Бай Ганьо прави избори-сто години по-късно
Отиди на страница:
Както сте ги отпочнали (за Зарка не съм съгласна, злобно е и не е вярно), може и нещо геронтофилско за Бароновица да напишете (да не се бърка с Бароница, натвърдвам...  .Ама не е гот, де...  |
| Аз не бих могъл, щото не съм много запознат с проблемите на геронциите, обаче ако някой има желание — моля. Освен тва требе и да се бачка. Аре чао. |
"Зоркиния путрет не е баш верен" мислеше си Пенчо Трещенишки, като смени бута, на който беше приседнал. "Е ги, пак ще ми се домъкнат утре с цялата съпровождаща паплач. Помашка им работа .... " И пръдна с удоволствие ...  |
| Болен се изпъна на задната седалка на Ситроена , премести чашката с кафе пред себе си и запали от украинския Честърфилд : Тръгвай!-нареди на бабанката-шофьор. Ескортът потегли-пилотният мерцедес избибитка весело, ариергардният Нисан Патрол му отвърна. Харесваше му да пътува-оставаше сам с мислите си, ако не се броят досадните извънявания по мобилните; можеше да си отдъхне от Капка и да подготви речите си на спокойствие. Имаше толкова неща да отхърли! Ето, изборите наближават, а още свастиката не бяха уточнили. Лъвовете, които му предлагаха, докарваха на дръгливи магарета, кръстовете все ги избиваше на накланяне, сякаш бяха пияни-но така напомняха на нещо, от което той всячески се стремеше да бяга. А закъде без униформи, без свастика и без символ? С какво ще зарадва младите юнаци от ЩА-както таричаше охраната си и полувоенното формирование за защита. По СД-то на ситроена гръмна Вагнер: Четвъртата опера от Пръстена на Нибелунгите. „Мамка им и гюрюлтии”-помисли си ядно той и аха да накара Петко да смени гръмогласната патетика с нещо готино, например Стоунс или Милко Калайджиев, когато се сети, че Капка не разрешаваше да слуша друго и беше инструктирала шофьорчето на никаква цена да не пуска друго, ако не иска да изхвърчи на момента. Лидеров обичаше Милко Калайджиев, защото го беше слушал още на младини в „Приказките” край Харманли, където ходеше за дънки, и топлият му глас хем му напомняше малко за Каргона и откъде тръгна, хем му ставаше светло за миналото, когато беше млад, харесван и странен, хем не забравяше униженията и немотията. Унижения, ах какви унижения беше преживял..И тогава и сетне... Унижаваха го в редакцията, унижаваше го хазяйката, унижаваха го, хвърлейки му жълти стотинки за фотосите, когато нямаше пари за цигари дори, унижаваха го , когато го изхвърлиха от листите: дори и Капка го беше унижавала хиляди пъти, като им идваха нейните префърцунени културтрегерки, журналистки, снобария.. Ах как ги ненавиждаше , когато заради тях трябваше да си взема ракията и мелника и да излиза на балкона, за да не им пречи на разговорите-не се вписвал интелектуално –обясняваше им Капка. "Ще видят те кой къде се вписва-мамицата им ще разгоня..” Насили се да мисли за изборите. Добре поне, че гледа скоро „Хитлер, възхода на злото” и избра снимка за предизборния плакат-с високо вдигната ръка, с устрем и гняв в лицето. Вечерта му се обади Боса-гневния му глас буча десет минути в слушалката. "Как можа да избереш такава поза за плакат-ревеше оня. Нали ти казах, да си умерен, да не ги караш да те упрекват, че си фашист; как да оправдая парите, които ти дават нашите-ми те знаеш ги колко се плашат от фашизма, ся всеки кьорав ще направи аналогията с Хитлер" -пенеше се Боса..