Преминахме през наистина безкрайно много малки населени места и през няколко по-големи градчета (не по-големи от Вуху) – навсякъде се чувстваше натрапчиво повсеместна мръсотия, сиромашия и беднотия, през целия път виждахме СМОГ, дори и в най-малките... селца! (махали) Слепите глупаци казват, че Китай наподобява Венеция – бъкан с канали, които се прекосяват с лодки дори на по-известните гнезда, но това си е чиста проба най-долен цинизъм! Всъщност фермерските райони на Китай изглеждат далеч по-тъжно – все едно цялата държава е построена върху огромно колкото Луната мочурище!! Невероятно просто, неописуемо!
Малките селца не приличат на абсолютно нищо познато, което очите ни са виждали. Край пътя стоят наредени къщичка до къщичка (обикновено на 2 ката), пред всяка от тях има квадратен “басейн”, който всъщност представлява домашна леха, в която се гледат ядивни култури – ориз, лотуси, всякакви зелени треви, вътре може и патки и гъски да плават. Ако лехите са отпред, то над тях има мостчета (или само дъски), за да се стигне до къщурката отвъд тях, но ако имотецът е малко по-голям, може да са разположени по една-две встрани между къщите или отзад... Все таки гледката е крайно необичайна и задължително тъжна – не можеш да разбереш дали човекът се опитва да краде от заблатена площ, за да си издигне някакъв мизерен малък дом, или пък краде от малкото неплодородна земя, за да я наводни изкуствено и да си гледа сиромашки треволяк като единствена прехрана... По целия път нещата изглеждаха еднакво – малки порутени къщурки, с олющена боя по фасадите и ръждясали парапети по оградите и мостчетата, пред тях и между тях – леха до леха, пълни с някакви треви, папури и жабуняци. Из някои райони видяхме цели семейства, които газят с ботуши до коленете из вадите и скубят треви под пърлещото слънце, мернах дори два-три пъти как РАЗОРАВАТ заблатените си градинки с малки трактори или направо с двуколки, в които е впрегнат човек или ЖЕНА!!

В Китай винаги е час пик

Александър Василев

Всичко, което досега сте чели за пътуванията до Китай, е истина. Но само донякъде. Който е бил там - ще разбере, който не е бил - може да не повярва.
Всеки китаец поотделно е мил, приветлив и дружелюбен. Но когато си имате работа с обезличен китаец, който не е ваш познат, впечатленията се променят. Рано или късно всеки новопристигнал в Китай се сблъсква с тълпа китайци и трябва да е подготвен за това. Така е било по времето на Марко Поло, така е сега, така и ще бъде. Когато попаднах за първи път в Пекин, стигнах до извода, че китайците са прекалено много, но все пак се надявах, че съм уцелил час пик. Но те все прииждаха и си отиваха нанякъде.
Второто ми впечатление бе, че или са пълни простаци, или дъската нещо им хлопа. Блъскаха се в мен постоянно. Всеки път когато се опитвах да се размина с някой, движещ се срещу мен със скоростта на граничен катер, се сблъсквах с друг. Всеки път когато вежливо правех път на някого, в прохода веднага се втурваха десетки китайци. Преборих се с изисканите си маниери и се научих да се хвърлям в проходите с лакът пред носа и с "банзай" на уста. Беше успешен ход, всеки път когато чуваха акцента ми, китайците се разпръскваха. Не ми се вярваше, че милиард и половина жители на Поднебесната са толкова невъзпитани, но отговора на този въпрос разбрах впоследствие.
-----
Повечето китайци са или конфуцианци, или будисти. И съгласно традициите медитират 24 часа в денонощието. Китайците се забелязват взаимно на подсъзнателно ниво и по улиците се разминават интуитивно, докато мен ме възприемаха като празно място, някакъв невидим пешеход. И затова си минаваха през мен с грацията на шаолински монах, практикуващ стила "пияна тояга".
Всъщност сблъсъкът с китаец не е особено болезнен, тъй като съотношението с тежестта на европейците дава своето отражение. Накрая се научих и аз горе-долу да медитирам, а китайците се научиха да ме засичат в пространството. Това донякъде реши проблемите ми с пешеходните навици за разлика от уличното движение. Представете си магистралите "Тракия" и "Хемус" една до друга. Всички ленти са претъпкани със спрели коли, а

