КИТАЙ – НОВАТА СУПЕРДЪРЖАВА
Отиди на страница:
| Откъде го намери тоя Сименс правен в Китай бе Душе? Я да видим тук:  Siemens Mobile го продадоха на Benq, тайванска фирма. Централата обаче остава в Мюнхен, телефоните ще носят името Сименс още пет години. Нищо от "народната кола" Фолксваген Голф5, освен радиото, не е правено извън Европа. И то разбира се не е от "китайската народна република", а е тайванско. Фолксваген сглобява над милион коли годишно само в Германия, без да броим Ауди, Сеат и Шкода. В КНР произвежда осемстотин хиляди годишно, разбира се изцяло за вътрешния пазар. |
Oraсle , споменах, че Сименсът а стар. Държа го като резерва.  Дано се чете. Първата снимка е общия вид, втората съм увеличил надписа. Ако не си личи добре- копирай го на HD и си го увеличавай. Германия , Тайван и Китай - произвеждаха по около 30-40 % от телефоните всяка страна. Тенденция - От Германия към Китай  Ясно е, че първоначално Германия ще печели. Те са го разработвали, те имат право да си изкарат някое ?. Давам един фасулски пример - за да е по-ясно. Ако аз купя от тебе някоя технология и да започна производство, ( например Кафе- машини, велосипеди или очила ) Ти можеш да ми поставиш условие - например -, 5 години ще ти плащам по 10 % от всеи продаден продукт и 5 години велосипедите ще носят твоето име. Това е справедливо. Аз се съгласявам, понеже НЕ искам да крада и копирам твоята техника, а да продавам честно и почтенно както прави КИТАЙ. След 5 години ще произвеждам каквото искам, и няма да ти плащам нищо. ПИТО - ПЛАТЕНО - ЧАО - АУФВИДЕРЗЕЕН. Ако откажеш да си продадеш технологиите и лицензиите ( както Грундинг) не е голям проблем. Ако имам пари - ще купя лицензия и технологии от някой друг който също произвежда велосипеди . |
| Така научииме две важни работи: 1. Новио телефон на оракъл е по-убав от старио на душко и има 1.3 мП камера. 2. И на двамата им фанааме фабричните номера на тутурутките. Те са ше видят кон боб яде ли...  |
| Разбира се, остава да се разберем кога "Made in China" означава "Китай". Май така се обозначаваха тайванските стоки. На Китайските не пишеше ли обикновено People's Republic of China? И все пак аз питах за стоки, разработени и произведени в Китай от китайски фирми, а не кои фирми са си изнесли част от производството (но не и разработките) в Китай заради евтината работна ръка. _____________________________________ Не ви ща млякото! Кой ми изяде закуската? |
| Страсти по Китаю Русский Журнал тук 15 августа 2005 Александр Елисеев, кандидат исторических наук В "Горе от ума" Чацкий так рассуждает: "Если рождены мы все перенимать, хоть у китайцев бы нам несколько занять премудрого у них незнанья иноземцев". И ныне многие действительно равняются на Китай. Но только не так, как этого желал герой Грибоедова. КНР пытаются представить неким эталоном национального развития, а то и "старшим братом". Еще в июне месяце на сайте АПН была опубликована статья К.Помренина "Поднебесная империя как старший брат Евразии". Заглавие, что называется, говорит само за себя. Автор почему-то уверен: "Сценарий обретения партнера-ровни на так называемой мировой арене для современной России, увы, невозможен. Хотя некоторые аналитики-геополитики сулят ей место во "второй лиге", членами которой являются Бразилия, Индия и другие страны с экономикой и уровнем жизни ниже, чем на Западе, но явно выше, чем у Нигерии. Попасть во "вторую лигу" России не удастся потому, что набор ее участников производится с благословения "первой лиги" (США и ЕС), а они предпочитают закрыть русский проект раз и навсегда, а не заниматься неблагодарной работой - цивилизовывать "восточных варваров". Такой вывод располагает к унынию, но автор и не думает унывать. Есть ведь Поднебесная, которая сможет взять патронат над слабой Россией. По мнению Помренина, КНР способна оказать младшему брату неоценимые услуги: "1. Помочь ему в борьбе с инициируемым Западом сепаратизмом (свой собственный сепаратизм "красные даосы" давят беспощадно). 2. Пойти на создание военного блока, обезопасив, таким образом, и себя (в большей степени, чем теперь), и Россию от военного конфликта с Западом. 3. Обеспечить нашу страну трудовыми ресурсами, оказав ей продовольственную помощь, и т.д. и т.