Kъке одихме през лятото!
Отиди на страница:
border=0 id=img> 
Бургас, Бургас Гени!Питай Симпли , може да познае!Това преди да изгонят калпавите рибари от Поморие!  |
Ми то пише бе 99, като на аптеката.Кво ти да не би да нямаш "пише"? Както казваше една наша учителка по руски-ты спишката пишеш!  |
| Здравейте, ето, че се кандърдисах да си седна на стола с възглавката и да понапиша нещичко, както бях обещал на 2пак. Понеже това, дето отдавна исках да напиша е за едно мое пътуване, и следователно би требвало да се нарече пътепис. Да де, ама да се пишат пътеписи, разбрах, не било хубаво, нито модерно, а и прекалено дълга работа. (докато опишеш разните работи и то минали 10 страници :-) , та се чудих как да мина тънко, че хем да не е пътепис, хем да не пиша дълго (клавиятурата ми е много мързелива и не иска да пише дълго без прекъсване:-). И си викам накрая - ще изпратя картички от местата където бях. Не, разбира се, не такива пощенски картички или снимки (ааами, и пари ше давам сега, как пък не :-). Ще ви изпратя кратки описания на местата по които бях, а накрая, на "обратната страна" ще напиша нещо от сорта: "Поздрави от Дрезден. Пристигнахме благополучно. Времето бе ужасно лошо, но малко преди да си тръгнем се оправи. ваш: Перко" :-) Така, вместо един цял и безобразно дълъг пътепис ще се получат само отделни картинки, които накрая, когато се съберът - пак ще се получи едно цяло, безобразно и дълго нещо. Картички от едно пътуване Съвсем неотдавна, разговаряйки по телефона с мой стар и добър приятел, който живее в Дрезден, стигнахме до общото заключение, че не сме се виждали отдавна и е време да се срещнем някъде. Първо аз се опитах да го подмамя у нас, като му казах, че: "..ела само да видиш какъв хубав ремонт съм направил на банята и хола в къщи, ела да видиш новите ми тапети, плочки и балатум в коридора. Имам и чисто нов акварюм със златни рибки, както и нов хладилник пълен с бира. Не можеш да откажеш такова едно примамливо предложение". Той се засмя и каза, че имал по-добра идея ако ставало дума за ремонти. Предложи ми да видя възстановената Фрауен Кирхе в Дрезден. "Добре" казах му веднага "Малко трудно, но ме убеди все пак." и приключихме разговора с това, да си помислим за подробностите по пътуването и настаняването, които щяхме да уточним по нататък по мейла. Това, да се реши човек в днешно време да пътува на едно не чак толкова далечно разстояние е малко трудно- заради възможностите: с кола, с автобус, самолет или накрая - с влак (перколета – отделно, но той е едноместен:-). С кола е хубаво да се пътува, ако човек просто си се вози, разполага с повечко време и реши да се отбива да се зазяпва по красотите на по-големите градове, през които пътят минава. Не разполагах с толкова много време, така че задрасках възможността "с автомобил" ето така: И това отпадна: А, сетих се. За да не вземете да се чудите до края с кой съм пътувал, ще трябва да ви разочаровам още в началото - с жена ми. Това разбира се си има и своите полезности. Тъй като приятелят ми в компания е абсолютен враг на бирата и като сме заедно, аз му уйдисвам на акъля да я унищожава във всичките й модели и разновидности, а жените от своя страна, само със своето присъствие внасят голяма доза разум в това чисто мъжко, високо-благородно дело и по този начин накрая, балансът за "навръщане от кръчмата" е възстановен с дружни усилия, макар, понякога дори за сметка на нарушаване на мира в семейството. Но, за щастие "домашната войната" трае само почти до пладне на другия ден, когато се събудиш от миризмата на кафе, препечени филиики и лекото потракване на съдове в кухнята, което те кара не просто да простиш на по-добрата си половинка заради вчерашните й страшни погледи придружени с ритници под масата, но и да се почустваш малко гузен зарад снощните ти геройства, от които сега ти е останало само лекото главоболие, пресъхналост в устата и една празнота в стомаха. След като получих приятелския мейл с потвърждение, че всичко е наред, купих