КИТАЙ – НОВАТА СУПЕРДЪРЖАВА
Отиди на страница:
| Чичо Фичо само го е постнал, даже не го е чел: тези 853 са от 2000 г, и цифрата 900 вече е задмината. А самите от Икономист очакват удвояването да стане преди 2010г. Писах, вече че тези 3 мил уачстващи в над 70 000 демонстрации/сигурно повече от целия соц свят за годините 1948-1988/ са знак за демократизирането на Китай, колкото и тези явления да се отричат от чичо Фичо-вците и Оракулите... Интересна е и азиатската по китайски образец бюрокрация, ето сега пак в Икономист имаше статия за бюрократите в ККП и озеленяването /че само верност към ККП вече не било достатъчно/. Въпреки че Макс Вебер май се счита за един от "идеолозите" на бюрокрацията, тя си съществува от хилядолетия в Китай и повлияната от него Азия. Интересно е как Китай, Сингапур, Япония, Корея могат да привлекат и да отсеят най-доброто от нацията си в държавния апарат. При тях рядко има думи като "бюрократщина" и въобще държавната служба е на много по-голяма почит отколкото в ЕС или САЩ. Много по-успешно и тяхната бюрокрация се справя с регулирането на общесвените и икономическите процеси. Там където при Запада биха възникнали невиждани корупционни практики, примерно при изграждането и толерирането на индустриални отрасли, региони и т.н., при източните бюрокрации сътресенията са много по-малки. Дали заради това, че успяват да привлекат най-доброто? |
| И какво излезна сега? Дядя-чукча не читатель, дядя-чукча — писатель. Душко прати по UPS една студена вода да почерпиш дядя-чукча.  China GDP per capita 2004 - 1250 US$ |
Естествено, петгодишната програма/този път не е план/ е направена така, че да бъде преизпълнена за 4 години  |
| Това намерил Фичо – това препостнал(преписал). Докато $1250/2004 са точно 2000 лв/год. или 167лв/мес. но при тези темпове всяка цифра е предпоследна. |
| Какво му се чудите на чичето - нееднократно е демонстрирал, че е занемарил партиино-пропагандната подготовка. Преди пак се изложи, като приравни ГДП -то на Русия с това на Швеция (а то на Швеция е 5 пъти по-малко), а и още смехории е напраскал из темите... Стегни се, чиче. Обнови си матриалеца, намери и други сайтове, прояви партиен жар, че ще ти нашокат репата...  |
| Волог, ако беше чел наистина Макс Вебер, щеше да си чел как били подбирани китайските чиновници литерати в древността - с изпити, включващи писане на стихове. Едва ли в ККП е така сега. * Четейки китаефилските глупости, човек си дава сметка за измеренията на съветофилията на западните леви в 30-те години, когато СССР не само имал растеж по-бърз от Европа и от сегашната КНР, но и се смятал от много умни хора за предтеча на нов обществен ред (никой не смята КНР за предтеча, тя просто копира половинчато опита на други източноазиатски, в т.ч. с китайско население, страни отпреди 50 и повече години и опита на Япония и Хонконг от 130 години). КНР демонтира някои от ексцесите на Мао, не всичките. Растежа на КНР сега повтаря някои характеристите на съветския растеж от 30-те - бързо развитие на промишлеността за сметка на ограбването и деградацията на селото, което и в двете страни по това време обхваща поне 80% от населението. * За нашите комунисти е голяма радост, че за някои западни компании инвестирането при комунистическия режим е добро нещо и заради сигурността, гарантирана от държавата, липсата на профсъюзи и действащо трудово и екологическо законодателство. Но туй застрашава стабилността на режима отвътре - когато настъпи часът, китайския комунизъм ще се разпадне по-лесно и от съветския, и хаоса, който ще настане, ще е по-голям от съветския. |
| ЧФ, масовото съветопоклоничеството на левите в Европа според мен е било обяснимо през тридестетте и по време на испанската гражданска война, когато за действителната ситуация в СССР се е знаело твърде малко. Начинът по който Сталин "разкулачил" Украйна примерно не бил широко известен. То отслабнало значително след втората световна война. Все-пак ГДР, Унгария, Чехия, Полша не са вътрешни съветски провинции и събитията там се случвали пред погледа на цял свят. Въпреки туй съветопоклониците не измрели чак до края на седемдесетте, когато и за слепите станало ясно че комунизъмът няма да го бъде. В сравнение със СССР, за ставащото сега в Китай има много повече информация въпреки цензурата на ККП. По-важното е че "китайският модел" не претендира като съветския навремето да е алтернатива на западния, а просто е опит КНР да се впише в световната икономика без ККП да падне от власт. Дотук, доста успешен както изглежда, поради което напоследък е "взет на въоръжение" и от Виетнамската комунистическа партия. А защо в такъв случай не и от другарите от КНДР, които подържат много по-тесни връзки с Китай от виетнамците? Ами много ясно - защото "китайският модел" в Северна Корея моментално би прераснал в общокорейски такъв, включващ Сеул. С неизбежно сваляне на "трудовата партия" от власт разбира се, което от нейна гледна точка си е грандиозен провал на модела, естествено.  