КИТАЙ – НОВАТА СУПЕРДЪРЖАВА
Отиди на страница:
Интересно, дали тия скапаняци, както ги описва Керпедена имат влакове   Ж. П. гара в Пекин. Една от многото. Долу горе може да се сравнява с Подуяне. ----------------------------------------- ----------------------------------------- ------------  Мрачните бедни покрайнини на Пекин. Скапаните неграмотни селяндури, които не могат да си купят жилище в центъра на града , са принудени да обитават крайните квартали. |
| В помощ на Фичо.. Nov 16, 11:57 AM (ET) By JENNIFER LOVEN BUSAN, South Korea (AP) - Challenging China just days before meetings with its leaders, President Bush on Wednesday held up the self-governing island of Taiwan that Beijing claims as its own as a model of freedom "at all levels" that the communist giant should emulate. Bush's speech opening a four-country tour of Asia amounted to a road map of the coming discussions he was to have on a potential bird flu outbreak, global trade, North Korea's nuclear ambitions and other issues at a gathering of Pacific Rim economies in South Korea. Bush arrived in Busan, South Korea, on Wednesday night for the Asia-Pacific Economic Cooperation summit and a one-on-one meeting with South Korean President Roh Moo-hyun. The president met with his closest Asian ally, Japanese Prime Minister Junichiro Koizumi, in Kyoto, Japan, earlier Wednesday and was traveling to China and Mongolia over the weekend. In remarks sure to irritate his Chinese hosts, Bush prodded the communist nation to grant basic freedoms to its 1.3 billion people and further open its economy.  Prime Minister of Japan Junichiro Koizumi, center, stands with U.S. President George W. Bush, right, and Temple Master Raitei Arima, left, during their visit to the Golden Pavilion, Wednesday, Nov. 16, 2005 in Kyoto, Japan. Bush opened a four-nation Asia trip by visiting Kyoto, Japan's ancient capital and home to 1, 600 Buddhist temples and more than 400 Shinto shrines. (AP Photo/Pablo Martinez Monsivais) |
| Душко, аз си мислех, че Източната столица е Токио. В този /йероглифен/ смисъл на Пекин, Нанкин и Токио те питах дали има Западна.  |
| Прав си volog. Япония и Корея практически копират и вземат почти всичко от китайската цивилизация . От писменноста, до религиите ( конфуцианство и будизъм ) та до държавното усройство ( личността на императора ) . Столиците в Япония също са строени по примера на Китай. Доколкото си спомням, след Нара, КиоТо става Новата Столица на Япония. ТоКито - Източната столица е бил в началото седалище на Шогуна ( нещо като Лорд Протектор, Канцлер или Министър председател ). През 1866 (??) год. императорът на Япония извършва РЕВОЛЮЦИЯ (?) и снема шогуна. Премества столицата в Токио и започва бурната индустриализация на Япония. Сега учителя на Япония - Велик КИТАЙ се свръх-индуситриализира. Те янките си имаха проблеми с лилипутите японци ( дето са 2 пъти по- малко по население и имат 2 педи архипелаг ) . Представям си каква изненада им е продготвил ГИГАНТА КИТАЙ.  |
| В текстовете на Керп сигурно има верни неща, но не е ясно доколко са актуални а и навяват чувство за тендециозност.. * 2005-11-13 20:03:29 Животът на селяните се подобрява Китайското правителство обръща голямо внимание върху разрешаване на въпросите, тясно свързани с живота на селяните. На проведеното на 12-ти т.м. заседание в гр. Нан Чан, южен Китай, министърът на строителството на Китай Уан Гуантао каза, че е належащо в съответствие със специфичните условия, да се разрешат битовите проблеми на селяните, като водоснабдяване, чистота в селата, и др. Понастоящем, в Китай има повече от 3 милиона и 200 хиляди села, с повече от 1 милиард души. Въпреки постигнатите през последните години успехи в областта на електроснабдяването, телекомуникациите, изграждането на шосейна мрежа, съществуват още много проблеми в ежедневието на селяните. |
| The Christian Science Monitor 11-18-2005 US more cautious than wary as China's reach grows By Robert Marquand | Staff writer of The Christian Science Monitor ANDERSEN AIR BASE, GUAM - This 30-mile-long volcanic island appears on a map like stray bit of tropical spackling flung out in the Pacific. Honolulu is eight hours east, Tokyo four hours north, Hong Kong and Jakarta four hours west and south. The rest is ocean. Guam has been a sleepy supply depot for decades. But it is now becoming known as the "tip of the spear" of US Pacific forces. This US territorial outpost no longer means just "fuel and ammo" but "subs and bombers" as well. Some officers say Guam's new priority is a result of diverse missions in the Pacific, like tsunami relief. But most agree it has its source in the "unknowns" in East Asia - code language for Pentagon concerns about the rise of China - with its claims on Taiwan and rivalry with Japan - and a region with friction over oil rights, North Korea. "[Guam] hasn't had a continuous bomber presence since Vietnam," says Lt. Col. Hans Lageschulte, a flight operations officer here. "But things changed two years ago." At that time, about 12, 000 military aircraft were landing on the longest runway in the Pacific. Last year, that figure was 26, 000. Bulldozers are flattening earth for a second parallel runway. Parked wing to wing on Andersen's tarmac are seven B-1B Lancer bombers with names like "Night Hawk and "Live Free or Die." Their gray swept-back forms now carry JDAMs, or guided munitions. Each plane carries the payload of three B-52 bombers, the military's cargo workhorse. "We [US forces] are developing an ops [operations] mentality in the Pacific," says David Crockett, as he stands inside a B1 cockpit loaded with upgrades. A B1 squad leader who wears titanium Armani glasses, Colonel Crockett is a veteran of Kosovo and Afghanistan. "We are training more and staying out longer." China's military is beginning to show signs of serious capability, as it rises and spends in tandem with its new-wealth economy (see Part 1, Nov. 17). As China's submarines and destroyers begin to navigate the Pacific Ocean currents, US forces in Asia are becoming more robust and watchful - even as the Pentagon seeks better ties with the PLA. The PLA has reformed 15 percent of itself into a core modern force capable of giving the US trouble around Taiwan. It has newly effective cruise missiles, three new classes of submarines, and a significant new defense industrial base