Абе ти Чарли хубаво си ги обрисувал, ама на тях хич не им пука.Пият си шампанското и си подаряват цветя, а за народа останаха сълзите...е животът ни. |
Щом толкова искаш, ето една кратка логическа форма: Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт. Според правилата на логиката ако А=>В, то !B=>!A (мързи ме да търся по фонтове знак за отрицание - приемете ! за такъв - понякога и той се ползва). Ergo, ако управниците са останали на власт, значи народът им е вярвал. Ergo, тези които досега са си изкарали целия мандат, са се ползвали с доверието на народа - и Костов, и Симеон. |
Е, така вече бива "Брашнения чувал" почти винаги е съгласен с "тупането", само да не се прекалява, както го направи Виденoff! Народеца ще преглътне и "Света троица", помни ми думата |
BÜ LGARISTAN - TÜ RKİ YE 3-1 Една малка радост за националистите Бих добавил - "Днес на футбол , утре..." |
Манрико, имаш елементарни логически грешки. Сега разбрах отде ти идват бедите. Скаран си с елементарната логика. Ама то не може всичко да е дадено всекиму. _______________________ "Ако народът не вярва на управниците си, те не могат да останат на власт." Конфуций |
‘Kaily, Конфуций е казал “ако А=>В, то !B=>!A”, от което следва това което е казал Манрико. ___________________________ "( А=>В)=>(!B=>!A)=>Manrico |
Манрико, зае...и елементарната, гледай с формалната да си добре. Тук кучето е зарито в употребата на модалния глагол - МОГАТ, а той има много значения, и зависи от какъв език е превеждано. Могат - възможно е значение на непосредствено следствие, импликация, ако не е изпълнено едното, няма да е изпълнено и другото, но е възможно и значение - не бива, т.е. малко препоръчително иде. Сящаш ли разликата? Инак за логиката - ич да не ся кахъриш. ЛОПАТААААА! |
Колежката по-горе ползва манипулативно комерсиални похвати от сорта “наколенникът на д-р Ливайн=69.99лв” и през това време кучето на Конфуций е офейкало. _________________________________________ _______________ *Наполеон е човек. Аз съм човек, следователно аз съм Наполеон. |
коййя колежка? аз не съм по логиката, аз съм по масалите. Освен това съм и двуного без пера, освен едно - на шапката, и то не на всички модели. Аз съм по модалността, както забелязахте, велика работа е, и нюансите са много. |
Сега пък в лингвистика забихме....Стана нещо като онзи пример, дето учителите по английски обичат да дават "Can I smoke? You can, but you may not!". Сега е време да стигнем и до въпроса за подлозите, а после вече да си дойдем на думата за ядене и пиене. Друго си е обаче да имаш връзки с други разуми и да си просветлен. Аз още не знам, че имам проблеми, Кайли вече причината намерила. По въпроса за логиката, Кайле, се обърни към Геновева - нейни колеги са ми преподавали на времето Дискретна математика, че и 6 са ми писали - ако нещо не е така, да се разберат. |
Ето нещо по-смислено от писанията на И.Беров. Национализмът е нужен на България Време е тази идея да утвърди дясната си същност Евелина Гечева В отделните периоди от нашата история на национализма се е гледало по различен начин. 45 години той беше табу. Този период обаче не беше достатъчно дълъг, за да го унищожи. От възродяването на демокрацията до днес десетина политически формации са претендирали, че са негови носители. След влизането на “Атака” в 40-ото НС темата отново стана актуална. Според речника на Найден Геров, неоспорен досега от никой езиков реформатор, национализмът и патриотизмът са едно и също нещо - любов към Отечеството. Друг е въпросът кой как интерпретира тази любов. В тълкуването на понятието има две крайности - от пълно отрицание на неговата конструктивност до издигането му в първостепенна идея, на която трябва да се подчинява държавната политика. Не са малко и случаите, в които открито се е говорило за териториални претенции. На Балканите обаче те винаги са се реализирали със съучастието на великите сили. Днес у нас всеки възприема национализма така, както му се харесва. Същото се случва и с всяка друга идея. Но очевидно политическият ни живот не може да се развива без него. Това го доказаха последните избори. Въпросът е доколко грамотно ще се подхожда занапред към реализацията на тази идея. Защото идеята, понятието, тълкуванията са едно, а политиката - нещо друго. От всички партии, застъпвали в последните години тази идея оцеля само ВМРО. Малцина вече си спомнят останалите - Българска национално-радикална партия, Българска национално-демократическа партия, Отечествена партия на труда, Общонароден комитет за защита на националните интереси, Политически кръг “Зора”. А в регистрите има още двайсетина партии, сложили “патриотична” и “национална” в името си. Тях почти никой не ги познава, макар че участват от време на време в избори. Повече се помнят лидерите - д-р Иван Георгиев, отец Гелеменов, Лъчезар Стоянов, Румен