Kъке одихме през лятото!
Отиди на страница:
| Ми кво да кажа?!Ще бъда крайно откровен!Семейно решихме , че след Ботев връх, МусалА(родопските и на средна гора не ги четем), Митика(Олимп) е врене и за Пирин!Качихме се на теснолинейката от Септември през Велинград та до БелицаИмаше прекъсванена трасето, та ни откараа с автобуси до Разлог.После Банско-микробус-х.Вихрен.Пропуснах да кажа , че имахме много печен водач със който сме били на гореспоменатите върхове!Първио ден (спестявам подробностите по настаняването) отидохме до Байкушевата мура.После имахме малък инцидент сина ми(които е вече с 5 санта над мойте 187)взе , че самонадеяно се отклони от пътя към близкото езеро и ни паникьоса , но всичко свърши точно!На другия ден(времето беше екстра) тръгнахме към Муратов връх.Природните дасености подлежат на описание на такива майстори като Перколес, Елинор, Олдмед(в експозицията) ерго има място и за Гени ма това за единето!Голем зор видехме въпреки живописната природа!Най накрая беше пик(почти като надървен х.й та за това на жените им беше по-лесно-притегляше ги), но оказа се , че има защо да го изкачим!От там се виждаха всички езера в околността!После лесно -долу както му е реда (и бира чадо)!Спайне без ибайне(20 човека в една стая)!Кво да праиш -хижа! Гвоздеят беше на другия ден-връх Вихрен!Групата тръгна включая един 75 годишен пенсионер!Е естествено качихме го(снимките друг път) и както си почивах погледа ми забеляза една красива женска глава и след това също такива полуголи женски гърди-жестоки(понеже беше наведена при изкачването)!Това ми повдигна настроението след изморителното изкачване!Направи ми впечатление, че партньора и пристигна след 15 минути.Без да изпадам в големи подробности, същата мадама надолу пое направо , а ние с партньора и по пътеката и дали заради баланса от гърдите или натренираност, слезна половин час преди нас на превала!Ту би континиъд!  Редактирано от - tupakmango на 25/9/2005 г/ 04:07:03 |
| Това лято.... Да, върнах се в България след 5 годишно отсъствие, срещнах се със съучениците си от техникума.... Вече 35 години след завършването продължаваме да се срещаме всеки 5 години! От 39 души курс на всяка среща присъстваха минимум 25 души-някои сами, някои със съпрузите или съпругите-станали част от нашия курс  border=0 id=img> Ето ни с курсовия ръководител и тортата с парахода   А Пирина.... Най-красив си на света! Покоряваш ти сърцата на най-смелите чада! Запомнил съм едно от многото пътувания до Банско и Пирин: С влак от Русе до Пловдив, бях работил цял ден и останах извънредно до към 22 часа после грабнах раницата и с вечерният влак-за Пловдив. Бях гроги и исках да си полегна да поспя, но имаше само едно купе по-празно- на едната седалка двама възрастни, а на другата-едно чаровно създание от женски пол! Като ме видя, веднага му се развали настроението-явно и то се е надявало да легне да поспи на цяла седалка, а аз му развалих рахатлъка! Разделихме си седалката, аз навирих крака на стената към прозореца, докато тя се мъчеше да се облегне на другата стена, но все се изхлузваше и започна все повече да се ядосва! -Ако искаш и не ти е неприятно, дай да опитаме да легнем по войнишки, може пък да се получи-казах и аз. -Как е това "по войнишки"-попита ме с подозрение тя. Ами аз с глава на рамото ти и ти с глава на моето-ти с крака към коридора, аз с крака към прозореца. -Амииии да опитаме. Опитахме, получи се! Не зная как преодоля близоста с непознат мъж, но явно и тя бе доста уморена а и се надяваше, че в присъствието на двамата възрастни няма да си позволя "волности" Помня само, че си намести главата на рамото ми усмихвайки се и ...съм откъртил! Събудих се малко преди Пловдив. Тя беше будна, но не бе направила опит да ме разбуди, още повече, че и тя пътуваше за Пловдив. Станах, казахме си "добро утро", приготвихме си багажа и се разделихме, без дори да се запознаем и разменим адреси...