Отиди на страница:
| пролет моя моя бяла пролет още неживяна непразнувана, ... ами тя си доиде тази пролет и си отиде безславно и завинаги още на 10 ноември. остана само 'в зрачни санища санувана' в главите на червените бабички. язък за вапцаров, талантлив поет, но се увлече по налудничави идеи и стана курбан на комунистическата партия. |
| Олигофрен-off ..............А по времето на Цар Фердинанд един учител е получавал 8 000 златни лева годишна заплата, за да може освен гореизброеното, да си построи и къща в София.......... Човешката глупост граници няма. Фантазиите на глупците тоже. Що не вземеш статистиката и да видиш колко студенти е имала България, завършили където и да е. До 30-те години в България е имало само 12 строителни инженери. А къщите дето са строели тогава са си за събаряне сега. И моите баби имаха такива къщи, които се водеха богаташки и знам какво представляват. Не знаеш с каква радост влязах в панелка след живота в такава къща. Учителите и чиновниците са били един много малък сегмент от обществото. Чиновниците са били сравнително добре платени, но за учителите дълбоко се съмнявам. Все пак на фона на общата мизерия учителите са изглеждали добре платени. Моят баща е бил чиновник в Популярна банка. Близо 85% от населението е било селячество. Даже и да имаха много земя те живееха като скотове. Без баня, без тоалетна с течаща вода. Така, че твоите фантасмагории ги продавай на запъртъците като тебе с жълто около устата, а не на хора, които са били по-близо до времената около 1944г. |
| Букурещ Как виждаш Минчев да се запали. Що бензин е нужен да залее това голямо туловище. То Нефтохима трябваше да работо един ден само за него. |
| Минчев към коя десна формация е? Знам, че приятеля на маркс ++м дайнов е сенатор при натка, ама тоя при кой е? |
| работниците и селяните при капитализма са безмилостно експлоатирани и преди и сега и навсякаде. за неквалифицирана работа в америка се взема по малко от 6 долара на час, с които си водиш полугладно саществуване. големи заплати вземат лекари инженери учители и т. н. пролетерският труд не се цени защото всеки може да го варши. за пролетарята се грижи соцялизама. минйор с 3 пъти по висока заплата от началника си на участък-инженер. поради тази грижа за тапанарските слоеве на обществото обаче соцялизама се провали. няма го вече, какво да направим, остана си капитализама с неговото безмилостно отношение кам работническо-селендурските отрепки. бедни ми народе кои ти е виновен че произлизаш от ония 85 процента? ако имаше малко по интелигентски проижод нямаше да се ровиш из фалшивата статистика ами да познаваш хора заваршили в странство, деца на чиновници, учители и лекари. |
Волог, ми аз никога не съм крила, че майка ми е била член на БКП и е член на наследничката й БСП. Виж, при баща ми историята е друга - той не е бил член и никога няма да бъде. Ще ти спестя аргументите й от рода "аз без тая Партия нямаше да имам образованието си" или "щях да пиша в гимназията по полетата на вестниците, ако не беше Партията". Майка ми е от онези членове, които , ако живееха по времето на Мей Флауър, щяха да заминат за Америка заради запазване на религиозната си свобода.  Тук е мястото да вметна - милчо, слабата грамотност не е нещо с което трябва да се хвалиш, по-скоро трябва да се срамуваш. Главните пътници на Мей Флауър са били страстни християни, които не са имали свободата да практикуват религията си възгледа в Англия, докато главните заселници на Австралия са били затворници, осъдени за... дългове. Не случайно, празнувайки всяка година Деня на благодарността, амрерикански театрални групи се обличат като протестанти - жените с дълги строги рокли и бонета на главата, а мъжете в съответните за това време костюми. Извинения за оклонението, но не мога да отмина говоренто на лъжи за първите заселници на Америка. BTW, първата колкония не е тази в Масачузетс, а онази във Вирджиния, град Джорджтаун, експедицията е била направена с благословията (и парите) на самия английски крал и членовете й били главно богати търговци. * Марксе, слаб 2, както винаги. Ядрото на фашизма в Германия и Италия не е дребната буржоазия, а декласираното и маргинализирано градско простолюдие. Същото в момента се наблюдава и в България. Лъжеш, че