по аварийните платна се движат хиляди велосипеди,

мотопеди, мотоциклети, които се провират между хиляди пешаци. Картинката наподобява шести американски флот при навлизането му във варненското пристанище. Петстотин души прескачат от "Тракия" в "Хемус", срещу тях подскача друга многобройна група, а трети петстотин, медитиращи, скачат с бънджи от Витиня, за да спестят малко време. Никой не поглежда ни вляво, ни вдясно, ни напред, ни назад, а само вътре в себе си. Обаче никой никого не блъска. А тъй като в Китай по принцип е забранено на чужденците да карат автомобил, всичко е наред.
Дори и медитиращият китаец знае, че трябва да е внимателен в сферата на услугите и да остави клиента си доволен. Ако го забележи естествено. Отивам да си оставя куфарите в хотела. Обаче пиколото ме изпреварва и паркира количката пред входа на стаята. Прескачам я, хвърлям куфарите на пода и се юрвам към тоалетната, след две минути имам среща с познати във фоайето на рецепцията. Но камериерката е по-бърза от мен и вече мие пода в банята. Отчаян, слизам долу и отиваме да похапнем в ресторанта. Там обслужването е перфектно. Пия - сервитьорът долива, дояждам - сервитьорът отсервира, носи и сервира. Всичко е точно освен едно. Всичките си манипулации сервитьорът извършва през моята глава, а лактите му са постоянна преграда между чинията и устата ми. Поглеждам го. Усмихнат е и му личи, че нещо ужасно му пречи да си свърши работата. И най-вероятно това съм аз.
Опитвам се да му кажа нещо. Тук трябва да отбележа, че китайците говорят китайски.

Китайският много прилича на ескимоския,

ако не знаете нито единия, нито другия. Така че не се опитвайте да говорите с тях на английски. За тях той е като ескимоския. В разговор с китаец трябва да използвате силата на внушението. Трябва да му говорите бавно, спокойно и на български, с леки сривове към писък на някое неочаквано място в края на изреченията. Говорете на подсъзнателно ниво, както и образно. Ако имате калкулатор - покажете цифри, ако имате листче - рисувайте. Бъдете внимателни, тъй като не се знае каква абстрактна тема ще разгадае китаецът в рисунката ви. Най-сигурният начин да общувате с китаец е да сте с преводач.
Винаги докато общувате, трябва да се съобразявате с мисленето на китаеца. Внимавайте жестовете ви да нямат различно тълкуване. Когато поръчвах бира например, аз направих следното: показах на сервитьорката пепелника на масата с емблема на "Хайнекен", посочих с пръст към устата си. Отначало май ме разбра погрешно, защото се изчерви, но после се усмихна и заприпка към бара. Вероятно и досега разправя на колежките си как трима бели й поръчали да донесе три бири и да ги излее в пепелника.
Пиенето на бири е нищо в сравнение с яденето. Китайците ядат с пръчици (както знаят всички), с лъжици (както знаят тези, които са посетили Китай) и с ръце (което е неизвестно, но очевидно). Вилици нямат. Всяко ядене се яде по различен начин. Някои блюда от китайската кухня са неизвестни и на самите китайци и те не знаят по какъв начин да ги изконсумират.

Храната в Китай е свята

и тясно се преплита с другото свещено за китайците чувство, наречено "борба за жизнено пространство". Внимавайте, ако случайно спрете до някоя локва. Територията в нея е строго поделена и един отглежда там попови лъжички, а друг - жаби. Борбата за жизнено пространство се води навсякъде. Ако срещнете в тесен коридор китаец, не отстъпвайте крачка назад, защото той веднага ще направи крачка напред. Просто изчакайте коридорът по някакъв начин да се разшири, защото китаец няма да отстъпи никога, ако не сте японец. Китайците се страхуват само от "банзай" на японците. Това се е получило в резултат на многобройни лингвистични битки в боя и китайците най-накрая се примирили. Работата е там, че японците дори теоретично нямат в речника си дума за отстъпление. Исторически факт е, че заповедта за отстъпление в Океания под ударите на съюзниците е била формулирана като "настъпление назад".