п." Особенно умиляет последний пункт. Вот уж "трудовыми ресурсами" нам Китай поможет - с большим удовольствием. Разместит этак сто миллионов китайцев до Урала. Вот будет весело! Идеи, как говорится, витают в воздухе. Не так давно читающая публика была потрясена циклом романов Хольма ван Зайчика о фантастической стране Ордуси. Вот эта Ордусь и была китайско-славянским государством - с доминированием ханьского элемента. При этом образ был нарисован столь талантливо и любовно, что многие сразу же захотели в Ордусь. Помнится, я был поражен, когда прошелся по "ордусскому" сайту (да, создали и такой!). "Хочу в Ордусь!" - таков был лейтмотив тамошних форумных сообщений. Вы скажете - художественный вымысел, литературная игра? Да, конечно. Пока. А завтра все может статься уже и по-иному. Уж больно мы влюбчивы. Как влюбимся в кого-нибудь, так и начнем идеализировать без удержу предмет своей страсти, причем практически не обращая внимания на его недостатки. Кстати, пример такого "идеализма" недавно показал А.Нагорный в газете "Завтра". Этот аналитик левопатриотического толка рассказал о своем недавнем визите в КНР. Отзывы, понятное дело, были самыми что ни на есть восторженными. И, справедливости ради, замечу, что Нагорный все же коснулся недостатков "китайского чуда". Коснулся, но как? Такое впечатление, что даже и критика здесь преследует цель идеализировать "китайскую модель": "Уровень жизни в Китае по-прежнему очень низкий. Люди, с которыми мы встречались: переводчики, чиновники, военные, рабочие, - все зарабатывают порядка тысячи юаней, или около 120 долларов, это средняя зарплата. Жить на эту сумму практически невозможно, поэтому китайцы, как правило, находят вторую и третью работу". Далее Нагорный повествует о нелегкой судьбе одного китайца из Сианя, который, хоть и получает пенсию, вынужден вкалывать аж на двух работах. При этом "бедный" китаец еще и сдает в аренду экскаватор! "Такая вот жизнь Китая сегодня, - заключает автор. - Это, что называется, случай из жизни, весьма показательный, кстати". Оказывается, работы в КНР - бери не хочу, а если не хватает, то простые люди могут еще и экскаваторы прикупать. Вот и все проблемы. Только вот непонятно, почему Нагорный не упомянул здесь о грандиозных масштабах безработицы в КНР? По разным подсчетам, она составляет от 13 до 20 процентов трудоспособного населения. Причем безработица не сокращается, а растет, в чем некогда признался Цзян Цземинь. Особенно трудная обстановка сложилась в китайской деревне. Там люди вынуждены сдавать кровь в огромных количествах, чтобы хоть как-то прокормиться. Не так давно по телевидению показали деревню, в которой все жители были заражены вирусом СПИДа. Это произошло потому, что они продали свою кровь недобросовестным спекулянтам - по дешевке, а те не обеспечили достаточной безопасности. Процветание, ничего не скажешь... Также было бы интересно выслушать комментарии Нагорного и других "китаефилов" по поводу некоторых явлений, изрядно подрывающих миф о "китайском экономическом чуде". Взять хотя бы тот факт, что на внешние рынки КНР поставляет технологически устаревшую продукцию. Кстати говоря, иностранные инвестиции, которыми так гордятся китайцы, вкладываются именно в производство заводов по изготовлению такой вот продукции. Впрочем, большую часть инвестиций в китайскую экономику делают не иностранцы, а сами же китайцы. "Основные инвестиции в Китай, согласно статистике международных финансовых институтов, приходят от хуацяо, или китайцев-эмигрантов, а вовсе не от четырех сотен крупнейших транснациональных корпораций, - утверждает И.Преображенский - и не рост инвестиций стимулировал объем экспорта, но объем экспорта капитала и самих китайцев за рубеж стимулирует рост инвестиций. Возможно, это и странно, но ВНП Китая, если его измерять не согласно общепринятой методике (подсчитывая не то, что произведено с учетом факторов производства, принадлежащих стране, но факторов производства, если можно так выразиться, созданных этническими китайцами), значительно больше номинальных ВНП и ВВП КНР. По сути дела, именно "ПХ" (скажем так, продукт хуацяо) должен был бы считаться ВВП КНР. Ведь именно на эту дотацию живет вся экономика Китая, это ее единственный стабильный ресурс. По сути дела, инвестиции, приходящие в страну от хуацяо, являются прямыми заимствованиями из экономик других стран... Таким образом, в реальности Китай является не страной, привлекающей иностранные инвестиции, а страной, "тянущей соки" из "капиталистических государств" путем насаждения на их