ПРЕДИ ЗАПОЯ С НАУМ
Отиди на страница:
| Чакай сега, дефинирай първо що е то "романтична напивация". Ако ще е романтично - нещо там звездите, луната, шампанско, ягоди със сметана - то не е напивация. Пък ако се нарежеш, то не ставаш за никава романтика. |
| Веднъж, като старо куче, бяхме на Ново Село(да не го чувам това име, семето ми изсъхна там) естествено, насред зима и играем занятие. Оставиха ме сам с един боец, шофьор, с една газка на някаква позиция насред полигона. Рано мръкна, сви ужасен студ на кутийки. Свили сме се с боеца у кабинката и дзиндзирикаме. А беше още рано. Викам си, тук няма да осъмна, ще пукна от студ, ами барем да сляза до селото да купя нещо за пиене. Не можех да пратя боеца, по сума съображения, та тръгнах аз. Събрахме малко над два кинта, оставих на боеца моето одеалце да се завие и потеглих. Селото се виждаше в далечината, имаше пряка видимост, като някакви далечни блещукащи в ниското светлини, досущ Гюргево от моя прозорец ся. Викаш си-близо е, като тръгнеш.. Тъмно, кално, сто пъти губих ориентир в ниското, по едно време попаднах на военни постове на други поделения, за една бройка да стане ЧП. . В пълната тъмница се подхлъзнах по един сипей и хубаво се поотъркалях, башка камъните от трасето надоле по кокълите ми. Викам си ся ни напред-ни назад, щото се ударих нейде юнашки, ама нямаше връщане. Остана ми само една нива, наглед като двойно футболно игрище, до първия свинарник на селото. Не можех да я атакувам по шосето, щото изглеждах като изпаднал германец и минаваха фуражки, единствения път беше през угарта. Че като нагазих в калта - видя ми се като зоната на смъртта на Еверест. Отгоре калта замръзнала-надолу мека. Всяка стъпка ми беше борба, затъвах амен-амен до над колената. Колко време го минавах, не помня, но като стигнах, кръчмата затваряше. Да не ви разправям как се предвижвах по сенките и дуварите. Пред кръчмата-друг проблем. Имаше огромна вероятност да е пълна с кръглаци, които немедлено щяха да ме арестуват. Издебнах един натаралянкан да си хване пътя и му се представих. Той като ме видя -направо изтрезня. Викам му, аман заман, на ти двата кинта и стотинките, напълни ми манерката с нещо за пиене, колкото стигнат парите. Човека излезе хубав, съжалил ме, даже турил нещо от него, но напълни манерката с гроздова, благодарих му и пак по дуварите. Като си пристигнах, боеца беше заспал сладко, завит с шинелчета и одеалца. Събудих го-не рачи да пие. Това беше най-сладката ми гроздова в живота. Ама пих няколко глътки и остана.. |
| Не знам дали е романтично, ама Наум ми вспомни за първия път, га се наковах. Бил съм къде ранен пубертет и не че не бях подпийвал, ама само така, лекичко, биричка, туй-онуй. Та един съученик реши да прави голям купон. Направи го, добре се беше подготвил човека - и музичка, и питиенца, всичко както си му е ред. И събираме се там, кефим се и пийваме, ама аз, нали нямах пияндурски навици, пия водка като вода. Едно шише повече от половината излочих, ама ми гот, весело, танци-манци, гюрултия и пр. Та ставам за поредния танец с една девойка, но вече порядъчно замаян, и както си танцуваме, изниква ми в краката една подла саксия с недорасъл фикус. И като се спънах - заорах с чело право в мокета. Кратко след това ми изгаснаха светлините и не знам подробности за края на купона. Обаче на сутринта кво да видиш - на челото ми грозна рана, едно 4 х 3 см кърваво петно. Ужас! Една седмица ми се хилиха съучениците и придобих една такава нездрава популярност. Раната беше повърхностна и само изглеждаше зле - белег не остана. Така си мислех поне - преди година-две се заглеждам в огледалото и кво да видя - седи си петното, ама само малко личи, трябва да знаеш къде да гледаш. Странно. Но си е романтично, щото е било отдавна, щото вече сме други, а и свето е друг. |
