Balkanization, etc.
Отиди на страница:
Митни, понеже теб няма да те събори (предполагам де  ), препоръчвам късна закуска на терасата на Малтийския павилион в парка Йълдъз и рибна вечеря на скелето в "La Pecheur" в Тарабия. |
| Благодаря, ще си отбележа. Аз по- си падам по кръчмите, където не се чува изобщо не-местна реч; по възможност, с гид, който няма ограничения в еденето, пийването ... тия три неща Но и един Le pecheur в Истанбул сигурно има своите прелести, както Al Diwan срещу George V в Париж... |
| А да. В Малтийския павилион, ако предпочетеш тоалетна алатурка, ще пишкаш връз мраморната на султана на втория кат. Без майтап. Ако предпочиташ алафранга - пак там вдясно. Ако забравят да ти предложат това удоволствие, напомни им. La ли съм написала? Браво. Щот си мислех точно това да не напиша. Остарявам.  И двете места са с разкошни гледки. И в края на вечерята да си поръчаш или дюля, сварена в захарен сироп непременно с каймак или петмез пак с каймак. Во!  Редактирано от - Simplified Solutions на 23/8/2005 г/ 12:46:07 |
| Истанбул бай найт е леко подтискаща гледка за мен, доколкото се осмелявах да навлизам в нощта извън хотела. Няма неонови светлини и музика от всяка втора врата. Страшно много работещи деца на видима възраст 13-15 години, които по цяла нощ стоят прави до някой шиш-дюнер или магазинче за минерална вода и дъвки. Очите им са окръглени от умора и за да им минава времето си подвикват едно на друго през няколкото метра, на колкото са им дюкяните, но не смеят да се отдалечат от мястото си. И макар че беше топло, всички бяха с тежки черни обувки. Вярно, че и тук много деца работят през летата, но си мисля, че със спечеленото си купуват нещо все за тях си, докато там явно го носят на майките си. Много е тъжно да се прибираш отнякъде ял-пил и да ги видиш как престават със закачките си и те следят с поглед дали няма да отидеш да си купиш нещо точно от тях. |
| Вие па да сте видели Анкара by night, мъртвило също, с някакви кръчми и барове, където ако надникнеш, отдалеч, от близко не е редно, виждаш само мъже, брррр..... |
| Ели, просто следващия път заделяш малко повече средства и се ориентираш към района от Втория мост към Черно море. Сега се сетих - в Йеникьой има още един чуден рибен ресторант на втория кат на една много стара къща, почти развалина, досами водата. Няма никакви лъскавини и публиката е от местни интелектуали. Има един възвъзрастен певец, който пее автентични песни почти само акапела. Отвреме-навреме публиката тихо ръкопляска. Кухнята е връх. Едно от малките предястия е печен патладжан, почти бял и с много нежен вкус. Не знам как го правят. |
| Истанбул е много разнороден град и едва ли има двама души, които да са го видели по един и същ начин. Така че единствено валидни са май личните впечатления. А най-доброто е да познаваш там някой, който пък познава града и мисли като теб и има времето да те хване за ръка и да те води, а ти да му задаваш всичките си идиотски въпроси, на които той да може да отговаря компетентно :-) Виждаш страшно много неща, чието значение не разбираш и постоянно си с чувството, че изпускаш нещо много важно. Има много пътеводители, вярно, но те са изключително за паметниците на исляма. След като се върнах оттам, случайно се запознах с един човек, който се оказа че бил в Истанбул по същото време и като споделих разочарованието си, че не съм видяла нито един Джеймс Бонд в открита черна лимузина, той ми каза, че просто не съм знаела къде да го търся. Но го имало и излизал всяка вечер :-) |
Ето ви гледки от трите страни на Le Pecheur-а.    Вдясно от хотела Босфорът извива и малко по-нататък е Черното море.  В края на скелето ме е заливала вълна. Но никой не става да се мести. Носят ти кърпа да се подсушиш, ако преминалият кораб е бил много голям. |
| Симпли :-) Може би не е само въпрос до средства. Мисля, че имах достатъчно, имах и много време, но се оказа, че Истанбул не е град за сама жена. Както писа и Нели, оглеждат те много, и дори в това да няма никаква сексуалност (евентуално), пак се чувстваш не на мястото си, ако решиш да се отклониш от утъпканите туристически маршрути. Първите два дни опитвах, но се прибирах толкова наплашена да гледам само в земята или да се правя, че не виждам как ме гледат и бързах към хотела като към единствената безопасна територия. Накрая се предадох и се оставих да ме влачи потока от баби-германки със съпрузи. |
| Ели, ако отидеш (да не дава господ да се излъжеш! ) до Слънчев бряг, насядалите по сергиите и персонала на кръчмите те гледат по същия начин. Много си права, че е важно кой те води. На всяко ново място проблемът е да откриеш твоята среда. Най-малкото твоят пътеводител, защото и такъв има. За мен истинският Истанбул, колкото и да е странно, ми се откри, след като прочетох Тончо Жечев. Не знам за Бонд, но атмосферата на Ориент експрес е запазена в Пера и "Пера палас". |
| Пера започваше от гърба на хотела, ако не ме лъже пословичната ми липса на ориентация. Стръмни павирани улички с много антикварни магазини с нещата, каквито има и тук - орехови шкафове-витрини, статуетки "пастир и дамичка" и ковани медни съдове. Рано сутрин е много спокойно и приятно и ходят едни пълни жени с вид на арменки :-) Имаше и една много голяма гръцка църква с много красив двор, също като на нашите манастири. Сетих се за оня момент от Тютюн, когато Ирина се запознава с вече болната Мария и Мария й казва: - Вие сте моята съученичка от колежа Алис ... (забравих фамилията). Вие живеехте в Пера. И после добавя объркано: - Вие имахте много пера. |
| Ей, наистина съм ви много благодарен, Симпли, Ели... Отдавна не се бях въодушевявал така, да посетя ново място, а Цариград май ще се окаже за мен обект за многократно посещение занапред... |
| Симпли е видяла повече неща от мен Ако наистина решиш да ходиш, хубаво е предварително да си набележиш нещата, които искаш да видиш. Но до най-туристическите краката сами те отвеждат. Едно място, което го има във всички пътеводители, но май не се посещава много, е водохранилището на Юстиниан (известно още като Цистерната). Нямам никакви познания, за да оценя в пълнота хидро-техническата му сложност, но и за любителския поглед и много впечатляващо. Между Св. София и Синята джамия, внимавай за малка жълта постройка със зелени кепенци, нещо като нашенска гара на пътническия влак. |