Но затова пък остана един прекрасен спомен! На Гара Септември ме "посрещна " духова фанфарна музика на едно от училищата там-децата маршируваха по улиците свирейки познати популярни мелодии, но по някакво странно съвпадение в момента изпълняваха мелодия по песен на Лили Иванова:" Всеки спомен е едно пътуване......" Върнах се в реалноста, влизайки във влака Септември -Добринище: Отворих вратата на вагона и едва не паднах по гръб! Блъсна ме миризма на умрели пърчове, та чак ми се насълзиха очите! Стискайки си носа и поглеждайки повторно вътре-що да видя: Една камара чичковци, затворили всички прозорци, щото им е студено и си събули обувки, галоши, цървули, оставайки по вълнени чорапи- по русенско им викаме "гети", по врачанско им викаме "калци". Смрад мила майньо льо, не може ни да се диша , ни да се гледа! Потърсих друг вагон и ми излезе късмета-един от прозорците на вагона бе счупен и вътре нямаше кьорав смръдливец! Отпуснах се спокойно и си доспах до Банско! Ей ма преди 30 и кусур години  border=0 id=img> От Банско се изнесох в свински тръс до Демяница, а там не щеш ли , адвокатчето Иван Спасов от Разград-обикаля му се наоколо-Стражите, този онзи връх, ама му е терсене сам. Готово викам, идвам с теб. И като хукнахме... бе прекарваме през разни места дет зорлем се минава, отдолу пропаст 200- 300 че и повече метра, с едни усуквания на тялото, добре, че съм бивш гимнастик и акробат... Слязохме от Стражите по едни сипеи, внимавайки някой камък да не се стовари на другия на главата. Слизаме долу и го питам: Абе тез пътеки по които минахме не са май баш за туристи? -Не, вика, те са с 2 и трета степен на трудност, ама чакай, ти не си ли катерач? -Пак навреме ма попита-изсмях се- ако се бях разпльокал долу щеше да е малко късно!  -Ей, извинявай! -Няма нищо, утре отиваме на първа степен на трудност! Ама ми се "размина"-моите хора, които бързах да настигна с влака(те бяха тръгнали със служебният автобус), дойдоха с един ден закъснение-автобуса се повредил. Та с тях на Вихрен, на Кончето, на хижа Бенковски(дано да не обърквам Пирин с Рила, че бая време не съм ходил тъдява) и айде обратно! Петък, събота и неделя за един преход през Пирин-струва ли си? И още как!  Редактирано от - Чок觧 на 26/9/2005 г/ 12:40:22 |
На теа години все такива симпатяги кат набора Чоки бяхме, ама... На горната снимка, Кара, го нямало, той правил снимката.В чата го каза. |
аз пък мислих обратното в дясно със синъо-бялата ризка.| Така ли ?Начи го няма на снимката.Видя ли бе Старши , хайди аз съм млад , ти си по-опитен от мен трябваше да разбереш |
| Първо, жест на уважение към нашия учител Иван Агаларов-най-прекрасният курсов на света! На абитурентската вечер през 1970г му подарихме албум с надпис: "На учителя с любов" и букет червени рози. На тази среща след 35 години той донесе албума и в един плик розите, вече хербарии от тази наша раздяла! Беше трогателно! Второ, жест на уважение към всички останали мои съученици, които продължават да поддържат връзките по между си и в случай на нужда взаимно си помогат, доколкото могат! Които въпреки партийните, религиозните и други различия не са престанали да се обичат и уважават един друг! Никой от тях никога и по никакъв начин не ми е намеквал за еврейският произход! Когато преди да емигрирам минах да се сбогувам с тези, които живеят в Русе, всички се разплакаха и ме молеха непременно да им се обаждам и да не ги забравям, което аз съм правил и правя и досега: Постоянно, обаждайки се на един или друг , питам: А срещал ли си някой друг от курса, как е, как е семейството му, има ли нужда от нещо и може ли с нещо да му се помогне! Понякога ми си струва, че за роднините си в България така не интересувам и вълнувам, както за съучениците си ! И е така! Дай боже всекиму такава обич и уважение, каквото имам аз от моите съученици!  Кълна се: никога да не забравям теб, с когото пет години всичко съм делил. Кълна се: попадне ли в беда един от нас да му подам ръка и в лош за мене час. Кълна се: попадна ли в беда да не предавам, приятелските грешки да прощавам. Кълна се: (във Дявола и в Бога) да сторя аз за теб каквото мога! Заклех се! Редактирано от - Чок觧 на 26/9/2005 г/ 18:58:22 |
