Е НЕ (или що е то мислене)
Отиди на страница:
| Кайле, понеже ме е хванала безсъницата. Представи си, че си на тест за интелигентност, на онзи първия етап, където от ляво са подредени някакви кръгчета, триъгълничета или други форми в някаква логическа последователност, а от дясно ти сама трябва да подредиш хаотично нахвърляните форми, така че да запазиш логиката. Колкото повече напредваш, толкова по сложно става, толкова по-трудно е да се установи логическата връзка между формите. Представи си сега, че от ляво е миналото (историческото и твоето собствено, като опит), прочетените книги, разговорите с интелигентни хора а от дясно е хаоса на настоящите събития. Някой хора без проблем разпознават ситуации които не се случват за пръв път в този свят, могат да хванат логиката на събитията, да направят верни изводи и да предвидят бъдещи събития, други няма да видят нищо. Моето лично мнение е, че човек се ражда с този дар. |
!| Минавам от тук - Някак инженерно техническо ви е виждането- за мисленето На гените на гънките ви все клони А мисленето не е физически феномен Ами това е! Свръх точно. Мисленето не е физически феномен. Според мен, по отношение на мисленето има една особеност – не трябва да се търсят правила за “добро мислене”, не трябва да има “обучение”. Започнеш ли рамкиране, уточняване на параметри и изработване на еталон, значи си тръгнал не към “мислене”, а в обратна посока. Краят на този път е един – оставаш единствен “истински мислещ” от човечеството!  Всеки човек има природна способност да мисли (и не само хората, уверявам ви!). Но почти всеки има повече или по-малко “увреждания”. Те започват още от ранно детство с приравняване правилата на поведение с мисленето (“Какво си мислиш, че правиш?”). По-късно - терорът на авторитетите от всякакъв тип. И така, едно по едно, мисленето започва да се завързва ту за това колче, ту за онова... За мен, когато мислиш трябва: - да забравиш за авторитети - да забравиш за “табу” - да не се опитваш да командваш разума си. Не му се бъркай, той си знае работата, чакай само резултата “хрумна ми”. - да не учиш другите как да мислят - и информация, информация и пак информация. Колкото е повече, толкова по-точно ще е “хрумването”! Няма важна и маловажна информация... |
| Графе, може би си прав - но не за всеки вид мислене. Сигурно е така ако разсъждаваш на спокойствие за някаква абстракция. Но има и мислене, чиято цел е вземането на решения. И там критерият не е доколко блестящо е умозаключението, а доколко е оптимално решението. Та са ми казвали например, че според разни изследвания, оптимални управленски решения се взимат, когато имаш около 70% от цялата информация. По-малко информация е недостатъчна за добро решение. Събирането пък на останалите 30% би отнело толкова време, че решението ще е закъсняло и вече безполезно. Разбира се, това са усреднени стойности. За съжаление, не мога да ти цитирам източник - казвали са ми го на разни обучения. |
| Седял си старец и втренчено гледал един камък. Приближило го куче и попитало: "Кое нещо има разум?" Старецът отговорил: "Всичко, което може да ме накара да се замисля." Кучето се замислило и казало "Тогава този камък има разум!" из "Послание към боговете" А ето и моята дефиниция на това какво е мислене:
|
| Жизненият цикъл от яйцето през гъсеницата, каквидата до пеперудата е един от най-добрите символи, дарени ни от природата, във връзка с развитието на човешката душа от раждането и в този свят през разкриването на субектно-предметното съзнание до кулминационния преход към трансцеденталното съзнание посредством второто раждане. Гъсеницата олицетворява живота на нивото на субектно-обектно съзнание, живот, коренящ се в егоизъм. Пеперудата символизира трансцеденталното съзнание, а какавидата е добър символ на "изпитанията на прехода", известен в християнския свят като Страсти, достигащи кулминацията си в разпятието. Животът на гъсеницата е свързан с пълзене по повърхността и може да се каже, че представлява нещо като двумерно съзнание. Първата грижа на това съзнание е храната. Типичната философия на гъсеницата следователно би трябвало да бъде тази, която утвърждава ценността и реалността само на това, което въздейства на усещанията, а идеите да имат значение само дотолкова, доколкото служат като