Имах циганин учител по математика в гимназията ( 9-ти клас). Беше талантлив. Определено го харесвах, до момента в който ненадейно не скочи да БИЕ с юмруци една от съучиничките ми. Никой от нас не разбра каква е причината, После казал че, му се ухилила нагло ( по време на някакво контролно беше). Трима от момчетата го смотахме за да я спасим. Преместиха го в друго училище вместо да го осъдят. Коментирай Нелче, или по добре мълчи ако ще си показваш хапчето. |
Да кажа и аз нещо по въпроса. В дискусията доста често се споменава думата "фашизъм". Хайде да проверим какво означава. Определение Натиснете тук Характерни черти Натиснете тук Накратко 14 основни белези от втория линк. Интересно е да сравним практиката на всички партии участващи на сегашните избори: 1. Powerful and continuing expressions of nationalism. From the prominent displays of flags and bunting to the ubiquitous lapel pins, the fervor to show patriotic nationalism, both on the part of the regime itself and of citizens caught up in its frenzy, was always obvious. Catchy slogans, pride in the military, and demands for unity were common themes in expressing this nationalism. It was usually coupled with a suspicion of things foreign that often bordered on xenophobia. 2. Disdain for the importance of human rights. The regimes themselves viewed human rights as of little value and a hindrance to realizing the objectives of the ruling elite. Through clever use of propaganda, the population was brought to accept these human rights abuses by marginalizing, even demonizing, those being targeted. When abuse was egregious, the tactic was to use secrecy, denial, and disinformation. 3. Identification of enemies/scapegoats as a unifying cause. The most significant common thread among these regimes was the use of scapegoating as a means to divert the people’s attention from other problems, to shift blame for failures, and to channel frustration in controlled directions. The methods of choice—relentless propaganda and disinformation—were usually effective. Often the regimes would incite “spontaneous” acts against the target scapegoats, usually communists, socialists, liberals, Jews, ethnic and racial minorities, traditional national enemies, members of other religions, secularists, homosexuals, and “terrorists.” Active opponents of these regimes were inevitably labeled as terrorists and dealt with accordingly. 4. The supremacy of the military/avid militarism. Ruling elites always identified closely with the military and the industrial infrastructure that supported it. A disproportionate share of national resources was allocated to the military, even when domestic needs were acute. The military was seen as an expression of nationalism, and was used whenever possible to assert national goals, intimidate other nations, and increase the power and prestige of the ruling elite. 5. Rampant sexism. Beyond the simple fact that the political elite and the national culture were male-dominated, these regimes inevitably viewed women as second-class citizens. They were adamantly anti-abortion and also homophobic. These attitudes were usually codified in Draconian laws that enjoyed strong support by the orthodox religion of the country, thus lending the regime cover for its abuses. 6. A controlled mass media. Under some of the regimes, the mass media were under strict direct control and could be relied upon never to stray from the party line. Other regimes exercised more subtle power to ensure media orthodoxy. Methods included the control of licensing and access to resources, economic pressure, appeals to patriotism, and implied threats. The leaders of the mass media were often politically compatible with the power elite. The result was usually success in keeping the general public unaware of the regimes’ excesses. 7. Obsession with national security. Inevitably, a national security apparatus was under direct control of the ruling elite. It was usually an instrument of oppression, operating in secret and beyond any constraints. Its actions were justified under the rubric of protecting “national security,” and questioning its activities was portrayed as unpatriotic or even treasonous. 8. Religion and ruling elite tied together. Unlike communist regimes, the fascist and protofascist regimes were never proclaimed as godless by their opponents. In fact, most of the regimes attached themselves to the predominant religion of the country and chose to portray themselves as militant defenders of that religion. The fact that the ruling elite’s behavior was incompatible with the precepts of the religion was generally swept under the rug. Propaganda kept up the illusion that the ruling elites were defenders of the faith and opponents of the “godless.” A perception was manufactured that opposing the power elite was tantamount to an attack on religion. 