Отиди на страница:
| Морис Зап скоро изостана от Пърс, а той набра скорост, но разстоянието между него и Анджелика оставаше постоянно. Тя хвърли бърз поглед през рамо и той разбра, че тя е наясно, че той я преследва. Те се спускаха по дълга наклонена пътека, която водеше към общежитията. Все по-бърза и по-бърза ставаше крачката, докато и двамата се затичаха в спринт. Пърс скъси разстоянието. Анджелика беше отметнала главата си назад и черната й коса се развяваше зад нея. Гъвкавите й бедра, пленително стегнати в плътно-прилепващ оранжев анцуг, се оттласкваха от настилката, носени от летящите й стъпала. Достигнаха входа на Лукас Хол рамо до рамо и се подпряха на външната стена; задъхани и засмени. Шофьорът на едно такси, което чакаше до входа, пусна широка усмивка и изръкопляска. - Какво стана с теб снощи? - дишайки тежко, попита Пърс. - Отидох да си легна, разбира се - каза Анджелика. - В стаята си. Стая 231. Морис Зап с усилие дотича, гърдите му свистяха и хъркаха. - Кой спечели? - Наравно - каза шофьорът на таксито, като се показа от прозорчето на колата. - Много дипломатично! А сега, можеш ли да ме закараш до "Сейнт Джонс Роуд"? каза Морис Зап и се качи в таксито. - Довиждане, деца. - Така ли бягате за здраве, професор Зап - с такси? - попита Пърс. - Е, аз съм отседнал при Суолоу, както знаеш, и не ми се ще да бягам по улиците на Рамидж в часа на най-голямото улично движение. Ciao! - Морис Зап се облегна назад на седалката в таксито и извади от джоба на анцуга си дебела пура и запалка. Той се занимаваше с нея, докато таксито потегляше. Пърс се обърна да каже нещо на Анджелика, но тя беше изчезнала. "Имало ли е някога такова изчезващо момиче? - измърмори си той раздразнено. - Сякаш има магически пръстен, който я прави невидима". |
| До обяд Анджелика някак успяваше да избегне Пърс. Когато, изкъпан и преоблечен, той отиде в стола на Мартино Хол за закуска, тя вече бе седнала на изцяло заета маса, точно до Демпси. Тя не бе член на малкия керван от участници, които с очебийна липса на ентусиазъм и връхлитани периодично от дъждовни бури, си проправяха път надолу по склона от общежитията към главния корпус за първата лекция на деня. Пърс изчака всички да си тръгнат, постоя напразно още няколко минути и накрая забърза след тях, като веднага беше задминат от колата на Демпси с Анджелика на предната седалка. Двамата бяха замислили, обаче, да закъснеят за лекцията и да влязат на пръсти след началото. Пърс почти не обърна внимание на лекцията, която беше върху проблема за идентифициране на автентичните шекспирови части от текст в "Перикъл", замислен дълбоко върху проблема какво точно искаше да каже Анджелика предната вечер с нейното предложение да изиграят "Нощта на Света Агнес". Това, че му каза номера на стаята си, беше явен признак за него, че тя потвърждава уговорката. Обаче не беше сигурен как е разбрала стиха. Не успя да я мерне в блъсканицата през почивката за кафе и сега се забърза към университетската библиотека да направи справка за текста. Бързо прехвърли първите строфи за студенината на времето, поверието, че девойките, които си легнат гладни в нощта на Света Агнес, ще видят бъдещите си съпрузи насън, пълната отдаденост на Мадлин на тази мисъл насред празника и веселбата в залата, тайното пристигане на Порфиро, който рискува живота си във вражеската крепост за един поглед на своята любима, момента когато убеждава старицата Анджела да го скрие в спалнята на Мадлин, пристигането на Мадлин и подготвянето за лягане. Пърс се задържа за миг върху строфа XXIV - "От всичките си перлени мъниста косата си тя освободи, Затоплени бижута откопча едно след друго; Разхлаби ароматния корсаж: полека-лека, Богатата й дреха шумолейки към коленете й се свлече" - и с пламнали бузи продължи да чете описанието на деликатесите, които Порфиро подрежда за Мадлин, опитите да я събуди с музика на лютня, застанал над спящата й фигура. Очите на Мадлин, отварящи се при появата на съня й и нейното