АТАКА!!! :-)))
Отиди на страница:
| "Бясна търговия с пясък от дигите покрай реките Огоста и Скът във Врачанско завъртя междувременно цигански клан от с. Бутан. Това съобщи шефът на РДВР полковник Иван Сълов. За престъплението подали сигнал шофьори от "Напоителни системи". Те забелязали, че докато докарат пясък със следващия курс, този от предишния вече е изчезнал. Ромите намерили добър пазар на стоката си по строежи в общините Хайредин и Козлодуй, тъй като искат само по 12 лева за каруца, в която се събират 3 кубика. За сравнение - в "Топливо" един кубик пясък се предлага за 10 лева. Лакомията на крадците подкопала дори здрава дига на река" (Стандарт) _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| Кайле, 3 куб.м пясък тежат 6 тона. Един самосвал ЗиЛ натоварва най-много 5 тона. Ей такива каруци искам да видя. . П.П. Кой ще е тоя идиот, който би направил дига на река от пясък? Редактирано от - Velikancho на 11/8/2005 г/ 20:55:47 |
| " Сега например голям проблем в Световната търговска организация, е че бизнес-компаниите искат достъп до обществения сектор. Всъщност те искат да превземат този сектор. Те представляват частния сектор на глобалния капитализъм. Съществува обаче общественият сектор, който се грижи за обществените интереси: здраве, образование, обществен транспорт, електричество, водоснабдяване… Всичко това е в ръцете на обществените организации. Но сега идва един диктат от страна на Световната търговска организация. Частните бизнес компании ще могат да вземат в ръцете си части от обществения сектор. Така че навсякъде ще има частни организации, които да се грижат за здравето, oбразованието, за водата. Tе естествено ще търсят в това своята печалба. Така че всички обществени услуги ще станат много скъпи и качествените услуги ще са достъпни само за елита. Такава приватизация на обществените услуги вече е започнала в България. Все повече и повече ще намаляват възможностите на бедните да се ползуват от услугите на обществения сектор. Те трябва да се погрижат за себе. Например частни компании искат да изкупят водните източници на всички страни. Това трябва да бъде предотвратено. Това е част от програмата на движението за духовна глобализация. Така че проблемите на Източна Европа не могат да бъдат решени само от европейците, а са проблем на глобалното съзнание. И сега идва най-важното - това е третата перспектива: какво правят самите българи! Не само да говорим и да мислим, а какво правим! Например могат да се създадат групи и организации, които да защитават общите интереси. В противен случай общите интереси просто ще бъдат оставени настрана. Cилите, работещи за тази модернизация, не се интересуват от съдбата на народите. Те се стараят да създадат надпревара между хората от всички страни, вместо да създадат ситуация при която хората да си помагат едни на други. Cега нациите и индивидите са противопоставени помежду си.. Ето това е пълно отричане на българската мисия и това може да направи невъзможно настъпването на бъдещата славянска култура. Ако една нация, която работи за Новата култура, трябва да се противопостави на всичко това, на всички тези разрушителни сили, това е нацията на Петър Дънов. Хари Салман, 23.08. 2003г в България |
| Кайле, още 98г. Кофи Анан в реч пред ООН, базираща се на прогнози за промяна на климата и на все по-намаляващи водни ресурси говори за т.нар. обърната възрастова пирамида и за това, че ако има трета световна война, тя ще е именно за тези ресурси и призоваваше да се вземат мерки от сега за да не изживее апокалипсис по-бедната част от населението на земята. Това не е новина, а процес започнал отдавна. Населението на Африка например намалява, не само благодарение на СПИН, а и благодарение на липса на чиста вода и безбройни епидемии. Сахара пълзи на север. А ние не си даваме сметка за богатството което притежаваме. Защо мислиш имаме постоянни конфликти с южните ни съседки за водите. Наскоро показваха по CNN конфликта между България и Гърция за водите. Едночасов филм. |