территориях собственных "агентов влияния". Вопросы, однако, касаются не только экономики. "Патриоты-китаефилы" очень любят поругать (российский) "антинародный режим" за развал системы образования. Но как обстоят с этим дела в самой КНР? А обстоят они очень плохо. В 2000 году "динамично развивающийся" Китай вдвое сократил расходы на образование, которые составили всего 2 процента. Пекин проводит политику жесткой экономии в отношении образования, финансируя школьные расходы всего на 53 процента. Причем сам центр выделяет 8 процентов, остальное переложено на плечи местных властей . Остается, впрочем, еще и хваленая политическая стабильность КНР, достигнутая благодаря "мудрому руководству" тамошней компартии. Однако и здесь все не так уж и гладко, мягко говоря. Даже в китайских СМИ можно найти сообщение о том, что секта "Фалунгун", вроде бы разгромленная китайскими властями, продолжает вести мощную информационную войну. Так, сектантам удалось однажды захватить телефонные линии Пекина, по которым они передавали записи в свою защиту. Много раз "фалунгунисты" захватывали региональные и кабельные телеканалы. А однажды их атаке подвергся даже китайский спутник связи, который был обработан телевизионными сигналами. "Китайское чудо", безусловно, существует. Оно заключается в той легкости, с которой многие неглупые люди поверили в байку о "китайском прорыве". И ведь, что характерно, о "чуде" говорят и коммунисты, и патриоты-державники, и некоторые либералы. Даже Илларионов "погладил" китайского "дракончика", объявив о том, что китайская экономика, оказывается, либеральна. Что ни говори, а в устах такого человека это определение есть своеобразный комплимент. Из всего этого напрашивается один вывод - "мода на Китай", стремительно растущая в стране, не зависит напрямую от идеологических пристрастий самих "китаефилов". Тут нечто иное. И. Преображенский упомянул об "агентах влияния" КНР. Невольно возникает вопрос: а может быть, идеализация КНР не обходится без участия этих самых "агентов"? А то мы привыкли все валить на Запад, проклиная агентуру ЦРУ, якобы развалившую "великий, могучий Советский Союз" (видать, недостаточно он был велик). А Китаю что - слабо? Между тем в данном вопросе я не стал бы принижать возможности и наших "китайских товарищей". Не удивлюсь, если в России давно уже ведется самая активная лоббистская работа, призванная создать лучезарный образ последней "красной" империи. Не стоит, однако, ставить на первый план проблему "китайской экспансии". Не от Китая исходит угроза, как, впрочем, не от США, "мирового терроризма" или какой иной "зловредной силы". Проблема в слабости нашего национального самосознания, в его зависимости от внешних влияний. Считалось и считается, что это влияние носит исключительно западный характер. Если бы! Западничество - оно ведь уже уходит в прошлое. И на смену ему грозит прийти "восточничество" - как ложная альтернатива. Среди интеллектуалов как волны прокатываются "мода на Китай", "мода на исламизм", "мода на буддизм". Прокатываются туда-сюда и обратно, "прочищая" мозги для какого-нибудь нового интеллектуального эксперимента. И если мы не выработаем цельного и связного национального мировоззрения, если не откажемся от разного рода мыслительных костылей иностранного производства, то вся смута XX века пойдет по новой. Редактирано от - Чичо Фичо на 22/10/2005 г/ 16:39:16 |
| Много пъти съм цитирал китайския посланик в София, приятен образован дядка подобен на акад. Ирибаджаков, говореше български, който през 1995 в мое присъствие каза: "Ако в КНР се въведат западните стандарти по правата на човека, поне 300 милиона китайци тутакси ще избягат на запад. Готови ли сте да ги приемете?" Как ще се превозят не е ясно, но помня от историята, че китайските въстания обикновено взимаха някъде по 10-20 милиона жертви, военачалници тръгваха на поход с "5 хиляди кораба". Но социалното неравенство в КНР вече надминава и това в черна Африка. Решенията на последния пленум на ЦК на ККП, за които съобщих преди две седмици (по материали от Икономист) свидетелстват, че над КНР съвсем реално виси заплаха от вътрешни социални смутове. Комунистическата диктатура е най-лошия път към модернизацията, най-дългия път към капитализма. |
