Отиди на страница:
| Срамота е човек, който се занимава с културология да не е чул имената на Шоинка(прекръстен от автора на Сийонка) и Ачебе - Шоинка е нобелов лауреат за литература и е превеждан в Иностранная литература още преди 20 години. Ачебе е преведен и на български даже. Ако френските му колеги професори видят колко е неграмотен тоя културолог, дето и докторанти готви, съвсем ще им се удължат физиономиите. |
| Уоле Шоинка, Нобеловият лауреат, и Чинуа Ачебе са големи писатели и са превеждани далеч не само в "Иностранная литература", но и в България (да речем, сп. "Панорама" от средата на 80-те години. |
А защо така половината от коментарите се занимават с дреболиите от преживяното, а другата половина - с егото на автора.  Това някаква професионална завист ли е или подзаглавието (много добра аналогия на глобалния свят е вестникът  ) е причината?! Докато четях, през цялото време си мислех как се връзват географските пътища с човешките. Глобализмът свързва ли ги или фрагментира света и превръща живота в някакво невротично Брауново движение. "Пътепис" в скобите на мен ми звучи като иронична реплика към това, което свикнахме да назоваваме "глобален свят". Може и да е нарцис Кьосев, обаче има усет за ставащото, улавя го безпогрешно и пише оригинално. |
| Не знам много е мило писание В духа на първите туристически рекламки от среда към края на ХІХ столетие Тогава Кук започна да организира малките круизчетоа с железницата като извозвал пролетарията до близките достопримечателности с по едно сандвиче в сандъчето за всеки извозван После се появи легендарният Жул Верн с една сравнително добра контраверсия...Алеко Константинов И ето постмодерният Кьосев в пърформанса на Бай Ганю Балкански Много е пост...нали |
| Things Fall Apart от Чинуа Ачебе една много хубава книга за Нигерия. Безнадеждно отчаяние има в тази книга, какъвто е живота в Нигерия. |
| Този нахален социално-политико-етно-литературен сноб, що не "земе а се такова, а?" То, аслъ, "СЕГА" умре за такива дърдорещи кратуни! |
| Елегантни закачки над въпрос, който може пестеливо да се формулира с едно изречение. Ако девизът на отминалото време бе: Пролетарии от всички страни-съединявайте се! , то лозунгът на глобалистите би звучал аналогично: Бюрократи от всички страни -съединявайте се!. В известен смисъл, пак се преместваме от Содом в Гомор. |
| 1. глобализма е факт. Харесва ни или не, за по малко от 24 часа може да сте навсякуде на планетата. Хората пътуват, работят, всеки по своему, накъдето го носи живота. В това няма нищо странно, макар и да не си представяме още последствята ... 2. Господина който е написал горня пътепис, явно не му се случва често да пътува. И в Ница и в Рим има какво да се види. На мен лично писанието му ми звучи само патетично, по същя начян по който навремето тиражиите разправяха за сападня свят (да именно тиражиите). Жалко, че има преподаватели в СУ, за които пътуването в чузйхбина е такава рядкост, че може толкова да ги зареди емоцйонално. А аспирантката (по настоящем ПхД) заслъжава поне да има име - Калина, Гергана - без значение, защото се е трудило момичето. В заклучение - има чувството че автора живее в годините в които се носеха такива очила (вижте снимката) и такива ризки. Жалко. А е млад човек. Милят той, на кои ли е бил "моят аспирант"? |
| ... с други думи казано - тъпо е да се сътворява пътепис от командировки ... нещо като манджа с "малки тайни" - ерзац работа ... ама има и умилителни неща - това за аспирантката и мръсните чинии ... а па то си е така - миндянщините са прихватливи :-) Редактирано от - Старшината на 01/10/2005 г/ 16:54:18 |
| Е, какво - пътувал, видял, преживял... Толкова може, толкова написал... Поне пише интересно и грамотно... Нарцис бил - че кой от нас, тук пишещите, не е?... Да е здрав Павел, майка му да роди още юнаци , а баща му да не ни се сърди - такива сме, трудно ни се угажда, от ЕГН-то е, навярно... |
| Не намирам, че неосведомеността на Кьосев относно Шоинка и Ачебе е толкова ужасна. Кръгът на интересите му е другаде, пак добре, че все пак е прочел любознателно имената им и си го казва направо. Кой от нас може да се похвали с познаване на творчеството на въпросните писатели, без да прибегне до гугъл? А, честно? Или за други африканци, индуси или, примерно, корейци?  Редактирано от - schidu на 01/10/2005 г/ 17:44:20 |
| Май ще трябва редакцията да слага и кратка биография на авторите, с което може би ще поспести един куп глупави коментари. Александър Динов Кьосев е роден на 17.11.1953 г. в София. Специализира в Прага (1981), Кардиф (1990), Париж (1997) и Будапеща (2000-2001). Регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки, Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор на Центъра за академични изследвания (1999-2003), постоянен стипендиант на Центъра за академични изследвания (от 2003), ръководител на катедра История и теория на културата при Философски факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (2004). Хайде сега, пак пишете как се опиянявал от едва сега открилата му се възможност да пътува, как не можел да се уреди на Запад (беше преподавател в Германия, между другото), каква му била ризката и прочие умнотии. Тежка комплексарщина ги гази некои хора, няма и да се оправят, и туйто. Най-важното - поздравления за сина, да му е жив и здрав. Не го знаех, ама аз тия неща все последен ги научавам  На тия години, тук и в тез времена да станеш баща, най-малкото смелост се иска, ако не друго. |