Тук е и трагедията на новите китайопоклоници. Как може една страна, била тя и най-голямата по население да бъде световен лидер, ако нейният обществен модел не е атрактивен за хората по света и не би могъл да се възприеме дори от най-близкия китайски сателит? Модел, който не може да бъде приложен дори в Хонгконг, който вече е част от КНР. |
| Точно, Оracle. * В темата за смъртта на А. Яковлев някой каза, че китайската перестройка била по-успешна от руската. Според мене е сложен и спорен въпрос и е "рано още да се каже". |
border=0 id=img> | Един форумец все искаше да чете Йероглифи. Ето му тука няколоко красиви Йероглифа, да се потренира.  Oraсle "". По-важното е че "китайският модел" не претендира като съветския навремето да е алтернатива на западния, а просто е опит КНР да се впише в световната икономика без ККП да падне от власт. Дотук, доста успешен както изглежда, поради което напоследък е "взет на въоръжение" и от Виетнамската комунистическа партия. "" Китай просто ще се впише като естестван ЛИДЕР на човечеството. Все едно дали начело ще е 60 Милионната ККП или Гоминнанда.  |
| Към забележката направена от Volog за администрацията/ бюрокрацията в Китай, Корея, Япония: относително ниското ниво на корупция се дължи на ротационния принцип който съществува (поне в Корея, а мисля и в Япония). От личните ми впечатления персонала се сменя на 1-2 години, поне в сферите където където има шансове за злоупотреба. По принцип чиновниците държат няколко изпита и получават сертификат че могат да работят като такива. След това държавата определя къде да работят. Това често създава трудности за хората докато навлязат в работата, но позитивите са очевидни. Иначе "бюрократ" винаги е била желана позиция в конфуцианските общества - самия йероглиф означава "човек с пълен стомах, който спи под покрив". Душко, защо не спреш да повтаряш че Китай е 2-та по големина икономика в света? GDP-то на Китай е, поне засеага, само 1/3 от това на Япония , не че е толкова важно, но...Редактирано от - Trapper John на 23/10/2005 г/ 18:41:28 |
| Китайският път и икономически подем е много показателен за нас като бивша соц.държава и най-вече с извода, че най-правилния път е да следваш своя собствен път а не да чакаш съответния Биг Брадър да развърже кесията и да земе да раздава на верния помияр. До 1989 БГ стоеше доста добре сред европейските държави и въпреки ниските доходи бяхме силно капитализирана държава и хората лесно можеха да бъдат направени капиталисти. Груба грешка беше безмозъчното поамериканчване по време на т.н. “преход” довел до сегашната бананова република с типичните за случая корупция и мафия изхранваща политическия елит. Сказките на Фичо за ползата от поамериканчването са много подходящи за ограмотяване на някое българско гето в САЩ. Незнам дали изобщо има такива, но е ного подготвен в случай, че се появят. |
| Хайде пак, прави-струвай, пак американците ни виновни. "Българският път" след 1989 г. не можеше да е някакъв изключителен наш си път, той беше кристално ясен за всички бивши съветски сателити в Европа - влизане в ЕС и НАТО след изграждане на пазарни икономики и многопартийни демокрации. Тия общества, които го разбраха от самото начало, спечелиха. Тия, които поеха по тоя път след дълго ослушване няма ли пък да дойдат отново здравите сили в Москва, изостанаха. Пак добре че изобщо почнахме преговори с ЕС и влязохме в НАТО, че днес щеше да е твърде късно... Т. нар. от Gan(ю)гоТрий "безмозъчното поамериканчване" всъщност има общо с американския или с европейския модел, горе-долу толкова, колкото и с тук разисквания китайски. Всъщност от 1989 до 1997 г. ставащото у нас съвсем обяснимо наподобяваше най-много на посткомунистическия преход в Русия. Оттам и "типичните за случая корупция и мафия изхранваща политическия елит". Не че е кой-знае колко свързно с темата, но икономиката ни в края на осемдесетте беше неконкурентна и силно декапитализирана, както признават самите другари от политбюро по онова време. Не че другите източноевропейски икономики са били в кой знае колоко по-добро положение. Оценката за предприята на ГДР след обединението е "industrial scrapheap". Редактирано от - Oraсle на 23/10/2005 г/ 21:14:14 |