Баща ми, например, е бил на 16 години преz 1944 и не е бил нито комунист, нито бранник. Ако трябва да сме точно, подиграваше се на барнниците повече отколкото на комунистите - казваше, че съучениците му ставали такива заради едната униформа (буквално), привличали са децата на маргиналите с униформи и маршове. По негово мнение, това движение е било доста слабо представено и участниците му са били обект на гимназиалните шегобийци и присмех. * Сибила, ще ми позволиш да употребя думите ти "първосигнални и елементарни " за всички онези, които на 17 юни 2001 гласуваха за тежкия педагогически случай Симеон. Монархокомунизмът, пълната симбиоза на комунисти и царисти, е действие, което видях лично с очите си. Тези хора се познаваха и работеха заедно далеч преди 1989. Разбирам, че за игноранти (не в лошия смисъл на думата, а просто хора, които нямат понятие какво става наоколо), като по-голяма част от народа ни (и като теб) това беше трудно да се преглътне. Но мисля, че е време, все пак минаха 4 години от тогава. Трябваше да видите това за което разказвахме и пишехме още през март 2001. |
| Александър Божков Кавалкада от черни автомобили се движи по пътя Велико Търново – Елена. Спира в началото на града. Всички слизат. Отпред вървят Симеон Сакскобургготски и доня Маргарита. Зад тях внушителна група в черни костюми. Тук са търновските депутати, кметът на Елена, областният управител, лица от протокола, охранители от НСО. Отпред като непослушни деца тичат неорганизирано фотографи и телевизионни оператори. След групата се придвижват, без много да си дават зор, столични и търновски репортери. По улиците няма много хора. Тези, които си вървят по своите работи, минават на отсрещния тротоар, като виждат голямата група мъже в черни костюми. Симеон Сакскобургготски подминава със забързаа крачка любопитните, показали се от магазините. Никой не протяга ръка, никой не се ръкува с премиера. Минава покрай бебе в количка, навежда се над него, но не посмява да го пипне. Майката го гледа смутено. Няколко строителни работници спират работа, защото самият Симеон е спрял до тях. Нямат какво да си кажат. Групата продължава напред. Отсреща по улицата се задават няколко младежи, хвърлят един поглед към познатата физиономия начело на процесията, после продължават безразлично напред, увлечени в разговора си. Най-после един аптекар се показва от вратата на дюкяна си, щраква царя на портрет с новичък дигитален фотоапарат, след това се ръкува сковано с него и съпругата му. Първи изблик на радост – един як бабаитин с мутренски анцуг притичва през улицата, за да се ръкува с премиера и дори го заговаря за няколко секунди с щастлива физиономия. Първо цвете – от книжарницата смутено се показва жена и подава цвете на премиершата. Достолепен мъж с черен костюм, военна стойка и царски орден на петлика почти тича отнякъде и се подрежда гордо до патрона си. Групата наближава центъра на града. Тук вече се виждат небрежно ситуирани струпвания на граждани, създаващи илюзия за спонтанност. Малка група цигани, издокарани с бели ризи и строени на бордюра, привличат вниманието на челото на процесията. Следва кратка среща с премиера. Моментно задържане преди преминаването през моста към черквата. По дължината на моста са наредени деца в униформени жълти фланелки с надпис НДСВ и жълти шапки със същия надпис. В ръцете си държат жълти балони. В края на моста, срещу портата на черквата, са застанали избрани Еленски госпожи. Две-три от тях започват ентусиазирано да ръкопляскат. Никой не се присъединява. В този момент със стряскащ гръм се спуква първия жълт балон на моста. Децата се сконфузват, но не много. На входа на черквата посрещат делегацията двама свещеници със златотъкани одежди. Единият разказва случка с бащата на премиера, който навремето по тези места срещнал една еленчанка, която го сгълчала, че за хората от малкия град Бог бил високо, а царят – далеко, след което цар Борис ІІІ никога не пропускал да и гостува в дома и. Тържествено въвеждат царя и свитата в храма. Там ги посреща Търновският владика Григорий, който започва вдъхновено слово. Отслужва се панихида по случай сто и тридесет годишнината от смъртта на Иларион Макариополски. Панахидата е дълга. Малката черква е