9. Power of corporations protected. Although the personal life of ordinary citizens was under strict control, the ability of large corporations to operate in relative freedom was not compromised. The ruling elite saw the corporate structure as a way to not only ensure military production (in developed states), but also as an additional means of social control. Members of the economic elite were often pampered by the political elite to ensure a continued mutuality of interests, especially in the repression of “have-not” citizens. 10. Power of labor suppressed or eliminated. Since organized labor was seen as the one power center that could challenge the political hegemony of the ruling elite and its corporate allies, it was inevitably crushed or made powerless. The poor formed an underclass, viewed with suspicion or outright contempt. Under some regimes, being poor was considered akin to a vice. 11. Disdain and suppression of intellectuals and the arts. Intellectuals and the inherent freedom of ideas and expression associated with them were anathema to these regimes. Intellectual and academic freedom were considered subversive to national security and the patriotic ideal. Universities were tightly controlled; politically unreliable faculty harassed or eliminated. Unorthodox ideas or expressions of dissent were strongly attacked, silenced, or crushed. To these regimes, art and literature should serve the national interest or they had no right to exist. 12. Obsession with crime and punishment. Most of these regimes maintained Draconian systems of criminal justice with huge prison populations. The police were often glorified and had almost unchecked power, leading to rampant abuse. “Normal” and political crime were often merged into trumped-up criminal charges and sometimes used against political opponents of the regime. Fear, and hatred, of criminals or “traitors” was often promoted among the population as an excuse for more police power. 13. Rampant cronyism and corruption. Those in business circles and close to the power elite often used their position to enrich themselves. This corruption worked both ways; the power elite would receive financial gifts and property from the economic elite, who in turn would gain the benefit of government favoritism. Members of the power elite were in a position to obtain vast wealth from other sources as well: for example, by stealing national resources. With the national security apparatus under control and the media muzzled, this corruption was largely unconstrained and not well understood by the general population. 14. Fraudulent elections. Elections in the form of plebiscites or public opinion polls were usually bogus. When actual elections with candidates were held, they would usually be perverted by the power elite to get the desired result. Common methods included maintaining control of the election machinery, intimidating and disenfranchising opposition voters, destroying or disallowing legal votes, and, as a last resort, turning to a judiciary beholden to the power elite. Редактирано от - Heat на 02/6/2005 г/ 21:16:38 |
За разнообразие бе. Чертая едно големшко нещо и понеже е рутинно, мога да отделя внимание. Ти как изкара? Свеж ми се виждаш, бодър. Проля една сълза зарад мен? Хапна-пийна според указанията? Редактирано от - Simplified Solutions на 02/6/2005 г/ 21:14:26 |
Не видях ни един, ако че беше пълно с чуждестранни туристи- потенциалните жертви. Дори на Староместки намести, не е като на площад св. Неделя. Въобще не бехме притеснени ни от един мангал никъде. Само имаше неколко почерпени дето си просеха пари за бира в камуфлажи. Дали не са от контингента, страдащи от иракски синдром и невъзможност да се интегрират отново, ич не ми стана ясно Но бяха дружелюбни Много добре си изкарах Симпли, много бяхте ценни в указанията Редактирано от - rubstone на 02/6/2005 г/ 21:20:31 |
Казваш хубаво място, хубави им и циганите? Опа. Разбрахме се. Редактирано от - Simplified Solutions на 02/6/2005 г/ 21:23:22 |
Бе има си циганска тема в чешкия език, аз май съм разправяла тук една история, дето на Старомйестки намйести един продавач на сувенири от полускъпоценни камичета ме предупреди строго и грижливо, да не си държа чантата отворена - имам такъв навик, защото наоколо сноват страшни хора - румънци и българи, които крадат, щяла съм да ги позная, щото били черни като цигани.... Изглежда сносният ми чешки език му попречи да обърне внимание на моя тен... |