from which to develop advanced weapons. China lags behind the US in areas like stealth technology and the ability to project power But this does not mean China now has a state-of-the-art Army, nor that China is on the verge of Pacific military parity with the US. To take one example, the PLA currently can "lift" or move only one division, about 15, 000 personnel. It has no carrier force. In fact, there are so many wide gaps between China and the US - from stealth technology to "battlefield vision" - that some experts say China lags 20 years behind in the area of purely military matchups. In the past year, however, a dawning realization of new Chinese military capability has been so surprising that many analysts warn of overcompensating, and of attributing to China far more threat than there is. They point to fearful commentary about Chinese ambitions and warmaking ability that is largely based on lists of Chinese hardware - planes, missiles, tanks, subs. Yet few serious military planners feel such lists are a genuine method of assessing military prowess. As one Pentagon source noted, quoting an old CIA joke, "no one ever lost their job here by analyzing a threat." "To predict anything with certainty about the PLA or its intent is really irresponsible," says a senior US expert on China's military. "I don't think the PLA knows which way it is headed. I think there are just too many question marks." "I view China as a challenge, I would like to put it that way," says Guam's air commander, Col. Michael Boera. "I don't yet know if they are a problem." Problems for China: sustaining an attack on Taiwan and a US 'revolution in military force' In interviews in Hawaii, Guam, Taiwan, and Tokyo, generals and pilots, analysts and experts offered two fundamental points about China and the US in Asia. First, while China has turned its 1970s-era military technology into late 1980s-era technology, it is still 1980s-early-90s technology, and remains untested in combat conditions. China's high-tech training of officers and enlisted personnel is still considered very modest. Moreover, while China is creating the kind of high-tech battle force that will allow its ships, planes, missiles, and operations centers to coordinate with precision and speed, it does not yet have this hard-earned capability. Nor does it have advanced satellites and AWACS-enhanced battlefield vision (though China is purchasing up to four AWACS-type Russian A-50 planes.) In the short term, China faces two real problems. One, in the most serious and potentially catastrophic scenario - a PLA attack on Taiwan - it is far from clear that China can sustain an attack, once it meets advanced resistance. Second, US Pacific forces are not sitting dormant. China, for example, may be reforming, but it has not undergone the kind of "revolution in military affairs" that US forces have in the past decade. Moreover, should it come to a serious dustup in the Pacific, China might be required to face both US and Japanese forces. Japan has state-of-the-art systems that are mostly compatible with US systems. From atop the slender control tower here at Anderson, with its "Prepared to Prevail" inscription, officers are busy managing a live example of how US forces are adapting. Aircraft from three military branches work together: Ke-135 bomber refuelers, B-52s, Navy P-3s, and Navy H860 helicopters. A set of stealthy B2 bombers was here last week, and Marine F-18 jets arrive next week. Lumbering C-17s buzz around like oversize bumblebees. This is a composite picture of Defense Secretary Donald Rumsfeld's idea of "interoperability" - where military branches act in concert. The concept will be further enhanced this month when a new "Kenney War Fighting Center" starts up in Honolulu. The center will oversee a rapid-response Air Force team throughout the Pacific. Here in Guam, the Kenney center will deploy three sophisticated "Global Hawk" unmanned reconnaissance planes. Global Hawk replaces the U-2 spy plane, and will fly reconnaissance missions of 24 hours or more at 54, 000 feet above the 100 million square miles and along the 43 countries that make up the Pacific command region. "Flexibility, speed, quick response ... is what we seek," says Lt. Col. Jason Salata of Pacific Command. Last summer, US and Japanese planes conducted joint bombing runs off Guam - the first time Japanese planes dropped munitions here since WW II. Guam's downside is vulnerability to what is called a "single point failure." That is, many assets could be wiped out in a single event, like an earthquake or a hostile submarine with tactical nuclear weapons. Pearl Harbor on Dec. 7, 1941, was nearly a "single point failure." One gap between China's military aims and its actual ability is the officer corps. China is developing a high-tech army. Yet it is unclear whether enough high-tech officers are available. A colonel in the PLA makes about $500 a month, less than the salary of many office clerks in Beijing's joint-venture firms. One Western expert who has spent time at PLA schools says that while China may be purchasing a modern army, it is not clear that enough officers are "modern in their heads ... a lot of them are still fairly local. They like hanging out in karaoke bars and don't want a lot of trouble." Andrew Yang, one of Taiwan's foremost military experts, says that on a trip to Beijing this summer, he felt the PLA "officers are not at a high level, and they are still losing talent to the private sector." One sharp critic of a "Chicken Little attitude" about China is analyst Richard Bitzinger, now at the Asia-Pacific Center for Strategic Studies. Mr. Bitzinger argues that precise appraisals of the PLA are nearly impossible, since the Chinese do not share much information. He argues that many China hawks substitute their own fears for what they don't know about China's capability. Yet he says it is possible to use common sense in taking some basic appraisals of the PLA. To quickly become the dominant power in Asia, China would have to sharply increase its military budget For example, he says, for China to develop quickly into the dominant military power in Asia would require PLA commanders to focus on every area at the same time - research, training, weapons manufacture, deployment, and the creation of high-tech communications