Воденичаров, Добромир Задгорски, Красимир Каракачанов, както и основните изразители на идеята - Николай Генчев, Николай Хайтов, Петър Берон, Божидар Димитров, Жорж Ганчев. Част от тези фигури всяват някакъв респект. Другите обаче предизвикват смях. Защо се стигна до окарикатуряване на национализма у нас? Една от причините е, че българското политическо задкулисие от десетилетия насам е заложник на чужди “интернационални” интереси. Другата е, че самите фигури са си комични и доста самодейно се захващат с неприсъщи роли. Някои реплики звучат гротескно, казани не от когото трябва. Това дава възможност на противниците на идеята да обобщават, че самият национализъм е нещо лошо. Че не бива да вирее в България. Така тезата за “вредния” национализъм се подема и реализира от когото трябва и колкото е необходимо. Различия между представителите на патриотични формации у нас винаги са съществували. Но воюването между тях, състезаването от типа “Кой е по-по-най”, типично за балканския политически манталитет, сриваше възможността за мощен национален блок Не трябва да се забравя и друго - досега част от националистите се афишираха като леви. Другите - като десни. Днес обаче за националистическата формация “Атака” гласуваха както леви, така и десни избиратели. БСП не случайно е бясна на “Атака”, която отмъкна част от електората й. Фенове на Сидеров пък признават, че досега са гласували за ВМРО. И макар че идеологията на теория е дясна, на практика тя привлича и ляв електорат. В България национализмът все още не се артикулира достатъчно ясно в политическото пространство. По тази причина няма и единен субект, който да представлява привържениците на тази кауза. А такива има във всяка развита демокрация. Не случайно се говори за Европа на нациите. Всеки представител на западната демокрация държи на националната си идентичност и в процеса на евроинтеграция изобщо не става дума за размиването на тази ценност. Преобладават онези страни, в които изразители на национализма са предимно десните партии. При част от тях водеща е породената от икономическата имиграция ксенофобия. Но крайната десница, като изключим Австрия, трудно се добира до управлението. В страните с по-слаб приток на чужденци национализмът е цивилизован и не се отъждествява с ксенофобията. Ляв национализъм обаче няма. Лявата идея по презумпция е интернационална. А ако говорим конкретно за БСП, с последната си прегръдка с ДПС тя загуби завинаги патриотично настроения си електорат. Впрочем у нас изразителите на национализма на този етап се отъждествяват предимно с анти-ДПС позицията Това е разбираемо. ДПС е етническа партия, създадена и вирееща 16 години в разрез с Конституцията. Икономическата власт на тази партия все повече я превръща в корпорация. И в държава вътре в държавата. Опасността произтича от това, че настроенията срещу Доган и олигархията му започват да се обобщават и преживяват като антитурски нагласи. Нямаше да се стигне дотук, ако властовите апетити на ръководството на ДПС бяха навреме ограничени. В управлението винаги е имало турци. Но етнизацията на цели сектори на власттае вредна и ще среща все по-сериозна съпротива. И то не само като обществени настроения, но и като политически действия. Несериозно е обаче отношението към ДПС да бъде единственият признак, по който дадена партия се определя като националистическа. Моделът, по който бе промоцирана “Атака” е форма на подмяна на този дебат. Важно е да се работи за силна българска икономика, за политическа стабилност, ред и сигурност. Важна е и грижата за задграничните българи. Турция, например, от десетилетия обгрижва и всячески подкрепя своите външни турци. Защото, където и да са разселени, те работят за увеличаване на турското влияние по света. Ние какво правим за външните българи? 45 плюс 16 години - над половин век - нищо съществено. Не по-малко безотговорно е отношението на повечето правителства към бесарабските българи и към българите в Западните покрайнини. Помним с какви термини Жан Виденов говореше за Източна Сърбия, и за сънародниците ни в Босилеград и Цариброд, които живот си живеели. Водена от Премянов делегация тогава докладва, че българите там нямат никакви проблеми със сръбското управление. И пропусна да отбележи, че този район от половин век е обречен на икономически упадък. Че населението му се принуждава да търси работа във вътрешността на Сърбия, където плаща своето икономическо оцеляване със загубата на идентичност. Така след като бяха сменени дори окончанията на фамилиите на българите от Западните покрайнини, те постепенно станаха “сърби” Държавата ни и до днес мълчи по този въпрос. А църквата не успява да се пребори за богослужение на български език във всички храмове. За да просъществува сериозна националистическа формация, тя трябва да работи в много посоки. Последователно, упорито