Отиди на страница:
| "Ще унищожим езика ви, като го замърсим с измислени думи. Вие вече не се разбирате помежду си; не разбирате нито нас, нито дори самите себе си. Ние винаги ще обезсмисляме всички ваши прогресивни идеи и ще ги превръщаме в пълен абсурд." - http://www.heliopol.com/izpoved-bg.html |
| уарауара, по първия ти въпрос лично към мене - приемам без всякаква насмешка отговора на 99 и винаги съм се възхищавала на синтезираните му, много точни и заредени с хумор отговори. Що се касае до юношата - "тропарко", мисля, че много от изказалите се реагираха, без да познават ситуацията. Авторът говори за един ученик, в който той е разпознал бъдещ интелектуалец. Такива деца има в ЕГ - малко са, но ги има!!! Аз мисля, че изказването на момчето е искрено и симптоматично - родният език (Хайде без "майчин", а!, щото напомня изучаването на малцинствените езици в държавата ) поради причините, които авторът е посочил, наистина се "владее на ниво делнично общуване". И се опитах чрез въпроса си да подскажа една от действителните причини умните деца в бг училище да владеят свободно чуждия, а не българския език. Няма провокация към младия човек в преподаването на бг литература. Не се изисква собствено мислене и позиция, изисква се тема, т.е. клишета от научната критика, мисли на даскалоналивника, следване на авторитети. Това предизвиква отказ от четене на художествена и научна литература на родния език и устойчив конформизъм в поведението му. Накрая: струва ми се, че последното изречение от текста на Г.Константинов някак си "виси". На мен поне не ми стана ясно, какво съдържание той влага в думи, като "нормален човек", "роден дом" и "глобални кули". Мисля, че в съдържанието на "роден дом" има нови характеристики, а и "нормата"??? за човек в съвременния свят задава други граници. |
| Много навременна статия! Повече по темата и за напред!...Българският ни език е замязал на руско-турско-английска чаршия, но лабаво нема! И ингилизите непрекъснато цвилят, че езикът им се видоизменя според модите на GSM комуникацията...Що се отнася до привържениците на хербарии – хубаво е да се подеме дискусия има ли мариновани езици на планетата и ако да – кои са те Честит утрешен празник на всички изкушени в БУДИТЕЛСТВОТО форумци |
| "Нямам претенции да съм Гьоте. Всеки говори тъпотии... Аз съм обикновен човек и са ми присъщи всички човешки слабости. Гледам да не се правя на умник... Сигурен съм, че моите текстове един ден ще се учат в училище. Едновремешните рапъри са били Христо Ботев, Смирненски. Има много общо между биографиите на Тупак Шакур и Ботев. Тупак има парче "Скъпа мамо", Ботев - "Майце си". Пеят за едно и също. Яворов има стихотворение за секса... Но ние ползваме новия жаргон. А след 10 години в България няма да пишат на кирилица, а на интернетица." ... Мишо Шамара, рапър, "За литературата" Честит ни празник утре!  Редактирано от - Doctora на 31/10/2005 г/ 12:34:14 |
Очилатия утрешен интелектуалец много ми прилича на днешните интелектуалци гурбетчии, които след едногодишен престой зад граница се завръщат забравили родния си език, на всяка втора дума употребяват чуждици или питат наивно ''как беше тази дума, забравих как се казва на български''  |
| Нормално си звучи: A parapet consists of a dwarf wall along the edge of a roof, or round a lead flat, terrace walk, etc., to prevent persons from falling over, and as a protection to the defenders in case of a siege. The word comes from the Italian parapetto and/or the French parapet, from Italian para, imperative of Italian parare (to cover, defend) and petto (breast), ultimately from the Latin pectus (breast); the Germans use the term Brustwehr (breast-defence). |
| Доброто владеене /не казвам - перфектно, защото е смешно/ на чужд език на ниво колкото родния, е резултат от няколко условия, поне едното трябва да е изпълнено. 1/ Да си го засмукал още с майчиното мляко - т.е - единият от родителите ти или нянята ти да са чужденци. 2/ Пак от ранна детска възраст да си живял в страната, за която чуждият за теб език е роден. Първите две - по Монтен. 