that even US forces find daunting. Such a full-out buildup would require China to even more sharply increase its already whopping budget. "The problem for the PLA goes to the old saying, 'You can't make everything a priority,' " Bitzinger says. "They can't upgrade at all the levels needed and still spend only 3 percent at most of GDP." Moreover, for PLA generals to simply go on a shopping spree and obtain cutting-edge aerospace, boats, and missiles, doesn't necessarily mean much, Bitzinger argues. Modern militaries require "sweating the details" to make very unusual and hard-to-duplicate military systems and subsystems work. This takes years. "You can't just go out, buy stuff, and expect to plug and play [sophisticated hardware]," Bitzinger says. "I blame Star Trek for these assumptions," he adds, "where Captain Kirk and Spock can build anything out of nothing. You may want an Aegis system, but you can't buy it off the shelf. "We see a smooth plating on China's new 053 destroyer that looks like our Aegis system," Bitzinger says, "and some military analysts decide China does have an Aegis. But that assumes too much, in my view." Many PLA watchers say that despite China's modernization, many critical details are not addressed. For example, relations between the Chinese Army and Navy have long been so bitter that they sometimes don't speak to each other. While Chinese pilots now get a standard 200 hours training, that training is not advanced. In a Taiwan scenario, too, the battle China has been planning for, there are many unsolved problems. Military commanders who have "war gamed" Taiwan point out that an invasion force of at least 250, 000 to 300, 000 is required. Yet China can't deliver that many men to Taiwan's shores in a first assault. While China may be able to bloody the US Navy if it comes close to China's shores, the US Navy no longer employs this tactic in a Taiwan scenario, analysts say. One active Japanese army general who has war-gamed Taiwan many times says that China has only bad outcomes at present. If China tries to sink US ships with waves of aircraft, it will probably lose much of its Air Force, he states: "As a military planner you have to live to fight another day.... I have done the gaming many times from the Chinese side, and I've never won. My worst nightmare job is to be the Chinese operational planner for a Taiwan invasion. I have questioned whether China would sink a single US ship." Beijing can now potentially sink an aircraft carrier that gets too close to the Taiwan strait. But so far its cruise missiles, which are similar to the US Harpoon or French Exocet, are still 1970s vintage. These missiles can hit a ship. But more than 40 navies in the world use this type of weapon, and US ships are practiced in countermeasures. "People talk about Chinese cruise missiles as if one missile could stop the US Navy," says Bitzinger. "I really question that. For starters there are countermeasures. In a real scenario, the Navy isn't sitting on its hands." Missiles aimed at Taiwan are not a decisive military threat Then there are those 600-800 Chinese missiles aimed at Taiwan from Fujian province in China. US commanders, Taiwanese politicians, and journalists often describe these missiles as if they are a decisive military threat. In fact, they are more likely symbolic. As a munitions expert told the Monitor, 700 missiles is "nothing. For a military attack that is supposed to incapacitate and paralyze a country, it is not impressive." Each missile carries about a half-ton of explosive. Some 1, 000 of them represent 500 tons. That amount is smaller than US forces dropped on Tokyo in two days, March 9-10, 1945, in an early futile effort to get Japan to surrender. In an eerily prescient PLA book that came out before Sept. 11, 2001, two PLA officers argue that many future conflicts would be organized around "asymmetric warfare," also called "assassin's mace." The tactic itself sounds unsettling, based on deception and trickery. Yet some US strategists point out that military tactics from the Trojan Horse to Pearl Harbor have relied on surprise and hitting the enemy in vulnerable places. One said, "I think maybe only the British in the 19th century deigned not to attack in a vulnerable or dishonorable place. Everyone else has and does, and plans for it. I don't think China has a corner on that market. Unfortunately, many assessments about China's military can only be proven in war. Such an event would probably be catastrophic. Many sources for this report, including some that confess they simply "don't trust China," nonetheless abhor the assumption that conflict is inevitable in the Pacific. Future relations envision everything from a US and allies "containing" China to a future where both the US and China find a way realistically to share the security of the Pacific. Admiral William Fallon, head of the Pacific Command, pointed out in Beijing in September that the stakes are too great for US and Chinese military relations to remain chilly, and cloudy. "If I were to encounter an issue with most of the countries in the Asia Pacific right now," he told reporters. "I would merely have to pick up the telephone and call someone I already know, I've already met, had a dialogue with...." Fallon continued that he felt it, "important for more than just the US-Chinese relationship" to develop a new and serious rapport. It is important for the entire region of Asia, he stated. |