препълнена от групата около премиера, от охраната на НСО и от няколкото местни граждани, които са успели да се класират. Местна деятелка на НДСВ е награбила десетина свещи, кой знае защо ги е запалила всичките и сега обикаля из черквата да намери някой без свещ, за да му връчи една. До входа отвътре са се скупчили децата с жълтите фланелки. Скоро им доскучава и едно по едно се изнизват. Няколко закъснели почитатели пристигат с по едно жълто цвете в ръка и понеже няма на кого да връчат цветята, дават ги с облекчение на Митко Цонев, който междувременно забавлява журналистите в църковния двор. Панихидата най-после завършва. Царското семейство излиза първо през вратата. Точно до входа охраната е допуснала само един колоритен старец, който по сценарий трябва да заговори премиера. Той обаче се вживява в ролята си и започва дълга тирада за родния край, за славните войни, в които е участвал, за книгата, която е написал и която е донесъл, за да подари на Симеон ІІ. Министър-председателят прави няколко неуспешни опита да се измъкне, но после се предава и се задоволява с кимане, докато най-накрая получава книгата и може да се оттегли. Обратно по моста и “неочаквано” групата е поведена към една разкопана улица. Там край изкопа са подредени лъскави и измити багер и фадрома. Вътре в изкопа почти строени стоят петима работници с новички яркожълти каски, а до тях е подпрян лъскав и неупотребяван пневматичен пистолет. Целият изкоп е не по-дълъг от пет метра, но е ограден по всички правила на безопасността. Обясняват на Симеон, че това строежът на новата канализация на Елена. Продължават по улицата към музейния комплекс. По целия път, както и преди черквата, така и сега, от всяка стена и ограда ги следи погледът на Иван Костов. Някой привърженик на ДСБ явно е бил осведомен за маршрута на делегацията и яко е налепил всяка свободна повърхност с плакати, от които Командира призовава за Силна България в Демократична Европа. На част от плакатите очите вече са избодени, а върху други са правени опити за разкъсване. (Два часа по-късно, всички плакати с лика на Костов са покрити изцяло със съвсем новички и още мокри от лепилото жълти афиши с подписа на Симеон и призива да продължим напред, за да се гордеем с България.) В красивия двор на музея вече се е събрала прилична тълпа от около стотина души. Ръкоплясканията са доста по-стройни, а и прекрасната атмосфера на двора пред училището и музея някак настройва всички празнично. Тъкмо да се докоснат до премиера, да поговорят с него сред зеленината и спокойствието на това магическо място, той изведнъж хлътва с малка група избрани придружители в музейната сграда. Там изслушва търпеливо разказа на уредника за славното минало на Елена, кима и периодично възкликва: “Колко интересно!” и преразказва с няколко думи това, което е научил, на доня Маргарита, която кротко върви до него. На двора Митко Цонев е строил журналистите и, щом завършва огледа на музея, довежда Симеон при тях за няколко въпроса. Питат го за рекламните клипове, за разходите по изборите, за лотарията с бюлетините, за писмото на Оли Рен, за френския референдум. Задават безполезни въпроси и получават безполезни отговори. Това всичкото трае не повече от три минути, след което охраната го повежда към колата, предвидливо докарана току до входа на двора и кавалкадата отпрашва към Трухчевата къща, на 12 километра от Елена, където официалните лица ще могат спокойно да похапнат далеч от простолюдието. Час и половина по-късно кавалкадата от черни автомобили се завръща в града. Отправя се към разклона за Твърдица, където всичко е подготвено за “първа копка”. На средата на шосето е поставен микрофон на стойка и млада жена със строг костюм стои до него с папка в ръка. Двама души в черно държат по една кирка и чакат на кого да я подадат. В момента, в който Симеон се показва от автомобила, гръмва цигански оркестър. Музикантите са облечени с нови шарени униформени елеци, с бели ризи и черни панталони. Наблюдателното око може да разбере, че те си имат скрит диригент в лицето на царската депутатка Марияна Костадинова. С вдигане на определен брой пръсти на ръката, тя им съобщава коя песен да свирят. Разбира се, започват с “Ето Симеон пристига, воеводи си зове”, която сменят с “Шуми Марица” в по-сюблимните моменти. Делегацията в черните костюми се строява зад микрофона. На отсрещния тротоар са доведени около петдесетина граждани, които трябва да ръкопляскат. Младата жена със строгия костюм отваря папката и с тържествен глас обявява, че ще се полага първа копка на рехабилитацията на пътна отсечка Елена-Твърдица, финансирана по линия на публичните инвестиционни проекти. Изброява присъстващите важни персони и дава думата на заместник-шефа на Агенция “Пътища”, който обяснява колко важен е този път и колко добре ще го рехабилитират. После кметът на Елена и кметицата на Твърдица благодарят за първата копка, която още предстои и не пропускат да се похвалят и двамата, че този път е бил основно обещание в техните предизборни програми на местните избори и ето сега ... Звучат, като че ли пътят е вече построен, а не става дума само за елементарна предизборна първа копка. Изтъпанченото на жаркото следобедно слънце гражданство очаква най-после, след като има микрофон и премиерът е точно зад него, да чуе гласа му, да им разкаже Симеон Сакскобургготски какво планира за следващия мандат и какво е замислил за народа и в частност за еленчани. Вместо това министър-председателят и кметът получават по една кирка и откъртват с нея по едно парче асфалт от единственото здраво място на пътя, след което владиката Григорий лисва едно менче светена вода в новоразкопаната дупка, поръсва всички с босилека и запява “На многая лета”, като дирижира с кръста хилавия хор на официалните лица. Копката е направена, пътят ще бъде може би рехабилитиран някой ден, но Симеон бърза към последната точка от програмата в Елена. Само на стотина метра от разклона за Твърдица е израснал китен цех за обработка и пакетиране на гъби манатарки, който се открива тъкмо по време на изборната кампания. Премиерът и съпругата му изминават тези сто метра пеша, зад тях върви и свири “Ето Симеон пристига” циганския оркестър под дискретното диригентство на Марияна Костадинова, а в новата фабрика са седнали край поточната линия девойки в сини (О, ужас, не са жълти! – мъмрене за организаторите!) престилки и бели шапки и чистят с малки четчици манатарки. Делегацията минава покрай тях като покрай восъчни фигури от музея на мадам Тюсо, надниква в хладилните камери, и прави завой на обратно към входа. Едвам успяват да връчат на госпожа премиершата щайгичка с отбрани гъби и гъбени деликатеси. Тя благодари и охраната отнася нанякъде гъбите. После охраната отнася нанякъде и премиера, и премиершата, и областния управител, и депутатите, и другите официални лица. Кавалкадата потегля към Стражица. Циганският оркестър стои край пътя и съвсем извън контекста свири, че ето, Симеон пристига... Заключителни разсъждения: Министър-председателят Симеон Сакскобургготски посети град Елена на 4 юни 2005 година и прекара там точно 4 часа, от които повече от час и половина обядва “в собствен кръг”, както е жаргонът на протокола. През останалите два часа и малко: 40 минути беше на панихида в черквата, 20 минути на разклона за първата копка, 30 минути в музея и 20 минути при гъбите манатарки. Останалите няколко минути бяха използувани за забързано придвижване по улиците на града. Не говори пред гражданите на Елена, не разговаря с граждани на Елена, не чу гражданите на Елена, не направи дори предизборна агитация, както може да се очаква от партиен лидер по време на кампания. Това беше царско посещение, сравнимо само с посещенията на Тодор Живков от преди години. Еленчани бяха удостоени с привилегията да видят на живо Симеон ІІ, а някои дори можаха да го пипнат. В резултат на това може да се очаква голяма изборна победа на НДСВ в Елена на 25 юни. |
