Отиди на страница:
Епа Европа почва отпреди пайсе милиарда години с избухването на големия взрив, че и преди това.  |
| Д-р Дайнов правилно отбелязва, че напъните на Обединена Европа да достигне Америка са обречени на крах. Производителността на труда в Европа както на човек, така и на час, никога няма да достигне тази в Америка. Pax Romana е много по-слаб от Pax Americana.  Все пак съм малко разочарован, че Д-р Дайнов не коментира безспорно най-важната новина в световен мащаб днес - разкриването на самоличността на Deep Throat. За колегите, които не разбират английски, Deep Throat иде от името на един много популярен порно филм от 70-те с неотразимата Линда Ловлес, който и моя милост по принуда гледаше с любопитство заедно с колегите от поделението. Виноват!  |
Дайнов: "Историята на ЕС започва в годината 476 сл. Хр."   При цялото ми желание да го харесвам, Дайнов разочарова много. Не е смешно |
| Ясно. Аку немаше “елементарната носталгия, която необразованите слоеве изпитват към "времето на Тодор Живков" – немаше да го има Женята, кату единствена проститутка у Миндя. Аку па я немаше Миндя – немаше да го има ЕС. |
| Чичо Фичо.. /не знам дали си същия от съседната статия/, хайде и ти - през цялото време става дума да ЕВРОПА. ЕВРОПА. По-разчленено не мога да го напиша. Стига с тая Америка. Нито е модел, нито някой я пита. Европейците не гласуваха срещу Европа /такова твърдение е безумно/, а срещу Брюкселската Европа. Убеден съм, че ЕС ще излезе от тази криза още по-силен. |
| Чичо Фичо!!!! който и моя милост по принуда гледаше с любопитство заедно с колегите от поделението. Виноват! тоз човек е целомъдрен! свенлив! старомоден! дайте му медал!!!! |
| Днес не съм съгласен с основната идея на д-р Дайнов - че евробюрокрацията била виновна за провала във Франция и Холандия. Евробюрокрацията може да има всички мислими кусури, но не този. Провалът е failure of nerve на западноевропейците, доказващ, че техният локус на еди-какво си е еди-къде си. Европа не е истински политически субект, след 1945 тя реално е протекторат на САЩ и се държи като такъв. Тя не може да решава сама проблемите си по демократичен път - нещо може да се реши, ако бъде наложено от елита (с помощта на американския освободител-окупатор като във ФРГ). Истината за Европа без САЩ - това е Хитлер, разбира се законно избран и тачен от масите, следван на малко разстояние от сталиниста Телман. И от другата страна - това е Сталин. * Авторът е много прав за ролята на западната църква за запазване на римското наследство и цивилизоването на варварска западна Европа. Наистина Свещената римска империя била премахната от Наполеон в началото на 19 в. и повече не се възстановила, а не се влачила до 1918, и забележката му за израждането за западната църква в светска власт не е справедлива, поне спомняйки си отклика сред масите на смъртта на ултраконсервативния Йоан-Павел Втори. * Подписвам се с двете ръце под края на статията - въпреки всичко България трябва да се съдере, но да влезе в ЕС на 1 януари 07. Ако още е възможно. |
| абе, сравних тоз анализ с един от FT. ба мааму... ама ша го препечатам утре - за свеж дъх в устата и щото ми се спи лека нощ, европейци. |
| Отличен анализ, Дайнов. Това е то, варварите са на прага на стара Европа. Нахлуването не бива да се отлага.  |
А стига бе!  Днес цяла плеяда Чичо Фичовци. Този път [отвратителния] изглежда е ментето докато оня с трите точки си е направо като оригинала.Що се отнася до обединена Европа, бесните ни напъни са леко пресилени. Не е много ясно какъв ще е крайният резултат, но правещите сравнение с възхода на Европа и плана "Маршал" със сигурност ще останат разочаровани. Обещаните безкрайни фондове и преразпределения не са здравословния начин за възход и най вероятно ще ни приседнат ако въобще се състоят. А зараждащата се мащабна бюрокрация (разбирай мафия) е в състояние да разбие далеч по жизнена система. Предпоследната надежда да се направи смислен завой е както винаги Англия. Що се отнася до Франция, те са против по грешна причина както много пъти досега разчитат на стара слава без покритие. |
| Ясно, в Европа може да се влезе на коне или с танкове. Французите първи усетиха накъде отива Рах Romana и ритнаха менчето, холандците она гьоре. Как при това положение България ще има шанс "час по скоро да влезе" в Европа само Дайнов явно знае. Вероятно с компромиси, не станаха ли много бе го...до. |
| Споко Другари и Другарки, Др. Кунева има план Б за измъкване от ситуацията. Състои се в ново 45 годишно дупене на руснаците. Профан болшевиките и петата колона да черпят. Екстрите са: Нов фалит на банките, 3000 лева= $1, нови борчески бригади, мутренски трупове из цела България в изобилие. |
