Russia!
Отиди на страница:
| "Един руски географ казва на същото място, че номенклатурата на Далечния изток ще тръгне с всяка чужда сила, която даде на жителителите на Владивосток вода (имали вода по два часа седмично)." ***************************************** ***************** Типичен пример как се създават митове. Историята, ако се погледне в Google, е от 2003 и е доста банална: едногодишно суша довежда до изчерпване на водохранилищата. По-нанатък, обаче, нещата се развиват така: Не было ни гроша и вдруг алтын. Вот и в Приморье, как в этой пословице, мытарства населения, получавшего всю зиму воду раз в двое суток из обмелевших вследствие почти годичного отсутствия осадков водохранилищ, были вознаграждены несколькими циклонами. Обильные дожди в мае (2004) так хорошо наполнили водохранилища, что руководитель департамента по жилищно-коммунальному хозяйству и топливным ресурсам администрации Приморского края Сергей Майоров даже оптимистично заявил: "У нас есть уверенность, что ближайший год, даже если будет засуха, мы пройдем без сбоев по воде". Сейчас воды в крупнейшем на юге края Артемовском гидроузле более двух третей от вместимости, а в апреле было менее 10 процентов. Пополнились Седанкинское и Богатинское водохранилища. Рядовой житель Владивостока это почувствовал сначала по смягченному режиму подачи воды - вместо одного раза в сутки она стала появляться в квартирах горожан сначала два раза в сутки, а потом и постоянно. Редактирано от - Шуши* на 09/10/2005 г/ 03:07:34 |
| Много ми е интересно да видя Владивосток и цялата транссибирска магистрала до Томск и Урал. Байкал, Алтай и Камчатка са световни природни забележителности като Ниагара и Алпите. Не знам дали много чужденци са ги виждали. Даже и споменатия руски географ едва сега можел да види не Камчатка, ами цели области в централна Русия във Вологодска, Ивановска и Смоленска област, доскоро "закрити" не само за чужденци. * От Иван Грозни до Брежнев Русия се градеше като военен лагер - Ленин и Сталин направо така си го казваха. Инфраструктурата й се градеше не за гражданите и за бизнеса, а само за войските и ВПК. В провинцията навсякъде господстваше ВПК. Движението по пътищата в Русия досега било само радиално - към Москва, няма хорди и допирателни. От всяко село някога излизали по три-четири коларски пътя към околните села, сега - само един, под прав ъгъл към най-близкия асфалт, водещ за областния център и оттам - за Москва. * На един такъв път имало дупка, създавала много неприятности. След дълги молби от районни център закарали един камион чакъл, изсипали го до дупката, но нищо повече не направили. 15 години селяните писало молби до центъра да запълнят дупката, без да им мйине през ума сами да си я запълнят. Четох това разказано от Г. Явлински. * Сега в енергодобивните райони господстват конгломератите на олигарсите - пак географа пише за Пермска област, дето всичко било собственост на Лукойл, половината от историческия музей в Перм бил за Лукойл и другата половина - за всичко преди него. Още зимата разказвах за последния роман на Пелевин - Священная книга оборотня. Струва си да се намери. * В допълнение към голямата културна привлекателност на Русия, азиатската й част има голямо бъдеще и в супермодерните на запад видове yuppie, yippie i hippie туризъм - kayaking, whitewater rafting, trekking. Хората, които ще карат надуваеми лодки по бурните алтайски реки след време може да ръководят най-големите компании или да коментират по най-големите телевизии. Даже престъпленията на сталинизма ще привличат западняци и ще придават на Русия в очите им ореол на Holy Russia. |
Не знам дали обърнахте внимание, че главен спонсор на изложба Russia! в Гугенхайм e собственика на Норилск Никел, олигарха Владимир Потанин. Тоя музей се намира на Museum Mile, т.е. Пето авеню между 70 и 105 ул., недалече е от Метрополитън мюзиъм и Нойе Галери и съвсем близо до Купър-Хюит дизайн мюзиъм. Сградата е единствената на Франк Лойд Райт в града и сега е в ремонт, но по случай Russia! скелето й отпред беше направено с необичайно разточителство, с ярко осветление отдолу и заприлича на антична колонада, лепната на фасадата. Изложбата е на седем нива. Гугенхайм имат постоянна изложба на Кандински (не е единствената голяма колекция на Кандински в града). Затова не са включили Кандински в Russia! Не са включили и Шагал, на който са двата големи стенописа в Метрополитън опера, и Родченко, на когото пък имаше голяма изложба в МоМА преди няколко години.  |
