Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно
Отиди на страница:
Аз пък от "Нощем с белите коне" си спомням много отчетливо описанието на съпругата на академика, бивша невероятна красавица с буржоазен произход и шик, и прочутата й нощна маска от ягоди и сметана. Стават и за лека вечеря, ако въобще тази дама си позволявала такава. Хем съм била дете тогава, къде напред са ми били изглаждащо-поддържащите маски, хем така ме впечатли. Та, Зе Мария, напомни ми ти точно за нея, така, както го беше описал времето на топло-студените вълни, което един ден идва за всички жени, красиви или грозни, с джакузи или без. |
Гиче, това с борбата в "После" или където и да било във форума, е кауза или за доста млади персони, или за стари, но следващи обратния регресивен ход към детството, как им викаха - оглупяло-вдетинени. Удоволствието, преди всичко, иначе...лошо. Виж моята тема за интернет обсесията. Сериозна работа. |
Сиби, за да няма изненадени да те информирам, че негласуващите(като нас) не се таксуват за сеирджии, а на общо основание влизат в графата "врагове на народа".  Време е да се подготвяме за въдворяването с бельо, чорапки и едно-друго.  |
Сиби,  аз имах предвид борбата в един по-общ план, като "да се бориш в живота за живота, здравето и просперитета си", а не в праволинейния смисъл, изразяващ се в форумни боричкания. Почти сама се боря със себе си за удоволствието си оттатъка, няма те нито тебе, нито Геновева, нито някой друг от по-старите форумци. Не може се говори за Донкихотщина в случая, нито за преследване на пирови победи. Но това, което забелязвам е, че всеки се е свил в гнездото си и чака апокалипсисът да настъпи и всичко да приключи накрая. Е, аз докато съм там това няма да се случи, макар и самотна сред бури от тягостно мълчание и призрачни обстановки. Няма!  Редактирано от - Гичка Граматикова на 11/10/2006 г/ 18:29:17 |
Нищо такова няма за мен, Гиче, никаква подобна битка или свиване в окопа в очакване на Апокалипсиса  , какъв силен образ Всеки вижда нещата от собствената си камбанария, преувеличаването на важността на случващото се във който и да било форум, па дори и известен и прочут като нашия, е сериозен симптом за това, че има някакъв проблем в подредбата на приоритетите. Нищо толкова сериозно и от значение за "просперитета" на никого от нас няма да се реши тук. Или, ако той самият намира това за естествено, то значи има сериозен здравословен психически проблем, поне така казват специалистите по интернет -общуването. Всичко е игра, за кой ли път го казвам. Ган,  негласуващите врагове на народа?Хо-хо-хо- верно ли , смея се. |
| Всеки си има собствения сценарий - много често не е свободно избран, уви (Няма да изброявам изграждащите фактори, че измежду тях има и доста гнЪсни. А е хубава вечер). Сибила си има своя, Гичка - своя, аз - моя. Различават се и трите. Не вярвам някой да ги бърка. Нека си останат така. На тази територия, Гиче, имаш моята подкрепа. За другата - не съм белоруски партизанин, нито пък Зоя Космодемянская, модата им мина вече. И на Матросовците модата им мина също, да отбележа. |
| Сибила отново вади думите ми от контекста, както го направи с употребената от мен дума "борба". Примерът с просперитета беше даден, за да се представи в един по-общ аспект какъв род борба имам предвид, защото за да се радваш и удовлетворяваш от нещо трябва най-малкото да го поискаш, след това да го потърсиш и най-накрая да се опиташ го задържиш доколкото е възможно. Никой не се взема насериозно тука, мисла, никой не смята, че с действията или бездействията решава някакъв особено значим и важен проблем или въпрос, никой не преувеличава ситуацията /често употребявам по-силни думи, които може би подвеждат, но това е моят стил/, никой не търси каквито и да е било приоритети, еле пък в интернет форум, никой не страда от психически заболявания, или поне не се забелязват подобни симптоми. Всичко е въпрос на нагласа и желание за игра. Аз предложих да продължим да си играем, а не да чакаме някой друг да ни прави играта и ние наготово да й се радваме. Сибила не ме разбра и побърза да вложи доза драматизъм и фатализъм в изказаното от мен, а Геновева заяви конкретната си позиция, която уважавам. Може пък нещата да се променят, умората от всичко негативно да премине и нагласите отново да са положителни. Дано. И нещо за финал. Търсенето на нови хоризонти не трябва да минава през погребването на стари. Хубав ден на всички.  |
| Само две години в Белене? Айде бе, толкова дават за слушане на западно радио. Зе Мария, след изборите по-добре преплувай реката и емигрантин в Гюргево. |
| При Корнелиу Тудор ли го пращаш? _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Гиче , не харесвам да се говори за мен в трето лице, ед. число, като че ли съм отсъстваща.Позволи да смятам, че съм се изказала съвсем умерено и спокойно, и съвсем недраматично, което пък ме кара да мисля, че ти не си ме разбрала добре. Ако желаеш да се разберем съвсем конкретно, мини в темата за интернет-обсесията, там му е мястото да се говори какво е истинско и какво не в един интернет-форум. И какви виждам аз отношенията между форумци, пожелателно, отчитайки факта, че всички ние сме различни характери и като такива често се разминаваме в ползваните средства за постигане на "целите" си, макар и да сме единомишленици по няколко основни пункта относно случващото се във форума. Тук само натоварваме темата на Наум с чужда за нея проблематика. |
