев е направо абсурдно; наскоро в-к "Le Monde" писа за безсмислената повторяемост на оранжевите порти/: Черно слънце, Sens et non-sens de la r?volte, Etrangers ? nous-memes, Le genie feminin, etc. |
| Чиче, може много да сте говорили, но малко сте слушали и разбрали. Пристрастието е причина за глухотата ви. От Дж. Ленън, М. Джагър, Е. Клаптон, Р. Плант, през Д. Боуи, Д. Гилмор, Ф. Мъркюри, А. Ленъкс, Т. Колинс, М. Нопфлър, …, до днешните талантливи групи (да не изброявам имена), британският рок винаги е бил водещият, по - даровит и интелектуален от щатския. Хора като Е. Престли, Дж. Джоплин, К. Кобеин и М. Грей са изключения. |
Meto ot Interneto  Направо ми беше неудобно да напомням на Чичо за британската музика. Franz Ferdinand в момента са най-яката група. U 2, Depeche къде ги забравихме? |
| Има нещо, което е , според мен, в основа на неуспеха на българската песен на конкурса Ако слушате радио в България може да го чуете - сивота, безизразност, баналност. Даже чалгата се унифицира. То стонове, то тъга световна, то реплики на световните величия - и всичко това без душа. Може това е да е израз на сегашното състояние на българското общество? |
Ами кой поръчва музиката в България, че да е друго обществото  И....Слави щял да е по-успешен, да бе, закъде без глас, само с мерак цццццццццц |
| Sore Loser, не си прав за Кристо - никога не е можел да прави добри портрети. Той "цъка" като руски художник академист. |
| Мето, явно не си слушал американска музика (Пресли няма "т" и заедно с останалата тийнейдж музика от 50-те и началото на 60-те, макар също да има корени в блуса, не спада към това, за което говоря - "хипи" музиката). Препоръчвам ти за самообразование да намериш филмите Easy Rider, Woodstock и Hair (показван и в България през 80-те) и да се запознаеш бегло поне с Jimi Hendrix, Bob Dylan (and the Band), Frank Zappa (& the Mothеrs of Invention), Carlos Santana, Doors, Byrds, Grateful Dead, Jefferson Airplane, Velvet Underground и Paul Simon (and Art Garfunkel) от 60-те. * Силата на британците е, че са посланиците на Америка в Европа благодарение на езика, манталитета и тесните си човешки връзки. Не може да разбираш добре британския рок, ако не познаваш поне донякъде американските му източници на стилове, вдъхновение и теми. В американската поп култура има много английски елементи, както и (може би още повече) келтски, френски, немски и други европейски. Има и много африкански и афрокарибски, латиноамерикански и америндиански влияния. Американската поп култура затова е стимул не само за европейската, но и за "автохтонната" африканска, карибска и азиатска поп култура. Британците са силни и с това, че са по-отворени за афро, карибски и азиатски влияния - по американски образец. * Всички стилове на съвременната "младежка" популярна музика водят началото си от традицията на блуса и R&B, вкл. диското и рапа. Маркетинга, естетиката, идеологията, митологията, lifestyle-a й са американски по произход. Без американското европейската забавна музика - това е неаполската канцонета, аржентинското тАнго (фанданго) и немския шлагер за Лили Марлен (понеже Едит Пиаф, Исак Дунаевски във "Веселые ребята" и Клавдия Шульженко през ВСВ показват осезаемо американско влияние). Ама Мето ще каже, че Гершуин, Ерън Копланд и Ървинг Берлин идат от същото място, отдето и Дунаевски. Така е, Мето - Америка, както знаем, е дете на цялото човечество. И в блуса на памукоберача от Луизиана Лед Бели се чува френското акордеонче и английската балада за галантния разбойник. * Абба, някогашни мои любимци, са интересен феномен - предчувствие за интернационалния европоп и в същото време неговия естетически връх и край. Музиката на Абба нямаше етническа, нито социална характеристика, съчетаваше елегантно оптизма на европейските бейби бумери - първото евро поколение, израсло в мир, благоденствие, жизнерадостта (и благостта) на хипи годините, с консерватизма и естетическото еснафство на евро бюргера, намиращ въодушевление главно в пътешествия в Карибите с Клуб Мед и любовни игри с някой мургав "Фернендо" или диалози с "Чикитита" (прилича ми на Чебурашка). Както повечето останали европоп звезди лирическия герой на Абба най-често е американски, езика им е имитация на американския, и музиката им е формирана най-вече под влияние на американския рок и джаз. У мене популярните у нас в началото на 80-те Мейууд (две холандки, имитиращи Абба) с хитове като Рио и Пасадина предизвикваха вече мирова скръб. Европа засега няма собствен живот в поп музиката, както няма и в световната политика. * Абба и сега са доста известни в САЩ (в английските клубове през лятото на 1993, когато учех там, Абба се свиреше непрекъснато). Другите ни танцови любимци от 70-те, Бони М, са абсолютно неизвестни в САЩ, понеже са еврогрупа, имитираща буквално карибския поп от 60-те и американския спиричуъл. В САЩ Боб Марли (напълно неизвесетен у нас по мое време) е идол на сегашните младежи, а реге, ска и другите карибски англоезични стилове са сред най-популярните. |