| С един Форумец спорихме за Китайските коли и Колите произведени в Китай. Това реално са КОЛИТЕ НА БЪДЕЩЕТО. ФолксВаген го разбират и приемет мерки да реагират. Статия в днешния брой на вестник DER STANDART в раздел ИКОНОМИКА, посветена на темата. Народната Кола ( VW ) в Народната Република ( КИТАЙ )  Тежки времена за ФолксВаген в КИТАЙ. Делът на VW в КНР пала постоянно. Поради Качественните и Евтини коли - Родно ( Китайско ) производство  .През 2005 год се очаква VW да продаде само 610 000 свои коли в Китай. VW НЕ може да си позволи да загуби окончателно Работилницата на Света - Китайската Народна Република. За това двата му завода във ШАН ХАЙ ( Най перспективния градд на земното кълбо в областта на бизнеса и производството ) и в ЧУН ЦИН ( Най големия град на земното кълбо с 31 МИЛИОНА души население ) ще бъдат реогрганизирани и оптимизирани. Производството на VW , Ауди и Шкода ще продължава да се прехвърля към КИТАЙ  Но освен че произвежда коли за китайския пазар, китайските заводи със своите трудолюбиви и висококвалифицирани работници и инженери от 2007 година ще произвеждат части за над 1 МИЛИАРД ? за Европейските Народни Коли. Накратко - VW сглобен в Европа , ще бъде със все повече и повече КИТАЙСКИ части . Как ще се отрази това на работните места в Европа , за сега НЕ СЕ ЗНАЕ ВАЖНО - Следващата седмица започва продажбата на нов китайски модел - VW Passat който е 100 % разработен и произведен в Китай. Името му ще е Lingyu ( китайска дума, не знам какво означава. ) Това е само НАЧАЛОТО. До 2009 год. групата VW в Китай ще разработи и пусне на пазара от 10 ( ДЕСЕТ ) до 12 Китайски Нови Модели Да се надяваме, че с помощта на Трудолюбивите и Талантливи китайски работници и инженери ФолксВаген ще се оправят. Иначе ще трябва да продадът марката си на КНР. Или поне производстьвото на коли , както направиха IBM с компютрите си и Siemens със мобилните си телефони.  |
| Душе, ти сериозно ли си верваш че наистина си водил спор с някого в тоя форум? Няма такова нещо, успокой се. Всички модели на VW за китайския пазар са произведени в Китай (т.е. "Родно ( Китайско ) производство"  и освен това не се предлагат никъде другаде. Вероятно поради поради ниско качество. Фолксваген бяха от първите прозиводители на автомобили на местния пазар и в началото имаха дял от продажбите от порядъка на 50%. Естествено че това не е реалситично и в следствие на конкуренцията след влизането на Китай в СТО е нормално да се свие. Изглежда VW няма да се опитват да предлагат ниски цени на китайския пазар и ще залагат на екстри и качесто. Точно както правят и на европейския пазар, между другото. "Our plan is to give the customer more value instead of decreasing prices," Leissner said. Натиснете тук Още нещо което може да се стори интересно на Душко: Leissner said that Volkwagen's vehicles were so expensive in China mainly because some components from local suppliers cost 10 to 80 percent more than in other parts of the world. А стига бе, ний ги чакаме на европейския пазар, пък те в Китай продавали по-скъпо. Сименс продаде Siemens mobile на BenQ, китайци, ама не от КНР. Телефоните обаче и в момента се прозивеждат в Германия, не в Тайпе. В КНР пускат само най-евтините си модели, както си се уверил лично. В момента в производство е SXG75, ще излезе на пазара до месец и на него разбира се ще пише Сименс, под батерията "made in Germany". Препоръчвам ти го, ще струва почти наполовина на на моделите от високия клас на Nokia и Sony-Ericsson. IBM също разпордават слабопечелившите си бизнеси. Компютрите с тяхната марка, примерно IBM Thinkpad, бяха качествени, но много скъпи. Наскоро IBM се отказа да прозивежда дори процесори за Apple, хвърляйки в ужас почитателите на Macintosh, които вече ще се правят с процесори на Intel. Какво да се прави, пазарът на конзоли за игри бил много по-печеливш и IBM конценреира усилията си там. |
Буш пристигна в Китай. Той е припомнил за 200 милиардния търговски дефицит на САЩ. Сключена е сделка за 4 милиарда за самолети Боинг. Изявил е желание да окаже съдействие за посещение на Далай Лама, където последния лично да заяви, че Тибет не се бори за независимост. |
ПРОПАГАНДА и Ф А К Т И  в-к СЕГА Натиснете тукЛиса-бонска майсторска ПРОПАГАНДА - Приетата през 2000 г. от ЕС Лисабонска стратегия предвиждаше Европа да стане до 2010 г. най-конкурентоспособната икономика в света, базирана на знанието ( Майстори на СУПЕР пропаганда. Бе тия хора Лиса-бонците да не са завършили Висшата партийно Профсъюзна Школа )----------------------------------------- ----------------------------------------- ----------- Ф А К Т И - "" Европа изостава от САЩ и Япония, а Китай бързо я догонва, "" "" ... Инвестициите за научна и развойна дейност в ЕС са нараснали само с 0, 7% за периода от 2000 до 2003 г., а в Китай растежът е около 10% годишно от 1997 до 2002 г. "" ... "" не само Европа няма да догони САЩ и Япония, но и Китай ще настигне ЕС към 2010 г. "" 0, 7 %  и 10 % .Забелязвате ли почти пълно съответствие на темповете на икономическо развитие и темповете на нарастване на научните разработки . Това е нещо напълно екстественно. |
 Днес американският президент Джордж Буш завърши тридневното си посещение в Китай и замина за последната спирка от настоящата си азиатска обиколка – Монголия. По време на визитата си в Китай, китайският председател Ху Дзинтао и премиера Уън Дзябао се срещнаха с Буш. Двете страни задълбочено размениха мнения по двустранните отношения, борбата с птичия грип, с тероризма, както и по международни и регионални проблеми от взаимен интерес, и постигнаха консенсус по широк кръг въпроси. (China Radio International) |
| Кара, привет. Китай са 3-ти по територия в света след Русия и Канада и 1-ви по население ок. 1, 4 млрд. Турция има население ок. 74 млн. Твоето твърдение “в Китай има 30 млн затворници” е равностойно на “в Турция има 1, 5 млн затворници”. Очевидно и двете са неадекватни. Сигурното е, че България и Турция са най-бедните кандидатки за Европа като доход на глава пт населението. И като се отчете, че Турция на дело, а не на приказки търси европейските стандарти като посока, следва че БГ със сигурност е на опашката поради мърлявата антиобществена политическа система. Сигурно е, и че сега Китай като средна величина за 1 човек е още по-беден въпреки невероятния блясък на мегаполисите, но като набрано ускорение скоро ще ни надмине като малки гарички и нас, а също и някои “велики сили”. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 21/11/2005 г/ 19:10:09 |
| За тези, които така и не научиха китайски, вече има възможност да пият вода от извора - Натиснете тук |
