Съвременна социална инженерия
Отиди на страница:
Чували ли сте за банализация на злото? Когато то се превръща в обикновено, привично, досадно явление, когато не ни учудва и не ни възмущава? Така, казват, е в затвора. Или в казармата. Първият ден е ужасен, непоносим, влудяващ, но в следващите дни човек постепенно свиква с безчовечността край него. Банално е, но свикнахме министри да не се подчиняват на Народното събрание. Да се отдават магистрали на концесии не съвсем по правилата. Това е вече ежедневна, битова реалност. Примирихме се, че престъпният свят се срастнал с обществените структури. И когато виждаме, че крадат и се корумпират хората, за които сме гласували, че се обогатяват нагло тези, които държат политическата власт, ние се питаме – А защо да не мога да крада като тях? Ето тук вече злото е банализирано. В същото време обществото неотклонно олевява и постепенно изтласква дискусията за съдбата на управляващите някъде встрани от магистралата на своите интереси. Но опозиционните приказки, че реформите са се провалили, изглеждат убедителни само на пръв поглед. Как разбрахте, драги опозиционери, че са се провалили? Да е пострадала в нещо обществената пирамида? Напротив. Налице са даже системни изменения. И икономически ръст се усеща. България става капиталистическа, независимо от това, харесва ли ни или не. Това е очевидно, даже бившите комунисти са в първите редици на защитниците на пазара и частната собственост. И западните инвеститори не нервничат. Те също разбират, че това, което става в България, е едно от нормалните лица на капитализма. така е било, и в Индонезия, и в Нигерия. Важното е, че собствеността е защитена. Тук не личи някаква особена драма у тези, които яхнаха нашенската представа за либералното. Ключовата им идея е в неделимостта на личността и собствеността. Това още в 18 век се е наричало естествено право. Някой се ражда или става собственик. И поради това има пълния набор политически права. Докато този, който не притежава собственост, е непълноценна личност. И не бива да му се дават такива права. Именно поради това класическите либерални режими на 19-ти век повсеместно са обвързвали гражданските с имуществените права. В епохата на най-големият им разцвет от избирателни права са били лишени английскте пролетарии, американските роби, голяма част от френските или шведските селяни. Между либерализма и демокрацията съществува първичен конфликт, тлеещ още в чартистките протести в Лондон и взривяван на барикадите в Париж. Всеобщото избирателно право е завоювано в Европа едва в 20 век, само под влиянието на работническото движение и благодарение на социалдемократическата идеология. Това е исторически факт, с който по необходимост се примирява всеки, у когото се появи свободно време да разгърне поне енциклопедия. Победата на всеобщото избирателно право ознаменува залеза на класическия либерализъм. Но днес, сто години по-късно, възползвайки от колапса на комунизма, неолибералите настъпват в обстановката на трагически колапс на демокрацията И то не само у нас, в посттоталитарния Изток, но и там, в “правилния” Запад. Днес се ражда едно недоверие към демокрацията като към система, основана на точно изпълнение на волята на болшинството, към нейните процедури, реализиращи именно тази, а не някаква друга малцинствена, етническа, корпоративна или династическа воля. На думи оставайки “демократи”, управляващите все по-често се крият зад приказки за свобода, гражданско общество и неправителствени организации. И това е разбираемо – опасно е да се дава свобода на масите – я си представете, че те няма да могат правилно да я използват? Да си демократ не означава да се съгласяваш с болшинството. То може и да не е право. Всеки човек носи своето право да бъде неправ. Да бъдеш демократ означава да уважаваш и да признаваш мнението на мнозинството. Цялата история на либерализма, в която се кълнат нашите доморасли социални инженери, е пронизана не от стремежа да се разшири сферата на свободата, а от стремежа да