средство, способстващо за по-чувствен живот и снабдяващо тази твар с храна. Животът на пеперудата обаче се състои от свободен полет във въздуха и затова тя символизира напълно тримерното съзнание. Храната при нея е сведена до подчинено положение, при това тя се състои от нектар, така че е коренно различна от грубата храна на гъсеницата. Животът и философията на пеперудата са съсредоточени около творчеството и радостта и така самоцел се явява красотата. Следователно реалното и ценното не само са коренно различни за пеперудата, но и техният смисъл е съвсем неразбираем за гъсеницата. Пеперудата в сравнение с гъсеницата има далеч по-широко разбиране. Тя обитава в пространството, без да е загубила способността си да се върне към повърхността. така че тя е напълно в състояние да разбере повърхностните отношения във всички сфери на гъсеницата, но познава и безкрайно богатия свят, съвършенно неведом на гъсеницата. Освен това тя познава повърхността във връзката и с дълбочината и така може да се справи с проблеми, свързани с повърхността, излизащи далеч извън възможностите на гъсеницата. Точно както светът на пеперудата е непостижим за гъсеницата, така и единството между човека и божественото съзнание е безсмислено за тези, които нямат проблясъци от по-високи реалности в сравнение със субектно-обектния свят. Затова без определена степен на познание философията на такива хора като Платон и Хегел изглежда нещо абстрактно и нереално. Висшите философии са написани от гледна точка на истински будното съзнание и всъщност имат работа с напълно субстанциални реалности. Философии от типа на неореализма, прагматизма и натурализма са измислени от гледна точка на повърхностното съзнание, символизирано от гъсеницата. Ако ограничим съзнанието си до субектно-обектната гледна точка тези хора ще се отличават с най-добрите аргументи. По същество на тях им е достъпна само индуктивната или "пълзящата" логика на гъсеницата. Тяхният окончателен тезис е реално е само това, което е обективно. Пробуденият знае неадекватността в разбирането на гъсеницата, но той не може да докаже това на човек, тип гъсеница. От друга страна последният не може да обхване разбирането на пробудения и в резултат се получава тупик. От всички хора най-привързани към гъсеницата са онези, които виждат първопричината на проблемите на човечеството в икономиката. Животът за тях е съсредоточен върху храната и удоволствията, а това е нищожно ограничена гледна точка. Увеличаването на храната може да доведе само до по-големи гъсеници. Разбира се, има хора, които имат нужда да натрупат тлъстина, преди да могат да стигнат до стадия на какавидата, но повечето хора и така са готови за скока и само губят време, превръщайки се в растящи извън мяра гъсеници. Ако последните си мислят, че вървейки по този път, служат на човечеството, само лъжат себе си. Едва когато се пробудят, и само тогава, те могат да служат компетентно на човечеството-дори относно проблемите на икономиката. Първоначалният смисъл на какавидата се състои в това, че встъпването в състояние на живот в пространството е възможно единствено чрез умиране на нивото на гъсеницата. Развитието единствено на ниво гъсеница произвежда само гъсеници-по-голями и по-дебели. Идва време, когато човек се налага да се отврати от всички форми на живот, символизиращи субектно-обектното съзнание, ако не иска да попадне в задънена улица на безплодното съществуване. Естествено, от гледна точка на низшето ниво това включва известен период на задължителен аскетизъм в една или друга форма. Но целта е безкрайно по-богата от това, което се съдържа в предишния живот. |
| тънки светове = нивата на фините енергии, нивата, с които работи мозъкът Умението да се мисли по природата си е интуитивно; движението на вниманието по менталния план на тънките светове се осъществява чрез програми на подсъзнанието. Съзнателно може да се възпита единствено дисциплината на ума, т.