| Авторът не е "нарцис", а пич! Пише интересно. Нарцисите са се нацвъкали под статията и кой знае защо миришат на "йерихонска роза"(по Швейк). |
| С оглед на горня постинг на д-р Тормозчян, искам да се извиня на автора за глупостите които написах по-горе. За съжаление го причислих (интуитивно, в резултат на впечатлението от пътеписа) в една категория преподаватели (доста голяма) които живеят още в праисторическата епоха и с праисторически манталитет. В случая ме заблуди стила и детайлите, в резултат на което написах горня постинг. Очевидно не съм прав, за което моля за извинение както автора, така и тези, които са прочели глупостите ми. Следващия път ще внимавам повече между редовете за да не слагам в общия кюп хора, които не са за там. Извинявайте. |
| Глобализацията е хубаво нещо за такива "професори", които пътуват по конференции и семинари на разноски на данъкоплатец от високоразвита страна. . Глобализацията е хубава и за българите на тоя стадиий на развитие - позволява им да видят свят. . Лошото е, че след 10-ина година в ЕС, България ще стане нетен донор и средния Българин ще е принуден да плаща от джоба си разноските на подобни "професори". . Освен това глобализация означава, че работните мишки в Китай ще произвеждат всичко, а в България няма да има място за хора, произвеждащи блага, само за кухи професори, хитри менажери, корумпирани политици и ниско-платени сервитжорки. . Който произвежда блага ще бъде безработен или в най-добрия случай ще се гърчи под непосилното 50-процентово данъчно-осигурително бреме. . |
| каква е тази мъдрост, моля ви се, че пътеписи не се пръквали от командировки? а от какво тогава - от гостуване при роднини- економи клас, едноседмична екскурзия с туристическа фирма в 3 града, или от нещо друго...  |
| От командировки и конференции не само пътеписи се пръкват, ами и романи, че и цели поредици, като например много популярните и у нас (в определени среди) академични романси на Дейвид Лодж (английски колега на Кьосев), които той написа след пенсионирането си. Ето един кратък откъс - за неделно четиво и за осигуряване контекст на пътеписа тъй одуман: Дейвид Лодж Малък свят [...] - Разбираш ли какво имам предвид? - каза задъхано той, като замахна широко с ръка в презрителен жест. - Този университет е огромен, тежък, монолитен. Тежи около един милиард тона. Усеща се тежестта на тези сгради, притискащи земята. Погледни библиотеката - построена е като огромен склад. Цялото място говори: "Тук се съхранява знанието. Ако го искаш, трябва да дойдеш вътре и да го вземеш." Е, това не върши работа вече. - Защо? - Пърс потегли отново в лек галоп. - Защото - каза Морис Зап, неохотно последвал го - информацията е много по-компактна в съвременния свят, отколкото е била. Така е и с хората. Ergо, вече не е необходимо да складираш информация в една сграда или да държиш най-добрите учени, събрани на куп в един университет. Има три неща, които направиха революция в академичния живот през последните двайсет години, макар че много малко хора осъзнават този факт: реактивните самолети, директните телефонни връзки и ксерокса. В наши дни вече не се налага учените да работят в едно и също учебно заведение, за да контактуват помежду си: те си телефонират или се срещат на международни конференции. И не им се налага с часове да се ровят из библиотечните рафтове за данни: всяка книга или статия, която е интересна, се ксерокопира и се чете вкъщи. Или в самолета, на път за следващата конференция. Аз работя предимно в къщи или в самолетите, поне напоследък. В университета ходя рядко, колкото за лекциите си. - Това е много интересна теория - каза Пърс. - И доста успокояваща, защото нашият университет има много малко сгради и почти никакви книги. - Правилно. Докато имаш достъп до телефон, ксерокс и субсидия за ходене по конференции, си окей. Включен си в единствения университет, който действително има значение - глобалния университет. Всеки бързащ млад мъж може да види света, като прескача от конференция на конференция. - О, аз не бързам - каза Пърс. - Трябва да имаш някакви амбиции. - Иска ми се да публикувам стихотворенията си - каза Пърс. - Имам и още една амбиция, твърде лична за разгласяване. - Ал Пабс! - възкликна Мори Зап. - Как се досетихте? - попита Пърс смаян. - Какво да се сетя? Току-що видях Ал Пабс да тича пред нас. - Наистина! - Фигурата, която Пърс бе мярнал по-рано, действително беше Анджелика: тя сигурно беше направила една обиколка и сега се появяваше отново на пътеката пред тях на някакви си сто метра разстояние. - Това се казва момиче! Изглежда за милиони, изчела е всичко, което можеш да назовеш и наистина може да тича, нали? - Като Атланта - промълви Пърс. - Хайде да я настигнем. - Ти я настигни, Пърс, аз съм изтощен. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 01/10/2005 г/ 22:10:50 |