Дето казва Комбата оттатък- успешно намразихме, благодарение на някои хора тука Америката, сега се захванахме с Русията. Гадна ви е приказката тука, лицемерна, извратени работи изобщо, друзя, не се сърдете и наздраве! |
| Докато се мотках пред Гугенхайм и се чудех какъв автобус да хвана до Файненшъл дистрикт, пред мен спря една лимузина - имам предвид тези много дълги и обикновено черни коли с потъмнени стъкла. Лимузините са много популярни в Ню Йорк, но по правило излизат на смрачаване. Та се запитах какво прави тази тук, като още няма 12 на обяд, и докато се питах, шофьорът слезе, купи едно кафе от близката количка кафе+хотдог, отвори задната пътническа врата и я подаде на една жена, която седеше там. Тук се запитах какъв е смисълът да се возиш в такъв автомобил като ще пиеш улично кафе в пластмасова чашка, но да доразкажа. Малко преди дестинацията си влязох в някакво заведение за хранене, което явно беше много популярно, защото имаше надписи, приканващи да се сяда и при непознати (пак нещо изключително нетипично). Та по този повод шернах масата на едни руснаци, видимо туристи като мен, на мъжете не обърнах особено внимание, но и трите жени бяха с ранички Луи Вутон - абсолютно задължителният аксесоар (и много скъп, да кажа, съвсем излишно) на уважаващия себе си пътник/пътешественик/турист. Пак се замислих (както понякога ми се случва) за разликата между заможните западняци и заможните руснаци. При първите всички вещи по и около тях са там, защото са задължителни заради статуса и функцията им се строго знакова. При вторите са там, защото са пожелали да ги имат. Или: задължителен разход версус спонтанна разточителност. |
Ели, стретчерите се разхождат из града не само вечер. А в събота и неделя са по Пето авеню от рано сутринта, защото в Консерватори гардън (ботаническата градина) в Централния Парк, входът е на Пето, между 104 и 105 улица, младоженците задължително си правят снимки. Така в почивните дни това е мястото с най-голям брой стретчери - от всички цветове и размери.  После се отичат по Пето авеню, покрай музеите, където си ги видяла. Но за това по-късно, че сега ме чакат няколко неотложни задачи. |
| Позови меня тихо по имени, Ключевой водой напои меня. Отзовется ли сердце безбрежное, Несказанное, глупое, нежное? Снова сумерки входят бессонные, Снова застят мне стекла оконные. Там кивают сирень и смородина. Позови меня тихая родина. Позови меня-я-я на закате дня-а Позови меня, грусть-печаль моя, Позови меня... Позови меня-я на закате дня-а Позови меня, грусть-печаль моя, Позови меня... Знаю сбудется наше свидание, Затянулось с тобой расставание. Синий месяц за городом прячется, Не тоскуется мне и не плачется... Колокольчик ли, дальнее эхо ли, Только мимо с тобой мы проехали. Напылили кругом, накопытили, Даже толком дороги не видели. Позови меня тихо по имени, Ключевой водой напои меня. Знаю сбудется наше свидание, Я вернусь, я сдержу обещание... |
| Ясеново, ти зададе един много точен въпрос на философите! Кога да били в Москва и най-паче, дали са били там през 21 век! Май отговор няма! И няма да има "они слышали звон, да не знают от куда он"! |
| Нели, какво е това "стретчер" за което споменавате и как се пише на английски?. Моля ви да ми отговорите или ако не ми отговорите моля нека някой друг от форумците да попита Нели за да получим информация за правописа и произношението на тази хубава американска думичка която Нели употребява и ползва. |