е. по някакъв начин да се ограничат неговите блуждания; затова служат формалните методи, в частност формалната логика. Подсъзнанието създава силни филтри, пропускащи само онази информация, която е съгласувана със съответните образи. Всяко общуване на човек с тънките светове се състои в това-човек задава въпрос (необезателно в словесна форма) и предава управлението на подсъзнанието, което отправя вниманието към съответната област в тънките светове, получава оттам определен информационно-енергетичен квант и интерпретира получената информация на достъпен нему език; резултатът от тази интерпретация в един или друг трансформиран вид постъпва в съзнанието. Разбираемо е, че езикът, на който подсъзнанието приема информация от тънките светове, има първостепенно значение. Първо – човек получава отговори само на ония въпроси, които задава. Второ – в отговорите винаги има някаква допълнителна информация, несвързана непосредствено с въпроса, но явяваща се намек за по-нататъшната посока на действие. Основната функция на съзнанието е управлението на вниманието, може даже да се каже, че това е неговата единствена функция. На практика процесът на взаимодействие както с външния, така и с вътрешния свят, се състои от два етапа. На първия човек решава (съзнателно или несъзнателно) на какво трябва да обърне внимание и какво да погледне, да докосне, да помирише-когато става въпрос за външния свят, и за какво да помисли-при вътрешния свят. На втория етап човек получава отговор от подсъзнанието във формата на усещане или появила се мисъл, които се регистрират от съзнанието му (но по никакъв начин не се пораждат от него). Именно така протича, в частност, процесът на мислене: избор на въпрос (който човек задава на самия себе си, така да се каже-в пространството), следва превключване на вниманието на възприятията отвътре и мигновено откровение-отговор-възникваща сякаш отникъде мисъл. Доколкото отговорът никога не е точен, а съдържа само указание на някаква област, където би трябвало да лежи отговорът, съзнанието отчита получената информация, уточнява въпроса, получава втори отговор и т.н., докато човек не получи удовлетворяваща го информация или не се разочарова от въпросите си. В светлината на гореказаното става ясно какви преимущества дава съзнанието. То позволява да се направи анализ на отговорите-откровения и далеч по-точно да сформулира следващия въпрос, отговорът на който е вече много по-близо до това, което интересува човека. Отсъствието на рационализации води до това, че с уточняването на въпроса се заема подсъзнанието, което работи с някой от наличните шаблони, несвързани със същността на въпроса, или по метода на случайните проби. В действителност човек трябва да се приведе в състояние на готовност да получи отговора, предварително съсредоточавайки вниманието си на определен проблем; думите служат като спомагателно средство. Въпреки че откровението не отговаря обикновено точно на зададения въпрос (макар и заради това, че въпросът е некоректен, а човекът не владееезика, на който може да получи адекватен отговор), той непременно съдържа някаква допълнителна информация, касаеща поставения въпрос, т.е. нещо, за което човекът не е питал, но на него му се дава така да се каже безплатна информация за допълнително размишление. Когато той се замисли, реално се получава средното: вниманието се предава на програма на подсъзнанието, което го отправя в определено място в тънките светове и извлича оттам наличната енергетична информация (субективно това може да се преживява различно – в главата на човека се появява някаква мисъл, обхваща го някакво желание, усеща импулс и т.н.) Съзнанието няма пряк достъп до тънките светове, то непременно трябва да се възползва от някаква програма на подсъзнаието. Творчеството Творчеството по идеята на еволюцията е основният закон на живота и дейността на цялата Вселена, започвайки от елементарната частица и стигайки до Буда. Еволюционният поток включва целия човешки живот и затова човек твори непрекъснато, отделен е въпросът как го прави-като занаятчия, използвайки клишета и щампи или като майстор, влагайки цялата си душа. Към творчеството в тесен смисъл на думата човечество изпитва такова голямо уважение, колкото малко уважение изпитва към творчеството в широк смисъл. Добре известно е, че трябва цял живот да се учиш и усъвършенстваш; обаче художникът, пробил през слоя обществени щампи и придобил собствен стил (минималното условие за творчество), получава достъп до някакъв слой от тънкия свят и след това може цял живот да експлоатира този слой, и никой няма да го упрекне за това, защото това са авторски творби, не щампи. Обаче всъщност за него това вече само едни щампи, т.