Кой съм, Къде, Какво с Кого...Накъде ?
Отиди на страница:
...па на другия ден след работа викнеш приятел или комшия, па разгънете таблата, па извадиш по бира, па резнеш натънко пастърмица, па дай! дай! дай! - "дюбеш!", "дусе!", "фЪрли ми геле!", "не ги разбираш ти тия!", "кой, аз ли не ги разбирам? А бе ти чете ли последната ми статия в сп. "Табладжийска мисъл", озаглавена "Как да запазим психическо равновесие, когато хвърляме геле", па лафове, па пинизи, па току стане време за вечеря и булката нареже салатата, па минете на ракия, а булката през туй време вземе, та извърти един миш-маш, па нарежеш на дебело порязаници бял хляб, па тОпите, та се кинете, па накрая извадиш половин шише уиски, подарено ти от баджанака още за Нова година, па си допиете като хората, па накрая си попеете с пълно гърло "Гърди си с рози накичи" и "Таз вечер празнувам разлъка", па булката вземе да ви приглася със самодейно колоратурно сопрано,.. Без да си кривя душата, баш тъй беше, ама свърши. Мръсен капитализъм, да го е**.  |
| Това дето го казвате за "градусите" на бирата е от изключително важно значение. Веднъж по грешка бях купил от Костко или Уолмарт - не си спомням - някаква бира, която така и не запомних. Пия, влиза, но няма ефект. Кога се оклещих в етикета - 3.5% - издивях. За мен бира означава питие с %-тно съдържание на алкохол от 5.6 до 7%-9% Не че не съм пил бира и 11%, но ме събаря много бързо, ако не е в комбина с яки мазняги мръвки на скара.  |
В този ред на спомени, имаше една твърде стойностна бира "Леденика". ъхъ, ама имаше и един мишо бирата. и вече няма мишо бирата, за бирата леденика не знам  |
имаше и един мишо бирата И той стойностен! Имаше Леденика Тъмно, тип Бок може би беше, срещаше се и наливно из кръчмите на София - това примерно 1996-2000. Биваше. |
Благодаря за снимките от пъба - типичен белгийски, с рафтовете книги Фоне, само едно деликатно уточнение - не са рафтове с книги, ами е пунтаж/макет или направо фототапет (не си спомням точно какво беше, но беше "фейк"  - много изкусно направен. Което, разбира се, изобщо не омаловажава ценността на кръчмата - зер човек ходи там да порка, а не да чете книги.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: Даскал Цеко |
| Хех, разгледах снимките - има и такава с една от любимите ми бири - и като естетика на поднасяне, и като вкус - "Каруцарската" бира. Някой сеща ли се коя е? |
| Имаше бира Леденика, как да нямаше. Не беше лоша, но лично си падах по Загорка и Шуменско. Кога ходих на море с гаджетата, бирата и лимонадата се продаваха на плажа. Естествено съветски холодилници нямаше - как да ги пльснат баш връз пясъка, но от подземията на халите докарваха ледените блокове, някои начупваха, други оставяха цели, за да не се стопят бързо от горещината, а в големите бели "хладилници" ЩО ДА ВИДИШ бутилчици от бира хладняга Спешъл Мен или лайф при социализЪма. Спомням си, че през 1970-та 100гр водка с доматен сок в Казиното на Стария Несебър беше 50 стотинки. Така щото вървехме смело към комунизъма, ма го изтървахме. Даже си спомням и песента и текста на "Стария град", която някаква пловдивска гост-ресторант-група към Бюро естрада изпълняваше в продължение на месец. Бирата струваше 23 стотинки в същия ресторант, а в магазините се продаваше за ... 18 стотинки. Беше много хубава бира. |
Фоне, само едно деликатно уточнение - не са рафтове с книги, ами е фототапет - много изкусно направен. Което, разбира се, изобщо не омаловажава ценността на кръчмата - зер човек ходи там да порка, а не да чете книги Даскале, попадал съм и на кръчми с книги за четене и то в Брюксел, но като дизайн към интериора, но не в такова "количество", та затова. Иначе тапетът ми напомни за книгите из моите апартаменти - правеха дувар, но там вече няма нищо. Отдавна книгите са в САЩ, за да се запазят за онези, които все още говорят или ще говорят на български след време. | |
Редактирано: 1 път. Последна промяна от: von_Newmann |
Даскале, попадал съм и на кръчми с книги за четене Тъй е Фоне, тъй - аз пък съм попадал на библиотеки с барчета. Диалектическо единство, ше знаеш, съчетание на полезното с приятното и обратното. |
| Ееееех, маамустара. Пристрастеността ви към бирата е безгранична. Да се похваля и аз от Саарбрюкен. Бирена Академия си имахме , но поради липса на ученолюбиви я закриха. Ей го човекът, създал я.  Die Bruderschaft wurde am 1.November 1969 in der Saarbrücker Bierakademie gegründet. Sie führt den Namen: Gambrinus - Bruderschaft - Saar Sie hat ihren Sitz in Saarbrücken. Zweck der Bruderschaft ist es, die Kultur des Bieres zu pflegen, um damit seine gesellschaftliche Wertschätzung zu fördern. Die Bruderschaft hat es sich zum Ziel gesetzt, für die Reinheit des Bieres einzutreten, gemäß dem Reinheitsgebot für Bier, erstmals eingeführt im Jahre 1516 von Herzog Wilhelm von Bayern, welches heute in Deutschland noch Gültigkeit hat. Повече тук, за умеещите да четат и да разбират немски.  | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: фф |
Тъй е Фоне, тъй - аз пък съм попадал на библиотеки с барчета. Диалектическо единство, ше знаеш, съчетание на полезното с приятното и обратното През 2002 в Barnes & Noble, на Monroe St., Washington, DC, по време на някакво представяне на бирен справочник, издателите бяха подкрепили яко букваря с течни елементи от реалността. Доста се подквасихме с един мой колега, та затова свързах букварите с бирата. За днес, толкова. Работата приключи, а продължението ще е от другия комп вкъщи. Почва се. Наздраве на вси бираджии и мераклии. | |
Редактирано: 2 пъти. Последна промяна от: von_Newmann |
СЕГА всичко развалиха. КАК може бутилирана бира да има годност 1 (ЕДНА) година, че това бира ли е?! von_Newmann, В Хамбург се загледах в трайността на бутилирана бира (Radeberger, защото ми харесва ). Беше някъде до към 2018 година. А германците знаят да правят бира. | |
Редактирано: 3 пъти. Последна промяна от: Butch |
| Съгласен съм, че Германия действително произвежда и СЕГА бира в чисто състояние, но дали всички производители спазват това правило, научаваме от скрипта на предаване по БиБиСи. http://news.bbc.co.uk/1/hi/business/4942262.stm |
| ФФ, от немския разбирам само буквите, които съвпадат с английските. Но на снимката прочетох Gambrinus и Bruderschaft, та се присетих за софийския ресторант "Гамбринус", който беше някаква светулка в социалистическата нощ: пееха ретро шлагери в стила на Аспарух Лешников и Екатерина Ванкова. Те предизвикваха носталгични хлипове у недобитата буржоазия, облечена в муселин и прояден от молците палмерстон. Днес имаме чалга. По повод четенето и пиенето, а също пиенето и четенето пък се присетих за хилядолетната традиция, завещана ни от древните гърци с техните симпозиуми (συμπόσιον - съвместно пиене). Та и форумът, виждам, в лицето на най-добрите си представители се превръща в една реплика на гръцките симпозиони с пиене и възвишено събеседване. По този повод е моят поздрав: Как страстно обичам жените |