| В. “168 часа”: Изчезват помощите за потопа 11 август 2005 | 13:18 Агенция "Фокус" София. От понеделник в софийското село Равно поле пристигат камиони с помощи за пострадалото от наводненията население. Претъпкани са с одеала, дюшеци, колбаси и други храни. Никой от местните обаче не знае какво се случва с тях. Служители на кметството ги приемат и складират в общината, а после раздават на хората само по бутилка вода от литър и половина. Цялото село негодува, но никой не смее да се опълчи публично. Говори се, че помощи получават само хора, включени в специален списък. Това, което става с помощите обаче, не е най-страшното. Подобен сценарий, само че в много по-големи мащаби предстои да се случи и с парите, предвидени за ремонти на разрушените от придошлите води съоръжения. 170-те милиона лева, които правителството още отпусне за поразените от наводненията район, ще бъдат разпределяни еднолично от ДПС. Това ще стане чрез министъра без портфейл Филиз Хюсменова. Голямата далавера тепърва предстои, шушукат депутати. Основният повод за притесненията е, че фирмите, които ще възстановяват мостове и пътища, ще бъдат определени без търг и конкурс. Кой каква работа ще свърши и какво ще получи за това – ще бъде определено еднолично от Филиз Хюсменова, тъй като такива са правилата, по които действа Комисията по бедствията. Тя се ползва от специална привилегия да възлага обществени поръчки без преди това да проведе търг или конкурс. Натиснете тук |
| Май в тая държава има някой, който знае какво трябва да се прави...кофти, че нема му дадат-както сам казва- от лични интереси и от високомерие Натиснете тук . 1. Една много голяма организация - държавна, ръководна, да се преотеризира какво и как да се прави бързо, за да се възстанови инфраструктурата 2. Много бърз професионален преглед и незабавни мерки по отношение на защитните хидротехнически съоръжения - диги, канали, речни корита, режимът на работа на язовирите. 3. Трябва да се направят много бързи програми тези хора, които останаха без жилища, по какъв начин ще им бъде помогнато, защото само след 3 месеца идва зимата. 4. Трябва една много стройна организация бързо да се предприемат мерки за дезинфекция, дератизации, изгаряне на труповете, събиране и изгаряне, да не пламнат епидемии. . Така че има много неща, които трябва да бъдат организирани, планирани, ръководени безкомпромисно.Тук трябват специални и извънредни мерки. Да се възстанови колкото е възможно, да се подготвим за евентуална нова вълна на такова бедствие и да се помогне на хората, доколкото е възможно по-бързо те да имат нормални условия за живот. Всичко това изисква управленски умения, знания и безкомпромисно ръководство. Ей това не го виждам в момента. _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| Каква е връзката между етническата толерантност и наводненията? Връзката е пряка. В нашите български условия търпимостта към чуждите етноси и култури се изроди в търпимост към техните престъпления. Година след година търпяхме, докато нашето добичешко търпение изгради у тези етноси престъпен манталитет. Още ли не виждате връзката? Години наред безимотните и малоимотни цигани изсичаха горите под равнодушния поглед на властите. Тук-там лесничеите се опитаха да се възпротивят, за което бяха нападани от цигански тълпи и жестоко пребивани. Властите реагираха с невъзмутимост. После многоимотният циганин Иван Йорданов Костов организира опожаряване на български гори и износ на дървесина за Гърция. Властта и да искаше, не можеше да го спре. Иван Йорданов Костов бе самата власт. Накрая същото се повтори със Симеон Сикскобургггота, лицето с неустоновена етническа принадлежност. Хиляди декари гори бяха изсечени и изнесени под неговото мъдро ръководство. Горите на България намаляха значително. За тяхното намаление е виновна нашата етническа толерантност, която ни пречеше да креснем: “Стига! До тук!” А сега попитайте който и да било специалист, от която и да е държава за функцията на горите и тяхната роля при регулирането на климата. Ще разберете, че наводненията са пряка последица от безогледната сеч. За тях, за чуждите е ясно. Те не са българи и не ги е грижа за Българското. Ние обаче какво още чакаме? Да ни се стоварят още бедствия на главите, та да се осъзнаем? Ами ще се стоварят, ако продължаваме още да чакаме. При това дотук стана дума само за физическите причини, довели до природните бедствия. Защото съществуват и духовни измерения на трагедията. А именно те, духовните измерения предизвикват най-страшните удари. В наводнения Ихтиман Българският червен кръст изпратил помощи. Помощите били разпределени между ихтиманските цигани. Българите нищо не получили. Което значи, че урокът не е усвоен и бедствията ще продължат. Ангел Грънчаров - Елтимир _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| В момента по телевизия СКАТ за Новото правителство в предаването на Георги Ифандиев. 9-ти септември идва винаги след Симеон Втори. |