| Цитати може, авторска реч не е желателно ( за самия явтор, понеже много по-млади читатели не го разбират). Eто за баланс онова от ЕИУ: (12 октомври, тук China economy: A change of focus COUNTRY BRIEFING (EIU ViewsWire) FROM THE ECONOMIST INTELLIGENCE UNIT After an unusually brief four-day plenary meeting, the Chinese Communist Party (CCP) has approved the outline of the next five-year plan (FYP), which sets out China's economic and social development goals for the period 2006-10. Specific details of the plan have not been released, but a communiqué issued after the meeting reveals a change of focus from previous FYPs, which have tended to prioritise economic growth and investment targets, to broader goals promoting sustainable economic development. This change has been brought about by the exposure in recent years of the negative side-effects of the "growth at all costs" strategy, including income inequality and environmental degradation, that have contributed to growing social tensions. The plan reveals the strategies the CCP leadership hopes will combat these problems, principally by slowing economic growth to a "sustainable" level and addressing the inequalities that the last two decades of breakneck growth have brought about. A new phase Thanks to China's extensive market reforms over the last 25 years, plans of this type are no longer as important as they once were. (This point is made tacitly by the CCP's reference for the first time to a "five-year programme", rather than plan.) Still, the FYP is important in exposing the leadership's priorities. As the communiqué made clear, the CCP sees China entering a "crucial phase" of its economic development, after years of exceptionally strong GDP growth. This entails a change of focus from headline macroeconomic growth figures to addressing the side-effects of that growth, including income inequalities, pollution, rural poverty and social discontent. This change of focus has been embodied in the headline policies of China's president, Hu Jintao, which form the basis of the 2006-10 FYP. For example, a key goal is the creation of a "prosperous society" by doubling China's 2000 per-capita GDP (of US$853) by 2010--one of the few concrete economic targets in the draft. This should help support Mr Hu's goal of creating a "harmonious society", especially if--as the plan envisages--more is done to ease the burden on rural areas and improve education, social-security provisions and living standards across China. This is to be achieved through the third of Mr Hu's key ideas, "scientific development", for instance by improving energy efficiency and raising standards of technical and scientific education ("scientific development" goes beyond just science, however, covering all development that moves towards a harmonious society). Over the next five years the emphasis will very much be on quality of economic growth rather than quantity. The underlying motive is the preservation of the authority of the CCP, which has been challenged in recent years through growing social instability--much of which can be traced to agitation by sections of the population that have not benefited from China's rapid economic growth. (The government has estimated that in 2004 some 3m people participated in around 74, 000 protests, up from 10, 000 in 1994.) In this context, the communiqué mentioned the promotion of "social fairness" and emphasised the protection of vulnerable elements of society. In the next five years China's leaders also aim to establish a more robust social-security system, especially with regard to healthcare and pensions, while aiming to improve overall living conditions and enhance job creation in rural and urban areas. Notably, the FYP pays more attention to China's human resources than previously, a change of emphasis from the growth-first priorities of previous plans. A key facet of this is education: the plan aims to popularise and strengthen compulsory (and free) education for a minimum of nine years. As part of the broader goal of moving the economy up the value chain--and turning Chinese enterprises into global competitors--the communiqué also mentioned the promotion of key specialities and talents among the workforce, including administration, enterprise management and technology. This aspect of the "scientific development" of China's economy will be accompanied, the plan envisages, by improved energy efficiency--the first time that this has been mentioned in such a