Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно
Отиди на страница:
Страхотно!  Само не разбрах: Опитваш се да се "издигнеш" до нивото на главния герой или да паднеш до неговото ниво?  |
| не ме учудва възторга на Нели. Ама га попала в бумайную газету, орева орталъка, а? Продулявайте в същя дух и сите други ша ви дишат праха по творене на клозетна литература |
| О-да, естествено, В средата на 90-те години биографията на лидера на новата парламентарна сила поема в друга посока. Сидеров става пресаташе на Сашо Дончев в "Топенерджи" (и "Овергаз" - бел.ред.), което се обяснява с "ямболската" връзка между двамата. Натиснете тук Ма ний немаме никакви такива претенции-вестничето и без нас е страхотно силно  Даже и затова, че няма да се налага да променяме образа на надзирателката.. А ти в качеството на каква надзирателка се изявяваш-на вестничето или... |
*****
Редактирано от - bot на 04/7/2005 г/ 10:04:28 |
| Още е дна творчеса интерпретация на идеята ни 2015 Натиснете тук Какво може да се случи, ако събитията следват естествения си ход Годината е 2015. България е разтърсвана от серия драматични събития, които привличат вниманието на целия цивилизован свят. В цялата страна избухват стихийни цигански бунтове. Банди въоръжени с брадви и сопи цигани се защитават отчаяно срещу нападенията на Българска милиция - паравоенно формирование на управляващата вече десет години партия „Атака“. Президентът и лидер на нацията Волен Сидеров призовава ромите доброволно да отидат в изградените специално за целта трудови лагери. „Не мога да гарантирам вашата сигурност извън лагерите - там ще сте в безопасност и ще бъдете полезни на обществото“, заяви той неотдавна. „Древната ни и славна история трябва да ви дава гордост и смелост да защитавате родината, дори и с цената на живота си“, каза лидерът при инспекцията на частите за борба срещу тероризма, които заминават за Тракия. След приемането на Закона за спасение на българщината имената на етническите турци бяха променени, като към тях беше прибавена наставката -ов. Финансирани от международни терористични мрежи, няколко големи терористични групи добиха популярност със смразяващи атентати срещу държавни сгради в големите градове. Заради борбата с тероризма спешно бяха суспендирани части от конституцията и сега медиите нямат право да критикуват действията на държавата. |
| Епилог . – Хайде, деца, достатъчно прочетохме за тази вечер, време е за сън. – Но дядо Зе, не може ли само още малко! – Утре – усмихна се дядото и погали внука си по чорлавата коса. – Дядо, а тези неща наистина ли са се случили? – попита внучката. – Някои – да, други – не. От всички ни зависи да не се случват, от вас най-много. Ще разберете като пораснете. – Аз и сега разбирам – намуси се момчето – само че като порасна, ще стана астронавт и ще отида първи на Марс! – Спете сега. А утре, утре е ново начало. |
| Утре започва от днес! аФторът, аФторът  Олезатвориочички Хиляди благодарности! Редактирано от - Зе Мария на 14/7/2005 г/ 11:12:51 |
| Ако Алеко Константинов бе наш съвременник то със сигурност щеше да напише една много по-добра версия на книгата Бай Ганя . |
Утре започва от днес, а понеделник започва от събота.  ПП Зе, ти си бил много сладко старче. А ето ме и мен, приятно ми е: .jpg) Редактирано от - олезатвориочички на 15/7/2005 г/ 15:06:29 |
| Някой ме подсети, че имаше една такава тема, та след като се чудих къде да споделя впечатленията си от прочетеното в пресата, реших, че заглавието най пасва на прочетеното. Единственото ми притеснение е , след материала догодина да няма повече мераклии за мероприятието... по репортаж на в-к 168 часа, бр от 03.08-заглавието е наше, с дребни корекции "Ще купонясваме ли, другарко?" - опипва почвата за свалка момче на около 25 години, като се опитва да завърже разговор с млада социалистка. Часът е 19:30, веселбата на поляната пред паметника тепърва започва. На сцената вече репетира група "Мастило". Десетки униформени полицаи от РПУ-Казанлък хвърлят палави погледи към учудващо многото красавици на социалистическия празник. Продавачите на кебапчета и алкохол са разпънали десетки шатри в стремеж за бърза печалба. Търговията върви с пълна сила. Онези, които не си носят пиене от къщи, броят по 2 лв. за голяма водка, наляна в миниатюрни пластмасови