Отиди на страница:
Его-то на автора е без-мерно!  * Хедонистичният нарцисизъм на един интелигентен човек. |
| мъхъм Добро и забавно писание.  Що еглобализация-окрупняване на крупните играчи, отпадане на населението на планетата от благата на живота, разруха и смърт. Що ти е време? |
| Материалът на броя. Постмодернизъм в действие. Професор доктор Ахасфер. Чакай да си пусна новото CD с Кени Уилър и ще си налея още едно "Мерло" от Ямбол - добър букет, но киселее. Бутилката е източена като сенегалска таньорка. |
| Какво е Глобализация - това е когато английска принцеса катастрофира с арабския си приятел в немска кола, преследвана от италиански папараци във френски тунел, оперирана от бразилски лекар (такъв беше май) в американска болница, в резултат на което умира. |
Пътепис като пътепис, ама отде се взе тая глобализация? Случило му се на Кьосев да пътува малко по начесто, смъкнал агарянския ямурлук, наметнал една белгийска мантия и си рекъл че вече е цял европеец. Ъъъъъ, глобален, исках да кажа.  "Глобалният живот", види ми се, не е като вестник, а като пиенето. Трябва да се почва с малко и да се тренира, иначе ясно - пиянство и вършене на глупости, след туй - махмурлук. Затуй г-н Кьосев, забавете темпото и ударете една шкембе чорба - помага против махмурлук. След пиене, а надявам се и след "глобален живот". Но в сравнение с вчерашните семки все пак е читаемо... |
На г-н Кьосев да му е живо и здраво бебето Павел, и да не се оплаква от живота си - обичам да живея точно с такова темпо.  Детайлът "на 6 часа" беше супер.  |
| Глобализацията е идеология на силните, в картинката на съвременната цивилизация. Другите са лоши ученици, неумели васали или необучени роби. Според избора на всеки.... Тя е еднопосочен процес, което вече е доказателство за антидемокрация. Близо е по функция на цивилизаторска мисия, но на онази с която са цивилизовали африканците в САЩ...само, че с други средства! А писанието ти е писание на нарцис, както някой по-горе е забелязал, и няма много общо със заглавието... |
| Остави човека, Оракле. В едно си прав, за шкембе чорбата. При нас е много хубава в Грийн Пойнт, Бруклин, полския квартал, ресторант "Ломжинянка". Но нищо не струва пред червения им борш със зеленчуци. |
| И едно полско ядене - супа (чарвони баршч), бира Живиец, салата (сурувка бяуа капуста), пиле (котлет с курчака с гшибами) и десерт (налешники) е по-евтино от неговата една бира до Колизея. И има полякини, предполагам по-хубави от нисоазките (така се казва, не ницчеанки, по името на популярната в глобализирания свят салат нисоаз). |
| Е, айде сега егото виновно, пък нарциса... Ми опиянил се малко повечко Косев и се възторгнал. Кво толкова? Дай Боже всекиму! Поне спомените му не са отпреди 40 лазарника, както често ни се случва да четем тук. На мен пък ми хареса детайла с таксиджията-руснак. |
| Нели, описаното в статията е ежедневие за университетски преподавател и учен сигурно от петдестетте насам. Е, без балканската екзотика с трена и мечките, разбира се. Трябва вече да се счита за нормално (през 2005 г.) и българските преподаватели да са на колела отвреме-навреме. Но какво общо има това с глобализацията? Откъде дойдоха изводите в статията? Според мен хора като Кьосев трябва да считат за неестествено и вредно за работата да се задържат в София прекалено дълго време. Прочее, в тая история не е ли по-невероятното не е че е отскочил до Ница и Рим, изпил една бира за 5.75 евро, че е чул за остров Тоби, а че май не е бил в Горна Оряховица? През 2008 г. година май ще влизаме в ЕС. Влизането в ЕС не е като приемане на "нов НПК", както някои другари управялващи навярно си представят. Ще има последствия и едно от последствията е че Синай, Рим или Ница няма да звучат екзотично като "див копнеж по Филипините", а делнично, като Горна Оряховица и Китен. Редактирано от - Oraсle на 01/10/2005 г/ 03:42:14 |