Значи, в 10-ти клас съм. Състезател по ветроходство - юноши на яхти клас "Пират". В базата на "Щъркелово гнездо" с нас са и студентите-ветроходци от "Академик", само че на класовете "Фин", "Летящ холандец", "Йолинг кройцер" и пр. по-големи и с повече ветрила яхти. Ние, девойките и юношите ги гледаме с обожание, а те също са ни гледали, ама по-друго яче  Връщаме се в София след лагера и състезанията и след 1 седмица един от студентите-ветроходци ми се обажда по телефона и ме кани на среща. Сещате се, че онемявам - първа среща с 6 години по-голям мъж, при това студент, при това майстор на спорта по ветроходство, богат / със спортна стипендия от 60 лева, 3 костюма и "Вартбург 1000" лимузина.  Отиваме в "Берлин" на пл. "Народно събрание" /сега там е банка/. Изкиприла съм се с обувки с ток и единствената си рокля, която също е тъмносиня, щото ходехме на училище с престилки и плисирани поли, а след училище - с каквото дойде. В ресторант съм ходила само с родителите си. Той ме пита какво ще пия и аз се изхвърлям - коняк. А коняк не бях опитвала никога. А той казва, аз пък ще пия кафе. Умрях от срам - аз ученичка и коняк, той студент - кафе. Естествено, конякът не ми хареса и се чудех какво да правя, не можем да стоим вечно в ресторанта и точно преди да си тръгнем той попита ще си пия ли коняка и след като отговорих отрицателно, той го изпи. По-късно, когато споделих колко ме е било срам тогава, той се изхили и вика - ами да не съм луд да си поръчвам и аз коняк, като си знаех, че си заек и аз ще го пийна |
| Свалях едни гаджета малко след казармата. Бяха двенки и живееха самички в квартира с хазяи, на втория етаж на централна улица. Едната руса, другата черна. Едната с дълги коси и много приятни обноски, другата по аристократична, но с големи очи. Начи голямо чудене падна коя да избера, нямах проблеми и с двете, щото ги разкудкудяквах доста, преди да реша, докато мой приятел се ориентира към едната и аз останах с другата. Но това по-късно. Значи още съм на вълна чудене и решавам да ги посетя. Брюнетката се правеше на голямото гутен морген, щото баща й беше морски капитан, тя поназнайваше езици и беше от голям град и бачкала по морето. Викам си-ся ще я науча.. Вземам чист спирт, паля го два три пъти, за да отлетят леките фракции, разреждам с дестилирана вода и бухвам една кола и няколко капки есенция Ундерберг..Сичкото това в шише от Джони. Нося го и ловко го „отпечатвам.” Наливам й –русата не пиеше., или пи съвсем малко. „Ооо, от кога не съм пила Джони..”-вика. Ако знаеш кво джони пиеш, репликирам я наум и артистично отказвам-не не обичам уиски, дай от ракията. А тя една жолта домашнярка-мазна, с голям градус...Стана голям купон, обаче аз май най-много пих. Тях нищо им няма- а аз. Че по едно време като ме отряза..Изведнъж, изневиделица... Бях още аджамия, та прекарах сума нощни часове в тоалетната. Излязох като смъртник, извиних се и се изнизах. Сетне срам, срам. Ама ми мина, но повече не отидох там.. |
| Тука ли се сбират бозаджиите? Ще ме уморите бе, аз мойте синове с винце съм ги комкал още кога бяха в пелени! Биберона у чашата и цяла нощ здравословен сън...иначе как ще барнеш булката Себе си определям като умерен пияч с около 50 годишен стаж, като последните двайсе съм само на твърдо гориво, никакви разредители, особенно вода...с нея с мия колата. А спомени...много, Наум да не се прави на светена водица, около трийсе набора са минали през мен, непиещ войник не съм имал! |