чашки за кафе. Избор на марка не е възможен - опитните търговци са наясно, че младият соц-актив консумира от най-евтиния алкохол. Подпийнали лагерници насочват погледи към сцената, където вече се кълчат младите социалистки. Някои активисти успяват да се уредят с по две жени наведнъж. ". "С най-хубавите момичета сме на Бузлуджа" - атакува с ласкателство колежките си млад социалист от Варна. "Тук са най-големите джентълмени" - отвръщат му девойките с пърхане на мигли. Покрай заформилите се свалки русокоса красавица се сеща, че си е забравила презервативите в стаята. На масата настава истински смут. Става ясно, че никой няма да сподели с нея собствените си запаси от ценната стока. До вечерта компанията от 11 човека от БСП-Варна няма да се връща в стаята си. Червените знамена и лозунгите "Първанов - Президент!" се търкалят в боклука. Най-активен на дансинга е соцмладеж, който досущ копира имиджа на чалга-травестита Азис. Двойки соц-гаджета дискретно се оттеглят към палатките. Макар организаторите да са обещали в началото, че купонът ще е "до сутринта", час след полунощ мощните тонколони замлъкват и диджеят обявява края на работното си време. За радост на другарите и другарките, които яко клатят палатките. "К'во ста'а, дядка?!" - пули се пиян комсомолец пред транспаранта на Димитър Благоев в 4 часа през нощта. Той и още трима по-буйни младежи беснеят, че купонът на Бузлуджа вече е свършил. Подпийналите младежи се качват на сцената, надуват касетофона си с чалга и завъртат гюбеци на партийната сцена. "Тресете ли палатките, другарки и другари?" - провиква се един от тях. "По-тихо, догодина пак сме тук. Прекалихте с простотията си" - чува се от една от палатките и групичките около огньовете. За отмъщение пияните социалисти се опитват да разрушат каквото е останало от сцената. Пред тъжния поглед на Дядо Благоев са свалени и разкъсани и последните балони от честването на неговата 150-годишнина. Така завършва дългоочакваният от младите в БСП купон за закриване на честванията на Бузлуджа. Останал без надзора на партийното ръководство, комсомолът дава воля на поривите си .... Редактирано от - Сабахатин Али на 04/08/2006 г/ 19:58:03 |
| Хехеххее-ся кат го чета, виждам, че не сме били прави... Министър Минчев го отсвириха, кат един Рьом.. Май ще ни се наложи да го четем пак и да актуализираме |
За кое да сме прави бе, приятелю? Та ние да не сме Сидеров и Шопов, че да сме прави във всичко? А нема нужда...  |
| Аз лично съм най разочарован от следните несбъднатости: - Катюша се отрече от фюрера и си намери нов за има-няма 3 месеца; - Расате и фюрера се разведоха твърде рано — пак след не повече от половин година от изборите; - Каскетски излезе травестит (сущи Пеньо!) . А за тва, че не ти се е случило още да копаеш окопи, ходи чукни едно коленце пред др. Първанов, че е такъв голем държавник.  |
Моментално Зарка се събуди в добро настроение, както често се събуждаше напоследък. Слънчевият лъч весело си играеше в окачения таван, а октомврийското циганско лято обещаваше приятни мигове навън. Навън ли? В главата й се въртеше рефрен от песента на „Любэ”-Кон со плъьйл, теряя силаааа...”-откак Гешо я заведе на концерта тя често се събуждаше с различни рефрени от техни песни. През деня Гешо слушаше само тях-слушаше ги и в кабинета си, в черния Мерцедес и където мръднеше-ако имаше изобщо време за слушане. А време имаше-в президенсткия самолет, през дългите задокеански пътувания, през скучните снобски вечери, по разни премиери на ансамбли и патриотични представление-толкова се беше налюбечил, че си носеше тънък уокмен на колана и ги слушеше през дискретна слушалка на едното ухо, сериозно и отговорно гледайки на сцената, авторитетно ръкопляскайки на театрото долу.”