Mrx++ [Златен] от Germany Що не вземеш статистиката и да видиш колко студенти е имала България, завършили където и да е. До 30-те години в България е имало само 12 строителни инженери.... Близо 85% от населението е било селячество. Даже и да имаха много земя те живееха като скотове. Без баня, без тоалетна с течаща вода. Тоя човек кризата в Германия съвсем го е ошашавила. Всеки, който беше завършил средно образование, можеше безпроблемно да иде да учи в странство, без да е обезателно от богаташко семейство. Точно тия по-бедните завършваха успешно, а доста от богаташките се проваляха. 99% от висшистите се връщаха в България, някои от тях женени за перачки, и можеха да осигурят охолно съществуване на семейството си. Както зъболекарите преди 100 години сами си вършеха зъботехническата работа, така и първите архитекти навремето си вършеха сами и инженерната работа. Само идиот може да си мисли, че 12 души са построили цяла България барабар с хилядите й предприятия. Има европейска статистика от 1908г., че България по национално богатство на глава на населението е била по средата между Англия, Франция, Германия и САЩ. Не си спомням точно преди кои 2 и след кои 2. Защото и в Европа е имало такива по онова време, които "живееха като скотове. Без баня, без тоалетна с течаща вода". Само че там вече няма, а тук още има, благодарение на "100%-вата грамотност, електрификация, канализация" ... и най-паче комунизация.  |
| Нели, за да си позволи човек да изрича безумното словосъчетание "монархокомунизъм", би трябвало да си представим безумната ситуация на форма на държавно управление - монархия, в която управлява заявена комунистическа партия, не социалистическа или обратното - комунистическа държава, такава, каквато я помним, която си има Цар. Това, разбира се, са глупости, какви игноранти, какви пет лева. Редактирано от - Сибила на 08/6/2005 г/ 15:19:25 |
| Моите дядо и баба били учители преди 1944, ама не съм чул да си били паралии, май обратното. Него го пратили в Струмица в 1941 за наказание и едва избягали на девети без покъщнината. * В науката има понятие "ефект на основателите", founders' effect, и сегашната религиозност на американците е продукт на такъв ефект. Не само в Нова Англия, дето Масачусетс Бей била основана от пуританите, избягали от Англия от религиозно преследване (те сами се наричат поклонници, pilgrims), но и в Пенсилвания, the Quaker state, със сигурност в Bible Belt-a, та до затънтената Юта, основана от мормоните. Немците в средния запад, особено селските, били фанатични лутерани. Мексиканските, ирландските и италианските селяни били ревностни католици. Едно време показах снимки на духоборите в Британска Колумбия (Канада), руска секта, чисти и спретнати в руски селски премени, с лозунгите "синовете на свободата не са роби на тлението". В Америка са и половината от всички ортодоксални евреи в света. Черното християнство в Америка е също много "горещо". Религиозните общности в Америка имали повече независимост от държавата отколкото в Европа и били по-спонтанни и "grassroots". Религиозните секти имали огромно значение за възникване на духа на капитализма и гражданското общество (срв. Макс Вебер). |
| "..Едвам успяват да връчат на госпожа премиершата щайгичка с отбрани гъби и гъбени деликатеси. Тя благодари и охраната отнася нанякъде гъбите.." ________ "..В този момент със стряскащ гръм се спуква първия жълт балон на моста. Децата се сконфузват, но не много.." ________ "..Няколко закъснели почитатели пристигат с по едно жълто цвете в ръка и понеже няма на кого да връчат цветята, дават ги с облекчение на Митко Цонев, който междувременно забавлява журналистите в църковния двор.." ________ Дрънди  , хиляди поздравления за препостингаКойто не го е прочел - да го направи! Голям смях и все пак горчив смях! |
| Сибила, пред очите ми цъфти вечната дружба между членовете на царското семейство и комунистическите дембели (вкючително държавни служители). Това, че ти нямаш съответния опит и сетива да го видиш е твой личен проблем. Най-омразното нещо за монархистите това бяха и са т.нар. седесари. Това са не само лични наблюдения (които имам в излишък), но и политическата структура на България в момента. Дебилитета (реален негов проблем) на Симеон опустуши реалния политически живот на страната и принизи такава институция като Народното събрание, например. Формацийки като Атака са отглас на пълзящата политическа българска Сахара. |
Нели, въобще няма да коментирам това. Но все пак човек трябва да е доста по-презицен, когато създава и употребява думи безсмислени откъм всякаква логика. Ако държи мнението му да тежи аргументи, а не с емоции. |
