КИТАЙ – НОВАТА СУПЕРДЪРЖАВА
Отиди на страница:
| Въпреки драматичния бум Китай все още е страна в преход от една политическа и икономическа система към друга. Ограниченията, наложени от комунистическото управление и незавършения преход към пазарна икономика, създават една по-тъмна реалност зад впечатляващата статистика и лъскавите небостъргачи в столицата Пекин, твърди Орвил Шел, професор в университета „Бъркли“. Един от проблемите е огромната нужда от нови работни места. Според изследване на Международния валутен фонд (МВФ) всяка година работната сила в Китай естествено нараства с близо 10 млн. души. Модернизацията на неефективните държавни компании води до затваряне на фабрики и съкращаване на работници. Същевременно тече огромна миграция от селата към по-развитите градски региони. Всичко това според изчисленията на МВФ означава, че към създаваните в момента работни места Пекин трябва да добави поне още 9 млн. годишно, за да компенсира пренасищането на трудовия пазар. За сравнение - в добри години американската икономика създава около 3 млн. нови работни места. Според официалната китайска статистика безработицата в страната през миналата година е 4.3%. Икономическите анализатори обаче са единодушни, че тези данни невинаги имат връзка с реалността. Изследване на учени от университета в Мичиган и китайската Академия на социалните науки, проведено в пет големи града в Китай, сочи, че нивото на безработицата е нараснало от 7.2% на 12.9% между 1996 г. и 2001 г. В много от малките градове, които обикновено се крепят на една или две индустрии, безработицата достига до 40%. Към това трябва да се добави и фактът, че всъщност никой не знае колко точно е населението на Китай - поради политиката на „едното дете“, много семейства в провинцията на страната просто не регистрират новородените. Правителството в Пекин трябва да намери начин и за подобряване на положението на 800-те млн. души в селските райони, за които икономическият бум е само слух. Провал на правителството в тези две задачи, създаване на достатъчно работни места и повишаване на жизнения стандарт на селското население биха могли да доведат до нарастване на социалното напрежение. Понякога цифрите в Китай могат да бъдат доста подвеждащи. Въпреки легионите от инженери националното проучване на R&D проектите през 2000 г. не показва кой знае какъв потенциал. Китайските фирми са съобщили, че 93% от общо 2.7 млрд. долара средства за изследване и развитие са отишли за подобряване на производствените им практики, 2% за съвместни проекти с университети и изследователски институти и само 1% в съвестни проекти с други местни фирми. На фона на другите си азиатски конкуренти китайските изследователски институти са доста изолирани от външния свят и много често се занимават с отдавна открити технологии. Пример за това е военната индустрия, която в средата на 90-те години на миналия век най-накрая призна, че не може да създаде модерен изтребител, и отново, както през 50-те години, се обърна към Москва за закупуване на модерни оръжейни технологии. Потенциален източник на напрежение са и намиращите се в окаяно състояние пенсионна и здравна система. Един от китайските парадокси е, че докато страната става все по-богата, здравословното състояние на населението и става все по-лошо. Една от причините е, че след отварянето на икономиката здравната система на Китай е на практика изпаднала в колапс. През последните 20 години делът на правителствените разходи в общите здравни разноски е паднал наполовина. Същевременно болниците и клиниките са принудени да вдигат таксите си, а 90% от селското и 60% от градското население нямат здравна застраховка. Така дори лечението на сравнително леко заболяване може да доведе до затъване в дългове на цяло семейство. Изследване на Световната здравна организация от 2000 г. на обществените здравни системи в 191 държави поставя Китай на 144-та позиция, след някои от най-бедните африкански държави. По показателя равен достъп до здравните услуги Китай е в дъното на класацията, изпреварвайки единствено Бразилия, Бирма и Сиера Леоне. Състоянието на пенсионната система, страдаща от огромен дефицит, също буди тревога. Анализаторите посочват, че правителството в Пекин разполага с ограничено време за решаване на проблема, преди застаряването на населението да го превърне в мащабна криза. ООН прогнозира, че до 2040 г. в Китай ще има едва двама души в работоспособна възраст на всеки пенсионер, докато през 2000 г. са 6.4. И ако проблемът със застаряването на населението е типичен за развитите страни, Центърът за стратегически и международни изследвания посочва, че Китай вероятно ще стане първата голяма държава, която ще застарее, преди да забогатее. Друг проблем, доста познат на постсоциалистическите държави, е засилващият се недостиг на вода и електричество. В началото на тази година много китайски градове заприличаха на дискотеки, което води до прекъсване на работата на предприятията и носи загуби на компаниите. Причина за недостига на електроенергия е не само бързото индустриално развитие на страната, но и нежеланието на правителството да либерализира енергийния сектор и да допусне в него частни компании. Според Пекин енергийните въпроси са прекалено важни, за да бъдат оставени на контрола на пазара. Проблемът е, че централното планиране очевидно не успява да достави необходимото количество електроенергия на необходимите места и често подценява нарастващото потребление. Например за миналата година властите прогнозираха, че консумацията на електричество ще нарасне с 5%, докато реалният скок бе 15%. В момента правителството изгражда допълнителни мощности, но ще минат няколко години, преди те да бъдат готови и да компенсират нарастващите енергийни нужди на страната. |