| В тази осланена ранна есенна съботна утрин един сребристосив мерцедес шпореше магистралата на север със скоростта на излитащ самолет. Един слаб, посивяващ мъж на задната седалка пушеше 6 тата си цигара Давидов и се мъчеше да чете вестник, когато телефона му извъня: -Къде си? –избоботи мъжки глас в слушалката. -Пътувам за прованса-отговори му с досада мъжът -Къде точно, искам да говорим-настоя гласът отсреща -Село Подайва, -Колко време ще се бавиш там? -Ми патрон съм на едни борби, вероятно до ранния следобяд, сетне курбан-нали знаеш.. -Ясно-искам те довечера в седем при нашия човек в Хижата -Окей бос, но нещо, анонс? -За нашето момче ще си говорим. Знаеш какво предстои.. -Ясно, бай-мъжът затвори телефона и въздъхна. Не вървяха добре нещата. Момчето се изплъзна, повярва си, взе да играе само, да хапе ръката, която го е хранила, да я прескача, да си прави, каквото си иска. Лошото е, че стана силно, благодарение именно на тях. Новите мюрета, които му заложиха, не тръгнаха добре, нямаше време, и другият кон не потръгна..Запали седма цигара и присви очи.. Мазните борби "Емексиз Пехливан"-местен митичен катил, се провеждаха за четвърта година, под патронажа на мъжа. Парите идваха от верига от наши фирми, със седалище София, но с пропагандна цел официален спонсор беше местен бизнесмен, комуто беше бактисало от алаи до столицата. Още от ранна сутрин поляната се изпълни с мошни черни Хюндаи, от най-новите и тежки модели- лимузини и джипове. Мъжът беше заповядал да не се парадира с автомобили и да се купува най-много Хюндай и местните активисти от най различен калибър се съобразяваха точ-в точ. Изключение правеха само министрите, които си бяха с мерцедеси, като него- но по скромни, държавни. Огромна, пременена и нагласена тълпа чакаше мъжът в селото. Лъскави маркови костюми и бутиковите тоалети странно се омешваха с шалварите и елечетата на местните. Писнаха зурли, кларинети, даули и тъпани до премала. Народният ансамбъл Назъм Хикмет изпълни песни и танци. Фолкпевевачка завъртя ханш, зазвъняха алтъните по врата й, а поздравът й, разбира се, беше за Мъжа и неговия министър. Последният погледна към него, но той само му кимна. Министърът изнесе приветствие. Шоуто започна. Борците, победители от минали борби, гордо се разхождаха, заляти ог глезените до кръста с олио, със здраво стегнати с върви на кръста ръчно изработени препаски от волска кожа, струващи повече от Фиат Топаз. Здраво-инак заминават в боя мъжките атрибути.. "Атът"-демек баш спонсорът, се беше натегнал и докарал джазър(водещ) чак от Бурса който подгряваше тълпата срещу четирицифрен хонорар. Високият кинта и трийсет фъстък се беше дукундисал като Хасан Ага от Копривщица- с вероятно специално шита за ръстта му униформа, за която парите бяха отдавна изкарани- участвала бе в стотици мазни мурабета. Пехливаните втриват шарлана в мазните си туловища и лъснали като месечини запристъпват тежко и гледайки лошо.. Започва ритуалният танц "пешреф"-нещо като молитва и загрявка. Танцът всъщност е метани до земята, удари по коленете и размах на ръце катощъркелови крила. Мощните пехливани сега са като балерини и се гледат като влюбени манафи. Публиката е нетърпелива. Най сетне стартът е даден и двойките пехливани започват да си блъскат зурлите като овни. Тълпата наскачва и ги обгражда, за да е по близо до действието. Един от борците тръшка противника в калта и го възсяда като магаре. Евет-готов je-е присъдата. Струваше си парите дребния джазър-насъскваше пехливаните като питбули, а на тръшнатите показваше палец надолу. Тръшването за този отдолу е по малката беля. При палец надолу публиката чака палец от победителя в друго отвърстие на победения.. Или пък да бъде представен за оглеждане охраненият му космат задник, под френетичните възгласи „ Ялаа, яща, аферим, ашкулсун, машалла." Атракцията е местен 18-годишен бабаджан, за който целия регион знае, че е влюбен в комшийката Хатидже, но бубайко й се запънал-или коча от борбите в краката, или щерка ми на снимка! Влюбеният тренирал до откат, обаче врагът е ногу здрав. Развръзката иде, когато насред насред най големия зор юнакът напъхва средния си пръст дълбоко в отвърстието на врага и оня олабва обръча и ръцете му без да искат отиват назад да вардят митницата. Любовникът използва момента и го тръшка като агне. Бубайкото се предава-няма мърдане. Следва последно изпитание. Победителят трябва да тръшне и близо стокилограмовият коч-награда. Пехливанът и овенът се сборват в неравна хватка, започваща с блъскане на главите, под френетични възгласи. Башът мята огромния коч на земята-туш, а атът удвоява мизата. Следва хепиенд-сватба, като по време на падишаха- момите са се задомявали след мазните борби. Свекървата дарява наниз алтъни на булката, свекърът - коч и нова кола, сетне булката завъртва ханш, за да покаже и тя какво може. Тълпата награждава кючекът с мошни аплаузи. Циганите остават без дъх, от инструментите им тече слюнка и аха да се разпаднат.. Калабалъкът се юрва към казаните с курбан. Мъжът гледаше уморено и отегчено всичко. Умът му беше другаде -Да му мисли Капка-аз мойта си я уплетох. Ама как да бръкна отзад на нейния, за да не ми бръкне боса на мен ... (по материали от пресата) Редактирано от - Зе Мария на 13/10/2006 г/ 10:28:16 |