полусъзнателно обръщение към Порфиро. После идваше най-важната строфа: "Далеч над страстите на смъртния човек При тези сладострастни думи, се въздига, Безплътен, пламнал, като трепкаща звезда, В покоя на сапфирените небеса; Разтапя се в съня й, както роза обменя мирис с виолетка - о, сладост!" Лесно му беше на Морис Зап да държи на неопределеността на литературните текстове: Пърс Макгаригъл искаше да знае дали е имало сексуално общуване или не - въпрос още по-труден за разрешаване, защото той нямаше личен опит, който да използва. Като цяло, беше склонен да мисли, че правилният отговор е утвърдителен и това, че Порфиро по-късно говори за Мадлин като за своя "булка", като че ли приключваше въпроса. Това заключение обаче само поставяше пред Пърс друга дилема. Анджелика може би го канеше да й стане любовник, но нямаше да му позволи да я направи своя съпруга, поне не в близко бъдеще, така че трябваше да се мисли за непредвидени случаи, ужасяващи и неромантични. Вероятно това никога нямаше да хрумне на Пърс Макгаригъл, ако тъжната история на братовчедка му Бернадет не бе още свежа в паметта му, заедно с критичния коментар на Морис Зап: "Побеснявам, като чуя за момичета, забременели в днешно време". Съответно, въпреки че вътрешно се съпротивляваше, той придаде непреклонен вид на чертите на лицето си и се отправи в търсене на аптека. Редактирано от - Д-р Тормозчиян на 01/10/2005 г/ 22:11:42 |
| Измина дълъг път, за да не би да го види някой заблудил се участник в конференцията, и накрая се намери или по-скоро загуби из центъра на града, сред озадачаващ лабиринт от мръсни, зловонни стълбища, подлези и тротоари, в които местните селяни се изливаха като във фуния нагоре и надолу, над и под огромните бетонни магистрали, вибриращи от трясъка на минаващите превозни средства. Подмина доста аптеки. Някои бяха полу-празни, други - доста пълни за негово успокоение. Накрая, загубил търпение от собственото си малодушие, избра една напосоки и се хвърли безразсъдно напред. Аптеката изглеждаше безлюдна и той бързо се огледа за обекта на търсенето си, като се надяваше при появата на аптекар да може просто да го посочи. Обаче, преди да намери това, което търсеше, за негов ужас едно младо момиче в бяла престилка се показа иззад барикадата от рафтове. - Да? - каза тя апатично. Пърс почувства, че смущението му го стисва за гърлото. Искаше му се да избяга през вратата, но крайниците му отказаха да се движат. - Какво обичате? - нетърпеливо каза момичето. Пърс се загледа в обувките си. - Търся "Дарекс", моля - успя да измънка с глас на човек, когото душат. - Малки, средни или големи? - хладно каза момичето. Това беше обрат на нещата, който Пърс не беше очаквал. - Мислех, че всички са един размер - прошепна той дрезгаво. - Не-е. Малки, средни или големи - провлечено каза момичето, като си разглеждаше ноктите. - Добре, средни тогава - каза Пърс. Момичето изчезна моментално и пак се появи с учудващо голяма кутия, сложена в хартиена торбичка, за което поиска 75 пенита. Пърс грабна пакета - беше и учудващо тежък - пъхна банкнота от един паунд през отвора и хукна навън от магазина, без да изчака рестото си. В един тъмен и шумен подлез, украсен с графити на футболни запалянковци, и смърдящ на урина и лук, той спря под една крушка да огледа покупката си. Изтегли от хартиената торбичка кутия от картон, върху чиято опаковка имаше картинка на пухкаво доволно бебе в памперс, което хранеха с някаква кашичка. Името на производителя на този продукт бе написано с големи букви - "Фарекс". |