Споко ве, мънкаше Болен-аз в речите ще съм внимателен, няма да има изцепки, а плакатът е друга работа.. Как да му обясни, че плакатът трябваше да е само такъв, и никакъв друг. Просто така ми харесва-усмихна се той. Харесваше му мощта, признанието, уважението, предстоящото усещане за огромна власт, възможността да си го върне на всички за всичко. Дори и на Капка. Би платил всяка цена за това. Изучи наизус речите Му, протоколите -и това го спаси от глад веднъж, написвайки книгите, втори път му отвори Пътя. А колко му пречеше, че не знае немски, или барем английски, ако не беше Капка да му превежда Hitler speaks…Хм, Капка-помисли си със задоволство-дори и тя, която беше измислила всичко и на която дължеше всичко, не му викаше вече лузър, и нещастник, а го милваше вечер по главата и мъркаше „Моето фюрерче..” Всъщност на Капка ли дължеше славата или на Него? Обича ли я-често се питаше. Никога не си отговори-защото и той не се разбираше, а и не обичаше да се изпитва, да се замисля, да е честен докрай дори пред себе си. Може ли да обичаш някой, с когото отношенията им бяха убийма, обичам та, като вариант на иди си-ела си. „Всички българе са така-мислеше Лидеров и спираше дисекцията дотук. Далеч сме от Ubermеnsh-a”-и се насили да си припомни онова прословуто движение от филма, когато Той репетираше речите си.. От широко разперените ръце трябваше да струи сила и светлина, сетне да ги събере пред гърдите като шаолински монах, да ги вдигне със събрани длани нагоре , към Провидението, и да изплющи като камшик напред и нагоре с дясната -към врага.. Сетне да положи дясната като щит пред гърдите. Трябваше да го ошлайфа-нямаше финес и рязкост на жеста. Повтори го няколко пъти наум и се прехвърли към финала на речта. "Ние се побудихме, оставете другите да спят"-беше казал Той. Не , не става-елитарско е, като за юберменшове. "Ние имаме Мисия- да ви събудим!" -да, така ще е.. И в този момент нещо изтрещя като МГ-42 от предния отсег на ситроена и колата се залюля и едвам се удържа на пътя..”Атентат!" -беше първата му мисъл. Пипна се дали не е забравил кевларената жилетка-там беше- и залегна зад седалката. -Петко, ориентирай се откъде стрелят- изкреща изотдолу Лидеров и извади Зигзауера. Гранатомет, вероятно-сигурно е Боса, руснаците така-с гранатомети, усетил се е , че го прескочих-мина му като светкавица-или пак Ченгетата..-размисляваше трескаво на пода, покрит със стелките.. Петко не отговаряше. -Боже, уцелили са го- си помисли Лидеров, като видя в малката пролука, която си направи със стелката, че вратата на шофьорчето е отворена. Идат за мен..Това беше.. Стисна зъби и се помъчи да се овладее. Да загине достойно, като истински лидер, като Водач. И в този миг усети, че нещо му притопли отзад, нейде под кръстта. И пълзи надолу. - Удариха ме, умирам..-помисли си с изненада и облекчение Лидеров.. -Споко, шефе, ремъкът се е скъсал-весело избоботи с дебелия си глас Петко.. Редактирано от - Зе Мария на 11/10/2006 г/ 17:24:14 |
| Ами това много, много по-добре. Ето как се достига съвършенството. Сега, ако може, и за Панайот от Биг Брадър....   |
Много добре  Поне като за 2-3 години в Белене! _______________________ Можеш ли да докажеш на човек, видял розови слонове, че те не съществуват? |
Зе Мария, да си кажа и аз като запален литератор - виждам  ...виждам влиянието на Павел Вежинов /Бариерата и Нощем с белите коне/.Много си го чел, нали? Признавай си бързо, ако не, посипвам си главата с пепел. |
| Ми с кого да се борим, с вятърните мелници ли? С възрастта, всеки Дон Кихот се превръща в Санчо Панса. Затова - хайде в петък на купон!!!! (шегичка, де, да не си помислихте пък, че е сериозно) |
Аз не мисля, че влизам в ролята на Дон Кихот и в случая не съзирам вятърни мелници, те са на друго място. Многострадална, мислех, че ще ме подкрепиш, а не надсмееш.  |
| Ама, Гиче, що така, аз щото като чуя за борбътъ, и веднага се сещам за рънъта, нищо лично де... Нещо не ми се бори напоследък, та затуй. |
Ама и ние всички тогава, Зе Мария, които сме го чели, де. Обаче оставя траен стилов отпечатък, щом и сега се разпознава... |