| И откъде го преписа този пропаганден боклук? Видно е само, че е доста стар. В тази тема и двете спорещи/дискутиращи страни изпадат в крайности. Вместо да се замеряте с подобни нетни матрялчета, кажете си вашето мнение. Пуснете си гласа дет са вика...На основата на цифрите и фактите разбира се. |
| нещо ми се струваш обострен. Статията е от края на миналата година. От тогава не са се променили драстично някакви параметри. Това е статия, чиито автор се стреми да надникне отвъд официалните статистики, рекламните клипове, скъпия пиар на китайските власти и дава неопровержимия факт, че в Китай живеят поне 800 милиона селяни, които не са подушвали индустриализация, модернизация, перестройки и прочие. Ако не си съгласен, че тази диспропорция е факт, който е предпоставка за колапс и криза, то аз нема защо да се хабя да си давам мнението. Ако 800 милиона ти се струват малко и незначително то определено проблемът не е мой. Ако искаш моя прогноза, то тя е, че гражданската война в Китай е неминуема и единсвения въпрос е не дали, а кога. |
| Не взимам ничия страна - ако това се има предвид под обострен. Чудно ми се вижда, че в статия от 2004 се цитират данни до 2000/01. Айде туй бел кахър. Начина обаче на - едва ли не - категоричното пророкуване определено ме обостри. Например наскоро излезна друго проучване, според което до 2040 Китай ще е лидер ( или един от лидерите) в R&D. Кой е автора на това? |
Мръзи ме пак да ровя. В Капитал имаше цял подлистник на темата. Предлагаха най-различни гледни точки и статистики. Дали ще е лидер? Нема кой да ги остави да бъдат. Пък и нека никой не забравя къде отиват печалбите от произведената продукция, която иначе като обем е безспорно впечатляваща. За да станат лидер първо трябва да разширят вътрешения пазар, да осмислят валутата си, да спрат или поне да редуцират финансирането на американската икономика, да либерализират няколко отрасъла, да интензифицират селското стопанство (сега го екстензифицират  , което е допотопно), да инвестират в собствени изследвания и технологии, да модернизират държавните гиганти, които са с технологии от времето на Мао и въобще страшно много неща, вкл. и да реформират институциите си. Само с евтина работна работна ръка, повервай, не можеш да станеш номер едно. Щото иначе в момента да е победил по целото земно кълбе комунизма от сталински тип, където труда е почти безплатен. |
| коригирам се, не до 2040, а до 2010. Става въпрос за влаганите инвестиции в R&D. Сега погледнах пак статията. |
| Аз у нас имам 2 уреда произведени в Китай - Миксер "Philips" и прахосмукачка "Elite". всъщност наскоро разбрах, че "елите" ги правят, моля ви се, на кораби, а не в Китай. Не знам дали е верно, но така ми казаха мои познати, дето бачкат в един от големите супермаркети за техника. |
| Ако не се лъжа имах един познат дето сглобяваше ДеВеДета Елит в България /само че забравих Elite ли бяха или Elit/. Няма да кажа името на завода, защото не съм сигурен. Статията на Каруцаря май че Фичо е беше постнал още преди година в стария форум. Та и тогава коментар ми беше нещо подобно: 1. статията е малко противоречива, хем не се знае реално населението, хем се говори за застаряването. Селските региони ще бъдат постоянният източник на нова работна ръка, която да замества "остаралята". Вътрешна миграция ще играе ролята на имиграцията в западните страни, хем няма да има проблем с интегрирането й. 2. Гражданска война и тук писах има при съжителство на бедни и богати. Революцията във Франция почна в Париж, в Русия от Петербург, а не беше глас от мъртва селска утроба. Няма опасност, че някои региони са изостанали доколкото те получават помощи от центъра. Бедните в Африка и Източна Европа не направиха пуч на Запада. 3. 800 мил е голяма цифра, но по-малко от 1млрд нали? Ето това е мисията на китайския ЕС. |
| Ба, терапевт, ти си пропагандист като Йори. Ако не верваш, почакай до утре и ще видиш... Редактирано от - Oraсle на 25/10/2005 г/ 16:00:19 |
| въпреки че кандидат-терапевтът напусна темата, ето малко по проблемите, които го развълнуваха: Тема: Относно електрификацията на Китай/известно е, че без нея няма комунизъм/ До: Все Китай пусна най-мощната си атомна централа, след като я построи с руска помощ, съобщи АП. АЕЦ "Тянван" се намира на 460 км северно от Шанхай. В първата фаза от експлоатацията си тя ще работи с два реактора, всеки от които с мощност от 1, 06 млн. киловата. Когато бъде окончателно завършена, централата ще осигурява годишно 60-70 млрд. киловатчаса електроенергия. През последните години Китай строи повече АЕЦ, за да удовлетвори нарасналите нужди от електроенергия и да намали зависимостта от остарелите съоръжения, работещи с въглища. от днешният брой на Сега. |
Руската енергетика и космонавтика си остават върхът    Редактирано от - volog на 25/10/2005 г/ 18:38:44 |
| volog, прав си – това е ключов момент в историята, без който тя щеше да е съвсем друга. Ето сега един синтезиран и обективен анализ на явлението Китай:  Александр Васильевич Мигалкин, министр внешних связей Республики Саха (Якутия). По объемам внешней торговли Китай уже сейчас занимает 7 место в мире. За последние 15 лет экспорт увеличился в 9 раз, импорт — в 5. Предполагается, что в 2005 г. торговый оборот составит 600 млрд долл. США против 509 млрд в 2001 г. Сейчас технологии, используемые в Китае, столь же современны, как и в любой другой развитой стране мира. Можно только позавидовать количеству производимого высокотехнологичного оборудования. В Китае налажен выпуск почти всех наиболее известных марок автомобилей, 70 процентов комплектующих для компьютеров, аудио- и видеотехники имеют китайское происхождение, ежемесячно запускаются китайские спутники. А тем, что китайские изделия легкой и обувной промышленности можно увидеть в лучших супермаркетах Нью-Йорка и Лондона, уже никого не удивишь. Натиснете тук |