| Що е глобализация?Защо в България се пише и дава само Пътепис на Глобализациятя и не се пише за самата истина!!!Къкъв е замисъла на Световното Ерейско-Американска Олигархия които са Подготвили този заговор срещу човечеството на планетата!!!Богатите ще стават по богати бедните ще ставт по бедни и ще работят да обслужват интереса на богатите и могъщи интернационални групировки!!!Това е самта истина която е в ход и се водят войни да се окупират и използват Енргйните и Природни Ресурси на човечеството!!!Който дъри и комадва енргйните ресурси той ще определя живота на хората по света!!!Това е самта истина и за така уж подготвени тероистични актове които се използват с предлог пред извинение на хората!!!Единствената цел е да се окупират и завземат Енргйните и Природни Ресурси и затова е подготвена тази стратегия от тази световна Ерейско-Американска Олигархия има своя секретна масонска ложа наричаща се Neo Konservator!!! |
| Ей сега чак, като видях мнението на кайлито и на "радикалната партия", се сещам защо вмъкнатата от немай-къде глобализация ме подразни. Много народ просто няма идея що е глобализация, а писанията на хора като Кьосев, обяснявайки наблюденията си от служебни пътувания с някаква тяхна си, измислена глобализация, меко казано не помагат. Редактирано от - Oraсle на 01/10/2005 г/ 22:12:49 |
Ако еврейско-американската олигархия започва пъклените си дела с атака към грамотността, явно успява и е редно да и се ядосаме. А Оракъл е прав, ама да не зачекваме тази тема - да оставим уманитарите да се радват и да съзерцават. На тях им е много готино да разсъждават например за културното значение на Интернет и толкова се опияняват, гаче ли те са измислили цялата фамилия IP протоколи. Ако ги слушаш тях, един семинар пиени уманитари е по-важен за Интернет от Cisco.  |
| Готин, искам да споделя нещо с теб. - Глобализация, не глобализация, но ако се поразходиш из Португалия, която е стартирала процесът на това странно омешване на култури, народи и икономики, ще те шашне нещо. В градовете на всеки 20 метра има огромни плакати на което пише: Нашият Велик Португалски език /A NOSSA MAGNA LINGUA PORTUGUESA - изписвам го от уважение към народа проправил пътя на цивилизацията към глобализацията, но първо се прекланям пред ВЕЛКИЯ СИ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК С ВЕКОВЕ ПО-СТАР ОТ ДРУГИТЕ КРАСИВИ ЕЗИЦИ/. - В Чехия няма да се колебаят, ако на гости им дойде Бриджит Бордо, да я изпишат това според литературните догми и парадигми във вестниците си по този начин: Бриджит Бордова, защото са велики французите, но братята ни по кръв славяни - чехи са не по-млко велики. Е, чехите са отличниците на Европа. Те просто имат самочувствие и знаят как да го отстояват. А имат и закони и неписан морален кодекс за защита на прекрасния си древен език! А, ние, помияри, с промито съзнание, от такива като теб, които бълвочат, сквернят и препикават с чуждици нашия прекрасен древен език, дал култура на чужди народи и с азбука създаден от титани на мисълта и благословен от римския Pontificus Santos /Свети Отец на Рим, благословил азбуката ни и признал единият й създател за Светец/ Бележка до госпожа Башева: Момиче, татко ти възпя езика ни в прекрасните си стихове, я ти що чиниш в този иначе не лош вестник, та и позволяваш от всичкото нагоре да се слобоблудства с Бого угодното дело, известно още като БЪЛГАРСКИ ЕЗИК??? |
"ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА" Е световно признато Право на НАЦИОНАЛНООТГОВОРНИЯ Капитал да обръща гръб на Нацията си и да ходи ПО СВЕТА където му е най-изгодно/ с най-голяма ПЕЧАЛБА!/ за него!!!  Накратко, "Глобализацията" е КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ в действие- сиреч, пак е ИЗНОС, но НЕ на Революция/ Комунистически Интернационал!/, а на Капитали!!! А Световната Банка и Международния Валутен Фонд са КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ Коминтерна и Социнтерна!!! Колкото до т.нар. "Свободно движение на хора" и т.нар. "Свободно договаряне/Пазар!/ на Работната Сила"- те са много ИЗГОДНИ за Капитала и затова той ги позволява, толерира и пропагандира! Капиталът е разбрал, че Робът и Крепостникът са с по-ниско КПД, като работещи МУ, отколкото "свободният"/уж!/ Наемен Работник! Което/КПД-то/ наистина е точно така! Поради която и причина се появява на Бял Свят т.нар. Демокрация- сиреч, заради Капатала, а НЕ заради Наемните Работници !!! КАЗАХ! |