| Понеже сега е Пловдивският панаир, една панаирна история. Преди десетина години тръгваме с двама колеги за панаира. Ама си подбираме да е денят, в който една от фирмите доставчици прави купон. За спане е трудно, ще спим при мои роднини в къща с малко дворче (това е важно). Оставихме си багажа и колата при тях, обикаляхме цял ден панаира, изморихме се, вечерта на разпивка. Ама тогава май фирмите по-сериозно се отчитаха. Хапнахме, пийнахме, поговорихме си за пари, жени, компютри и като стигнахме в малките часове до разговорите за изкуство, разбрахме, че сме се напоркали добре. Почвам да си търся двамата колеги да ги водя да спим. Единия го намерих - и той за някаква експресивност спори ожесточено. Хванахме се под мишница и почваме да търсим другия - няма го. Питаме - никой не знае къде е. Решихме, че някой друг го е отвел някъде и си тръгваме двамата - полека-лека, под мишница. Стигаме до къщата, беше близо, тъкмо да търсим вратата на дворчето и дръжката и - появява се пазачът на отсрещния строеж. "Абе момчета, този тук да не е ваш човек?" Гледаме - нашият - пияч от по-старата генерация, усетил, че се напива, тръгнал си без да безпокои никого, стигнал на автопилот и пак за да не безпокои, си легнал кротко в двора и похърква. Вдигнахме го, влязохме тихичко, сложихме го да си легне - дано после да не са разбрали роднините ми. |
| И за теб май остава възможността да се самоубиеш ритуално. И все пак, и все пак. Мисля да се върна тези дни в СДС защото обичам на инат-загубените битки и шамарите. Ядохме ги по комунистическо, ядохме ги и по Костово, та сега пак при комунистическо ли нещо ще ни разколебае? Дори Сидеров -премиер и Ножарево ще преглътнем някак си. СДС за нас , абдалите, май все още е кауза " да обичаш на инат" Затова, там, в нашия инат, май има някаква надежда. Не сме малко магаретата по тези земи.. Аре, чао Редактирано от - Наум на 03/10/2005 г/ 13:12:47 Направо мъ разрива, май френд...Ако може да си направиш едно кадро, докато си плащаш членския внос, ще бъде очарователно  |
| Заради това, че Наум спомена "Унтерганг" реших да си попиша малко, щото филма много ми хареса. Пренасям го от темата за умиргането на седесе, щото там се обърках и досадих на хората. Гледах "Крахът" и наистина ми въздейства. А на моя милост редко му въздействат филми. Най-накрая някой да разчупи стереотипа и да се опита да даде различна гледна точка за един исторически период, който в публицистиката, романистиката и филмовата продукция , та дори и в сериозната историческа наука е разглеждан с презумпцията "горко на победените". 50 години от краха на третия райх минаха и е редно да погледнем с малко по-дистанциран и лишен от емоции поглед. Така или иначе жестокостите, безумствата и мрака са описвани многократно, но историческите периоди и историческите личности практически никога не са черни, бели или черно-бели. Всъщност черното и бялото са по скоро цветове - изключения в историята. Най-хубавото на филма бе, че беше немски и на немски. Отвращавал съм се от мувита и руски пропаганди, на които Хитлер е представян като модернистичната нужда от сатана и то говорещ на руски или английски. Немският език е абсолютно задължителен при представяне на исторически събития със стремеж към придържане към историческата истина. А "Крахът" е безупречен по отношение на спомени и исторически податкис оглед жестоките задръжки налагани на германците от забавачката насетне. Ако тези хора преодолеят чувството за вина биха създали най-разкошната държава на тоя свят. Но все още изкупуват греховете на предците си и на самия Хитлер. Големи грехове, безспорно, но нима те трябва да се изкупуват още 1000 години? Чудовище ли е Хитлер? А чудовище ли е Александър Македонски? А Цезар? А Ханибал? А Калоян, нарекал себе си ромеоктон? Или Жуков? Сталин? Наполеон? От човешка гледна точка. точка, базирана на възпитание, ценности или обикновено лицемерие - да, те са чудовища. Интерсно е, че всички те са хора. А за много от съвременйниците си - велики хора. Богоизбрани. Богопомазани, осенени, харизматични, увличащи. Какъв е този фактор, който ги обединява? Един единствен - властта. Неограничената власт. Нека си зададем няколко въпроса... Въпросът