е. продукция на една и съща програма на подсъзнанието, създадена някога в младостта. В същото време човек, който не е създал нищо обществено значимо, но не живее по стандартите, с който не е скучно, защото той не се повтаря, който има нешаблонно възприятие, който постоянно се променя вътрешно – на такъв човек обществото не гледа като на творец, въпреки че точно той е истинският творец на еволюцията за разлика от гореописания художник. Както и всеки човек, художникът има его и дух. И плодовете на неговото творческо вдъхновение силно зависят от това под какво влияние се е намирала програмата на подсъзнанието, която е отчитала информацията от тънките светове и освен това – от коя точно област там. И ако художникът не е в състояние да открие висшето си Аз, остава низшето Аз, тоест егото. И човек се задълбава в тънките светове на нивото на своето его и предоставя на обществеността своите лични проблеми, терзания и комплекси. При това той плува по достатъчно замърсен егрегор, по който го водят съответните програми на подсъзнанието му. Последното изобщо не значи, че произведението няма да бъде талантливо, но да се чете ще е противно: в дадения случай ролята на творчеството се е свела до изливане на душевна помия върху главата на публиката. Когато той се замисли, реално се случва следното: вниманието се прехвърля на програма от подсъзнанието, която го насочва към определено място на тънкия свят и отчита наличната там информация. Тук следва да подчертаем, че мислите по същността си са регистриране от човешкото внимание на обективно съществуващи в тънкия свят мисълформи. Така наречените баналности са мисли, съответстващи на мисълформи, разположени в най-ниските общодостъпни слоеве на тънките светове. Тези мисълформи са по-тежки и по-леко се регистрират от вниманието |
| kaily, с някои неща съм съгласен, с други не. Но не това е главното. Основното е желанието на човека да си обясни нещата и процесите, които е открил в себе си (в което няма нищо лошо) и да “научи” и другите на тях (което вече не е най-доброто). Не да ги “информира”, а именно да ги “научи”. Като елементарен пример са и цитираните от Вас разсъждения за жизнения цикъл. Използваните за символи гъсеницата, пеперудата и какавидата просто са взети повърхностно като “удобни” образни олицетворения. Така, както би се използвала жабата за символ на грозота или планинския поток – символ на чистота. Някакви сравнения по човешките критерии, които съвсем сигурно важат само за хората, че и даже не за всичките. Без да се вникне, че става дума за ЕДНО съществувание в ТРИ ЕТАПА. Масово разпространеното в природата постепенно изменение на индивида в продължение на живота му в този случай (не толкова разпространен) животът е разделен на 3 рязко отделящи се етапа (през течение на които почти няма изменения) със съответните задачи. Може би експеримент? BTW, гъсеницата има най-отговорната работа - да натрупа ресурсите за продължение на живота, а пеперудата е последния етап - значи символ на продължението... |
| Manrico, прав сте. Първо, мисленето не е някаква субстанция със строго очертани параметри и размери (). Очевидно това е процес, чиято “мащабност” зависи от задачата за решаване. Напълно вярно е и за информацията при конкретна задача. Но не бива да забравяме, че освен количеството “видима” информация, която можем да измерим даже в проценти, всеки индивид притежава огромна, все още напълно неизвестна (по-скоро неосъзната) за хората, информация. Натрупана от раждането до момента. Не само чрез известните сетива, а кой знае как и по какъв начин. И точно затова, при представена еднакво количество информация на група хора, един намира най-доброто решение, а не всички поотделно едно и също. А най-доброто го намира група от няколко души. Явно те обединяват в случая нещо неизвестно ни. |