| Французите подкрепят членството на България в ЕС, а не покрепят членството на Румъния! "49 на сто от французите се обявяват за присъединяването на България към Европейския съюз, а 44 на сто са против. Това показват резултатите от социологическо изследване, които ще бъдат публикувани утре, предаде Франс прес. Според анкетата 45 % от запитаните подкрепят членството на Румъния, а срещу него са 48 % от запитаните." Тия хора французете, толкоз зле сме се дръжале с тях, че чак ми е неудобно. Още Цар Калоян ги кла 1205г. край Одрин. Генерал Вазов ги дра 1915г. на Дойран. И футболистите не им простиа. Но, "кръвта вода не става", казва нашийот народ от най-длъбока древност. Имат вера хората на Цара, че като единствения наследник на френския Крал-републиканец, нема да вкара току тъй некакъв си боклучав народ в Европейскийо, а се хора от сой. А виж, румънците ша имат проблеми, ако че са "римляне" и са мъчат да говорат нещо като на френски. Повна, още навремето кога Цар Фердинанд направИ пръвото си официално посещение във Франция, беше посрещнат с възторг и овации под Триумфалната арка, както от политиците, така и от работниците и целийо народ. След толкоз революции, кланета и республики французете явно изпитваха тогава носталгия по монархията си. И сага сигурно е така. Най-бурни беха овациите, кога Цар Фердинанд се ръкува с машиниста и се качи да кара локомотива, като го изтълкуваха като големо уважение към Френската република като наследство от дедо му Луи Филип. Връо беше, кога Цар Фердинанд се качи на самолета и направи неколко тегела. Такова чудо се не беше случвало, Цар да се качи на самолет. Защото другите европейски Царе беха прозди и неуки, а нашийо беше "научен работник" и член на неколко Академии на науките, демек академик. Това у наще Царе изглежда е наследствена черта, защото и Кубрат Велики и Симеон Велики беха най-учените Императори в Европа, па и по света.  Редактирано от - другаря Тодар Живков на 08/6/2005 г/ 16:39:53 |
| Сибила, Нели е споменала само някои от причините, поради които сме заложили на драгалевизацията. Друга причина е, че тя се цани за PR на неправителствената организация "Романи Бах - Драгалевци" и от централата са и обещали по-високо селъри ако ДСБ мине заветната граница от 4%... Има и други, чисто сантиментални подбуди - като ученичка е излизала 5 месеца с един циганин, който после я зарязал... Още си прехапвам езика като се сетя. |
| Бай Тодаре, много ти е тривиална пропагандата. Нели ще гласува за ДСБ, аз се колебая между ДСБ и "Атака", но за крадливия дядо няма да гласувам със сигурност. Иначе по принцип симпатизирам на "Ликуд". |
| Към сънародниците ни, които милеят за Отечеството Обръщение от акад. Николай Хайтов, председател на Национален патриотичен фронт “Нова Зора” Братя българи, Много тежки моменти е преживял народът ни в своето минало, включително дълги периоди на робство и зависимост, на немотия, борби и войни, но никога не е стигал до ръба на пропастта, както е сега. На първо място в Европа по беднотия, на първо място по смъртност, демографски спад и самоубийства, а последни по брутен вътрешен продукт! Производството е парализирано, търговията скована, корупцията цъфти, а “преходът” към пазарна икономика се изроди в една небивала разруха, както в материалната, така и в духовната ни сфера. Лишени сме от възможност за саморазвитие, контролът върху армията, образованието и финансите ни не са в ръцете на парламента, а в почти пълна зависимост от световните кредитни институции и седящите зад тях геополитически сили. Ако се плъзгаме все в същата плоскост - С ДЕМОГРАФСКИ СПАД С ОКОЛО 100 хиляди човека средногодишно, разпадните у нас процеси ще станат необратими и съществуването ни като народ - поставено на карта. Доразграбването на остатъчното държавно имущество ще продължи с обсебването и на природните богатства - гори и води, атомната ни енергетика ще бъде закрита, а държавата преобразувана в един затънал в разпри, “мултиетнически” конгломерат. Земеделските земи ще бъдат свободно разпродавани и територията ни ще премине за броени години в ръцете на чужденци и тогава всички надежди за оцеляването ни ще бъдат помрачени завинаги. В ръцете ни е все още един-единствен “инструмент” за предотвратяването на този кошмар: ако здравомислието на българина надделее над традиционната му апатия и милеещите за потъпканото ни Отечество се обединят за избирането на един верен