3/ В езиковата гимназия повечето от учителите ти да са чужденци /за предпочитане да не могат да комуникират на родния ти език/. Тези, които са учили език по учебници и с учители българи, изучавайки го "академично"- с всичките му правила - лексика и граматика, обикновено четат и пишат много добре, на се затрудняват да говорят свободно, защото обикновено си превеждат от родния език на чуждия. За да владееш добре чужд език, трябва да мислиш на него, така както децата общуват на даден език, без да са наясно със системата на организацията му. Нашата преподавателка французойка в Университета ни казваше на шега, че говорим френски език като маркизи от 16-ти век- много стилно, тежко и официално. Най-добре подготвената по френски език моя състудентка, отличничка на целия курс - която от от десет години е вече във Франция, където е преводач , ми разказваше, че в първата година на живота си там, изпаднала в истинска депресия, защото й се струвало, че въобще, ама въобще не знае френски, толкова различен й изглеждал там. После говорила с Юлия Кръстева, която я успокоила, че това е нормално. За да владееш чуждия език на нивото на родния си, толкова свободно, казала тя, трябва, образно казано, да самоубиеш родния си, защото той повече ти пречи, отколкото помага. Така че, статията на Константинов ми изглежда малко нещо фантастична, в частта й, където твърди, че някой се изразявал по-добре на чужд език, изучаван в езикова гимназия, отколкото на роден. Това просто е невъзможно. Всеки, който що-годе ползва или владее чужд език, го знае. Редактирано от - Сибила на 31/10/2005 г/ 15:05:03 |
| Езиковата вавилонска кула ще се срути, но е много рано да се прогнозира какъв ще бъде остатъчният суругат – китайски, английски, испански ??? А що се отнася за българския език сега, той най много се порти от македонците, както и руският се разваля от украинците и белорусите. А бе почти всяка държава – езикофундаментална си има държава езикопортеща. Даже се стига до парадокса в някои случаи езикопортещата държава да става водеща и езикофундаментална /САЩ/, а други представат дори да се разбират един друг /Исландия – основана от норвежки затворници и Норвегия/. Езикът никога не е престанал да се развива и най–вече в посока рационалност, която не винаги е съпосочна с красота, но и красотата е виртуална и възприятието й зависи от рецепторите. |
| Сибила както винаги е права. Би ми било интересно какво мисли , по въпроса : Това дете не самоубива ли себе си , за да може да говори родния си език? И ако самоубие родния си език , какъв бъдещ интелектуалец ще стане? Все си мисля , че няма да е български. Пък после на наследниците му , някой властимащ , сигурно ще връчва ордени. Не мислиш ли , че е така СИБИЛА? P.S.Сещам се за Христо ЯВАШЕВ , който не иска да се споменава , че има нещо общо с тази страна. КОЛКО ЛИ МЪКА Е ВИДЯЛ/ИЗПИТАЛ ТОЗИ ЧОВЕК , за да постъпи така? |
| Ще добавя още един щрих по темата. Ето какъв въпрос ми задава моят петокласник, който от 1 клас изучава български и английски език, а от 5 клас - руски език "Почему ю так мислиеш?" това са знания придобити в една "елитна" Гимназия с преподаване на чужди езици - тотална обърквация! |
| Мнението ми, Пламене, беше в духа на подкрепа на тезата, че еднакво добре можеш да владееш два, три или повече езика само ако са изпълнени първите две Монтенови условия. Превключването от езин език на друг е сложен мисловен процес, превключване на важни копчета в мозъка - компютър, и в известна степен представлява едно малко насилие, от което компютърът може да изпуши. Затова преводачите на кабини, майсторите на симултанния превод, би трябвало да бъдат много добре възнаградени, тъй като преводаческия труд /изчислено било/, водел до изтощение, което във физически измерения можело да бъде сравнено само с изтощението от тежкия миньорски труд. |
| Сибила, аз вече намекнах веднъж за Джоузеф Конрад, но никой не реагира - вероятно ще се каже, че това е изключение, което потвърждава правилото. |
| ПАК съм съгласен с теб, ама не отговаряш по ТЕМАТА. P.S.Ако нямаш мнение, добре, ама ми е интересно какво мислиш ти/ Вие / ако предпочиташ уч. форма/. |
| Нищо не е самоубило хлапето. Просто има такава фаза при интензивното учене на чужд език. В един момент започваш да мислиш и дори да сънуваш на другия език, затрудняваш се да формулираш на български неща научени направо на другия език, които рядко или почти никога не си срещал на родния си. След това постепенно автоматизираш процеса на преформулиране от език на език, просто се изисква време за това. За това с най-голям успех учат по два и повече езика децата, не на последно място и защото разполагат с поне десетина години докато пораснат за да си подредят чекмеджетата с езиците. |
Да, Манрико, аз се досетих какво намекваш. Джоузеф Конрад май беше поляк и до края на живота си не успявал да се изрази добре на английски, заеквал и се смущавал, а иначе пишел много добре, дори казват, че езикът му, със привнесените чужди езикови форми, изглуждал странно прелестен, именно поради това. |
Кондрад далеч не е единственият писател, който пише не на родния си език. Но това са подробности. Просто ми се струва, че авторът, когото уж обсъждаме, този път е сътворил тъжно слаб текст. Може би, защото на него самия не му е ясно какво точно трябва да мисли и какво точно го смущава в случая.  |