Четох, четох и накрая стигнах до нещо като отговор защо никой не ти отговаря на въпроса, Кайли. Изводите ми не са само от тази тема, а от писаното и в другите теми. Та останах с впечатлението, че много хора биха предпочели дори ДПС и Евророма , и въобще всякакви други партии и формирования, само и само да не е БСП или някоя, която по нещо се доближава или има допирни точки с нея. В случая с "Атака" допирните точки с БСП са Берон /агент на ДС / и Сапарев /депутат от БСП/. Има и други, ама ще стане много дълго да ги пиша. Всички се пазят като дявол от тамян да не ги заподозрат макар и в косвени симпатии към каквото и да е, което се прокламира или одобрява от БСП или минава за ляво. И при такъв ясно очертан фронт всички срещу БСП, да се чуди човек от това роене на десни партии и партийки. Дали някой е броил колко са ясно заявените като леви и колко са ясно заявените като десни партии? Все ми се струва, че т.н. десни и дясно-центристки са повече от левите и ляво-центристките. ПП. А иначе - виж "Коймипасва", в това е иронията. |
Е че как? Нема ли сигани...хммм...ония дали са ги изтрепали или са ги интергрирали... ...явно никой се не е навил да преведе кратките 14 точки, та па ще вада речник и калем да се мъча. |
Симпли провокираш ме с това и циганите им готини аз не ги видях, за разлика от на острова те по едно време ги връщаха още на чешкото летище, та некви пак празнодрънкащи организации беха надигнали вой, че англичаните се качвали в самолета и който е с по-характерен тен- долу! доста смислен подход ... Та за Прага -пукнат мангал се не се мерка, ама нама кръстовища -бате дай да ти мия стъклото бе, нама да те преследват по Карловия мост ти гледат на ръка, няма бе хора-няма. Няма вестникари да ширят по кръстовищата, нито групи животни да пресичат къде им падне, също и поединично. Навсякъде светофари и пътеките са само от 3 страни не от четирите. Така че бая ще почакаш, ако трябва да отидеш на страната без пешеходна пътека. Колите свистят със нормална скорост и а си пресекъл като офца, а си заминал при свети Петър , което мнотго ми допадна. Съра, като спомена българи, ми то пълно с българи със акцент и без. Навсякъде по магазините за сувенири от кристал, фанелки, чаши идруги боклучета -само българи на работа. Чак ми стана противно да влизам , като им слушах разговорите. Също тези места се отличават от другите с гръмогласна -гръцка или турска чалга Чуех ли такава музика се фащах на бас, че вътре има българи. Не сбърках ни един път |
Навремето беха готини. Виждала съм ги само в прованса разположени край някое село - жените с дълги шарени поли и шалове с ресни, съвсем като в руските филми. Но повечето беха оттатък, в Словакия и май там си и останаха слез разделянето. По едно време и оттам се чуваха вопли, че много пакости, но за кратко. Ми и циганите се променят. Сега се сещам и май вече съм разказвала една история, дето знам от мама. Като правя бърза сметка, ще да е било преди Априлския пленум. Дето минавала една циганка край нас и носела голям бял хляб. Брат ми, лакомо невръстно лапе се протегнало "Лельо, дай!", мама викнала "Недей!", пък циганката казала "Недей ма, како. И аз веднъж да имам, и аз да дам.". |
Дааа, променили са се нещата. Преди пет години същото беше с обслужващ персонал от рускинки. Късаха билетчета в обществени тоалетни, миеха коридори в заведенията, ако я питаш нещо на чешки, не може да ти отговори, но такива едни сбутанички, плахи. Ма бира пи ли бе, ръбе, ти май не си много любител на бирицата, а? |
Каквато държавата, такива и циганите Симпли. Аз съм възпитан в дух на равноправие и симпатия към малцинствата и въобще към онеправданите- чисто човешки, изключвам учебникарскиа подход. Не обобщавам, но преди две години имах възможността да проверя напрактика, дали като се даде възможност на другаря сиганин ще работи да си изкарват прехраната. Реве ти предишният ден -дай работа бате, щото съме гладни, децата, жената и т.