на народните ни интереси парламент. Не си въобразяваме, че това ще бъде лесно и че то ще реши проблемите ни като с магическа пръчка; важното е да отстраним задръжките, които ни сковават, и надвисналата над главите ни геополитическа прокоба. Криминализираната приватизация трябва да бъде незабавно преустановена и преосмислена; блокираните производителни сили в бизнеса, икономиката и селското стопанство - отприщени; армията следва да заеме челното си място като основна държавна институция редом с осакатеното в момента образование; а превърналото се в геноцид намаление на населението - овладяно. За съжаление нито една от така набелязаните оздравителни промени не е възможно да бъде осъществена в обстановката на бушуващите в страната ни хаос и беззаконие. Ако правосъдието не бъде възстановено, сковаващата ни парализа не може от никого и с никакви други средства да бъде отстранена. Неслучайно “пазарните промени” у нас, започнали с източването на банките и предприятията, както и замаскираното като “приватизация” разграбване на държавното имущество, бяха извършени след преднамерено предизвикания срив на законността и правораздаването. Не е тайна, че големият скок в престъпността настъпи след наложения ни от Евросъюза мораториум на смъртното наказание и гибелните промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Мудната нова процедура по задържането и съденето на престъпниците даде възможност на десетки хиляди рецидивисти да бродят на воля и да тероризират населението, необезпокоявани от никого. Разгромът на правораздаването създаде неограничени възможности на хората във властта да трупат несметни богатства, обособявайки се в една стройно организирна, мафиозна прослойка, самоназоваваща се като “политически елит”. Да сме наясно: ако очакваме тази прослойка да се самообвини и разоръжи - такава надежда може да пръкне само в едно болно въображение. Ако се надяваме тя самата да се пребори с корупцията, и това е чиста илюзия; макар че казионната пропаганда се опитва най-гръмогласно да ни убеди точно в това. Нито пък има изгледи някой отвън да я озапти, защото корупцията не познава граници и тя се опира и подхранва на другата - отвън, загнездената във високите етажи на Евросъюза. Проблемът с прекратяване на хаоса може да бъде решен само от един нов парламент, необвързан и незамесен в греховете и простъпките на сегашното кукловодно законодателно тяло. Нека да ни бъде простено повторението, но за случая то е неизбежно. Необходимо е да се осъзнае освен това и още една голяма, макар и печална истина, а тя е, че опитът с подменянето на българската държавност с гражданско общество се превърна в ръцете на легално действащите подривни сили като главен инструмент на разрухата. Надеждата, че външната помощ може да реши проблемите ни по-добре от собствената ни държава, се оказа ловка и преднамерена заблуда. Тя потвърди английската максима, че в международния живот няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Засипването ни със западни подаръци и “помощи” се оказа един умело замаскиран агресивен механизъм с крайна цел - попадането ни в лапите на световните кредитни институции и седящите зад тях архитекти на “новия световен ред”. Разграждането на културата ни, извършено заедно и дори изпреварващо с разграждането на държавата ни, е едно от най-ярките доказателства, че страната ни не е била предвидена, не за “ускорено” пазарно развитие, а за постепенно етническо изхабяване, обезличаване и поглъщане чрез умело направляваната в момента евроасимилация. Всичко това протича успоредно с почти пълното разстройване на образователната ни система и унищожаването й като традиционен инструмент за най-резултатното ни оцеляване - националното възпитание. Можем с пълни подробности да разкажем как стана това, по какъв начин, кога и от кого, но то е нужно за историята, а не за очевидците на легализирания като “реформа” разгром на българското училище. Разгром и в духовната сфера на българина, съпроводен със затриване на националното съзнание у подрастващото поколение и изтласкването му вън от страната като пълнеж за чужди култури и икономики. Трудно ще бъде каквото и да било оздравяване на страната ни в току-що описаната кризисна обстановка, ако нанесените поражения в