На директно зададен въпрос “опасни ли са ромите за вашата сигурност?” столичани през 2000 г. отговарят . Криминална активност по етнически групи при разкритите грабежи през 2000 г. /на 100 000 от съответния етнос/  . Криминална активност по етнически групи при разкритите взломни кражби през 2000 г. /на 100 000 от съответния етнос/  . Криминална активност по етнически групи при разкритите джебчийски кражби през 2000 г. /на 100 000 от съответния етнос/  . Натиснете тук _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
Току що Сидеров , с черна траурна лента на ръка , квалифицира от трибуната на НС даването на мандат на ДПС от Първанов като "национално предателство" . В резултат на което мутантът Пиринскси мигом му изключи микрофона. Диктатурата на ОФ - в действие  |
даааа.... много позорна гледка беше .... одобрявам поведението на Сидеров, особено след пренаписаните идиотщини на станишев  |
| Европейските министри на правосъдието и Европейската Комисия искат да съхраняват информация за целия поток от телефонни и интернет данни на всички 450 милиона европейци. Ако и вие сте обезпокоени от този проект, моля, присъединете се и подпишете петицията. Натиснете тук _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| Интересно...От всичко гласували - 24598 : ....... България - 920(с моя глас). .. Франция - 700 Испания - 438 Япония и Украина с по 1 гласувал!?!  И второ! Ако сте загрижени за планираните от Европейския съюз действия относно съхраняването на данни, моля, подпишете Петицията и кажете на колкото се може повече хора, които биха подкрепили тази кампания. Подписите ще бъдат изпратени в Европейската комисия и в Европейския парламент. . Колко подписи трябва да се съберат, за да се внесе петицията? Нещо афиф ми се види цялата работа  |
| Натиснете тук . ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ОТ ИСТОРИЯТА Новото хибридно правителство на КБ, НДСВ и ДПС, което беше гласувано вчера, поема функцийте си във време на тотален разпад на държавността, драстична некомпетентност във всички сфери на обществения живот, престъпна безотговорност по всички етажи на властта и всеобхватна корупционна практика. В същност постепенното задълбочаване на тези процеси беше атмосферата, в която протичаха (и както по всичко личи ще продължават да протичат) управленческите процеси в Република България през целия безкраен преход към демокрация и пазарна икономика. В тази връзка искам да напомня на уважаемите форумци някои исторически факти, които дават основание да се направи извода колко неестествено комфортно и безнаказано са си живели нашите висши управници през последните 15 години, в сравнение с техните предшественици – министри от близкото и по-далечното минало. Защото считам, че не е нормално тези, които започнаха прехода и провеждаха т.н. реформи в продължение на повече от 15 години да си живеят необезпокоявани, да тънат в разкош и на всичкото отгоре да продължават да ни управляват, а в същото време държавата и болшинството от хората да са станали по-бедни , по-гладни , по-болни, по-необразовани и по-несигурни в утрешния ден. Явно нашите предци са били по-борбени от нас и по- взискателни към свойте управляващи. Дори когато някои особи са се отклонявали от правия път, но по различни причини не са получавали възмездие от властта са намирали начин да възстановяват справедливостта чрез различни средства от арсенала на “гражданското общество”. Общата равносметка от Освобождението до наши дни е твърде показателна за съдбата на българските министри. Жертви на политически борби и наказани за престъпно управление или за използване служебното си положение за лично облагодетелстване стават 26 председатели на МС (5 убити, 3 осъдени на смърт, 4 осъдени задочно на смърт, 12 осъдени на различни години затвор и 3 подсъдими). При министрите жертвите са 169 (11 убити от политически противници, 33 осъдени на смърт и екзекутирани, 11 осъдени задочно на смърт, 73 осъдени на различни срокове затвор, 13 подсъдими и 28 изпратени в лагери).Българската история, обаче е уникална. Всички издадени присъди за измяна на Отечеството, за националните катастрофи 1913 и 1918 г., за въвличането на България в Световната война срещу съюзните народи и злодеянията , свързани с нея, както и за нанесни щети на държавата за лична полза, по-късно са отменени от следващи правителства ! Така, че в момента единствените висши управници, които не са обявени от съда за невинни, не са оправдани и амнистирани са осъдените след 10 ноември 1989 г.! Разбира се част от реабилитираните са амнистирани като покойници, но въпреки това общото правило остава в сила: През цялата ни нова история съдебната власт в (Княжество, Царство, Народна република и Република) България е била (както и сега е) подчинена на изпълнителната. И въпросът ми е: Не е ли време възмездието да застигне и виновниците за четвъртата (или пета ) национална катастрофа ? А отговорът ми е: С този парламент и това правителство – няма да стане! Необходиммо е в парламента да влезнат съвсем нови хора, сегашния т.