| Аз пак съм тук и с риск да ядосам някой , който познава страната , ще постна , още малко от погледа , на една жена в Китай, обикновения Китай , а не този който се е запътил да завладява света и космоса .... малко битовизми лишени от тежки политически и икономичиски анализи...... _________________________________________ _________________________________________ _________________________________________ _______________ .....Роклите са още по-потресаващи – при тях категориите са две: кукленски кич и боклуци тип нощница. С безкрайни вариации. Носят ги най-вече свръх елегантните китайки и по-порасналите момичета, които искат да се докарат женствено. И те имат същата дължина и характеристики като полите – под коленете или до средата на прасеца, с асиметрична дължина и мрежа под тях, с един декоративен пришит волан, понякога просто висят два вида дължини и се ветреят над подплатата. Най-елегантните и вероятно най-заможни китайки си избират черни или всякакви цветни рокли (на тежки апликации или големи декоративни жълти, червени, розови, шарени цветя), качват се на някаква подметка с токче 3 см и винаги носят лъскаво чадърче – слънчобранче. Това явно е някаква отличителна черта на заможните дами – да са на токче и с чадърче, за разлика от масата с чадъри, които ходят с равни чехли, джапанки или, най-големия ужас, с гуменки и платненки (не съм се заглеждала каква е разликата в цените на обувките). Мнозинството, което също предпочита рокли, но не се качва на ток и явно не е от заможните класи, си избира възможно най-кичозните вариации на тази дреха – има рокли изцяло от волани например (от гърдите до прасеца могат да са 6 или 7 волана), от плисирани волани (същото важи), най-противни пък са ми едни рокли, които долу имат колан или ластик, на раменете са с ластик и нямат ръкави, все едно си надянал чувал, а отгоре до долу са с метален цип!!... И при роклите гледат, ако може, да има ластици и прибиращи ленти, пък не съм видяла голям вятър да духа тука и много да им развява дрехите над колената – сигурно са дотолкова задръстени, че ги е страх като пресичат някой да не им загледа прасците през лятото! Другата потресаваща тенденция при ролките се среща у по-представителните продавачки, които се обличат точно като КУКЛИ – ама в лошия смисъл на тази дума. С някакви бухнали поли като камбани, с коланчета, с блестящи бродерии, от лъскави златисти материи, с кат тюл отдолу. Пак до коленете или до прасеца. Ама дип като кукли – може да имат панделки отзад на кръста например, на колана, или отпред да са им пришити, или да са със залепени розички, цветя, лентички с мъниста и топченца, пълен ужас... И много се гордеят, когато се издокарат в някоя кукленска рокля с коланче! Стремежът им към женственост при тия захлюпени хора с объркани понятия избива в някакъв абсолютно нелеп изблик към пълна и невъобразима детинщина, точно това виждам у тях – не демонстрират сексапил и еротика, а някаква разюздана инфантилност, все едно цялото им детство или младост са минали в шинели и униформи (което си е и тъжната истина). Гледаме оня ден с ***в МакДоналдс някакво момиченце – седи на бара и СПИ. По какво реших, че е момиченце – естествено, по външните белези, тоест по облеклото (тук и жените като фигура изглеждат като недорасли). Беше с дънкови три-четвърти панталонки с големи бели джобове, на които имаше апликации на Мики Маус и Доналд Дък, с виолетови джапанки и косата му беше вързана с две или три зелени ластичета с някакви тъмно сини блестящи черешки по тях (каквито у нас се продаваха през комунизма по селските сборове). По едно време момиченцето се размърда и като се обърна и направо онемяхме... оказа се жена на бая достойна възраст, бузите й бяха прорязани от няколко дълбоки бръчки и цялата й физиономия изглеждаше състарена! Направо изумях! Викам си – коя ми ти жена на 50 или 60 години в България ще се облече в дънкови гащи с Мики Маус на задника и ще си сложи зелени гумени ластици в косата с черешки... Няма толкова заблудена жена в цяла Европа, вярвам! Такава им е и цялата култура в обличането – не виждат женственото у себе си и не знаят как да подчертаят сексапила си, а на един простоват и консервативен човек какво друго да му дойде на акъла, освен да се кичи с детински боклуци, да носи дрехи с анимационни герои, да си купува пластмасови гривни и пръстенчета и да не му стига мозък да се облече според възрастта си, а не според инфантилните си първосигнални пориви... С обувките са много зле тук – не познават такова нещо като платформа. Или са равни, или имат някаква петичка (джапанките), или токче 2-3 см и това е ВСИЧКО. На жените масово им избива необуздан стремеж да акцентират върху обувки със сребристи, златисти панделки, фльонги, огромни цветя, с блещукащи камъни, дори с лотурки – търсят нещо да блести, да лъщи. Може да са облечени в 3 цвята, ама обувките да са в четвърти – важното е да изпъкват като най-голяма ценност (понеже избягват бижута). Може да са с къси гащета, с дънки или три-четвърти спортни панталонки, а обувките да са с червени или бели камъни, с огромни панделки отгоре, с преплетени лъскави каишки от мъниста и декоративни светещи камъчета. На фона на всички боклуци, с които си връзват косите или си кичат ушите (пластмаси и прочее) такъв вид обувки е направо безумен. Но пак е за предпочитане от гуменките, платненките и кецовете, които масово носят – не стига, че са ниски и с мощни прасци, ами и не търсят да се правят на по-високи... Гледах по ТВ някаква тяхна местна певица – качила се на сцената пред публика с официална дълга рокля и с кецове!!? Дали не им достига телевизия, дали списания, дали интернет – не знам, обаче пазарът им предлага широко всякакви най-разпространени пособия да демонстрират женственост, а те са толкова необразовани и затъпели, че изобщо не могат да се ориентират какво да ги правят и как и при какви поводи да ги ползват... Явно дамските чорапогащници са новост за азиатките (то в тия жеги в момента за какво ли са им), както и чорапките, защото не са способни да разберат кога се ползват и за какво служат. Гледам ги дамите – нахлузили сандал или джапанка и над тях опънали тънки къси чорапи с ластик, а всъщност са с къси дънкови панталонки или някаква безумна пола до коленете... Младите пък са още по-заблудени – в големите жеги (38 градуса в Нанджин), пък и тук носят дамски чорапогащник в телесен цвят наравно с маратонки, кецове и дървени налъми (не знам защо, но тук масово продават четвъртити равни налъми от лакирано дърво с 2 каишки между пръстите)?! Тук в хотела например (фоайето му е с тежък гранитогрес, вътрешното вито стълбище има 2 статуетки на бели лъвове отстрани, на входа има въртяща се врата с фотоклетка и прочее лукс) отиваме търсим ресторант за вечеря и гледаме по втория етаж – разни стаи зеят отворени... вътре се виждат китайците как се преобличат за сън, как децата им по пижами чакат ред за банята (до вратата), викат и крякат като свраки и въобще не се сещат да си затворят, толкова са примитивни!... Откриваме “караоке-бар” (трънки) и