билетите за самолетя. Няма да ви описвам пътуването със самолета. Накратко само ще спомена, че това не беше една от онези, евтините самолетни компании, за чиито самолети винаги съм се чудил защо са им необходими колани по седалките, след като човек не сяда, а си избира две седалки, между които просто се заклещва здравата и накрая на полета няма сила, която да го изкара от там. Кацнахме навреме, доста в страни от Дрезден, но не по вина на пилота. Такъв беше билетът. На летището ни чакаха приятелят ми Клаус и жена му Луизе. Освен тях, за всеобщо нещастие, на летището ни посрещна и едно ужасно лошо време. Имах чуството, че сме участници в черно-бял филм, толкова сиво изглеждаше всичко. Щом излязохме на магистралата, сякаш стана още по-зле. Тъмно-сивото небе се беше спуснало още по-ниско и сега то беше затиснало здраво земята с корема си от мокри облаци, които бавно се раздираха в близките хълмове. Дъждът като че се чудеше дали да завали както подобава или просто да продължи да си засипва всичко живо и неживо със ситните си проникващи навсякъде капчици, подгонени и завихряни от студения вятър. С нарастващ ужас си представих, как три дни се разхождаме из Дрезден в това сиво-мокрещо време, облечени с ярко-жълти, мушамени наметала подмятани от вятъра и как вечер се прибираме целите измокрени, измръзнали и каталясали. Потръпнах здравата - бррр. Споделих терзанията си относно времето с приятеля, като че той можеше да направи нещо по въпроса. А той просто се усмихна и каза, че вече били поръчали хубаво време за утре и следващите няколко дни. И ако не съм вярвал, да съм видел във вестника, който в същото време той ми беше тикнал под носа. Вярно беше. Според прогнозата - от утре го даваха слънчево и топло. "Ъ.." казвам "...Вестници - бошлаф работа..." и така прехвърлихме темата на разговор към политиката и международното положение. След като оправихме набързо почти всички по-важни световни проблеми - замълчахме и се вслушахме в радиото, което беше настроено на вълна "Олдииз" . После съм задрямал всред шума на колелата, дъжда и радиото. Събудих се точно в момента, когато отминавахме изхода на магистралата отбелязан с огромна табела- "Дрезден". Обърнах внимание на Клаус, че току-що е пропуснал изхода от магистралата, който ни трябваше, а той каза, че се извинява, но бил позадрямал и веднага щял да направи обратен завои за да поправи грешката. "В началото е малко трудно с насрещното движение, но после се свиква"- продължи той. Отвърнах му, че не е необходимо да си прави чак такива затруднения зарад подобна една дреболия и че сигурно ако продължаваме все така направо и не се отбиваме никъде, просто няма начин да не стигнем до някой град с наскоро ремонтирана църква. Сега се засмяхме и двамата. Не след дълго на изхода за Фрайберг излязохме от магистралата. Тук, вместо - следва, трябва да напиша: Тепърва започва  |
Ами не ни остава друго освен да чакаме следващото вдъхновение на епистоларния майстор.Между другото , какво е Фрауен кирхе?Ако не стига вдъхнавение може и със стимулатари  , кой каквито го влекът! Редактирано от - tupakmango на 11/10/2005 г/ 17:29:06 |
 Муратовото езеро под Му ратов връх в Пирин.Възможна почивка както за хора , така и за коне! Редактирано от - tupakmango на 11/10/2005 г/ 17:35:19 |
 Демек старото Поморие включая и присъстващите тогава турци съдейки по Джамията!Нали Кара? Редактирано от - tupakmango на 11/10/2005 г/ 17:38:02 |
| За Фрауен Кирхе, ще почакаш. Преди това има предвидени две картичи (не са големи:-). Като стигна до нея (Черквата, де) бая зор ще видя с картичката ; :-) , тогази ще ми трябват поне 3-4 Музи (аз стимулатори не ползвам:-) Кратка Обява: "Набирам Музи, но не Медузи" |
 border=0 id=img> Рука трука РСР!Днешняа Румъния дето едва ли не ни изпреварва! Редактирано от - tupakmango на 11/10/2005 г/ 22:35:57 |
| Nickolas, благодаря!То аслъ докато чакам Перко да обясни , брадата ще ми порасне до средата! Редактирано от - tupakmango на 12/10/2005 г/ 22:19:44 |