| Графе, написах го с цел да провокирам някой науковъд да каже нещо по въпроса. Защото съм убедена, че има и научни теории, разглеждащи света по този начин. Обаче явно никой тук не е учил теория на мисленето. Ако събера инфо, ще докладвам. А иначе не разбрах срещу какво точно се противиш-срещу делението ли? Аз смятам отказът от деление по някакви признаци за основна грешка на развитието. Да, всичко е едно единно и битието е едно цяло и все пак розата е роза, а зелето-зеле. Едното е за красота, другото за прагматична употреба. Но не можеш да не ги делиш. . И точно затова, при представена еднакво количество информация на група хора, един намира най-доброто решение, а не всички поотделно едно и също. А най-доброто го намира група от няколко души. Явно те обединяват в случая нещо неизвестно ни. Ми всъщност точно това ме интересува. Защо един може да го намери, а друг не. Аз лично мисля, че е свързано с интуицията и с друго качество на мисълта, различно от нормалното. Редактирано от - kaily на 18/6/2005 г/ 18:19:43 |
| Вкл. Някой пробвал ли е да накара художник да обясни картината си? Защото тук не виждам усещания, възприятия на образи, асоциации...  . Моного ще ми е интересно също така, като какви мисли му идват в главата на едно надрусано тинейджърче. А с мисловния процес на руснака след четвърта водка? Какво беше там - точково мислене, нали? Или кисела краставичка-миньонче.  . Като кажеш на някого - "Бегай, че ми е тъмно пред очите", какво е - резултат от първичен мисловен процес, или за деня ти се е натрупал такъв обем от негативни възприятия, проблеми и пр., че ти идва подсъзнателно да използуваш каруцарски термини ? И това ли е на нивото на тънките светове и линии? Освен това, не съм много съгласен с тази метафизика на съзнанието, някак си древно ми изглежда ....  И като поздрав -" Жената треба да се лаже, ако не мож да лажеш, купи и талавизор и ОНА САМА ЧЕ СЕ ЛАЖЕ! Иначе она че си намери кой да я лаже..." ...и още.. "Секой месец у глАвата на жената се въдат гяволе, затуй - бам един по врато за да бегат гяволето...". Това не съм го измислил аз... . Kaily, на теб кой ти купи монитора на PC-то ? Редактирано от - OLDMAD на 18/6/2005 г/ 18:32:55 |
| Аз съм си го купила и въпросът ми е сериозен. Просто ви се чудя на акъла на форумците-седнали, нищят с огромно самочувствие световните дела и бъдещето на света, вселената и всичко останало, а не се замислят над основни въпроси. Така да се каже-колкото по-прост е въпросът, толкова по-дълбок или невъзможен е отговора. Впрочем докопах се до една литература-квантово мислене, Гроф и прочие. Като намеря нещо интересно, ще светкам кой се интересува не само от това кой ще спечели на изборите и колко ще му се увеличи заплатата.  + А, сега се сетих, че преди години бях чела нещо за квантовото мислене-че то не е линейно-причинно-следствено, а именно квантово-на подскоци и прескоци. Ма то сигурно творческото мислене е квантово, а фичонелското е линейно. Пеперуда и какавида-какво имаш против, Графе? |
| Кайли, а ако успеем да разберем - какво е това мислене, и неговия механизъм, тогава ще можем ли да коментираме и другите въпроси? Само питам. |
| Тая тема може да се нищи тук, колкото лаф да става. Не вярвам, че някой който се занимава с Theory of Knowledge ще се включи сериозно. |
| Добре де, ама има ли някой, който да се занимава с такава теория? И освен това за мен е твърде голяма разликата между мислене и знание. |
| Кайли, което за един е "основен въпрос", за друг е глупост - и обратно - хора разни. Снощи в едно раздаване мислих 5 минути задълбочено дали има възможен скуиз и как да го намеря. При това скуизът ми трябваше за добро, а не за ваденето на играта. И ако противниците не ме бяха напсували (с основание) и го бях измислил, щях да изпитам върховно удоволствие. А за много хора това няма смисъл. А освен за "възвишените" неща на човек му се налага да мисли и за земните. Ти не мислиш ли какво бъдеще и как ще осигуриш на децата си? |
| Има си модерни дисциплини - Knowledge based - knowledge acquisition, knowledge processing, има си и дисциплини decision making, reasonning, etc., пък и artificial intelligence си има, в края на краищата, ама какво пък, да не моем да се посмеем, да апнем, да пийнем, еее, ама недейте така бе?!?!?! |
| Предполагам, едва ли си се замислила как ти работи PC-то. Това там адреси, шини, инструкции, памет и т.н. Просто го използуваш - например за момента да си чаткаме във форума. Според мен същото е и с мозъка - просто го използуваш без да се замисляш, иначе става специализирана област като програмирането на AMD K5/K6 (MMX) CPU, примерно казано... Може би си имаш причина, но според мен MANRICO е абсолютно прав!!! |