там тече вариететна програма – лелееееее, направо като погледнах и умрях права!!!! Китайците се подредили чинно по столчетата и гледат на сцената БАЛЕТ за модерни танци – балерини един вид, момичета-танцьорки за забава. Тук на всеки европеец или друг изобщо ще му мине картина през главата за разни полу-разсъблечени феи, в лъскави рокли, с голи бедра, високи обувки, тежък грим, шалове от боядисани пера, евентуално по атрактивно бельо и прочее цивилизовани по всеобщи критерии прояви на среднощен развлекателен живот за възрастни... Обаче не и тук!!!... Ужас. “Балерините” бяха облечени с бели или сиви шинели, с големи разкроени поли с копчета отгоре до долу, бяха с ДЪЛЪГ РЪКАВ и със закопчани ЯКИ тип “пънче”, обувките им не ги видях и слава богу!!! Като някакви метреси от Гестапо! Мятаха ръце и пееха някакви китайски припеви на модерна диско-песен. Китайците от своя страна чинно си бяха довели децата (по никое време, след полунощ) и от време на време задружно ръкопляскаха от столовете – кратко, едновременно и организирано, все едно им подават сигнал. Имахме чувството, че сме на друга планета... И това им е нощният живот – да гледат танцуващи жени с шинели и да пляскат сдържано и на подходящите места. За караоке са ми казвали, че не практикуват като останалите хора – да им пуснат плейбек и да им дадат микрофон и текст на песен да се изявяват. Излизала някаква щатна певица и ги забавлявала, защото повечето не можели да четат. Другото нещо, което ме потриса на тема колко са примитивни и особени за нас, са кибиците – аз така им викам. Непрекъснато и навсякъде има кибици и никой не ги възприема като нещо странно, никой не ги пъди. Когато ресторантът е празен, можеш да видиш как барманът или сервитьорката спят, подпрени на бара, на някоя маса или направо легнали върху няколко стола или пейка. Онази жена в МакДоналдс – тя беше отишла да спи там, не си беше поръчала нищо и не чакаше никого, а персоналът непрекъснато щъкаше около нея и на никой не му правеше особено впечатление, че някаква жена е заспала на бара (хората си сядаха и си хапваха около нея, все едно я няма). Изобщо непрекъснато виждаме хора, които спят на всякакви публични места – по парковете, по тротоарите, на входа на сградите (хотели, ресторанти, супермаркети), ако са бедняци, могат и в триколките да се опънат. По такситата също спят, и в микробуси, и в коли, ако са паркирали. Спят в магазините – където продават столове, шезлонги, легла, матраци, хората си разглеждат стоката, а кибиците си спят и никой не ги закача. Влизат без колички и дотолкова, доколкото не крадат и не вдигат шум, никой не ги безпокои. Но не всички спят и това прави картината още по-странна. Има някои, които отиват, където се продава телевизионна и видео-техника, и гледат филми – придърпват си столчета, шезлонги и прочее, даже продавачките и касиерките ходят и киризят филми, нищо, че може да не са на китайски. Само охраната е длъжна да бъде на пост (против кражби я слагат). Виждали сме разни образи – полягат си на някой фотьойл в магазина и зяпат тавана, без да заспиват. След половин час пак са там и никой не ги разпъжда. Ходихме в една голяма книжарница на 2 етажа – там пък разни китайци направо си вземат и почват да четат някоя книга (без намерение да я купуват навярно), други пък заспиват, докато разглеждат нещо. Във фитнеса на хотела намерихме едно момиче с униформа от персонала, което беше заспало на тренажора за гребане. По заведенията почти винаги има някой, който е отишъл да спи там – вероятно по този начин убиват време. Обаче никой не се дразни, никой не закача такива хора, никой не ги юрка да консумират от бара, да купуват от магазина, да плащат за нещо, ако си в ресторант и барманът спи, можеш да го окрадеш като последния глупак... И явно е илюзия, че хората не го правят – да крадат. При положение, че само в един супермаркет си плащаш едно нещо на няколко места и на излизане пак ти парафират касовия бон, за да го покажеш пак на външната охрана, явно наистина много сериозно се пазят от кражби (отделно, дето нямат вградени датчици в стоките като в нашенското МЕТРО, да кажем). Обаче като ги видя едни таквиз унесени, лениви, отпуснати да дремят или да спят по най-невероятни места... имам чувството, че тия хора извън храната и преките си дневни задачи с нищо друго не си ангажират азиатските мозъци! Кой да е българин ако остане без работа, ще седне в някое евтино кафене на минерална вода да чете вестник или ще се види с някого, или ще позяпа магазините, или ще иде на кино, или ще се прибере вкъщи да гледа ТВ, да готви, да човърка нещо по къщата, да чете книга и изобщо ще намери с какво да си ЗАПЪЛНИ времето, докато тукашните образи се чудят с какво да си УБИЯТ времето, вместо да си измислят и да свършат нещо... Ако съм един шеф и открия, че персоналът ми спи, а в заведението ми влизат клиенти и могат да ми окрадат салфетките и пепелниците, тежко му и горко на тоя персонал – като няма работа, поне да си заработи парите буден, а не заспал като пън! Ако съм момичето във фитнес на един от най-големите градски хотели никога няма да си легна със служебната престилка на тренажора, а ще си потърся списание за четене или ТВ за киризене или ще зяпам как играят тенис на маса отсреща, без да се отдалечавам от залата... Обаче тъпите азиатци явно нямат никаква култура да проумеят, че подобно поведение е неуместно и не се толерира от цивилизованите хора. Явно в нравственото си развитие са останали още на етап деца преди пубертета, които правят само, каквото им се прави, без да си дават сметка как това изглежда отстрани или дали няма да доведе до някакви лоши последици (да запаля пожар във фитнеса, например, защо не – въпрос на акъл). Наистина се потвърждават общите коментари на хората, които са живели тук и които са ми разказвали, че Китай толкова инфарктно е дръпнал в последните години с техниката и индустрията, че жителите му не могат да си нагодят манталитета към околните новости и масово изостават в културното си развитие. Масово и трагично. Небостъргачи и хотели се строят бързо и лесно, за броени месеци, летища във водата и метро в големите градове изникват буквално за половин година, обаче не можеш за три месеца научи 1 милиард китайци как да съчетават спортни обувки със спортно облекло и да не носят копринени чорапогащи върху маратонки, без да са се извървели няколко поколения откъм образование и пълноценен