какво довежда Хитлер на власт няма да го задавам. Отговорите са давани многократни и изчерпателно и вкратце се съсредоточаватв съчетанието от тежката загуба през 1918, икономическата криза, девалвация на партийния демократичен модел, слабия личностен потенциал на традиционните партии, липсата на доверие в обществото, жажда за реванш и атомизация на обществените елементи. всичко това води до злоба, безбожие, агресия и тази самоубийствена човешка черта - търсене на месията. При напълно разбита обществена система нема трудност за единствения субект с организация да вдигне властта от прахта и да смаже жалките опити за съпротива. Но нека почнем с въпросите, като не забравяме, че в историята няма ако, колкото и да ни влече да гадаем на тази плоскост. Щото въпросите нема как да не доведат до ако. Какво закрепява Хитлер на власт? Нощта на дългите ножове? Претопяването на партиите? Кристалнахт? Не. Закрепява го инвестиционната програма на правителството му. С какво е по-различна тази програма от тази на Фр.Д.Рузвелт? Практически такава разлика няма. С какво право Хитлер нарушава клаузите на версйския договор? А с какво право България ги нарушава непрекъснато след Ньой? Защо бъдещите победители си затварят очите пред нарушението на клаузите за ограничаване на военния потенциал на Германия, а накрая съвсем пораженски кандисват за дерогацията им? Защо не нападат още 1936? Защо? И какво иска Хитлер с аншлуса, Рур и Мюнхенската конференция? И кой му ги дарява подвил опашка като мокър помияр? Какво иска Хитлер? А каква е българската национална идея, за чиито провал ние продължаваме да скърбим? Че кой би упрекнал мечтата на предците ни за обединение на българите в държава в рамките на населената от българи територия отпреди 1912 г.? А посмейте де. Защо никой грък не упреква Венизелос за авантюрата срещу умиращата Османска империя през 1920 г., довела до над 1 милион гръцки жертви в Мала Азия? Гърци, които са си живели съвсем кротко и спокойно в рамките на Империята... Дотук въпросите за преди войната след малко за самата война.... |
| Каруцарю , един човек па макар и каруцар - не държи такъв тон ! Все още се чудя на кой цар служиш ! Сигурно няма да е моя , и си приготвяй багажа за каручката ?!?  ПП щом сам се похвали че пътуването ти е отменено , за мене е предупреждение " ЧАО КАСКЕТ" !!!! |
| На 12 ноември 33та, в изборите за райхстаг 93% от вота е за NSDAP. Населението одобрява политиката на Хитлер. Райхстагът изгубва властта си и изпълнява само декоративни функции. Ня 19 август 34та, в народното допитване за закона "За върховния глава на Германския райх" ("Фюрер и райхсканцлер Адолф Хитлер": 89, 93 на сто от гласоподавателите се изказват в полза на Хитлер (при 99 на сто участие в изборите). Инвестиционната политика , стартирала с т.н четиригодишен план, става ясна по-късно, през 35-6та.. Тогава Хитлер едно , че е имал цялата власт, второ, че имал народната подкрепа, трето, че вече е нямало кой да му се противопостави. Ако за твърдението, че Хитлер се е задържал на власт , благодарение на инвестиционната политика настъпи веднъж мотиката, то със следващата серия въпроси я настъпваш два раза. Нещата са много по-сложни, за да се разберат само от историческа плоскост. Разглеждали сме ги многокатно. Редактирано от - Наум на 03/10/2005 г/ 23:08:58 |
| ами приемам избора на Стоянов по два начина - първо като конвулсия и второ като единствения възможен към 1 октомври 2005 г. Уместно е да отбележим, че въпреки всички клетви за феърплей, Стоянов спечели не само от мъдростта на делегатите, а и с класически апаратни хватки - превзе много структури отвътре. Това означава, че по места няма да има промяна. А няма ли по места промяна ми е много интересно как Наум си представя промената на национално ниво. Науме, могу си бил докачлив, май френд.  |