Уф, ама май и мен ме е заразил „-помисли си Зарка и отиде да си направи фрешче, преди да се бухне в джакузито. Пътьом го нагласи, наметна си хавлийка и се изтегна на марковия шезлонг в остъкления розариуум. Беше сама-ако не се брои охраната на стълбището на високия панелен блок. З свикна с охраната трудно-не й харесваше, в началото, да бъде като в Биг Брадър за четири години. Но Г не даваше и да се издума за местене в Бояна-какво ще кажат хората-социалния президент. От друга страна този живот й харесваше-най –накрая и тоя глупак да направи нещо... Всъщност, трябваше да има награда и за дългите му отсъствия, (а жени ?) за времето, през което го ръчкаше да стори нещо и си брояха стотинките. Хората направиха пари-а тоя светът ще оправя, а тя нямаше едни свестни обувки за есента-мислеше с тъга за онези дни. Май беше по спокойно, май не беше права вечно да мърмори, да го ръга, май беше верна приказката „Внимавай да не ти се сбъднат мечтите” сега имаше и модерно студио, в което невзрачния соцапартамент се превърна с магическа пръчка, и гардероби с обувки и маркови тоалети, и посети екзотични места и я канеха по безкрайни партита, и ..всичко, за което си бе мечтала...”Ала нямаааш мееен”-си припомни друг рефрен от песен Зарка и се замисли за стройното тяло на мъжа от караулката-наближаваха времената на топлите и студени вълни.. Хм, жени-мислеше си хем с досада, хем с любопитство тя-знаеше си го, че беше дърво с жените, знаеше си, че го харесват, но той ..аве смотан си беше, комплексиран-трябваше някой да го води, да има инициативата....Ама ся, кой знае колко пробивни има около него-но тази мисъл нещо не я дразнеше, а май по скоро й беше любопитно. Коя ли е ..Б я знаеше-стара тръпка..бита карта-но И , или може би М.. Много важно-без мен е нула и той си го знае..Писна й вечно да се съобразява-ми какво ще кажат хората... Гешо постоянно и натякваше—вечно предстоеше някакво мероприятие, заради което..пък и нали ся не сме прости научни работници..Да не може да се скара с мърлата на бакалията, а любезно да й се усмихва, да не може да кресне на самия Г, да отказва с присторена усмивка..и целия този фалш, и цялата тази непрестанна лудница, и това непрестанно наблюдение, и тази постоянна ангажираност-ся си президенша-това може-това е недопустимо. Те ще ми кажат на мен кое е допустимо-гневеше се наум тя. Че ако не бях аз.. „Дали всичко щеше да свърши след две седмици? Голям кеф ще е да паднем и да отидем както едно време, като студенти-на концерта на Любе.” И да се свърши всичко. Децата ги избутаха, апартамента го оправиха, Г върза заплата пожизнено, той не беше баш като хората около него- да скатае за два три живота напред-тя си го знаеше, но и това, което имаше не смееше да покаже, заради неговите вечни комплекси-продължаваше да мечтае тя. Все ще има да ни канят тук-там навън, че и няма да ни досаждат..За какво му е да продължава този ад.. -Да му мисли Капка- де гиди жено врачанска, хак ти е-помисли си блажено и се изтегна в джакузито . Приятното бълбукане ва топлата вода я отнесе.. Редактирано от - Зе Мария на 11/10/2006 г/ 11:14:48 |
| Резкият звън на телефона събуди Капка. Още неразсънена, тя поотвори очи и погледна към прозореца — навън беше още сумрачно и неприветливо, а есенният вятър люлееше върховете на дърветата. Апартаментът беше тих, навярно Волен отдавна вече бе излязъл. Капка се протегна за слушалката — беше той: — Можеш ли да говориш? — изстреля Волен. — Ами да, слушам те... — Вземи двама съратници и елате на километър 132 от магистрала Тракия. — Какво? Пак ли!? — вече съвсем разсънена запита Капка. — Не мога да ти обяснявам по телефона. Не чуваш ли ехото!? Подслушват ни!! — Само ще взема един душ и ... — Веднага! — озъби се Волен и затвори. . Капка въздъхна, никак не и се ставаше. А и Волен... Тия революционни дела съвсем му разклатиха нервите. Не, че преди беше по стока, но сега съвсем превъртя. Навсякъде виждаше заговори, всеки беше потенциален враг. Дори на нея сякаш не се доверяваше напълно. Май подозираше, че заговорничи с цел да настани на негово място Митко. Какви безсмислици! Та можеше ли някой да замени Волен?! А и на Митко му беше добре в Европарламента, хич и не му се връщаше обратно, вече мислеше за евродепутатско място... . "Какво ли пак е станало?", питаше се Капка, "да не би пак катастрофа? Дано не ги изпозастреля!" Предният инцидент малко навреди на имиджа на Волен, но за щастие бързо се забрави. "Може и просто да е спукал гума, а да няма крик, кой знае...", разсъждаваше Капка, но си знаеше, че просто се опитва да отложи ставането и изпълнението на дълга си. Поумува още минута-две, мислеше си завистливо за новото джакузи на Зорка, за което всички говореха. Накрая въздъхна за последно и решително отхвърли завивките. . "Всички ще видите!", мислеше си тя, когато захлопна блиндиранаат врата на апартамента. |