
Редактирано от - Eleanor Rigby на 21/10/2008 г/ 10:08:41 |
| Ели, в бързината се е получило, иначе си го знаеш -- Ленс Армстронг. Аз пък винаги слагам едно Кинг на Мартин Лутер, ненам що Ей го и линка на гривничките : Натиснете тук Редактирано от - latina на 07/8/2005 г/ 17:56:00 |
| Да Всъщност, исках да подхвана някаква тема за приятелите и как се променят отношенията, но не можах да го измисля така, че да предразполага към разговор и написах това за илюстрация. |
| Не се променят приятелите, а се променя приятелството, защото живеем в различни светове. А спомените са от времето, когато светът ни е бил един. |
| Много приятели ми станаха врагове, много врагове ми станаха приятели.Само безразличните ми останаха верни...Любимият ми Лец. |
| Любимият и на мен Лец е пропуснал звеното на безразличните във веригата, макар че ги е упоменал накрая. Добре и стегнато е казано, но по-дългото и досадно в детайли е, че много приятели ти стават безразлични, а и много врагове - също. |
| Усещам, че с времето не толкова се разочаровам от приятелите си, колкото ставам по-вглъбена и ми се иска да остана по-дълго с някоя хубава книга или просто да медитирам в единение с природата. Особено ако работата ти е свързана с хора и на ден общуваш с поне един непознат, тогава няма нищо по-хубаво от самотни wикенди -- да смелиш преживяното през седмицата и да се потопиш в диахронията, за някой point de repere. |
| Клуб на самотните сърца... Я да се пробвам в Мрежата: . "Здравей, мило непознато другарче... ..........." . Нещо не се получава, явно ще е от годините |
| Форумът е като шоколадови бонбони. Има хора, много ги обичат, дето се вика, не могат без тях, някои не можели да заспят без да гризнат шоколадче. Има някои, дето пък не ги понасят, не кусват, дето се вика. Много са вкусни, има неповторими съчетания и много артистично композирани като смес. Но не могат да бъдат основна храна. |
| С времето хората се променят повече или по - малко и точно това променя приятелството . Понякога дори го съсипва , ако човек отказва да приеме факта , че приятелите му се развиват в друга насока и че не могат вечно да бъдат такива , каквито си ги спомня отпреди . |
| Докторе, разсмя ме! каква страшна соцдиагноза си ми поставил!?! Алиенация, болестта на РИО (Развитото Индустриално Общество). Набиваха ни го в училище даскалите по литература и психология. Каква е терапията? -- да минавам насам за 5-на соцседянка ? ![]() |
| Не е диагноза, опазил Господ. На български му викаме отчуждение. P.S. Пък и una graziosa e piccola latina рядко остава сама... Редактирано от - Doctora на 07/8/2005 г/ 23:08:10 |
| Аре ся и отчуждение. Най-добре да ода са гръмна (v redakcija) Una piccola latina non rimane mai sola, salvo se lo vuole! Редактирано от - latina на 07/8/2005 г/ 23:02:00 |
| Сакън! Ако ще се стреляш, нека е с водка и шампанско. ...в Метро все още има и ягоди. И един latino, да не си палиш сама свещите... pls.. Редактирано от - Doctora на 07/8/2005 г/ 23:04:03 |
| С удоволствие гръмвам тапата на шампанското за да ви разлея. Ето и на стария човек чашата му била полупразна. Но за съжаление не употребявам. То за това и кръгът на приятелите ми е ограничен, не пия и не пуша. А понякога ме обземат и едни тревопасни мераци, тогава па съвсем се отчуждавам. |