н. На другияя ден никъв го нема. Е как да разчиташ на такъв работник. И плащане секи ден, най-късно на седмица, бетер западняци . И става въпрос не за тия дето не исакат да работят, а за такива дето вика искам. Нямам предства какво трябва да се направи та тия хора да се вкарат малко в ред. Уф, за бирата щех да пиша. Не съм любител на бирока, ама смукнах по една бирка на обед със готин стек/истински телешки всеки ден /-три бирки за три дена Щото некек си ми беше неловка да казвам на сервитьорите вода, като ме попитат за пиене кво. Открихме една готина кръчма с едни много весели и любезни пичове за сервитьори си млади момчета. И шпрехат на езици там английски, немски и полски. Имаше и много поляци туристи. И понеже ни чуват, че си говорим на некъв език дето не е полски, нито руски. Втория пъкт като отиваме там на обяд и младежа ни носи бирите много скоростно, а жега триста градуса. Всичко живо плувнало в пот бира иска да пие. Аз си пийвам бирок и понеже не понасям газирано се закашлах, съвсем искренно. А младежа като се развика -Опа, па мале, па мале- паднах си от смях... Той си помисли , че от нетърпение... Редактирано от - rubstone на 02/6/2005 г/ 22:32:51 |
Почвам да си мисля, че в България има нужда от "Атака". Като лакмус за обществото и като предупреждение към дирниците, дето са се случили да управляват родината. Глупаво е, когато ежедневно ни се деомонстрира наличието на проблем с престъпността и асоциалното поведение на една група (роми или цигани - наречете си ги по избор), да наричаме споменаването на това явление "Фашизъм". Толерирането на това поведение е фашизъм спрямо мнозинството. Равни права и задължения за всички. 90 % от нас искат това и нищо повече! |
rubston Истината е една " Каквото обществото такива са им и циганите " ! казвах преди няколко години и ще го повторя Минавам покрай цигански катун дето се казва Каравани сутрин за работа, нямаше жив мъж циганин а само циганките които изваждаха цялото си спално помещение на въздух . и деца на по 4-6 годинки ме поздравяват БонЖур Мосю ! това са френските а може да има и други не като тези ! И караваните им светеха от чистота , чудех се и все още се чудя как успяват да са такива ?!? Два месеца бяха там и след това заминаха нанякъде ! Но ме впечатлиха достатъчно силно ! |
1. Мощен и непрекъснат изблик на национализъм. 2. Пренебрегване значимостта на човешките права. 3. Изнамиране на врагове/изкупителни жертви за обединение около каузата. 4. Вездесъщ милитаризъм. (Преразпределяне на националните ресурси към военната промишленост, независимо от острите нужди на обществото) 5. Яростен сексизъм. 6. Контрол върху масмедиите. 7. Мания относно националната сигурност. 8. Срастване на религия и ръководен елит. 9. Силна протекция на корпорациите. 10. Потискане или елиминиране на работната сила. 11. Пренебрегване и потискане на интелектуалците и изкуството. 12. Фикс идеи относно престъплението и наказанието. 13. Ширещо се връзкарство и корупция. 14. Подправени избори. " Та тачка 3 е типична за СДС и производните му от 15 г. Точки 2, 4, 6, 9, 10, 11, 13 и 14 са характерни за всички управляващи досега. Точки 2, 6, 9, 10, 11 13 са особено характерни за симовото управление. |
Кайли, щом каниш хората да дискутират по същество, аз пак ще питам. И забележи, че няма да критикувам, а ще питам - дори и защото не аз агитирам за нещо, а мен ме агитират. Та за пореден път ще питам какво ще правите с МВФ, валутния борд и частната собственост. Ама ако може по-конкретно. Знам, че тези неща според теб са за експерти, но предполагам, че експерти си имате и са ви казали. Та значи: 1. Ще се отказва ли Атака от фиксирания курс лев-евро? Да или не? И ако ще се отказва, какви ще са последиците за икономиката. 2. Като ще преразглеждате приватизацията, как ще го правите? Само сделките в нарушение на закона или всичките? Защото повечето сделки, макар и неизгодни, са оформени законосъобразно. Пример - БТК - много неизгодно, но напълно законно. Ако ще разваляте законни сделки, как ще се отрази това на инвестиционния климат? Че то инвеститорите и сега плачат с основание, че законът не ги пази. Ако ще са само незаконните, какво ще преразгледате? |
Виждали сме доста български циганчета, осиновени в Америка. Две - в семейство от българка и китаец, децата с вид на интелектуалци, късогледи или с астигматизъм, с очила с дебели рамки. Могат да минат за какви - израелчета, ливанчета, сицилийчета. Внучета на наш бивш професор математик. Други са по-тежко болни, правят операции. Като чиновник са ми водили деца да освидетелствам, че не разбират български, понеже ако разбират, са длъжни да им осигурят образование на майчин език. Идва майката със социален работник, сядаме, кратък инструктаж за мене. Слагаме куклата на масата и кутия бисквити. Довеждат детето на 4 годинки, взето преди няколко месеца от дом. Питам го два пъти "къде е куклата?" - не реагира. "Wherе's Raggedy Ann"? - сочи я. "Искаш ли бисквитка?" - не реагира. "Want a cookie?" - ухили се. Дадоха му куки. Издавам удостоверение, че не разбира български. Кой да го научи? |