| В Москва съм била за последен път в 2002, в началото на септември. Но не виждам връзката на този въпрос, неговия отговор etc. с темата. * За ботаническта градина в Централния парк, стретчерите и хотдозите от колички. Ботаническата градина е едно райско място с вход от Пето авеню, между 104 и 105 улица. Разделена е условно на 3 части - огромна зелена поляна с фонтан в дъното (любимо място за снимки на филми и модели), от дясната страна розова градина с много пейки и друг фонтан ( със скулптура по средата му). На това място винаги си представям кой знае защо руски благообразни бабички, които доверително си шушнат, но рядко виждам такива тук. От лявата пък страна има трето езерце с лилии, а наоколо цъфтят десетки и стотици растения, някои от тях на вид не принадлежащи към нашия геграфски пояс. Има и две алеи с тунел от дървета, където на точно определно място и пейка винаги виждам господин на видима възраст 70 година, с бяла панамена шапка и лула между зъбите. В тази градина хора от всички раси и народности в Ню Йорк идват да правят младоженските си снимки. По мои наблюдения стретчерите, които возят сватбарите, се наемат главно от черни и азиатци. Белите не ги влекат точно този тип коли. Черните са и много по... методично облечени, с всичките му там адети, включително бомбета и тръстикови пръчици. Когато се отвори вратата на някоя от тези коли от там започват да излиза добре облечено множество, на брой достатъчно за един обикновен рейс. Предполагам, че напитките вътре са достатъчно, но може би храната не. Ето ви един от отговорите на въпроса на Ели - защо човек от подобна кола може да поиска хот-дог. Представете си, че гладният стои по средата на колата и шофьорът сметне за далеч по рационално и практично той да слезе и да закупи нещото, вместо пътникът да върви по караката на елегантно облечените сватбари (сещам се за Онегин "идет меж кресел по ногам" ) за да излезе и закупи хот-дога. Тези коли са наемат главно за празнуване на семейни събития - сватба, рожден ден, абитуриентски бал. Децата оу училището на сина ми ги приемат с леко пренебрежение - за това някои от тях дойдоха на бала си с каручки (е добре де, карети), да не говорим за...жълт училищен автобус. На опредлено ниво на образование и възпитание децата приемат за безвкусно и глупаво да наемат стретчери с шофьори. Това е истината. То е като да не искаш да се обличаш с Дона Каран и Поло, а да те влекат домашно плетените пуловерчета по магазините и пазарите на даун таун, а също да не желаеш Адидас и Найки, а да смяташ за куул китайските кецове * BTW, в Москва все още ги влече Поло-то с Найки. И френските парфюми, по възможност. Някога им беше сладко да са "доставени" с кашони (а другите да нямат и да им завиждат), но и сега не си падат по-долу в радостта от обладаването на вещи. Американците в Ню Йорк безпогрешно познават руснаците заради специфичния им начин на обличане. Разбират народността им много преди да им кажат "Ван вей".  Редактирано от - Нели на 10/10/2005 г/ 04:37:55 |
| Неизвестно защо форумните руснаци и руските възпитаници, учили в СССР от 60-те допреди перестройката в 80-те, не щат да участват в рационално обсъждане проблемите на Русия. За тях в Россию можно только верить, но умом не понять и особенно аршином манхзттенским не измерить. * Освен че Нели беше в Москва в 2002 (и заедно бяхме в Киев в 2005), бяхме и в Прага в 2003 и 2004 и догодина се стягаме за Братислава, Будапеща, Загреб, БЮРМ и Букурещ. Надявам се в недалечно бъдеще да можем да видим поне и Крим и Кавказ. Едно време познавах кмета на Таганрог на Черно море. По-нататък може Република Хакасия или Тува. * Не е ясно също защо руските хора мислят, че Москва от 21 век може да слиса с новостройки жители на Ню Йорк. Москва имитира Ню Йорк още от 30-те години и особено през късния сталинизъм, някои от седемте небоскрьоба показах заедно с прототиповете им в старата ми тема "там". Гледал съм проектите за Москва сити на Лужков на нета. Както в Москва, така и в Ню Йорк, ценим обаче повече уникалната градска култура, която не е задължително да се вижда с очи. Някои добри представители на тая московска култура срещаме и тука. Например може да съм казвал, едно време в началото на имиграцията пишех и три редакторски колонки по 300 думи седмично за един руски нет весник. Редактирано от - Чичо Фичо на 10/10/2005 г/ 00:19:18 |
| В сентябре 2002 года лицо с вашим ФИО не пересекало границы РФ. Но если вы попали в страну нелегально, то опять-таки едва ли успели что-нибудь увидеть, так как весь сентябрь непрерывно писали в форуме газеты "Сега" , что очень легко проверить по вашему досье, гражданка Нэллочка. Я верю, что это очаровательно жить в Нью Йорке, приехать в Москву и писать в 5 утра в болгарском форуме, но панорама уличных фонарей Москвы едва ли является показателем вашего близкого знакомства с реалиями российской жизни |