материалната и духовна сфера не бъдат поправени. Ако се оставим да бъдат доразграбени стратегическите обекти и производства за една нормална държава, като железници, държавни застрахователни институции, енергетика, големите банки; ако не бъде спряно изтреблението на горите, предоставено на арендатори от въвлечените в сговор с властниците - концесионери; ако не бъдат взети мерки за развитието на средния бизнес; ако безработицата не бъде чувствително намалена, а пенсиите не бъдат значително увеличени за сметка на строг отчет на държавните вземания и крезовските заплати, и поддържания в момента парламентарен разкош. Трябва да бъдат разкрити и строго наказани извършителите през изминалото десетилетие на финансови, стопански и други престъпления, а престъпно сключените приватизационни договори - отменени и виновниците - осъдени. Налага се на всяка цена да бъде възстановено смъртното наказание и незабавно възстановена традиционната практика при задържането и съденето на престъпниците. Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а “правата на човека” да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население. Време е да се окаже сериозен отпор на идеята за превръщането ни от еднонационална, в “мултинационална” държава, и България да се обяви против обвързването й с НАТО. Няма по-разумно нещо за един миролюбив народ като нашия от неутралитета, от запазването на външнополитическите и външнотърговски връзки с Русия и Източния свят, където са традиционните български пазари и дълбоките културно-исторически корени на народа ни. Сегашните управници искат промяна на Конституцията ни, но то е за да се направи възможно накъсването на държавата ни на автономни етнически хомогенни общности, и да се разреши продаването на земеделските земи. Ако това би станало, територията на България ще бъде разпродадена за броени години - сходен процес тече в момента дори в такива големи държави като Аржентина и Бразилия, и не бива да си затваряме очите, че това е прелюдия към безусловната глобализация, прицелена към колонизирането на свободните все още държави. В Конституцията ни, ако все пак се стигне до промяна, трябва да се предвиди усилването на пряката демокрация по примера на швейцарската, като се предвиди ред за отзоваването на депутатите от избралия ги електорат. Пропорционалната избирателна система трябва да се замени с мажоритарна. Необходимо е да бъдат възстановни трудовите и жп войски, както и боеспособността на армията. Кооперативното дело трябва да бъде незабавно освободено от сегашните законови и други забрани и фактически обявено вън от закона, а либерализирането на икономиката трябва да протича под контрола на държавата при зачитане интересите на трудовите маси. Не си въобразяваме, че току-що набелязаните бъдещи мерки за оздравяването и спасяването на страната, ще допаднат на вкопчения във властта политически “елит” и неговите задгранични крепители. Отместването им от държавното кормило няма да мине без борба, а в тази борба те засега имат предимство. Защото са престъпни и безчовечни, сплотени от свързващите ги общи грехове и интереси. Ние имаме само едно оръжие - ГЛАСОПОДАВАНЕТО. НЕ ГО ЛИ ИЗПОЛЗВАМЕ КАКТО ТРЯБВА - НЕПОКОЛЕБИМО, ОТГОВОРНО И ОРГАНИЗИРАНО - ще бъде прегазена и последната демократична възможност за промяна. България ще остане в ръцете на произвола на подривните сили, а народът ни ще бъде подложен на геноцид. Братя българи! Ако ви се харесва тази мрачна, но реална перспектива - разединявайте се! Делете се и с чиста съвест вървете към своето заколение. Ако я отхвърляте, нека да се сплотим в единен национален патриотичен съюз и да извоюваме спасението на милото ни Отечество Република България, и своето и на децата ни бъдеще. Акад. Николай ХАЙТОВ |
| Фичко, в Македония тогава /след Обединението/, даскали, администрация, полицаи и прочие са ходели на държавен гурбет, както сега Куневата, та значи ти по бабинодядова линия имаш гурбетчийска жилка... После обаче, тези гурбетчии ги изкараха "врагове на народа..." Що ли, щото не били инернационалисти, ми националобединисти, като Болен Сидеровски.Кажи си бе човек, а аз мислех, че сега са те вербували "братята" американци..., ама те са те водили на отчет, че си потенциален "родолюбец" |