Наистина - днес омразата на уважаемия Дайнов към всякакъв вид администрация, бюрокрация и пр. го е подвела мъничко.  |
| Не се притеснявай толкова за влизането ни в ЕС Дайнов! Че току виж от многото напъни си получил някоя мозъчно-анална херния! Изводът е, че българите трябва да направят абсолютно всичко, за да влязат в срок. Отлагането няма, както си мислят някои оптимисти, да ни даде година-две време да си дооправим несвършените неща. Самият факт, че несвършените неща са именно в областта на правилата - провалът на реформата на съдебната власт и на администрацията - подсказва, че оставайки отвън, можем единствено да потънем наново в хаос. И, между другото, да дадем шанс на потомците на Източната империя, окопали се в "столицата на Азия" (както Наполеон нарича Москва), да ни приберат отново в света на нагайките и брезентовите ботуши... Хе-хе... Сигурно това е квинтесенцията на днешното дайново упражнение, поантата на възвишените му размисли изграчени от някой демократичен дъб... |
| Този път Дайнов ми допадна. Ако беше се удържал от последния абзац, щеше да е още по-добре, ама какво да му търсиш на човек, дето трябва цял живот да се оправдава за произхода си.... |
| браво, бат генчо, българският народ ев регрес и не може да излъчи политически лидери , които да са адекватни на сегашното време.притоваположение, мечтая за времето , когато един анонимен чиновник от столицата на империята европа ще ни праща послания, които нашите посерковци ще трябва да изпърняват бедпрекословно, точно и в срок. империята европа е в прогрес и ще се разширява да достигането на естествения си хинтепланд - мала азия и може би грузия - виж древногръцкия свят, александър велики, рим , кръстоносните походи, колониалните империи на авглшия и франция и т.н. |
| Според този размътен мозък май ние, българите, ще да сме тези, които ще увенчаят продължилите 1560 години опити за създаване на ЕС.... Ако не ни попречи някоя и друга дузина откази от ратификации ... Или някой план "де-бе-ге" ... :-)) |
| Какъв е смисълът от професионални политици, ако развитието ще се решава от напълно неподготвени хора на които се задава тъпия въпрос "Искате ли да се присъедини Франция/Холандия в нещо, което още го няма, като в замяна работите повече и получавате по-малко?"? И ако резултатите "НЕ" от подобен референдум, водят до драматично разочарование и оценки като Иван Кръстев: Край на разширенията, Балканите стават колония на ЕС или Ивайло Дичев: Силна Европа е вече отвъд хоризонта или ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ*Желание за Рим, то мога да си представя какво ни чака след българското "ДА" за Станишев, което предполага същите неподготвени хора да управляват, които докараха бунтовете през 96/97. Както е казано - няма как да си бъркаш в носа и да очакваш да извадиш диамант. |
| както обещах: Martin Wolf, The Financial Times An earthquake has hit Europe. The move towards ever closer union turns out not to be inevitable. This is a source of both pleasure and pain: pleasure over the humbling of arrogance and pain at the triumph of reaction. Before the vote, Jean-Claude Juncker, Luxembourg's prime minister and current president of the European Council, declared that France and the Netherlands should re-run their referendums, if necessary, in order to obtain the "right answer". Mr. Juncker is all too representative of the contemporary European elite, which does not merely deserve, but needs, the kicking the French have given it Who could better deliver that rebuff than the French? "Bureaucracy tempered by revolution" is, after all, not an entirely unfair characterisation of the country's politics down the ages. The voters, it appears, had a host of enemies: an incomprehensible document; their elite; Jacques Chirac, their president; Anglo-Saxon "ultra-liberalism"; globalisation; low-wage workers from eastern Europe; the enlargement of the European Union; prospective Turkish membership; economic change; high unemployment; immigrants; and foreigners. When the Frenchlook at contemporary Europe, they no longer see themselves in the mirror and when they look at their economy, they no longer see anybody in control. If one asks why this rage was poured on to Valery Giscard d'Estaing's hapless "tydying up" excercise, the answer seems to be: "why not?". Confronted by this indigestible mass, any normal person would wish to cast it on the fire. What, however, does this rejection mean for the future? I suggest five probabilities. First, the treaty is dead. I presume that the Dutch will vote No. If the British cannot be threatened by