| Знаем го това, Параграфе - когато на времето като ученици и студенти ни пращаха на принудителен труд ("бригада" ), после на "разпределение", после не можеш да напуснеш дори града заради жителството, а за страната да не говорим, заплатата ти я определя партията и правителството - това е хубаво, щото е в интерес на комунизма. Когато си свободен да ходиш където си искаш и да се договаряш, това е лошо, щото е в интерес на капитала. Усвоили сме ги тези неща Редактирано от - Manrico на 01/10/2005 г/ 22:44:44 |
| Турците не искат в ЕС В. "МОНИТОР"-02.10.2005 ...Трима от петима турци заявяват, че нямат доверие в Европейския съюз. Това показва проучване на общественото мнение, публикувано вчера... ......................................... . ЦЕЛИЯТ МАТЕРИАЛ ТУК: http://www.monitor.bg/world/article?si d=&aid=55783&eid=495 Натиснете тук Редактирано от - paragraph39 на 01/10/2005 г/ 22:50:52 |
| MANRICO, А теб родителите ти НЕ са ли те "принуждавали", например, да си оправяш сутрин леглото?!? Или да са те "принуждавали" да пазариш продукти за ЦЯЛОТО ти СЕМЕЙСТВО от кварталния магазин?! За Мнозинството хора при Комунизма ЛОШОТО /на/става, когато НЕ се спазват постулатите на Комунизма!  За Мнозинството хора при Капитализма ЛОШОТО /на/става, когато СЕ СПАЗВАТ постулатите на Капитализма!!!/П39/ СХВАЩАШ ли разликата?!  Все пак... "НЕ ПИТАЙ КАКВО ТИ ДАВА АМЕРИКА, А ПИТАЙ КАКВО ТИ СИ ДАЛ НА АМЕРИКА!" /J.F.K./ Редактирано от - paragraph39 на 01/10/2005 г/ 23:00:12 |
| Райс: Демокрация се налага със сила Американският държавен секретар Кондълиза Райс защити употребата на сила за налагане на демокрация и свобода, които, по нейните думи, са "единствената гаранция за истинска стабилност и трайна сигурност", предаде АП. "В един свят, където злото все още е много реално, демократичните принципи трябва да бъдат подкрепяни със сила във всичките й форми. Всеки, който се обявява за демокрация, но е против употребата на сила, не прави нищо, за да промени живота на потиснатите народи", заяви Райс в реч в Принстънския университет. Тя каза, че САЩ не трябва да се отказват от мисията си в Ирак. Райс дори спомена броя на американските военнослужещи, загинали досега - близо 2000. "Ние винаги ще почитаме техните имена и тяхната саможертва", каза тя. Американският държавният секретар подчерта, че САЩ трябва да довършат работата в Ирак, където противникът им не е широка коалиция на националната съпротива, а жестоки, безмилостни убийци. ................. |
| Д0БРЕ ДЕ Като не ви харесва алтерацията ми, а то е каквото и да е сиреч и т.п. Защо се впрягате да надписвате и преписвате все същия Алеко...А? |
| Биографията на д-р Кьосев, дадена на д-р Тормозчиян, съвсем не предполага пътуване в чужбина не само колкото на западен чиновник, или нашенска стюардеса или тираджия, ами и на младши служител в МВнР примерно. Сега за моя скромност (в лично качество и на свои разноски) е обичайно през лятната ваканция да посети по шест-седем страни за десетина дни, наистина последното лято - само четири за една седмица. Такива българи предполагам има десетки хиляди. * И като литература опуса на Кьосев не издържа сравнение (по достойнството, с което възприема света и своето движение из него) с Алековите пътеписи отпреди 110 години. Ето например Кьосев се впечатлява от оригиналната (за него) ситуация "англичанин се кефи от мечки", впечатлява се от своето правилно разбиране на идиоматичния английски израз "this made my day". Най-накрая, хвалбите със служебни командировки, в които се яде, пие, преживява, гледат се мечки и т.н., май само не се работи, са малко конфузна работа. |
| Д-р Тормозчиян, нашите учени трябва да са събрани на едно място, за да могат да клюкарстват, да се заяждат, да се делят на групи по линия на ненаучни интереси, да правят комплоти и завери срещу колегите си, да водят борби за разделяне на баницата и изобщо за всякакъв род приказки, но не и за научна работа. А ако няма библиотека, откъде ще си преписват дисертациите? |