н. политически елит да бъде буквално изринат на бунището, в управлението на страната да се създаде атмосфера на прозрачност, политическата отговорност да стане неразделна част от реалната отговорност – лична, съдебна, имуществена...и едва тогава народът ще повярва в избора си и ще последва своите избранници. Искам да подчертая накрая, че българската история ни дава достатъчно основание да твърдим, че Народа и Господ си приличат поне по едно, че бавят но не забравят: Препоръчвам на новите министри да си разпечатат следващите ми два постинга и да им отделят подобаващо се място в близост до работните си места. . ВСИЧКИ МИНИСТРИ ДА ПОМНЯТ И ЗНАЯТ МИНИСТРИ, УБИТИ, СЪДЕНИ И РЕПРЕСИРАНИ Съгласно чл.155 на Търновската конституция за престъпления, извършени от министри е създаден специален Държавен съд. На санкции подлежат всички министри, извършили измяна спрямо държавата или монарха, предателство или нанесли вреди на държавата с цел лично облагодетелстване. Първият Държавен съд е организиран през 1903 г. по искане на народните представители от XI ОНС срещу правителството на Тодор Иванчов (01.10.1899-12.01.1901). Назначеният за държавен обвинител Александър Малинов отправя обвинения срещу министрите за нарушаване на Конституцията, за измяна на отечеството и нанасяне на вреда на държавата за лична полза . На 04.06.1903 г. съдът осъжда бившите министри Тодор Иванчов, Димитър Тончев и Васил Радославов на по 8 месеца затвор и лишаване от граждански и политически права. С Решение на XIII ОНС присъдата не влиза в сила и осъдените са амнистирани. Вторият Държавен съд е организиран по искане на народните представители от XIV ОНС на 23.02.1910 г. за съдене на министрите от правителството на Рачо Петров (05.05.1903-22.10.1906), на Димитър Петков (22.10.1906-26.02.1907) и на Петър Груев (03.03.1907-16.01.1908). За държавен обвинител е назначен проф. Георги Данаилов, който отправя обвинения срещу министрите за нарушаване на Конституцията и за нанасяне на вреда на държавата за лична полза. На 01.02.1913 г. е свикан Държавният съд, но след редица отлагания завършва безуспешно. Третият държавен съд се организира съгласно Закона за наказание на виновниците за националната катастрофа от 08.12.1919 г. На 12.01.1920 г. XVIII ОНС подвежда под отговорност министрите от правителството на Васил Радославов (23.12.1913-21.06.1918) за участието им във въвличането на България в Първата световна война. Съдът осъжда на доживотен затвор: Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Петър Динчев, Добри Петков и Христо И. Попов; на 15 години затвор - ген. Калин Найденов; на 10 години затвор – Христо Г. Попов, Никола Апостолов, Величко Кознички, ген. Никола Жеков, и на 5 години затвор – ген. Климент Бояджиев. Не са осъдени ген. Иван Фичев и Жечо Бакалов, който по време на процеса умира. На 19.11.1922 г. се провежда допитване до народа за съдене на министрите от правителството на Иван Гешов (16.03.1911-01.04.1913), на Стоян Данев (01.04.-04.07.1913) и на Александър Малинов (21.04.-28.11.1918). Те са подведени под отговорност за националните катастрофи на България от 1913 и 1918 г. За държавен обвинител е избран от XX ОНС Райко Даскалов. Преди още да започне процесът на 26.09.1922 г. една част от минстрите са арестувани и изпратени в Софийския, а след това в Шуменския затвор (Александър Малинов, Андрей Ляпчев, Георги Данаилов, Димитър Яблански, Иван Пеев, Йосиф Фаденхехт, Михаил Маджаров, Никола Мушанов, Стефан Бобчев, Стоян Данев, Стоян Костурков, Рачо Петров и Теодор Теодоров). Другите министри, подведени под отговорност, емигрират в чужбина (Иван Гешов, Рашко Маджаров, Атанас Буров, ген. Никифор Никифоров, ген. Георги Вазов, ген. Сава Савов, Димитър Христов, Владимир Моллов и Христо Тодоров). На 16.06.1924 г. XXI ОНС взема решение всички осъдени и подведени под отговорност от Третия държавен съд министри да бъдат напълно амнистирани. С Наредб-закон от 04.10.1944 г. е създаден Народен съд “за съдене виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзните народи и за злодеянията, свързани с нея”. По силата на този закон са подведени под отговорност министрите от 01.011941 до 09.09.1944 г. Първият състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници и министри на 01.02.1945 г. осъжда на смърт 24 министри (проф Богдан Филов, ген. Никола