жизнен път... Аз си знаех, че азиатците тук са в глобален мащаб необразовани, първични и непригодени към новите световни условия след затворения си, тип сталинов, комунизъм. Обаче откритието, че са толкова десетилетия назад в културното си мислене, че са толкова инфантилни и че преходът след дългата изолация при тях се изразява в изблик към пълна детинщина направо ме потресе, не очаквах такова нещо... Много трудно се възприемат факти като тези, че магазините им изобилстват от най-съвременна и модерна битова техника (включително и местна) като епилатори например, а жените им са с природно обезкосмени крака и ходят с гъсти космарлаци под мишниците посред това тежко и задушно лято! Виждам превъзходни еротични сутиени по магазините им, а момичетата ми се присмиват като задръстени ученички, че ми се виждала пеперудката на сутиена през деколтето... Имат страхотно много (смотани за моя вкус) къси дамски ризи по супермаркетите, а жените на години носят шарени тениски с ластици, волани, анимационни герои. Имат елегантни и с фина структура млади жени, които си крият коленете, ходят с кецове и си купуват памучни пижами. А белезите на това колко са изостанали в развитието си, колко са първични и какво неуместно поведение и прояви имат при днешните условия бол – то аз за една седмица само на какви чудеса се нагледах, едно по едно цяла епопея за коментиране... |
| Примитивни хора са китайците и жените им. Вместо да се облекът посевместно в тяните изтъркани дънки, с които заливат света, си обличат рокли  ."" ... Явно дамските чорапогащници са новост за азиатките (то в тия жеги в момента за какво ли са им), както и чорапките, защото не са способни да разберат кога се ползват и за какво служат. ... Младите пък са още по-заблудени – в големите жеги (38 градуса в Нанджин), пък и тук носят дамски чорапогащник в телесен цвят наравно с маратонки, кецове и дървени налъми (не знам защо, но тук масово продават четвъртити равни налъми от лакирано дърво с 2 каишки между пръстите)?! ""  Американката е решила въпроса и с Чорапогащника, и с Полата и с Дънките. ----------------------------------------- ----------------------------------------- --- "" ...Гледаме оня ден с ***в МакДоналдс някакво момиченце – седи на бара и СПИ. ""  На запад по МакДоналдсите НЕ се спи. Продължаваме с разказа - "" По какво реших, че е момиченце – естествено, по външните белези, тоест по облеклото (тук и жените като фигура изглеждат като недорасли). ... ""  Добре, че американките са добре развити. Това НЕ може да им се отрече. Не можеш обърка сочна развита американска с момиченце . |
| Ето още едно пътешествие - дълго е като на Керпи, но само една част. Наше путешествие в Китай - Чженчжоу  К этому дню я оказалась морально не готова. Обычно я заранее собираю информацию о местах, которые нам предстоит увидеть. Так проще: знаешь приблизительно, что тебя ждет, на что обратить внимание, куда обязательно надо заглянуть, что сфотографировать. Узнав из программы путешествия, что на эту дату приходится посещение монастыря Шаолинь, я легкомысленно решила, что большего мне и не надо. Действительно, ну кто же имея телевизор дома, не знает о монастыре Шаолинь? Так что практически все увиденное за день было для меня откровением. Пока наш автобус выруливал из Лояна, мы стали свидетелями интересного представления. Группа людей в форменных одеждах, вышла на улицу, построилась в колонну по два, подняла какие-то плакаты над головами, и побежала вдоль улицы, распевая какую-то песню. Народ восхитился - зарядку как делают! Ничего подобного, - ответил гид, - это рабочие одного кафе: официанты, повара, менеджеры. В кафе упала посещаемость, вот руководство и отправило служащих перед открытием заведения проводить активную агитацию на улицах города. С утра нас повезли в буддийский пещерный храм Лунмынь. При слове "храм" я представляла себе нечто прямоугольное, за высокими стенами. Короче - традиционный буддийский храмовый комплекс. Моему же удивленному взору предстало довольно большое ущелье, широкая река, текущая по его дну, красивый ажурный мост, уходящий куда-то в туман. Нет, традиционный монастырский комплекс там тоже есть, но Лунмынь - это, прежде всего, свыше 1300 гротов, 700 ниш, 40 пагод, более 100000 высеченных из известняка статуй и барельефов. Все это вырезалось на протяжении почти 5 столетий, начиная с пятого века. Красота такая, что я не знала, на что смотреть в первую очередь. Скульптур очень много, самая высокая достигает 17 метров, самая маленькая - 2 см. пещеры идут каскадами в несколько ярусов, один над другим. Территория комплекса очень большая. Отведенных двух часов нам хватило только на беглый осмотр одной стороны ущелья, да и то мы не полезли на верхние ярусы. Очень приятное место. Я бы там и больше времени могла бы потратить, но, увы и ах, нас ждал второй номер сегодняшней программы. У храма Баймасы, Белой лошади, не было никаких шансов выделиться среди всех увиденных нами ранее комплексов. Изваяния двух грустных пони при входе вместо львов, барабанная башня, колокольная башня, каскад храмов. Гид кратко рассказал нам о истории возникновения монастыря на этом месте и пустил группу в свободное плавание, дав полчаса на променад. У главных ворот нас порадовала стандартная школьная доска, исписанная иероглифами с симпатичным рисунком лотоса. Мы бродили по тенистым аллеям и блаженствовали, еще бы, хоть и утро, а уже до 30 на солнце. В конце аллеи набрели на небольшой, но очень глубокий бассейн. Как нам объяснили, если кинуть в воду монетку, и она утонет, то будет тебе здоровье, а если останется плавать - то богатство. Хитрые китайцы кидают монетки, чтоб они утонули и бумажные деньги, чтоб они плавали на поверхности. Сашка вдруг решил рассмотреть внимательно, что за монетки там внизу валяются в большом количестве, наклонился и… утопил свои очки. Будь они самыми простыми, купленными где-нибудь с лотка, мы бы их так и оставили в качестве жертвоприношения, но поступить с ЭТИМИ очками подобным образом мы не могли. Следующие 15 минут мы провели крайне насыщенно: нашли гида Женю, объяснили ему проблему, гид провел переговоры с монахом-смотрителем, попытались при помощи указки Жени вытащить очки из воды, потом… В общим мужики долго бегали во круг колодца, пока монах не принес им сачок. Честно говоря, я не думала, что монах нам поможет, колодец священен, все, что в нем находиться - дар богам, так что