се ограничи възможността на мнозинството да взема политически решения. Именно това е институционалната система, която с бързи крачки се внедрява у нас. На практика царизмът е най-добрият вариант на либерализма, възможен в България. Ще има колизии със свободата на словото, но пък институцията на частната собственост ще бъде защитена от населението, което въобще не вярва в прелестите на свободната инициатива. Някои мутри ще пострадат, но в замяна ще възтържествува мутренския принцип на обществена организация. Не ви ли харесва това? Не? Но даже и в приказките се удоволетворяват само до три желания. Искахте капитализъм, частна собственост и пазар? Прекрасно, заповядайте! Златната рибка махва игриво опашка и отплува. За демокрация и социална справедливост не остават нито време, нито ресурси. Царизмът е по-либерален от всичките си избиратели. Но именно това прави авторитарното управление неизбежно. Хората не искат либералните реформи. Те не харесват либералната икономика. Не споделят ценностите и. А нашите либерали ги е обхванала някаква шизофрения – от една страна упорито се напъват да провеждат реформи, които са ненавистни на обикновените хора. От друга – гръмко обещават да съхранят и отстояват свободата за същите тези обикновени хора. Та нали е ясно, че народът ще използва тази свобода преди всичко за борба с тези реформи. Това противоречие просто предопределя кризата на нашия обществен механизъм прави го наистина безизходен. Страхувам се, че в тези условия работниците от тайните служби ще се окажат най-ефективните либерали. За да наложат на упорито съпротивляващото се общество либералните ценности, ще им се наложи да смъкнат демократичните маски. Да притискат, да арестуват, а може би и нещо по-радикално - под предлог, че се борят с криминалния контингент, да обличат в законова форма недопустими процедури. Няма друг начин. Освен ако не допуснем, че целта е просто негодна. И тук трябва с огорчение да признаем, че тази идеология се оказа органично присъща на хората, израстнали в тоталитарните традиции. Антидемократизмът на болшевишкия експеримент беше предопределен не толкова от комунистическата идеология сама по себе си, колкото от стремежа на едно малцинство да я яхне и да наложи съпътстващите я порядки на огромното мнозинство българи. Днес либералното малцинство се опитва да се постави на мястото на оня “революционен авангард”. Римейк на дълбоко вкоренени тоталитарни комплекси. За тези от нас, които не харесват “новия ред”, остава една възможност – да се съпротивляваме. Но това означава не само неприемане на полицейския произвол, но и на ония икономически и социални принципи, които се утвърждават чрез него. Трябва да се научим, както е казал Брехт, не само да гледаме, но и да виждаме. Ясно да знаем къде са нашите интереси, кои са нашите противници, какви тенденции ние не приемаме и какви желаем. Да бъдем наясно към коя класа и страта принадлежим. Да осъзнаем, че като личности имаме същите права, както и самозвания “елит”. Да престанем да се правим на либерали, а да се утвърдим като демократи. Каквито още не сме. |
| Дон вдигнал висока топка, аз пък ще се изсуля отдолу-сигурно да му потвърдя тезата за умиращия форум и липсата на мозъци в него. 1. В България има две класи и няма опозиция. Двете класи са политическата и народът. Политическата класа държи монопол върху властта, властта и в последните 16 години беше абсолютна и съответно доведе до абсолютни извращения. В резултат извращението стана норма. Чета в англобългарския речник, че корупция значело и поквара. Та властта се държи от покварена политическа каста монополно. 2. Демокрация никога не е имало, у нас всичко е имитация и лепене на етикети върху имитиращи дейности. Рекламни кутийки, лъскави опаковки без съдържание. У нас системата е: -властта се избира от капитала -масите се зомбират, че те избират неправилно, значи са прости и значи си заслужават управляващите. В резултат се инвалидира достойнството на масите, смачква им се самочувствието и се засилва ускорението по спиралата надолу на десоциализацията. 3. Циментирането на политическия монопол води до циментиране на всички останали бизнес монополи. Оттук следва неконтролируемо нарастване на цените, обедняване и опошляване на народа допълнително, падане до най-ниското стъпало на пирамидата-елементарното оцеляване, оттук още по-жестока духовна и социална деградация. ИЗХОД-един. Разбиване на политическия монопол. Разбиване на базисната причина. Средства-единственото достъпно - вот за непарламентарнопредставените сили. |