и с любов. Приобщаването и интеграцията на една етническа общност със средствата на образованието, и чрез предоставянето на равни възможности и права – ето това, а не опитите за сегрегация е истинският национализъм. За тези неща трябват десетилетия, но все някога трябва да се започне. Голата омраза капсулира турците у нас. Защото когато се обявяваш против даден етнос, ти работиш за изолацията му. Той се сплотява, настройва се агресивно и ето ти го конфликтът на етническа основа. По същия начин стои и проблемът с циганите. Крайно време е да им се осигури работа, за да не се занимават с кражби и престъпления. Колкото и неприемливо да звучи за някои, по отношение на циганите е просто наложителна системна просветителска работа и форма на някакъв контрол върху раждаемостта. Мерките могат да бъдат и чисто икономически. Безотговорно е да се създават по 5-6 деца, които да се търгуват в чужбина, да се обричат на проституция, джебчийство и просия. Или в най-добрия случай като малки бездомници да се издържат от българския данъкоплатец. Който от своя страна не смее да си позволи второ дете, защото не му стигат парите. Реално работещ национализъм би решил донякъде и демографския проблем, който според специалистите вече не е проблем, а криза, дори катастрофа. Ето защо национализмът е крайно нужен на България. Време е да се утвърди и легитимира неговата дясна същност, да се оставят на втори план историческите аргументи, да се модернизира формулировката му, но той би трябвало да бъде преди всичко икономическа държавна политика. Ораторството по трибуните е крайно недостатъчно, а настройването към конфликт – изключително опасно. |
Кво нещо е кофти преводът, а? Фразата във вида, в който я повтаря Кайлито, е преписана от кратка статия за Коидзуми в СЕГА. В този вид се среща само там. Обаче същата фраза на два други езика звучи така: If the people do not trust you, you have nothing to stand on. Когда ж народ не верит, то не устоять. А ето и пълният текст: Цзыгун спросил о том, в чем состоит управление государством. Учитель ответил: – Это когда достаточно еды, достаточно оружия и есть доверие народа. – А что из названного можно первым исключить в случае необходимости? – спросил Цзыгун. – Можно исключить оружие. – А что из остающегося можно первым исключить в случае необходимости? – снова спросил Цзыгун. – Можно исключить еду. Смерть издревле никто не может избежать. Когда ж народ не верит, то не устоять. Редактирано от - Simplified Solutions на 18/8/2005 г/ 11:05:25 |
Кайли, говори ли ти нещо името Крум Благов? Натиснете тук Нищо лично и нищо анти.Очаквам поредния емоционален коментар! |
Мерси на Миранда и А. Герганов за двете публикации. И. Беров и Е. Гечева са направили искрени опити да си обяснят появата на Атака, но и двамата автори правят една и съща грешка – объркват причината със следствието. Атака не е причина за нито едно събитие в миналото и сега. Твърдението, че депесето увеличило гласовете си на последните избори поради Атака е абсолютна, опровергана от фактите глупост, която не заслужава внимание. По-интересно е другото заклинание, припявано като латерна от журналисти и политици, вкл. и президента: сакън, да не "капсулираме" депесето. Атака била опасна, щото заради нея избирателите на депесето щели да се капсулират и тогава дупе да ни е яко Както вече писах под друга тема, тоя рефрен е чиста идиотщина, поради простата причина, че тия избиратели отдавна са нарочно изолирани от българското общество. Пашкулът, в който са ги оплели е самото депесе. Нарочно и системно, с активната подкрепа от чужда държава. Повече от това не могат да се капсулират. Верно е, че Костов пръв посочи опасността от тоя факт, за което заслужава признание. Верно е също, че единствен я посочи, с което пак показа, че е с една глава над останалите (независимо от равнището на критерия). Но очевидно не е направил достатъчно, за да бъде отстранена, вероятно, за да не бъде обвинен в национализъм. Ако беше, Атака едва ли щеше да се появи. Атака не е причина, а следствие. Следствие от много години национален нихилизъм, какъвто друга европейска държава не познава. За него имат вина не само турците, но и доста българи. |
Бирник, на мене Крум Благов ми говори следното: някога издаваше вестник Репортер 7 и не беше лош, но зависна и не проби. Оттогава Крум Благов почти не се чува като журналист. Знам, че има бизнес - търговия и транспорт с разни фирми и че отново с Бинка Пеева са съдружници във Фондация "Репортер". Може би близостта и приятелството му със семейство Паси го е провокирало да реагира при появата на Атака, респ. на Волен Сидеров като лидер. Сидеров отдавна се изявява като върл анти...., но странно защо едва сега Крум Благов реагира... Е, имаше период когато и двамата бяха от една и съща страна на барикадата, та знам ли.... |