| Кьосев, един съвет: Пенсионирай се, стига си фърчал... ... Аз откакто се пенсионирах се чувствам много добре! |
| Нищо общо с глобализацията, просто г. Кьосев изръшнал повечко свят. Едно време така посрещахме служебно министър М. Тагарински на JFK и той възторжено: "за пръв път съм в Америка бе! а преди три дни бях и в Париж!". Разликата е само, че Тагарински е комс. секретар, Кьосев - литератор. |
| Оракле, българският преподавател като правило е не особено състоятелен човек, комуто е било забранявано излизането извън соца до 1989 и за който и до сега всяко пътуване на запад е попадане в рая и изключително събитие. Такова събитие беше и за българските ни пишман държавниц (затуй сме на тоя хал вече 15 години, де). Не смятам, че вината за радостта на Кьосев е точно у самите преподаватели. Хората като за първи път престъпват някои чуждици граници, и независимо на колко години са, го изживяват по един и същи възторжен начин. Добиват едно по-така, друго...самочувствие на успели в живота. Разликата е, че западните деца до 18 година вече са видели половината свят, а българския преподавател на 45 (или колкото е там) се радва на Румъния. За това е виновна Партията любима, която даряваше само избраниците с дипломатически паспорт и право да пътуват където искат. На всички други, включително и на мен, ни събираха задграничните паспорти, още при завръщането от държавите от СИВ. Така беше в 1982, след завръщането ми от Чехия и Германия, така беше и в 1986 след завръщането ни от СССР. Да продължавам ли? Паспортите ни се издаваха за определни дни и бяхме задължени в същата минута като пристигнем да ги предадем в полицията. Как да не се радват Кьосевци, че пътуват без граници и задръжки? Извинения за дългото обяснение, амо това е горчивата истина. Надявам се като влезем в ЕС в 2007 (дано не е в 2008, както казваш ти) нещата с ентусиазма вече да са се поуталожили. Предполагам, че помниш как участничка в Мониторския и тукашня форум редовно ни осведомяваше за командировките си и менютата си (закуска, обед, вечеря). Ми кво да правиш, такива са ни учЕните. Не можем да си внесем други.Редактирано от - Нели на 01/10/2005 г/ 06:14:22 |
| Как да не ми хареса, като е искрен и абсолютно точен. И аз много съм се чудил на подобни презентации -Тоби таип... докато бях в България. И ако искате да знаете таината на успеха на "успелия" българин на запад - то тя се дължи на-вече на посредствеността на средния западняк. * Честно казано - тая глобализация си е пълен мижи да те лажам - точно колкото и демокрацията. В подкрепа на горното ще ви дам следния пример - ако разгледате статистиката (по раси) на приетите студенти в Бъркли, ще видите че азиятците са 39%, срещу 31 - бели, останалото между всички останали. Та след двадесет години се надявам азиятците в Северна Америка да са по-благосклонни към глобализираните бели, отколкото последните са били спрямо северноамериканските индианци. Между другото, само 0.6% от студентите в Бъркли са потомци на индианците. Ама кои както го разбира... |
| Изглежда това е Кьосев. Добре, че ходи по конференции, та през това време не нанася поражения на студентите. |
| А изразът "моя докторантка" не бях чувал много отдавна - въпреки, че имам достъп до жаргона в СУ - или го чувам само от такива като Кьосев. Как пък не й спомена името на момичето. Освен това да кръщаваш колегите си с "Перушанко" и прочие и до споделяш това с другите е сигурно много "готино" за пред засуканите студенти. Кьосев не може да бъде никакъв джедай, най-обикновен амбицист е той. |
| Кйосев, ако беше много свестен, нямаше да стоиш в БГ. Всичките ми познати, които имаха кадхрност за 5 стотинки, напуснаха БГ, само голи води като тебе са още там. |
Трогателни и съвършенно неуспешни са усилията на автора да пише забавно.По-абсурдното е, че някои от форумците все пак смятат тези интелектуални напъни за оригинални!?  |