document. Implications for growth The details of the FYP will not be finalised (and certainly not published) before it is approved by the National People's Congress (NPC) in March 2006. Until new policies are put into practice it will be difficult to speculate as to its impact on the economy. However, the few figures in the plan's outline suggest that China's leaders would tolerate a slowdown in the headline growth rate in order to achieve the broader goals for sustainable development and "social fairness". This can be demonstrated by looking at the headline goal of doubling 2000 per-capita GDP by 2010. In comparison with the economic growth of the last few years, this seems like a modest target. For real per-capita GDP only to double from 2000 to 2010 would mean the annual average real GDP growth rate would have to be just 6.9% from now until 2010. However, it could be higher than this--the 10th FYP, for 2001-05, for example, targeted GDP growth of 6-7% per year, whereas growth has actually averaged 8.7% during the period (including the Economist Intelligence Unit's forecast for 9.3% growth in 2005). We expect China's GDP to grow by an annual average of 7.3% to 2010. (It is notable that China's official People's Daily newspaper, quoting the State Council, used the nominal figure for 2000, US$853, when reporting the goal of doubling 2000 per-capita GDP by 2010. If it does not assume a fixed exchange rate, the expected appreciation of the renminbi over the next five years would mean overall economic growth would have to slow even more dramatically for per-capita GDP only to double in US dollar terms by 2010.) If China's authorities do not expect the per-capita GDP target to be overshot, they must expect a sharper slowdown than we are envisaging. In fact, such a slowdown is not likely, or even intended. China's leaders will certainly not want to engineer a swift deceleration, and they are unlikely to roll back the market reforms of the past two decades that have provided the basis for such growth--despite the more obviously socialist elements of the new FYP. However, it does perhaps demonstrate that the government is prepared to brave lower headline growth figures to achieve the broader social aims outlined in the FYP and in the president's policy goals. The only other concrete figure connected to the FYP in the communiqué concerns energy efficiency. Currently China has one of the world's worst ratios for consumption of energy per unit of GDP generated; the government is aiming to cut by 20% from this year's level the energy required for each unit of GDP by the end of the FYP. This will entail the closure of less efficient energy producers and the promotion of more efficient ones, a goal to be pursued in tandem with the promotion of renewable energy sources. This will be boosted by supporting legislation like the Law on Renewable Energy Sources, which will come in from January 1st 2006 and will commit China to producing 10% of energy from renewable sources (not including large-scale hydro-power) by 2020, and forcing power generators to buy renewable-based energy. Promoting such "green GDP" measures, and cracking down on enterprises that flout tighter environmental regulations, could also lead to slower GDP growth through the period of the 11th FYP. Future problems A shift in economic planning of this nature will not necessarily be easy, especially as for over 20 years China's leaders at the national and regional level have been focused on achieving brute economic growth. As we have already noted, the priorities of the next FYP could lead to contradictions that will not be easily resolved. For example, the drive to improve environmental standards and the quality of GDP growth will lead to growing clashes between central and local officials. Local officials' revenues still depend on maximising output, and to date they have tended to side more often with offending companies than with the affected local population when disputes arise. (However, the brevity of the recent plenum in comparison to previous such meetings--which typically lasted two weeks or so--might suggest that problems in centre-regional relations were worked out in advance, and that the main thrust of the FYP has received broad support.) Despite the many doubts that can be raised about the FYP's practical goals, its presentation