Михов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Петър Габровски, Васил Митаков, ген. Теодоси Даскалов, Славчо Загоров, Димитър Кушев, инж. Димитър Иванов, д-р Иван Горанов, д-р Борис Йоцов, д-р Константин Партов, Никола Захариев, Христо Дойчинов, д-р Димитър Шишманов, Дочо Христов, ген. Руси Русев, д-р Иван Вазов, д-р Иван Бешков, Първан Драганов, проф. Александър Станишев, д-р Александър Сталийски, инж. Борис Колчев). На доживотен затвор са осъдени проф. Михаил Арнаудов, Руси С. Русев, Константин Муравиев и Вергил Димов. На 15 години затвор са осъдени Христо Вълев, Димитър Савов. На 1 година затвор са осъдени Никола Мушанов, Димитър Гичев, Атанас Буров и на 1 година условно – Александър Гиргинов, Борис Павлов, Христо Попов и Стефан Даскалов. Осъдените на смърт, без право на обжалване са разстреляни още същата нощ в Софийските гробища. С Решение № 172 от 26.08.1996 г. на Върховния съд на Република България се отменят присъдите на Народния съд. Вторият състав на Народния съд осъжда на смърт 67 народни представители от XV ОНС, между които и 10 бивши министри (ген. Рашко Атанасов, инж. Спас Ганв, Христо Калфов, Стоян Никифоров, Александър Радолев, ген. Иван Русев, Тодор Кожухаров, Михаил Йовов, Христо Статев и проф. Александър Цанков – последните трима задочно). На 15 години затвор е осъден Димитър Пешев. С Решение № 243 от 12.04.1996 г. на Върховния съд на Република България се признават за невинни осъдените народни представители от XXV ОНС от Народния съд и се оправдават. Без съд са убити от свойте политически противници председателите на МС: Стефан Стамболов, Александър Стамболийски, Димитър Петков, Никола Мушанов и Андрей Луканов (?). Убити са министрите: Христо Белчев, георги Вълкович, Васил Кънчев, Михаил Такев, Никола генадиев, Александър Димитров, Райко Даскалов, Спас Дупаринов, Петър Янев, Кирил Попов и ген. Христо Луков. Трима министри са осъдени на смърт по политически причини и екзекутирани: майор Олимпи Панов, Никола Петков и Трайчо Костов. След 09.09.1944 г. са арестувани и изпратени по лагерите и затворите 30 бивши министри, от които там умират 8 души (Атанас Буров, ген. Иван Вълков, Кръстьо Пастухов, Александър Гиргинов, Димитър Савов, Христо Г. Попов и Манол Сакеларов). Политическите процеси у нас продължават и след 10.09.1989 г. Срещу бившия държавен глава и прдседател на МС Тодор Живков бяха образувани 4 дела и бе осъден на 7 години затвор, председателят на МС Георги Атанасов бе осъден на 10 години затвор, министрите Стоян Овчаров – на 9 години, и Григор Стоичков – на 2 години. Общата равносметка е доста трагична. Жертви на политическите борби и репресии у нас стават 26 председатели на МС (5 убити, 3 осъдени на смърт, 4 осъдени задочно на смърт, 12 осъдени на различни години затвор и 3 подсъдими). При министрите жертвите са 169 (11 убити от политически противници, 33 осъдени на смърт и екзекутирани, 11 осъдени задочно на смърт, 73 осъдени на различни срокове затвор, 13 подсъдими и 28 изпратени в лагери). . СПИСЪК НА МИНИСТРИ, УБИТИ, СЪДЕНИ И РЕПРЕСИРАНИ (Посочени са тези, които са станали жертва на политически борби и репресии преди или след като са били министри) Абрашев Петър – подсъдим от Третия държавен съд, арестуван и изпратен в затвора /1922-1924/ Аврамов Лъчезар – осъден на доживотен затвор /1942-1944/ Аврамов Рубен – осъден задочно на смърт, 1923 г. Ангелов Рачо – интерниран, 1925 г. Апостолов Никола – осъден на 10 г. затвор от Третия държавен съд /1922-1924/ Арнаудов Михаил – осъден на доживотен затвор от Народния съд /1945-1947/ Атанасов Георги – осъден на 10 г. затвор от Върховния съд /1992-1994/ Атанасов Недялко – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1023 г. Атанасов Рашко – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Багрянов Иван – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Бакалов Жечо - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г. Башев Иван – изпратен в концлагера “Кръсто поле”, 1943 г. Белчев Христо – жертва на атентат срещу Ст.