isolation, they will also reject it. It is impossible to overturn the verdicts of the disgruntled citizens of two of the six founding members and two of the three most powerful countries in Europe. Second, further movement towards deeper integration among all members of the EU is off the agenda. The Europe we have today is as much - quite possibly morre than - all will share. Third, enlargement beyond Bulgaria and romania has become unlikely. There will be referendums on Turkish entry. In current circumstances, these would be lost. Fourth, France has set its face not just against the European project but against the modern world. That is going to make it far more difficult to pursue liberalisation, domestically, within Europe and globally.For that outcome, the French elite bear heavy responsibility. Their ceaseless indulgence in infantile anti-market rhetoric has had its consequence. Last but not least, there is a chance of somoe unravelliing of the European project, which has relied on a version of the bicycle theory: if it does not go forward, it risks toppling over. The belief that it must go forward is now dead. It is possible that some achievments, including the single market, will go backwards. So what should be done? The place to start with is economics. For if there is a single source of the malaise, it is there. Thirty years ago, Europe was associated with stunning prosperity. Now, it is tainted, instead, with high unemployment and weak growth. Moreover, this is not just a question of atmospherics. The survival of the monetary union depends on economic success. Political will is not enough. A currency union requires greater flexibility and so more intense internal competition than independent natinal monetary areas. The failure to make this clear before starting the union was the great political and economic blunder of the 1990's. That is one reason why market-orionted reform is no luxury for the members of the currency union but a necessity. Yet the Lisbon strategy of concerted movement does not work. The principal force for reform will, instead, be competitiona mong the different economic policy regimes across Europe. Reforms will happen once meber states realise that they will fail to load excessive costs on competitors. It is possible that some politicians will copnsider closing off their natinal markets. But this bluff would be implausible and should be called. Almost as important is the consideration of how the eurozone is managed. In its latest Economic Outlook, the Organisation for Economic Co-operation and Development states, bluntly and rightly, that "the case for easing the monetary stance in the euro area looks indeed rather compelling". It is becoming increasinlgy evident that the monetary policy doctrine is an obstacle to good performance and even to fiscal stability. The eurozone has, according to the OECD, tightened rather than loosened its cyclically adjusted fiscal balance, from a deficit of 2, 4 per cent of gloss domestic product in 2001 to one of only 2 per cent in 2004. Thus the principal reason for the consistent failure to achieve economic objectives is weak growth. Behind that, at least in part, lies an unsufficiently aggressive monetary policiy. The growth of nominal GDP has simply been inadequate. It is desperately hard for politicians to promote painful reforms and tighten fiscal policy when they can expect no monetary policy response. The ECB should adopt a symmetrical target for inflation. Ideally, it should also be h9igher than 2 per cent, to allow room for needed changes in relative prices, without pushing some countries into outright deflation. Why is the right response to the rejectin of the treaty this apparently narrow focus on economics? My answer is simple. Ordinary people want security and prosperity What has gone so wrong in contemporary France is the belief that the best way to obtain both more of the latter is to legislate more of the former. Europe must try to go round this obstacle by allowing the logic of the market to work through internal competition among the different policy regimes. But the ECB can also help by doing whatever it can to secure adequate nominal demand in the eurozone as a whole. Another round of grand gestures of unity would be futile. Eurpoe has suffered from a surfeit of such gestures. Forbetter or worse, the treaty is dead. Equally clearly, much trouble now lies ahead. But Europe should at least ry to deliver durable prosperity to its people in today's challenging world. That will not be easy. But it is essential. Without it, the European project may yet founder. |