если туда упали очки, то так тому и быть. Женя тоже подтвердил мои мысли. Но монах видимо счел нас дикими иноверцами. Наконец очки оказались у Сашки в руках. Тут выяснилось, что время, отведенное для самостоятельной прогулки, истекло, и мы потопали в автобус, впереди нас ждал Шаолинь. Перед поездкой я не особо задумывалась, что же такое на самом деле Шаолинь. При звуках этого слова мне мерещились лесистые горы, долины, в долинах множество построек с золотистыми выгнутыми крышами, дворы, окруженные стенами, толпы молодых людей в одеждах монахов, отрабатывающих удары с ранней зори под присмотром великих гуру. Короче, диагноз ясен: слишком много фильмов с Брюсом Ли пересмотрено в детстве. Так что по дороге, рассматривая очаровательные холмы и долины провинции, я мечтала, что, вот еще один поворот, и перед нами во всей красе распахнется великий Шаолинь. И когда через три час нас подвезли по проселочной дороге на некий пятачок, я умилилась: дикая, первозданная природа и нетронутые цивилизацией места…. Дурыыыында. Для начала нас отпустили в туалет. Народ проникся. Длинная канава, вырытая в земле и разделенная низенькими фанерными перегородками. Кстати, за посещение этого колоритного заведения с нас еще захотели денег. Затем нас повели дальше к каким-то серым железобетонным зданиям. Народ ужаснулся, неужели это и есть Шаолинь?! Оказалось, что это только вегетарианская столовая, рядом магазин и павильон для шоу. Пойдем ли мы на представление мастеров ушу? Ну разумеется! Сами мастера Шаолиня! Такой случай! Как не сходить! Мы сходили. Но если вдруг у нас еще когда-нибудь появится желание посмотреть на мастеров ушу, мы с превеликим удовольствием сходим в Москве на соревнования юниоров, очень красиво, очень зрелищно, и ехать ни куда не надо. Мастерами ушу оказались мальчишки школьного возраста с ученическим оружием. Для рядового зрителя, избалованного джекичанами экрана, шоу удовольствия не доставит. Ну может если только вы - знаток боевых искусств, или обладатель черного пояса, и то я не уверена. После получасового представления нас повели на вегетарианский обед. Рыба из сои, мясо из сои, хлеб из сои. Грустно, остались голодными. Здесь же нам попытались продать аудиодиск за 100 юаней. Посмотрев, как мы весело хихикаем в ответ, продавец тяжело вздохнул и сбавил цену до 50. зря, все равно мы не купили. За то Сашка сторговал себе за полцены книгу с фотографиями разнообразных кат (не знаю, как это правильно называется в ушу, уж извините). И вот оно, та-дам! Мы подъезжаем к Шаолиню, выходим из автобуса и… - А где Шаолинь?! - Вот. - Да где?! - Ну вот же, за вашей спиной! Судя по возмущенным воплям, не только я имела свое собственное представление о том, каким должен быть Шаолинь. - Нет! Это не может быть Шаолинь. Шаолинь должен быть такой…такой… Глядя на то, как мы разводим руками, гид улыбнулся и объяснил диким нам, что то, что показывают в кино, это совсем другой монастырь, который находится в другом месте и который был построен в двадцатом веке специально для съемок фильмов о единоборствах. А это, извините, тот самый Шаолинь, и у нас есть сорок минут на его осмотр. Разочарование было полным. К тому же Женя нам рассказал, что старый монастырь был почти полностью разрушен, до середины двадцатого века простоял в руинах, и только в 50-х годах начал восстанавливаться на пожертвования сначала только китайцев, а потом и иностранных благодетелей. Так что когда мы оказались в Шаолине, там шли активные строительные и реставрационные работы. То, что строиться, как две капли воды похоже на все прочие монастыри, которые мы видели до этого. В сущности, ожидаемо, но мы как-то об этом не подумали. Единственное, что произвело впечатление, так это четыре статуи, обозначающие части света, при входе. Рядом с монастырем находиться Лес пагод Талинь. Собственно, это кладбище настоятелей Шаолиня. Место очень красивое, хвойный лес, между пихтами то тут, то там видны пагоды самых различных форм и размеров. Общее ощущение тишины и покоя. Только одна пагода при входе резко выделяется из общего комплекса строгих и четких форм. Вычурная, серая, разукрашенная барельефами. Это постарался нынешний настоятель монастыря, воздвиг себе подобное чудо еще при жизни. Из монастыря нас повезли в город Чженчжоу, где мы с Сашкой должны были ночевать, а всю остальную группу сажали на поезд и отправляли дальше на юг. По дороге было весело. Во-первых, нас долго вези мимо школ, где обучаются дети среднего возраста различным наукам и, разумеется, ушу. В эти пансионы родители отправляют детей на 10 месяцев в год и платят за это немалые деньги. За то потом, как сказал на наш гид, у этих детей есть очень большой шанс продолжить образование в лучших вузах страны. Во-вторых, в Китай мы попали в пору сбора урожая пшеницы. Все горизонтальные поверхности, будь то крыши или обочины дороги, были заняты под сушку зерна, на обочинах шоссе стояли молотилки, работа кипела со страшной силой. Вечером нас привезли в Чженчжоу. Нас заселили в "Red Coral Hotel". Достойное заведение. Чисто, приятно, симпатично. Только кроватей снова две. На следующий день нам предстоял перелет в Пекин, а до часа дня мы были совершенно свободны. В одном из отзывов на просторах Интернета мне попалась информация о том, что с гидом можно договориться о дополнительной экскурсии на реку Хуанхэ. Я заявила, что побывать в Китае и не посмотреть Великую Желтую Реку - это не правильно. Сашка со мной согласился. Осталось только договориться с гидом. Женя был не против, так что полчаса переговоров с водителем, 400 юаней, и на завтра с утра у нас имеется развлекательная программа. Собственно, мы подозреваем, что гид Женя заломил космическую по его понятиям цену из расчета, что мы будем торговаться до последнего. Но, во-первых, нам было лень, не умеем мы торговаться, а во-вторых, мы решили, что за 50 долларов съездить на экскурсию за 60 километров от города на личном автобусе с персональным гидом мы бы в Европе не смогли. Так что мы все остались довольны друг другом. Мы попрощались с группой, поужинали и отправились изучать местность. Отель находится недалеко от вокзала, так что ночью особо не погуляешь, зато рядом на площади есть масса магазинов и магазинчиков, где мы накупили фруктов. Увидели аккумулятор для нашего цифровика дешевле, чем в Москве, купили. Увидели треногу по цене рублей в триста, не смогли уйти. В общем, вечер не прошел зря. |