Стамболов, 15 март 1891 г. Белчева Дора – осъдена на 15 г. затвор (1942-1944) Бешков Иван – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Бобчев Стефан - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г. Божилов Добри - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Ботев Александър – интерниран, 1943 г. Бояджиев Климент – осъден на 5 г. затвор от Третия държавен съд /1922-1924/ Бумбаров Борис – осъден на 20 години затвор (1949-1956) Буров Атанас - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г.; осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г.; осъден на 20 г. затвор, 1950 г. Умира в затвора на 15 май 1954 г. Вазов Георги - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г Вазов Иван Киров – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Василев Димитър – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Василев Славейко – посмъртно е съден от Народния съд, 1945 г. Василев Христо - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Велчев Борис – осъден на доживотен затвор (1941-1944) Велчев Дамян – осъден на смърт (присъдата заменена с доживотен затвор – 1936-1940 г.) Видински Раденко – осъден на 10 г. затвор (1923-1924), изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1942-1943) Винаров Иван – осъден на 8 г. затвор (1921-1922) Вълев Димитър – интерниран (1949-1963) Вълков Иван – осъден на доживотен затвор, 1954 г.Умира в затвора 1962 г. Вълкович Георги – убит от политически противници на Ст.Стамболов в Цариград на 14 февруари 1892 г. Габровски Петър – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Ганев Венелин – въдворен в Дряново, 1947 г. Ганев Димитър – осъден на 10 г. затвор (1935-1940) Ганев Спас – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Генадиев Никола – осъден на 8 г. затвор (1916-1918). Убит от политически дейци на ВМРО на 30 октомври 1923 г. Геновски Михаил – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Гешов Иван - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г. Гиргинов Александър – осъден на 1 г. затвор от Народния съд, след това изпратен в Белене, където умира на 1 ноември 1953 г. Гичев Димитър - осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. и на доживотен затвор (1948-1959) Горанов Иван - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Григоров Митко – осъден на 15 г. затвор (1942-1944) Гудев Петър – подсъдим от Втория държавен съд, 1910 г. Гюров Стоян – осъден на 15 г. затвор (1942-1944) Дамянов Георги – осъден задочно на смърт, 1924 г. Дамянов Райко – осъден на 7 г. затвор (1927) Данаилов Георги - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., изпратен в затвора (1922-1924) Данев Стоян - подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., изпратен в затвора (1922-1924) Даскалов Райко – Застрелян от деец на ВМРО в Прага на 26 август 1923 г. Даскалов Стефан - осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Даскалов Теодоси – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Даскалова Светла – репресирана, 1947 г. Джиров Петър - осъден на 7 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Джуров Добри – осъден на 1 г. затвор, 1937 г., изпратен в концлагера “Кръсто поле”, 1942 г. Диков Дико – осъден на доживотен затвор (1933-1941) и задочно на смърт, 1942 г. Диков Любен - осъден на 3 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Димитров Александър – осъден на 6 месеца затвор, 1911 г. Убит от дейци на ВМРО в Конявската планина на 22 октомври 1921 г. Димитров Атанас – изпратен в концлагера “Гонда вода” и “Кръсто поле” (1941-1943) Димитров Георги – осъден задочно на смърт, 1926 г. Арестуван и изпратен в затвора по обвинение в подпалването на Райхстага, 1933 г. Димов Вергил – осъден на доживотен затвор от Народния съд (1945-1955) Динчев Петър – подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Дичев Димо – осъден на доживотен затвор (1925-1935), изпратен в концлагера “Гонда вода” (1941-1942) Драганов Първан - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Драгойчева Цола – осъдена на смърт, присъдата заменена с доживотен затвор (1925-1932) Друмев Васил – заточен в манастир, 1893 и 1894 г. Дупаринов Спас – осъден на 3 г. затвор, 1923 г. Убит при “опит за бягство” на 10 ноември 1923 г. Държански Ангел – изпратен в лагера “Белене”, 1947 г. Жеков Никола – осъден на 10 г. затвор от Третия държавен съд (1922-1924) г. и задочно на смърт от Народния съд 1945 г. Живков Живко - изпратен в концлагера “Гонда вода” и “Кръсто поле” (1941-1943) Живков Тодор – осъден на 7 г. затвор от Върховния съд, 1992 г. Загоров Славчо - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г. Захариев Никола - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г.. Зографски Димитър – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Иванов Благой – осъден задочно на смърт, 1925 г. Иванчов Тодор – осъден на 8 месеца затвор от Първия държавен съд, 1903 г. Игнатов Кирил – осъден задочно на смърт, 1944 г. Йовов Михаил - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г. Йотов Никола – изпратен в лагера “Белене”, 1956 г. Йоцов Борис - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г.. Калфов Христо - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г.. Калчев Никола – политически затворник (1942-1944) Каменов Петър – изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1942-1944) Каравелов Петко – осъден на 5 г. затвор (1891) Караджов Стоян – осъден на 18 месеца затвор (1938-1939) и изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1942) Кожухаров Илия – изпратен в лагера “Белене” (1951-1954) Кожухаров Тодор – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Кознички Величко - осъден на 10 г. затвор от Третия държавен съд (1923-1924) г. Колев Крум – осъден на смърт, присъдата заменена с доживотен затвор (1936-1940) Колчев Борис - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Костов Трайчо – осъден на 8 г. затвор, 1924 г., на доживотен затвор (1942-1944) и на смърт 17 декември 1949 г. Костурков Стоян - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Коцев Венелин – осъден на 10 г. затвор, 1944 г. Кулишев Георги – изпратен в Солунския затвор, 1906 г., интерниран в Ардино, 1939 г. Кумбилиев Георги - изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1943) Кунин Петко - изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1943) Кушев Димитър – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Кънчов Васил – убит в кабинета си от политически противници на 24 януари 1902 г. Лазаров Кирил – осъден на доживотен затвор, 1923 г. Лилков Христо – репресиран след 1948 г. Луканов Андрей – убит пред дома си от политически (?) противници на 2 октомври 1996 г. Луканов Карло – осъден на 5 години затвор (1925-1926) Луков Христо – убит пред дома си от бойна антифашистка група на 13 февруари 1943 г. Ляпчев Андрей - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Маджаров Михаил - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Маджаров Рашко - подсъдим от Третия държавен съд 1923 г. – избягал в чужбина Малинов Александър - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Митаков Васил - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г Михайлов Иван – осъден задочно на смърт, 1924 г. Михайлов Стоян – подсъдим, 1992 г. Михов Никола - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г Мишев Мишо – изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1942) Моллов Владимир - подсъдим от Третия държавен съд 1923 г. – избягал в чужбина Мошанов Стойчо – изпратен в лагера “Белене” (1947-1949) и в затвора (1949-1959) Муравиев Константин – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г., осъден на доживотен затвор от Народния съд (1945-1955), изпратен в лагера “Белене” (1956-1959) Мушанов Никола - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924), осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г....Умира в затвора на 21 май 1951 г. Найденов Калин - осъден от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Недев Никола - изпратен в лагера “Белене” (1951-1954) Нейчев Минчо – изпратен в концлагера “Кръсто поле” (1941-1943) Никифоров Никифор - подсъдим от Третия държавен съд 1923 г. – избягал в чужбина Никифоров Стоян – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Овчаров Стоян – осъден на 9 г. затвор (1992-1995) Омарчевски Стоян – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Павлов Асен – интерниран, 1944 г. Павлов Борис – осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Павлов Георги – осъден на смърт, присъдата заменена с доживотен затвор (1942-1944) Павлов Кирил - арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г.; убит в Обществената безопастност на 18 април 1925 г. Панов Олимпи – осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари 1887 г. Партов Константин - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Пастухов Кръстьо – осъден на 5 г. затвор, 1946 г. Умира в затвора на 25 август 1949 г. Пеев Иван – подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Пеловски Пело – осъден на 12 г. затвор (1931-1939) Петков Димитър – убит на улицата в София от политически противници на 26 февруари 1907 г. Петков Добри – осъден на доживотен затвор от Третия държавен съд (1922-1924) Петков Никола – осъден на смърт и обесен на 23 октомври 1947 г. Петров Рачо – подсъдим по аферата “Шарл и Жан”, 1907 г. През 1920 г. е осъден на 75 г. затвор за незаконна търговия. Петров Христо – осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Пешев Димитър - осъден на 15 г. затвор от Народния съд, 1945 г. Пешев Петър – осъден на доживотен затвор от Третия държавен съд, 1923 Попов Иван – посмъртно Народния съд му конфискува целия имот Попов Христо Г. - осъден на 10 г. затвор затвор от Третия държавен