Всеки от нас е склонен да търси силите, оформящи нашето съществуване, извън себе си. В нашето съзнание успехът и провалът неизбежно се свързват и обясняват със състоянието на нещата около нас. Поради това хората, удовлетворени от постигнатото, приемат света като добър и желаят да го консервират такъв, какъвто е, докато фрустрираните предпочитат радикалната промяна. Склонността да се търсят всички причини извън нас самите се запазва дори когато е ясно, че състоянието ни е резултат от личните ни качества като способности, характер, външен вид, здраве и т.н. "Ако нещо измъчва човек, казва Торо, така че да не може да изпълнява своите функции, даже когато има болки в червата... той незабавно се заема с реформиране на света".

Разбираемо е, че неуспелите са склонни да обвиняват света за собствения си провал. Забележителното е, че и успелите хора, колкото и да се гордеят със своята далновидност, сила на духа, пестеливост и други "златни качества", също дълбоко в себе си са убедени, че техният успех е резултат на случайно щастливо стечение на обстоятелствата. Увереността в себе си дори при последователно успелите хора никога не е абсолютна. Те никога не са сигурни, че познават всички фактори, допринесли за техния успех. Външният свят им се струва един несигурно балансиран механизъм и докато той тик-така в тяхна полза, те се страхуват да бърникат в него. Така съпротивата срещу промяната, както и страстното желание за нея, произтичат от едно и също убеждение, като първото може да бъде толкова силно, колкото и второто

Прави дълбоко впечатление как с изчезването на творческите сили на индивида се появява подчертана склонност за присъединяване към масови движения. Тук връзката между бягството от едно нереализирано Аз и интереса към масовите движения е много ясна. Писателите, художниците, учените, чиято творческа енергия е пресъхнала, рано или късно се оказват в лагера на пламенните патриоти, расисти, радетели на прогреса и борци за свещени каузи. Вероятно сексуално импотентните са подвластни на същия импулс
Най-неизлечимо фрустрираните, а следователно и най-разпалените сред постоянните неудачници, са онези с нереализирани мечти за творческа работа. В капана на безнадеждната страст попадат както тези, които са се опитвали да пишат, рисуват, композират и пр. и категорично са се провалили, така и онези, които са изпитали възторга на творчеството, но знаят, че това няма да се повтори, защото творческите им сили са пресъхнали. Нито слава, нито сила, нито богатство, нито дори монументални постижения в други области не могат да задоволят техния глад. Даже най-всеотдайното посвещаване на свещена кауза не винаги може да ги излекува. Техният неутолим глад продължава и от тях често стават най-крайните екстремисти, служещи на свещена кауза.
Прекалените егоисти са особено податливи на фрустрация. Колкото по-егоистично е настроен човек, толкова по-горчиви са неговите разочарования. Следователно прекалено егоистичните са онези, които вероятно са и най-убедителните шампиони на себеотрицанието.
АМБИЦИОЗНИТЕ, ИЗПРАВЕНИ ПРЕД НЕОГРАНИЧЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ
Неограничените възможности могат да бъдат такава потенциална причина за фрустрация, каквато е недостигът или липсата на възможности. Когато възможностите са очевидно неограничени, осъждането на настоящето е неизбежно. Отношението се изразява в следното: "Всичко, което правя или бих могъл да направя, е нищо в сравнение с това, което няма да бъде направено". Такава е фрустрацията, която витае над лагерите на златотърсачите и преследва напрегнатите мозъци във времена на
подем. Оттук и забележителният факт, че ръка за ръка с безскрупулната алчност, която като че ли е главният мотив на златотърсачи, грабители на земи и други радетели за бързо забогатяване, върви и свръхготовността за саможертва и обединено действие. Патриотизмът, расовата солидарност и дори проповядването на революция намира по-голям отклик сред хората, които виждат неограничени възможности пред себе си, отколкото сред онези, които се движат в очертанията на един познат, подреден и предсказуем модел на съществуване.
Най-неуспелите и най-преуспелите сред италианските американци са и най-пламенните обожатели на революцията на Мусолини. Най-неуспелите и най-преуспелите сред ирландските американци откликват най-бързо на апелите на Де Валера. Най-неуспелите и най-преуспелите сред евреите са най-възприемчиви към ционизма. Най-неуспелите и най-преуспелите сред негрите са с най-ясно расово самосъзнание.
Язвителната забележка, че патриотизмът е последното убежище на негодниците, има и друг, не толкова обиден смисъл. Пламенният патриотизъм, както и религиозният и революционният ентусиазъм, често служат за укритие от гузната съвест. Странно е, че и злосторникът, и пострадалият, и грешникът, и неговата жертва намират в масовото движение спасение от съсипания си и омърсен живот. Разкаянието и възмущението като че ли тласкат хората в една и съща посока.

Вероятно няма по-сигурен показател, че обществото е узряло за масово движение, от разпространението на неизлечима скука. В почти всички описания на периодите, предшестващи възникването на масови движения, се споменава за ширещото се отегчение. В най-ранните си стадии е по-вероятно масовите движения да намерят симпатизанти и подкрепа сред отегчените, отколкото сред експлоатираните и потиснатите. За съзнателния подстрекател на социални вълнения сведенията, че хората са смъртно отегчени, трябва да са поне толкова окуражителни, колкото и фактът, че страдат от непоносими икономически и политически посегателства.

Когато хората са отегчени, те са преди всичко отегчени от своето собствено Аз. Осъзнаването на безплодието и безсмислието на съществуването е основният източник на досада. Хората, които не се чувстват изолирани, какъвто е случаят с членовете на сплотено племе, църква, партия и т.н., не се поддават на скука. Обособилата се личност не скучае само когато е заета с творческа работа или с някакво друго всепоглъщашо занимание и когато е обсебена изцяло от борбата за съществуване. Удоволствията и разгулният живот са неефективни палиативи. Когато хората водят независимо съществуване и не са съвсем зле материално, но нямат способностите или възможностите за творческа работа или общополезна дейност, трудно може да се каже до какви отчаяни и невероятни фокуси могат да прибягнат, за да осмислят своя живот.

Да си глупав не е задължително, за да гласуваш за "Атака", но помага. А често такива са богатите у нас.