Чоки, А североамериканската среднообразователна с-ма не допуска такова сближаване, дълги години заедно, клетви за вярност и прочие, за каквото ти тука разправяш/и което със сигурност се отнася за всички нас от нашето "загубено и духовноунищожено" поkоление/.Тука учениците в гимназиите са пръснати по класове по предмети, които се сменят на ден по няколко, според учебната програма за деня и самите класове непрекъснато, на няколко месеца със смяната на изучаваните предмети се променят по състав. Понякога, когато наблюдавам самотата на хората, изолираният им начин на живеене допускам, че това е умишлено. |
| Чоки – супер сте! И Джей-джей-сикс е прав, широката и топла българска душа е непозната по света и неслучайно искат да ни я отнемат срещу евтини шарени дрънкулки. Такъв чип другаде по света , не мое се намери.. * tup-и не ми стана ясно по време на качване/слизане не срещнахте ли мечки? |
| нема го бе, чоко по това време е бил вече под масата. обаче на снимката има неколку екземпляра - секи прокурор само по снимка че им поиска минимум 5 години строг режим  |
| Сигурно, Простич-един началник щаб на дивизия, двама шефове на затвори, двама командири на сержантски училища, всичките бивши и аз, дет неща да си платя здравната осигуровка ! * Ганьо, не знам как е по света, в Израел като в Ориента, в доста училища момичетата и момчетата учат отделно, в армията също са разделени и това мисля, че е причината за големия брой хомосексуалисти от двата пола! В кибуците обаче, системата е по-друга-там от детската градина се оформят групи от по 6-7 деца, които сами си избират лидер, в училището групата продължава да учи заедно и в армията служат заедно в едно поделение или басис, както го наричат тук! Много често дружбата им продължава и след армията, като откриват заедно фирма и започват някакъв бизнес. Имам преки наблюдения за три фирми-едната за компютри, едната за борсови операции и една за ремонт на битова техника-ядрото на фирмите бе от хора, учили и служили заедно! Редактирано от - Чок觧 на 28/9/2005 г/ 07:43:19 |
Извинявайте, искам да попитам как качвате тези картинки в http://forums.skycode.com/pics/ понеже искам да добавя снимка, но не знам как.  |
| 1.отвори фото албума на скайкода. 2.натисни бутона "добави снимка" 3.натисни бутона "browse.." 4намери снимката-картинката в твоето PC 5натисни бутона "запиши" готово. |
| О, и аз ходих в Банско тези дни :-) И на други места, но понеже е започнато за Банско... Какво да кажа? Неистово строителство, просто не е истина. Там, където навремето имаше само един хотел, сега е цял град и продължава да се строи по най-мръсен и разпилян начин. Качих се и до новостроящите се писти, да видя за какво става въпрос - кал и грозотия. Вероятно зимата като падне снегът ще стане по-красиво. Понеже термометърът на колата показваше 9 оС, което ми подсказа, че няма какво да правя навън, задоволих се само с панорамен изглед от предното стъкло - много багери, тръби (те пък за какво са?) и железа. В стария град - фолк-вакханалия - Йовано-Йованке, Болен ми лежи, Море сокол пие и всичко от тази песнопойка + хорА и девойки в национални носии. Ако не заемеш маса в 7 часа оставаш гладен, освен ако не си купиш чипс от денонощния. Много са ми симпатични банските бабички - ходят си с тъканите престилки и забрадките и си говорят на техния си абсолютно неразбираем говор и не им пука, че стават център на международен ски туризъм. |