| Мерси чиче! Леле, сгазих лука с туй ПресТли – извинения за грешката на Елвис (жив, или мъртъв) и на почитателите му. Вглеждайки се педантично и самокритично в коментара си, забелязах, че съм направил още грешки – Клаптън, а не Клаптон и Кобейн, а не Кобеин. Извинения и на техните ; почитатели за това грубо невежство С изключение на тези сериозни пропуски, приемам, че си съгласен с останалото от бележката ми, защото не виждам аргументи против. |
| Срам и позор! Албания и Македония имаха повече точки от нас във финала отколкото ние в полуфинала. Жалко за момчетата от Каффе. Те са добри музиканти и заслужават много по-добра песен и по-добро класиране. Все пак те дадоха всичко от себе си в този злощастен полуфинал и пяха по-добре от някои класирали се във финала. |
| Дуднете, не дуднете - народа на Европа си каза тежката дума. Даже и молдавската бабичка с песента за Батето къртеше мифки с тупана. Разправят че имало проект да направят отделен contest само за интелегенти в Закопане - "Мека пишка", като засега се търсят спонсори. За нас крайният резултат щеше да е се тоя, по причина че и на Слави песньовката беше бозичка. Считам след дъжд качулка че за Европа требаше да се изпрати по-достоен български представител, например Амет. Амет feat. 6 Без 10 - Гъци-Гъци Гъци, гъци, гъци, гъци, гъци, гъци вее гуше, гуше, гуше, гуше, гуше, гуше вее дъртаки, дъртаки пак и пак и пааак дъртаки, дъртаки тайния влаaк. Влязах във таверната извикамеее шефката вкараме във офиса да й направя компреса. /2 Ако искаш мила компресааа аз щети направя сомангеса. /2 Аз и викам дайми пари тя ми вика джоба ми хвани. /2 Гъци, гъци, гъци, гъци, гъци, гъци вее гуше, гуше, гуше, гуше, гуше, гуше вее дъртаки, дъртаки пак и пак и пааак дъртаки, дъртаки тайния влаaк. Сядам си в квартиратааа пияси ракиятааа, шефката ми званиии ела Гошо джоба ми хвани. /2 Аз й викам дайми париии тя ми вика джоба ми хвани. /2 Гъци, гъци, гъци, гъци, гъци, гъци вее гуше, гуше, гуше, гуше, гуше, гуше вее дъртаки, дъртаки пак и пак и пааак дъртаки, дъртаки тайния влаaк. Ако знае жена ми, моите секси игри, моите секси игриии ще ме изгори. /2 Гъци, гъци, гъци, гъци, гъци, гъци вее гуше, гуше, гуше, гуше, гуше, гуше вее дъртаки, дъртаки пак и пак и пааак дъртаки, дъртаки тайния влаaк. Тя каква си.. |
| Не съм съгласен, Мето. Силата на британския рок е в неговата близост, вкл. и чрез цитиране и заемане, на американската поп култура и музика. Според мене е проблем, че за много образовани българи, в т.ч. явно и за тебе, американската култура, ако не е преведена в лесно смилаем вид от британците, е почти неразбираема. |
Прочее, добре че е Кракатау да разведри обстановката Той, както успяхме да се убедим, следи отблизо този вид музика  |
Аз пък очаквам появата и на trash chalga metal  , що пък не. Не ми се мисли тогава какви естетически терзания ще настъпят у борците срещу пошлото... Биританският рок (тоже и австралийския ) наистина не могат да съществуват без великия американски пазар. Пресен факт - Rolling Stones започват световно турне 2005/06 през август. Над 50 концерта са планирани в Щатите и Канада. За Европа и целия останал свят - 19. Това е положението. И никога нещата не са били различни. |
| Мето, сигурен съм, че помниш текстовете по-долу наизуст, има ги и из форума. Идолите на детството ни в средата на 70-те, Дийп Пърпъл, пееха "Frank Zappa and the Mothers were the best players around" (Smoke on the Water). Lazy е класически блус. Дайър Стрейтс пееха "Like a Bowery bum who finally understands..." (Your Latest Trick), "It plays 'America the Beautiful' and 'Tie a Yellow Ribbon'" (My Parties), "I'll leave a suicide note on a hundred-dollar bill" (Heavy Fuel). Клаптън пее парчетата на старите блусaри и печели милиони нови бели образовани фенове на автентичния блус по света. Най-добрите, най-дълголетните британски рокаджии са най-близо до блуса. Но и цялата европейска култура след ВСВ сънува the American dream, както сме видели по италианските филми. Редактирано от - Чичо Фичо на 23/5/2005 г/ 20:21:46 |