съд, 1923 г. Попов Христо Г. (от Варна) – осъден на 1 г. затвор от Народния съд, 1945 г. През 1949 г. изпратен в лагера “Белене”, където умира на 17 юни 1952 г. Попов Христо И. - осъден на доживотен затвор от Третия държавен съд, 1923 г Поптомов Владимир – осъден задочно на смърт, 1924 г. Пръмов Иван – осъден задочно на 15 г. затвор, 1943 г. Радев Тодор – интерниран (1949-1955) Радолев Александър - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Радославов Васил М. – самоубива се в милицията на 9 септември 1944 г. Радославов Васил Х. - осъден задочно на доживотен затвор от Третия държавен съд 1923 г. Русев Иван - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Русев Руси С. - осъден на доживотен затвор от Народния съд, 1945 г. Русев Руси Х. - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Рясков Марко – изпратен в затвора (1944-1945) и в лагера “Белене” (1951-1954) Савов Димитър - осъден на 15 г. затвор от Народния съд, 1945 г., а след това изпратен в лагера “Белене” където умира на 15 август 1951 г. Савов Михаил – подсъдим по аферата “Шарл и Жан”, 1907 г. Савов Сава – подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., избягал в чужбина Сакеларов Манол – осъден на затвор, 1949 г., където умира на 27 януари 1954 г. Солаков Ангел – осъден на 15 г. затвор (1942-1944) Сталийски Александър Ц. - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Стамболийски Александър – осъден на доживотен затвор(1015-1918), убит от политически противници на 14 юни 1923 г. край с. Славовица Стамболв Стефан – съсечен от политически противници на улицата в Софи на 3 юли 1895 г. Станишев Александър - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Статев Христо - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г. Стефанов Иван – осъден на доживотен затвор (1949-1956) Стефанов Нинко – изпратен в концлагер “Кръсто поле”, 1941 г. Стоичков Григор – изпратен в концлагер “Кръсто поле”, 1944 г. Осъден на 2 г. затвор (1991-1992) Стоянов Петко – изпратен в лагера “Белене” (1949-1954) Стоянов Христо Н. – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Такев Михаил – убит от политически противници в Пещера на 24 яуари 1920 г. Таков Пеко – осъден на 12 г. затвор (1934-1941) Танчев Петър – интерниран, 1944 г. Тасков Борис – осъден на 6 г. затвор (1924-1930) Теодоров Теодор - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Терпешев Добри – осъден на 3 г. затвор (1923-1924), на доживотен затвор (1925-1937) и на 7 г. затвор (1941-1943) Тодоров Станко– арестуван, избягва от ареста, 1943 г. Тодоров Христо – подсъдим от Третия държавен съд, 1923 г., избягва в чужбина Трайков Георги – арестуван и изпратен в затвора, 1923 г. Фаденхехт Йосиф - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Филипов Гриша – осъден на 15 години затвор (1943-1944) Филов Богдан - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Халачев Иван – съден от Втория държавен съд, 1911 г. Христов Димитър - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Христов Дочо - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г Христозов Руси - изпратен в концлагер “Кръсто поле” (1942-1943) Цанков Александър - осъден задочно на смърт от Народния съд, 1945 г Цанев Ангел – осъден на 5 г. затвор (1932-1937) и на15 г. затвор (1941-1943) Церковски Цанко – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г.; отново в затвора (1925-1926) Цолов Тано – осъден на 18 месеца затвор, 1942 г. Чанков Георги – осъден на 10 г. затвор (1939-1943) Чаушев Ангел – политзатворник (1942-1944) Червенков Вълко – осъден задочно на смърт, 1925 г. Черноколев Титко – изпратен в концлагер (1941-1944) Шишманов Димитър - осъден на смърт от Народния съд, 1945 г. Югов Антон – осъден задочно на смърт, 1942 г. Яблански Димитър - подсъдим от Третия държавен съд, изпратен в затвора (1922-1924) Янев Петър - – арестуван и изпратен в затвора след 9 юни 1923 г. Убит в Обществената безопастност на 21 април 1925 г. _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
| За да се пази и помни, щото там после няма да се намери. И щото мен лично ме впечатли много как са ги съдили министрите, че и са ги бесили...от последните 15 години бях придобила навика да считам, че е недосегаем всеки от началник отдел нагоре. Тая информация направо ме изуми... . А още повече ме изуми информацията, че имало допитване до народа дали да бъдат съдени министри...мислех си, че допитване до народа не се прави за нищо никога, що он прост - даже като това касае неговото собствено бъдеще, камо ли некви министри. _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |