Отиди на страница:
| Малко ми е неудобно, защото това би трябвало вече всеки да го знае, но за всеки случай (понеже виждам във форумите странни ретро изблици): Немалко от учените, включително и от съвременните физици, са религиозни, в смисъл че вярват в Бог и в разумното сътворение. Така че цитати от учебниците ни в соц време са нелепи меко казани. За Айнщайн - от много от изявленията му става ясно че той е уверен в съществуването на Бог, а дали е религиозен или не - Бог знае (ние допускаме). Със сигурност не е бил атеист обаче.  А и тези от ББС за които каза Сибила нямаха вид да имат интерес да "докарат" Айнщайн че е бил вярващ. Казваха факти. Редактирано от - broadway на 24/10/2005 г/ 16:25:57 |
| Изучаващите Библията знаят, че Божието слово не противоречи на науката. “Наука без религия е сиромашка. Религия без наука е сляпа” – твърди А. Айнщайн. Но колко радостно трябва да крепне нашата духовна смелост, колко трябва да са насърчени вярващите, знаейки, че заедно с тях, скромните труженици на вярата, крачат най-видните представители на истинския човешки прогрес. Било прекрасен октомврийски ден на 1890 г. от една от малките гари на жп линия Лион-Париж се качили в бързия влак двама пътници: белобрад старец на около 65 години с приятно лице и спокойни очи и 25-годишен, висок, строен младеж с енергичен израз на лицето и живи черни очи. Двамата се настанили в едно и също купе и седнали един срещу друг. Скоро се завързал разговор. Младият човек на име Гастон Леру, разказал, че току-що завършва естествени науки и сега пътува за Париж на специализация в института на прочутия професор Луи Пастьор. - Най-искрено се радвам за вас, ученолюбиви господине – светнали топло очите на стареца. – Науката, която сте избрали, ще ви представи много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Изненадан, младежът свил вежди и отговорил хладно: - Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога. Аз поне, докато следвах, никога не съм имал нужда от разни религии. Старецът бил неприятно засегнат, но отговорил спокойно: - О, за себе си вие сте прав, съвършено прав. И не са малко интелектуалци като вас. Но чистата наука.... - Съжалявам – прекъснал го грубо младежът - но не съм съгласен с вас. Говорите за наука, която отдавна си е изпяла песента. Днес ние летим напред, науката достига до нови и нови висоти, и без да имаме каквато и да било нужда от Бог или подобни предразсъдъци. Доволен от себе си младежът запалил цигара и усърдно засмукал дима. Старецът разбрал, че е безполезно да разговаря с този млад учен. Въздъхнал, извадил от чантата си малка Библия и благоговейно се задълбочил в четене. Наблюдавайки го през облаците тютюнев дим, младежът с презрение мислел за този старец – пенсионер, учител или чиновник, типичен представител на едно поколение, което скоро ще изчезне от лицето на земята. Времето летяло неусетно. Младежът изпушил доста цигари, а старецът прочел доста страници от Светото Писание. Скоро влакът спрял на парижката гара. Докато младежът се занимавал с куфарите си, старецът му подал визитната си картичка и любезно му казал: - Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда с нещичко полезен - и изчезнал сред навалицата. Когато младежът най-после хвърлил небрежен поглед върху картичката, прочел с голяма изненада: професор Луи Пастьор. Едва тогава си спомнил, че това лице наистина му било познато, много пъти го бил виждал на снимка. Сега бил не само огорчен от непочтеното си държание към своя бъдещ професор, но бил и озадачен от факта, че този световно известен учен, истински корифей на положителната наука, се оказва смирен вярващ. Пастьор имал много ученици по целия свят. Много от тях били отначало безбожници, но истинската наука ги направила вярващи християни. Един от тях е и Гастон Леру, който от самонадеян учен, станал скромен служител на науката, смирен син на небесния Отец. “... Всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна” /Яков 1: 17/. “Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат” /Яков 4:6/ “Смирението върви пред славата...” /Пр. 15:33/ Искай и ще ти се даде, чукай и ще ти се отвори! ----- С дружески поздрав към спецовете по физика за начинаещи |
| broadway, и ти си гледал този майсторски филм, нали? На ВВС, а не на някоя съмнителна кабеларка. Беше трогателен, Айнщайн в болничното легло, изнемощял, пише и пише - безкрайни уравнения, формули, числа - болничната сестра прибира всяка вечер многобройните му тетрадки, изписани ситно-ситно ситно - гъсто - Айнщайн се моли за още мъничко дни, за да докаже тая теория за всичко, което ще докаже, че и Бог съществува, и ние не сме парцалени кукли в ръцете на сляпата случайност. Хубав филм беше - един късен неделен следобед. |
| КАРАКАТАУ, опитай се да обясниш разбираемо на малки деца ТЕОРИЯТА на АЙНЩАИН и те да разбират все пак нещо , или дори цялата теория. И тогава може и да разбереш смисъла на древните МИТОВЕ и ЛЕГЕНДИ. |
| Да Сибила, хубав филм наистина, съжалявам че започнах да го записвам чак към средата. Апропо, за недоволните от тезата която аз и ти застъпваме - видях наскоро една книга от един не дотам неизвестен учен - Джон Ленокс: "Погребала ли е науката Бога", излязла е вече и на български |
Черните лебеди  Но вярата в Бога, в края на краищата, и както ненатрапчиво ни предлага Паскал, е въпрос на избор. Всеки сам трябва да достигне до Него, да Го приеме, и да Го обикне. И в заключение: АНДРЕ МАРИ АМПЕР (1775—1836), френски физик и математик, един от основоположниците на електродинамиката. Да се учи, да изучава земното: това е задължение на човека на науката. Да изучава както видимия свят, така и вечния свят. С една ръка изследвай природата, а с другата, като за бащина дреха, се дръж за края на Божията риза Редактирано от - Сибила на 24/10/2005 г/ 16:46:18 |
| Какво искате от Православната църква? Да си смени езика, да заприказва на съвременен език в службите си? Трябва да се "приказва" на разбираем език и това не е толкова важно за времето на службата, а извън него. Вярата е Индивидуална характеристика на Личността. Вярата в Бога е описвана по безброй начини, но е само Една. Твоята! Дали я осъзнаваш или не това е друг въпрос. И не ти е нужна Църква за да я следваш. Но Църквата е в твоето битие и те свързва или разделя с вярата на другите. Свързва с едни и разделя с всички останали. Изборът пак е твой. Или следваш вярата на дедите си или я изоставяш и с това избираш да бъдеш Предател за своите. От последното никой не се е оттървал с добро, дори Христос, с което име приели сме да зовем към Бога ние българите. И като българин имам този Път да вървя - Христовия. Той е Правият Път! Както и всички останали! |
| И още нещо - такова нещо като проповед на старобългарски няма! Бих се радвал много, ако уважаемата г-ца/г-жа автор ми каже къде ги слуша в неделя тези проповеди на старобългарски - и аз искам да ги чуя. Сиби |
| Докато пишещите във форума си формират мирогледа от телевизията нивото му няма да е високо. Да, Айнщайн е религиозен, но религията на Айнщайн е физиката. А елементарните ви ръзсъждения върху препредадени негови думи са безпочвени. Не е редно да се изкарват от контекста изречения и да се превръщат в постулати. "Бог не си играе на зарове" е фраза от един безкраен спор с Бор върху квантовата физика, която, боя се, малко от горещящите се тук разбират. И за информация - след изграждането на СТО и ОТО /след 1920 г./ Айнщайн не прави съществен принос в науката. А стремежа му да изгради една обща теория на полето е пълен провал. Вземете първо прочетете малко негови автобиографии и биографии, че тогава коментирайте. Аман от всезнайковци. |
| Ето едно истинско разсъждение, аматьори! БОЖЕСТВЕН БЛАГОСЛОВ ЗА НАУКАТА Сливенски Митрополит Йоаникий (Приветствие по повод 60 години от основаването на Съюза на учените в България) На 30 октомври 2004 г. се навършиха 60 години от създаването на Съюза на учените в България, макар тогава да с носел друго наименование. Тази дата с добър повод да изпросим Божия благослов за успешни научни занимания. С особен интерес прегледах книгата "История на Съюза на учените в България" и останах възхитен от всичко прочетено. Колко важни задачи си е поставил Съюзът и колко благородни цели преследва! Възхищавам се на талантите на учените в България. Смирено се прекланям пред техните научни трудове. Всички изследвания и открития изискват съсредоточеност, търпение и себеотдайност. Научното поле постоянно се разширява и затова са нужни много квалифицирани специалисти. Човешкото знание притежава голяма сила, затова привлича. Човешкото знание обогатява, затова е ценно - народността не чезне там, дето знанието живей. В историята на човечеството няма епоха, в която човечеството да не е изпитвало нуждата от знание. През всички времена знанието е давало духовен тласък, светело е с духовна светлина, дарявало духовни ценности. Затова то има огромно значение за всяка нация, език и култура. Всеизвестно е, че без знание настъпва мрак в душите, пустота в живота и безсмисленост в действията. Човекът е творец, защото е надарен с разум. Човекът снизхожда. защото има състрадание. Човекът обича, затова е жертвен. Само човекът има право на нравствен избор, затова и само той носи нравствена отговорност. Само човекът е по - низен малко нещо от ангелите. И само човекът може да бъде религиозен. Човекът не е само земен, но и небесен. Човекът не с само тленен, но и нетленен. Човекът не с само плът, но и дух. В миналото много се говореше и пишеше, че науката е против религията и че науката доказвала, че няма Бог: Това не е истина: защото богословието изучава Божието битие и Божиите свойства, а математиците се занимават с математика, физиците - с физика, химиците - с химия. Знанието и вярата не само не се изключват взаимно, а и са неразривно свързани. Знанието и вярата са две страни на битието ни. Науката ни казва какъв е животът. Вярата ни казва какъв трябва да бъде. Науката ни разкрива многообразието на живота, вярата ни разкрива неговата стойност. Учените се занимавате въпроса "как'': как се заражда животът, как се движат звездите, как са изградени веществата. Вярата се занимава с въпроса "защо'": защо е създаден светът, защо съм, откъде съм и накъде отивам... Знанието и вярата са различни пътища, методи за придобиване на познания за истината, като две сетива на нашия дух, чрез които възприемаме околния свят. Вярата с присъща на сърцето. Знанието - на ума. Вярата е плод на волята. Знанието - на разума. Вярата обхваща нравствения, а знанието - физическия свят. Разумно ли с да поставим въпроса: окото или ухото? Двата органа взаимно се допълват. Няма вяра, която да не с същевременно и разумна, основаваща се на опит и познание, няма знание, което да не съдържа и вяра. Всяко знание, преди да бъде потвърдено и доказано, се приема на доверие. Вярата е предшественик и посредник на всяко търсене на ума. Знанието укрепва вярата. Вярата не може да се откаже от светлината на знанието. Науката не трябва да отхвърля или пренебрегва вярата. Ето какво казва един учен от XX век, носител на Нобелова награда, изследовател на космическите лъчи, проф. д-р Робърт А. Миликан; "Не съществува никаква научна основа за отричане на вярата. Който не може да съгласува тези две неща, науката и вярата, сам си е виновен. Аз не мога да обясня защо съм жив, а не мъртъв. Физиологията може наистина да ми открие голяма част от механичните и химически процеси в тялото ми, но тя не може да ми каже чрез какво и защо аз съм жив. А би било крайно ненаучно да се съмнявам в това, че животът в мен има съвсем друго значение. Научните ни познания, сравнени с това, което притежавахме преди сто години, са наистина големи. Но сравнени с това, което още не знаем, са крайно малки. Картата на земята имаше преди години големи бели петна с надпис: "Неизследвани области". Тези бели петна станаха напоследък много редки. Но картата ни за познанието на природата е все още едно много голямо бяло петно. На него природоизследователите са открили само няколко отделни частички. И колкото повече изследваме, толкова поширно се открива царството негова, което с непознато за нас. Принудени сме да признаем ограниченията на познанията си. Ние сме принудени да признаем съществуването на една най-висша Сила - първопричината на нашето битие и живот. Това е Творецът. Мога положително да твърдя, че отричането на вярата няма никаква научна основа. И според мнението ми не може да има никакво извинение за противоречие между тези две. Хора, които малко знаят от науката, и човеци, които малко разбират от религия, могат да спорят и да се карат. Зрителите си мислят, че спорят науката и вярата. Всъщност обаче, имаме сблъсък между два вида невежество''. Няма противоречие между истинската религия и истинската наука, Религията свидетелства на Твореца, а науката изучава творението, И така ние благославяме благородните и полезни трудове на учените, които нека винаги да помнят мъдрите съвети на свети Григорий Богослов: "След доброто начало върви и прекрасен край - тази истина се оправдава в последствията на дела. Ето начало, което носи добър край: свято да се трудиш за доброто на живота! Който има знание, да не хвърчи без криле, защото и птицата не лети без тях. Знанието с най-голямата слава в живота на човека, но и то вреди ономува, който го употребява в зло". Религията и науката са две реки, които се вливат в морето на мъдростта. Да черпим от тази мъдрост, за да бъдем мъдри в живота и благословени от Бога! |
Стругацки, аз лично, нищо не разбирам от квантова физика и единственото, което си спомням е абсцисата и ординатата, които моя даскал Джиджи Пистата чераеше на дъската. Джиджи беше много гнусно парче. Гнусно с елементи на педерастия. От него би станал чуден участник в биг брадър. Но да заебем джиджи и да отправим молба към Вас, ако сте тъй любезен да представите на нас, профаните, кратко експозе на квантовата физика, енергийните полета, частици, взаимодействия и прочие  |
Че кой си формира мирогледа от телевизията? Боже опази. Но понякога оттам чавек научава любопитни факти, които никога не е знаел, понеже не се е интересувал точно от физика и Айнщайн - че най-гениалният и всепризнат физик на всички времена, е бил вярващ. А създателите на филма, предполагам, са вещи по въпроса, защото ВВС не излъчва какво да е, пази си авторитета. Още повече, че те самите не отсъдиха кой е прав в тоя спор - Айнщайн или Бор. А има и друго - вярващите и невярващите в Бога си личат по писанията във форума. Вярващите са къде по за предпочитане. |
| Попреписано от тук и от там АЛБЕРТ АЙНЩАЙН:"Аз вярвам в Бог като в личност и по съвест мога да кажа, че нито една минута от живота си не съм бил атеист... Лъчезарният опит на Иисуса Назаретянина ми оказа потресаващо впечатление. В Него Бог ни се е открил в най-ясен и разбираем образ. Него почитам и аз. " (Мото от статия в религиозно списание) ПРОТИВОРЕЧИЕТО: От 12 годишна възраст Алберт е чел популярни научни книги, учил е алгебра, геометрия и начини на смятане и е изучавал Емануел Кант анти религиозната “Критика на истинската причина “. Преосмисляйки този негов период от живота, Алберт по-късно писал: “Четейки популярни научни книги аз скоро стигнах до убеждението, че повечето от историите в библията не могат да са верни. Последствието е било позитивно свободно мислене съчетано с виждането, че младежта е била умишлено мамена от държавата с лъжи; това е било разочароващо впечатление. ...На мен е пределно ясно, че религиозния рай на младежта, загубен по този начин, беше за мен първи опит да се освободя от веригите на едно съществуване доминирано от желания, надежди и примитивни усещания.” Пантеистите вярват, че всичко е Бог. Това означава че "Бог" просто става друга дума за "всичко" и загубва всякакво реално значение, твърдейки че всичко е " цинкут" е също толкова безмислено. Алберт Айнщайн категорично споделя пантеизма на Спиноза, за чиито възгледи Хътчинсън Софтбак Енциклопедия пише: " Умът и материята са два вида на една неопределена субстанция която Спиноза нарича "Бог на природата", доброто и злото са относителни. " Както Нова Ера и Айнщайн смята, че това е "едностранно" вярване, което изключително отрича Създателя в нормалния смисъл на думата, т.е. един който е предшествал (и затова е независим или външен) и създал всичко. Алберт Айнщайн не е бил християнин. Той не е имал концепция за Бог от библията или вяра в Исус Христос като Бог и спасител. Неговите виждания за религията и Бог са били еволюционистични и пантеистични. Той пише: " Аз не мога да си предсавя ( възприема ) Бог който награждава и наказва своите създания, или има воля на цар който ние възприемаме. Нито мога, нито ще приема човек който преживява своята физическа смърт; нека слабите духом, от страх или абсурден егоизъм, подкрепят подобни мисли." "Желанието за ръководство, любов и подкрепа подтикват човека да създава социални или морални концепции за Бог. ... Човек който наистина е убеден от идеята на закона за причините не може дори за момент да се зарадва на идеята за същество което се променя ( държи ) спрямо събитията. ... Бог който награждава и наказва е неразбираем ( неприемлив ) за него. ..." Отговаряйки на японски учен който го е попитал за 'научната истина', Алберт написал: " Сигурно е че убеждението, подобно на религиозните чувства, рационалността или интелигентността на света лежи зад всички научни работи за висш ред. Тази основна вяра, вяра свързана с дълбоки чувства, в превъзходен ум който се разкрива в света на опита, представлява моята концепция за Бог. При по-общ поглед това може да се представи като "пантеистично" ( Спиноза )." С това ставя ясно, че когато Алберт споменава "Бог", напр. " Бог не играе на зарове ( комар ) със вселената", и " Господ Бог е хитър, но не е злобен" той е имал предвид нещо подобно на рационалност във вселената. Той е записал твърдението че: " дълбоко емоционално убеждение за съществуването на висша рацианална сила, която е представена в неразбираемата вселена, формира моята идея за Бог". Със сигурност тай не се е отнасял към нищо подобно на Бог от библията, който е създател, законотворец, съдия и спасител. |
| Коментар на Стивън Хокинг, имащ твърде малко общо с БПЦ: Бог не само играе на зарчета, но понякога ги хвърля там, където не може да ги види. А спорът "играе ли Бог на зарчета?", т.е. дали светът е напълно детерминистичен или не, има още по-малко общо с религиозните убеждения на спорещите физици. |
Възможно е Айнщайн да не е бил християнин, но това не означава, че не е бил вярващ. Той е евреин. А защо тогава, все пак, е написал това? "Аз вярвам в Бог като в личност и по съвест мога да кажа, че нито една минута от живота си не съм бил атеист... Лъчезарният опит на Иисуса Назаретянина ми оказа потресаващо впечатление. В Него Бог ни се е открил в най-ясен и разбираем образ. Него почитам и аз. |