| С други думи. Ако ще спрем да гледаме и ще почнем да виждаме, първото нещо, което ще се наложи да видим, е че в България наистина има двуполюсен модел. Защото има две класи. Политическа. И всички останали. Оттам трябва да се тръгне. Всички деления на червени, сини, жълти и пембяни са с цел заблуда на избирателя-за да не види основната истина под повърхността от цветно многообразие. Няма цветове, има управляващи и управлявани. Обаче управляваните имат оръжие и това е собственият им глас. |
| Много приятно четиво от страна на ДОН! Поздравления! Каква е целта на всички политически партии не само в България, но и в Германия например? Благоденствието на народа или задоволяване на собствения си Егоизъм? Малко са политиците, които са идеалисти и "работят за благото на народа", но пък в Бъглария са още по-малко! Дали това е РЕЗУЛТАТ от начина на живот, именно "бедните българи"( ЕДИН КМЕТ СЕ ХВАЛЕШЕ, ЧЕ ХОДИ НА ГРАДСКА БАНЯ И ИСКАШЕ ДА КАЖЕ КОЛКО Е БЕДЕН), чакащи да се закачат за някоя партия и да забогатеят или това е двуполюсния модел! ИСКАМ ДА МЕ УПРАВЛЯВАТ УСПЕЛИ И БОГАТИ ПОЛИТИЦИ! ДвуполюснияТ модел съществува насвякъде, дори в УСА има само такъв, за разлика от "коалиционните партнъори" в Европа, които събират 6-7% и нямат особена решаваща роля! Но двуполюсния модел е един аутократичен модел - социалистите предлагат закон, приемат си го, въпреки недоволството на опозицията, въпреки недоволството на хората, които са ги избрали в много от случаите, но закона им позволява да действат по този начин! В Германия има друго явление Горния парламент е изграден от мнозинството на социалистите, долния от опозицята, горе-долу като във Варна , кмета социалист, общинския съвет демократи и КАКВО ЗАБЕЛЯЗВАМЕ - НИКОЙ НЕ РАБОТИ ЗА БЛАГОТО НА НАРОДА И НЕГОВИТЕ ПРАВА, ТЕМАТА КОЯТО ЗАСЕГНА ДОН, А ВСЕКИ РАБОТИ ПРОТИВ ДРУГИЯ! ТОВА Е НАВСЯКЪДЕ-ПОЛИТИЦИТЕ СЕ СТРЕМЯТ ДА СЕ НАЛАГАТ АКО СА МНОЗИНСТВО И ДА СЕ СЪПРОТИВЯТ АКО СА ОПОЗИЦИЯ! Е ДОСТИГНАХМЕ И ДО ПРОБЛЕМА - демократичния начин на управление не е голям пример за голяма политика , КООПЕРАТИВНИЯ МЕНИДЖЪРСКИ СТИЛ НА УПРАВЛЕНИЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАЛОЖИ - НАКРАТКО: ДА СЕ ДИСКУТИРА МЕЖДУ ВСИЧКИ ПАРТИИ(ТУК Е ПРЕДИМСТВОТО НА МНОГОПАРТИЙНАТА СИСТЕМА); ДИAЛОГА Е ВАЖЕН! takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
мила кайли  ... властта се избира почти винаги от капитала, но въпроса е да се служи на цялата индустрия, а не на определена компания! Шръодер беше преди няколко седмици в Китай - при 4 дена визита, той прекара два в завода на VW( да припомня, той е бил на заплата в концерна VW)- не е много похвално, но пък в Близкия изток съдейства за проектите на всички немски фирми, които бяха с него. ГОЛЯМ ПОЛИТИК!takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
Не вярвам да ни се случи скоро да станем истинска демокрация. Първо, колкото е по-беден един социум, толкова по лесно приема авторитарната власт. Второ моделите които сме си избрали за подражание правят завой към неолиберализма в следствие на икономическите трусове които преживяват, а някои страни, като Ирландия например превантивно. Трето - при социализма държавата контролира бизнеса и прецаква бизнеса, при капитализма бизнеса контролира държавата и прецаква държавата. (под социализъм нямам предвид само държавите от бившия соц блок). В нашия случай държавата е тотално прецакана и то до степен, че не може дори да осигури стабилна основа за нормален бизнес, корупционното ниво е много високо. Всичко това обаче са голи констатации. Идея нямам какво трябва да се направи за измъкване от това блато. Ако имах свястна идея, вероятно щях да се пробвам в политиката.  |
Don, поздравления за текста ! Само малка шегичка - кои са най-демократите в едно стадо МЖУ  Дано на 29-ти французите покажат ! |
| Наистина Don, дигнал си летвата , като за овчарски скок! Krydderi, надали и ще ни се случи някога , защото такова животно нема. Има псевдо- демокрация и то е по-добро от нищото , всъщност псевдодемокрацията е видоизменен авторитаризъм от страна на една структура , на която ние , обикновените електорални единици сме делегирали суверинитета си съвсем доброволно и съзнателно, залъгвайки се с наличието на мандатност, и сме и предоставили всички права да се разпорежда с него. Тази структура съвсем преднамерено и целенасочено подържа илюзията ни , че ние сме тези , които карат влака.... Та исках да кажа , че влечението на по бедните народи към авторитаризъм не е само техен патент.... и богатите живеят в нещо подобно , само , че по-добре... |
| Предполагам, че бих поспорил с вас, макар и да не мога да пиша така добре като Дон. Но бихте ли ми казали какво разбирате например под "демокрация"? Защото различните хора разбират различни неща и от това се получават недоразумения. |
| Здрасти Керп, Имало е такова животно някъде около петдесетте в някои държави на Европа но е живяло кратко. Сега социалните антрополози скачат от радост, че могат да изследват трупа му и да ни поднасят резултатите от аутопсията. |
| Може и да си прав, ама е сигурно , че сега го нема.... Манрико , различното отношение към демокрацията , е определено от начина по който контактуваш с нея , по-точно как живееш в нея... Нали знаеш приказката за тримата слепци , които срещнали слон и всеки е описвал какво представлява слона , възоснова на тази част от тялото му , която е докоснал... А, точно пък ние след толкоз тотолитаризъм и разни други "изми" не сме от най-прогледналите ...(айде , да не се засегне някой, поне тези които сме останали в страната ) |
| при Демокрацията мнозинството определя, дори с един човек повече, без много да се дискутира, и без да приема мнението на малцинството , в повечето от случаите! Кооперативният стил както го обясних по горе е ДИAЛОГ, изключено от партийната принадлежност, което прави много партийната система обещаваща С ЕДНА ДУМА АВTОКРАТИЗЪМ И ДЕМОКРАЦИЯТА СА ДВЕТЕ КРАЙНОСТИ; КООПЕРАТИВЕН СТИЛ Е ПО СРЕДАТА! |
| Керпеден, аз именно затова питам за какво е разговорът. Защото ако под демокрация се разбира съвременната парламентарна демокрация и възможността всеки да упражни свободно правото си на глас, твърдя, че я има. А ако се разбира например пряка демокрация, където всичко се решава на референдуми - ами няма. А пък много разбират под демокрация - "да ме управлява който ми харесва и както ми харесва и на мен да ми е добре" - което няма как да го има. -------------- takoko, ако с дискусии се стигаше до единомислие и оптимални решения, знаеш ли този форум какво щеше да бъде? Редактирано от - Manrico на 26/5/2005 г/ 15:12:53 |
| Демокрацията е най -голямата заблуда на човечеството, но просто досега не са измислили по-голяма.Но , ме е страх , че ако продължавам в този дух ще разваля темата , защото Don имаше друго предвид... тези разговори често сме ги водили и накрая работата изпростява и стигаме дотам , че bot да ни разтървавав... Затуй засега спирам , ще чета предимно... |
| ТОЧНО ТОВА ИМАХ ВПРЕДВИД С ПЪРВИЯ СИ ПОСТИНГ, ЧЕ ИНСТРУМЕНТА НА ПОЛИТИКАТА НЕ Е ДИАЛОГА ИЛИ ДИПЛОМАЦИЯТА, ВЪПРЕКИ , ЧЕ НЯКОИ СЕ ОПИТВАТ , А НАЛАГАНЕ НА УБЕЖДЕНИЯ! ДОН го интерпретирам така, че правата на хората трябва да се защитават и демокрацията е единствения възможен инструмент в политиката, кооперативнияТ стил е въведен в мениджмънта, където всеки работи за благото на фирмата, а в политиката НЕ ВСЕКИ РАБОТИ ЗА БЛАГОТО НА "ОБЩОТО"  takvor onik 达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂 God Bless U!!! |