as a programme to narrow social divides is nevertheless crucial. Recent years have seen growing protests among those who have lost out in China's rush for economic growth, and rising disenchantment with CCP officials who claim to represent the masses but increasingly tend to side with business. If the government is to improve political stability, it must persuade these disenfranchised elements that the benefits of growth can be shared more evenly. The tone of the FYP shows that policy will continue to be targeted at achieving this goal. SOURCE: ViewsWire Asia © The Economist Intelligence Unit Limited 2004. All rights reserved. Душко да си отбележи в тефтерчето, че годишния БНП на калпак на КНР за 2000 (след четвърт век феноменален растеж) според в. Жънмин Жъбао е $853 (словом: осемстотин петдесет и три щ.д.) и че въвеждането на всеобщо и безплатно образование в продължение на девет години е важна цел на ККП до 2010. В момента средното образование е финансово недостъпно за стотици милиони китайци. * Един ден Народният всекидневник ще изнесе данни за състоянието и на здравеопазването и социалното осигуряване в КНР, дето селяните не получават пенсия. Ще се разчуе и колко милиона китайци за заразени от СПИН. Какви са екологическите последствия от феноменалния растеж на металургията и тежката химия и язовирите на хилядолетието. Редактирано от - Чичо Фичо на 22/10/2005 г/ 17:14:07 |
| Специално внимание ЦК на ККП обръща на "slowing economic growth to a "sustainable" level" - "забавянето на икон. растеж до "устойчиво" равнище" - понеже в КНР освен огромните социални контрасти между града и селото, крайбрежието и вътрешността и ханските и малцинствените райони, освен непроходимата селска мизерия (на 800+ милиона) и чудовищното замърсяване, става дума и за физическите граници на индустриалния растеж и наличието на вече значителен индустриален свръхкапацитет. Една класическа "циклична" криза може да има отключващ ефект за всички социални и националистически конфликти, набиращи под повърхността на КНР. |
| Чичо, нямаше нужда да се притесняваш за младите читатели. Още от първата страница става ясно, че в тази тема човекът с най-малко езици си ти Както и да е, статията на Икономист, от която аз бях цитирал някои числа още в първите страници потвърждава именно твърденията на Душко за ККП като оговорна партия. Не става дума за въвеждане на задължително образование, а за "прилагането" му (подобен проблем има в момента в България при циганите). Нормално в много от изостаналите региони на Китай, които именно ти виждаш като самостоятелни независими държави, да имат такъв проблем. В статията пише, че икономическите цели са занижени, без да става дума за нарочно или планирано намаление на ръстта, а за да се обърне внимание на другите социални и екологични цели, което затвърждава ръководството на Китай като отговорно и мислещо напред. Фокусът е изместен от растежа към проблемите на растежа. Тези 853 долара са разпредлени много неравно регионално, което не е проблем заплашващ властта в Пекин. Революцията става, когато бедните живеят заедно с богатите в Шанхай, а не разделени на хиляди километри - в такъв случай напротив никой не иска да се откъсне от метрополията, която изпраща парите. Желаещите да мигрират/не да се откъснат/ към богатите крайморски региони са милиони, но процесът е контролиран с вътрешни визи. Каква несправедливост би възкликнал манхатънецът, забравил че Америка също има визи за китайци. Защо и Шанхай да няма? при условие, че напливът ще убие златната кокошка. Няма начин как в Китай изведнъж БВПто да стане по 5000$ средно. Това и българите за много по-малка България го разбраха. След като откъсна над 100 мил от абсолютната бедност /подвиг не постигнат засега от друга държава/, и с малкото 853$ средно Китай се кани да спаси и останалата част от населението си от мизерията. Мисията му е същата като на ЕС за Източна Европа. Неслучайно, Китай има подкрепа на почти всики държави за проблемите, които се е нагърбил да решава, защото критиците му са напълно безидейни и не предлагат никаква атернатива. Черна Африка си остана все така черна, а Китай побелява по ръбовете ... |
| Параграфът го е казвал много пъти: най-бените страни не са комунистически Китай, Виетнам, Куба или Корея, а са капиталистически, някои от тях пределно близо до САЩ. |