| Oraсle, за "безмозъчното поамериканчване" не съм казал, че заслугата е на американския фактор, а на местния туземски слугинаж, чиято първа грижа е да получи потупване по рамото от Големия брат като гаранция за политически живот. А народа.. кучета го яли. Дори и др. Първанов се потруди сериозно за да получи потупване по рамото от големото брат. |
| ОК, Ганю, в такъв случай американците не са ни виновни, първото изречение от постинга ми е излишно и следствие на неразбиране на твоя. Надявам се не и останалото обаче. |
| Свой собствен път демонстрира например Гърция независимо, че е в НАТО и ЕС. Това ще рече, че първо си гледа своите интереси, без да пречи на съюзници. А по време на бомбардировките над Югославия беше по-скоро съюзник на Русия. И макар икономически да не стои добре се отличава с характер. Това е "свой собствен път" гарантиращ националните ценности и самоуважение дори и на опашката на ЕС. За Китай нещата са много по-мащабни, но смисъла е подобен. |
| Да, Оракъл, провеждането на "мисионерска" политика от страна на СССР беше грешка, която се заплащаше /буквално/ най-вече от неговите граждани. Затова СССР нямаше граници, а фронтове. Китайското правителство обръща внимание на собствения си народ и няма намерение да разпространява модела си с "бомби". /повечето движения, притендиращи да бъдат маоистки в Лат Америка нямат нищо общо с Китай, като и те отричат съвременен Китай/ Засега държавата с най-големи успехи срещу борбата с бедността е Китай. Това може би само шефът на СБ Волфовиц не може да си счупи устата да го признае. Какъв е "рекордът" на Америка и Запада - загробване на няколко африкански държави със заеми за корумпирани бюрократи, и още се циганят дали да отпишат смешните суми или не. (даже и не става думи за милиарди долари, а за много по-малки суми). Еми били корумпирани местните властти, а ми донорите да не би да не са го знаели и защо не са проявяли посткредитен контрол? В Китай също има корупция, но разстрелват ... Бюрократите в Китай също минават изпити, в статията на Икономист пише и за точковата им система за оценки, като Китай ще е може би първата държава въвела някакъв способ за изчисляване на екологично БВП. /иначе чичо Фичо много обича да ни пиши колко замърсен бил Питсбърг, но това не е гътнало Щатите, нали?/. Та сега имало предложения (+ пилотни проекти) бюрократите да бъдат оценявани и по "екологичното" БВП. Ето китайското правителство осъзнава проблемите си и работи по тях. Моделът на Америка търпи големи провали и в самата Латинска Америка. Отново, най-бедните държави са капиталистически в повечето случаи са получатели на щедрата помощ на моделопроизводителя. __ Желанието една пет от човечеството да попадне в хаос по-голям и от съветския за мен е необяснимо /всъщност си го обяснявам със зле прикрития расизъм и чуството за културно величие към жълтите азиатци/. Да, от Китай в момента има много повече какво да се ограби. Радостното е, че това желание в момента не се споделя от нито едно правителство, което има сили да повлияе за предизвикването му, защото това би било катастрофа за цяла Азия и сигурно и за света. |
| Oraсle, БГ пропусна златен шанс да стане посредник м/у Русия и запада ползвайки политическото си преимущество след 1989. Това щеше да донесе големи печалби и респект. Някои бизнесмени препродавайки руски суровини се нагушкаха порядъчно. Освен това бяха загърбени руските пазари без грам идея да се заменят с други. На даден етап те бяха неплатежоспособни, но отдавна могат да плащат неограничено а за нас вече ги няма. |
| Извинявай Ганю, ама изказвания като горното ме връщат назад към 1990/91 година, когато всякакви политически екзотики обясняваха по БНТ как ще се оправим. Имаше призиви всички да се хванем дружно и сами да се оправим, цитираше се Вазов "богатият с парите, бедният - с умът", не съвсем дословно разбира се. Друг пък успокояваше че само "уникалното географксо положение" на България стигало да си живеем царски. Призиви да ставаме посредници на Европа с Русия, Китай, че и Индия съм чел неведнъж, само дето не виждам как тези мераци отчитат желанието и интересите на споменатите търговски партньори да им ставаме посредници, както и нашите възможности. Нито пък виждам примери на подобни посредничества в наше време. |