| Б И С Е Р И от Ф О Р У М А Чичо Фичо "" ... "Китайское чудо", безусловно, существует. Оно заключается в той легкости, с которой многие неглупые люди поверили в байку о "китайском прорыве". ... "" ***************************************** ************************** Наистина , жалко е, че не само руснаците, но и немците вярват в "" Китайското Чудо "" което разбира се не съществув. Глупавите немски, австрийски и швейцарски бизнесмени и банкери си влагат капиталите в Китай , Индия и Русия. Толкова наивни хорица са тия капиталисти и банкери. Да им се неначудиш на глупостта. Явно НЕ са чели Чичо Фичо Последния хит сред бизнесмените и банкерита от района на Алпите - Капитално - инвестиционното дружество ( гезелшафт ) RICH Russlsnd , Indien , CHina е абсолютен фаворит сред австрийските инвеститори  . ----------------------------------------- ----------------------------------------- --------- Чичо, като прочетох твоите писанки, за това какви сътресения и Революции се очакват в Китайската Народна Република, веднага отидохъ в моята банка да прнедупредя наивните австрийски банкери. Викам им - Какво правите бе хора ? Луди ли сте ? Защо вярвате в измисленото Китайско Чудо ! Няма такова нещо ! Не си хвъргайте парите там. Ще ви изгорят средствата ! Не сте ли чели Чичо Фичо и неговите приятели от Журнал.РУ , Политтика.РУ, Комерсант.РУ , Газета.РУ  Те ми викат - Тоя твоя приятел Чичо Фичо е (   )Ние не четем ПРОПАГАНДА. Ние се занимаваме с БИЗНЕС и ИНВЕСТИЦИИ. От това разбираме, това правим цял живот. Сега Китай е най- динамичната икономика на света, там всички влагат капиталите си. Никакви революции не се очертават в КНР, там жизненото равнище расте постоянно. Нека тоя Чичо Фичо ни прати странната си информация на сайта http://www.capitalinvest.at - Чичо, друг път като пишеш такива работи, пиши, че вземаш информацията от пропагандни жълти вестничета и сайтчета, да не се излагат хората които ти вярват . |
| Тези $853 годишно се равняват на 115 лв месечно и привидно се разняват на ок.1/3 от СРЗ за БГ. Към тях обаче трябва да се добавят “безплатните” услуги като образование, здравеопазване и др. Също услуги на символични цени като съобщения, храна и почивки в бази на предприятията, тогава тази сума ще набъбне значително и със сигурност ще надмине доходите у нас . Към това трябва да се добавят и държавните инвестиции в инфраструктура, където сумите са огромни. От глобална гледна точка е съществена трайната тенденция Китай да е водеща в производството агресивна световна сила. Това между другото означава, че вече е направил инвестиции, чиито печалби тепърва предстои да получава и сега е само началото. Редактирано от - Gan(ю)гоТрий на 22/10/2005 г/ 19:02:24 |
| Освен по витрините на Банките и по техните проспекти, информация по проекта RICH - инвестиции в Русия , Индия и Китай може да се прочете във всички сериозни вестници - Например в Дие Прессе или Дер Стандарт. Разбира се във финансовия отдел на вестника.  Чичо Фичо , ако искаш да отвориш очите на наивните Алпийски Банкери и Инвеститори - можеш да им драснеш някой е-маил и на английски. Те ще те разберат и ще се посмеят от сърце  |
| Къде сме ние, при това положение? Вече си изяснихме, че със 115 лв месечно китаеца покрива пълния спектър от жизненоважните си нужди, вкл. културни интереси и допълнително самообразование в професията. У НАС с тази сума, ако живееш в голям град си сигурен абонат на кофите за боклук. Единствено може да се оцелее по селата и малките градчета, благодарение на самозадоволяването в условия близки до натуралната размяна. Унищоженият поминък на хората чрез разбойническото обезчестяване на икономиката и селското стопанство засяга няколко поколение, включително и неродените. Дори и да настъпи някакъв икономически бум у нас(как пък не), той не може да върне стотиците хиляди трудоспособни гастарбайтери от Европа и САЩ, където са обвързани вече с кредити от банки и образованието на дацата си. |
| Gan(ю)гоТрий , Има и по-зле от нас. Капиталистическите Боливия, Нигерия, Бангладеш, Буркина Фасо които никога в своята история не са били нито социалистически, нито са имали просъветски режими, са си Жив Зян. А са били винаги тотално ориентирани към Запада и САЩ. Не съм сигурен, че в Аржентина или Суринам , Кения или Кот Д" Авоар ( Брега на Слоновата Кост ), Пакистан и Хондурас - ЧИСТО капиталистически държави са по- добре от Китайската народна република или дори от Куба. |