Отиди на страница:
| Манрико, Конрад не е единственият писател, писал на нероден език. Но не и при условията на момчето, което учи в езикова гимназия в България. Пълното двуезичие (bilinguisme) е фикция. До него се доближават единствено щастливци, израснали с два езика в семейството - т.е. деца от смесени бракове, както и такива (с по-малък успех) от емигрантски семейства, родени и изучили се в приемната страна. Но дори и у тези две групи е доказано, че единият от езиците си остава по-силен, т.е. пълно изравняване не може да има. Да се създава у младите възпитаници на езикови гимназии илюзия, че знаят идеално чуждия език - както усещам в статията - е не само погрешно, но и вредно за тях. Това е, съжалявам. |
ОК СИБИЛА , този път отговора ти ме удовлетворява, ПРОСТИ ми лчбопитството което проявих , макар и възпитаван във времена когато казвахме:"Любопитството е признак на ниска култура." Все пак сега времената са други , нали  .P.S."ПИЛАТОВСКОТО" извъртане на обстоятелствата е от друго време. Хората са разсъждавали по този проблем 2000 години , и по СВЕТА много хуманисти са дали точна и безкомпромисна оценка на това. А който е изостанал в своето интелектуално развитие , нека си остане изостанал, да си научи домашното , и да се яви пак на изпита. Петима ПЕТКО не чакат , дето се вика!! |
Да, така е, Клио, и аз това казвам - като възпитаник на езикова гимназия, а после и Университет - специалност френски език и литература. Иначе, примери много - ето например Йожен Йонеско - румънецът, който написал всичките си романи на френски. Да, но с майка французойка. |
| на маститите български езиковеди, писатели и прочие , не им прави никакво впечатление , че всяка вечер на телевизионния екран четат :nova, BTV, BBT, STAR Akademy.Big Brother и т.н? |
| Даващ мнение, не е виновна елитната езикова гимназия, а фактът, че да се научи чужд език на що- годе прилично ниво е, както казах, сложно занятие. Случва се често - когато ти се налага да превключваш на чужд език, независимо какъв - мозъкът ти подава команда "чужд език" и ти включваш първо на този чужд език, който най-добре си усвоил. И на мен се е случвало руски туристи да ме спират на улицата и да ме питат как да стигнат до някое място, а аз да им отговарям, забележи, не на български, а на френски. Това става автоматично. Има хора, които никога не могат да научат чужд език, така както други пеят фалшиво. И то си е дарба. Имах съученичка в гимназията, отлична математичка, която в края на подготвителен клас не успя да скърпи нито едно изречение на френски език, имаше само двойки, затова непрекъснато плачеше, а после напусна и завърши с отличие математическа гимназия. Редактирано от - Сибила на 31/10/2005 г/ 17:11:50 |
| Права си Сибила! На мен пък ми се е случвало френски туристи да ме спират на улицата и да ме питат къде се намират, пък аз да им отговарям на испански! А най-странното е, че не знам испански. Френски - също.  |
| О, риж, ти си някакъв уникален случай тогава, много се радвам за теб, дори само на едното ти желание да откликнеш на нуждите на хора в затруднение Редактирано от - Сибила на 31/10/2005 г/ 17:18:26 |
Здрасти, Клио,  , така седи въпросът, уви, с чуждите езици, никой не трябва да си прави илюзии, че ще постигне върховни успехи, творейки на чужд език, а не на родния си.С редки изключения, разбира се. |
| АМи вие зашто казвате уиски, а не... житена ракия, бре дупедавци???? Даже и в Париж 4орбата е 4орба, и никои =интИликтуалец=  не пише дълги нихилисти4ни бълво4и..... Заштото няционялното ястие си има собствено име.............   |
| Абе никой не очаква от един шкембеджия да е филолог. Макар че в БГ обратното е много по-вероятно, но това е друга тема. Проблемът не е в нон стоп шкембето, а в писанията на ужким грамотни хора, където четем разни работи като "обсесии", "икономикс" и "фрустрации". |
| Има едно просто обяснения за описания феномен и авторът сам го е загатнал. В часовете по литература учениците се занимават с тропосването на литературно научни съчинения (теми) написани на изчанчен български и наблъскани с клишета и тромави високопарни изрази. В часовете по чужд език в езиковите гимназии също се изучава литература и се пишат съчинения, но целта е да се демонстира познаване на езика и свободно изразяване на мисли, а не композиране на шаблонни произведения бъкани с извратените стилистични похвати и изразни средства присъщи на българските литературни критици. В резултат, съвсем естествено, децата се научават да се изразяват по-добре на чуждия език. |
| Hi [keilaina mə laina] Всичко това е салата, предполагам, съзнаваш го добре - няма такова нещо като онеправдани гении, които ги мъчат да отбират български в училище - езика на глупците, ако не се лъжа : "... опитах чрез въпроса си да подскажа една от действителните причини умните деца в бг училище да владеят свободно чуждия, а не българския език..." Под светлината на следващата ви поява: "... За да има баланс между владеенето и мисленето на родния и чуждия език са необходими поне равностойни учебни програми и преподаватели..." слагам, така да се каже, клавиш. Това е непостижимо дори в Ecole du Beau Soleil в Швейцария, ако се сещате за какво става дума. Смея ли да ви обърна внимание, госпожо, че това тук не е симпозиум, а е форум, тоест, свободна дискусия. Ами, отворете поне малко, поне едното ухо за другите. Фичо достатъчно ясно обобщи съмнението в гимназия - била тя елитна, езикова - да е възможно подобно "овладяване". Сибила още по-подробно и с картинка е обяснила защо. Макар че - мога да разбера и това, че има хора, които по-добре владеят и се изразяват на авторитарно-статиен език отколкото на майчиния си. Ваш покорен кореспондент, аз имах по едно време едно време навика да посещевам едно подобно заведение, виж ти, точно в течение на няколко броени години, когато всички преподаватели (без бълг език и математика) бяха действително велики британци (по-късно ги обявиха шпиони, нейадърни или подобни и ги изгониха, с изключение само на един патриот). Въпреки това, можах да се усетя някак си свободен и дори да сънувам на английски доста по-късно. Ясно, гениалността ме е отминала. Сега си карам времето в една страна където четириезичието е сравнително твърде често и твърде често задължително изискване. Шарл дьо Костер и Жак Брел, например, имат нещо сбъркано с произхода си и с предпочитания език за артистична изява. Но това с нищо не подкрепя "гениалната теория" и свидетелства само за едно - човек може да овладее добре, изящно, перфектно един и всеки чужд език, ако достаъчно добре и изящно владее собствения си. Противното е възможно единствено когато е откъснат от родната среда прекалено невръстен - имаше един Маугли овладял чуждия език по-добре от майчиния, нали? Тия дни някъде тъдява, включително и някои измежду нас, питаха откъде бил нечий първи милион. Намирам, че имаме сходен ребус - откъде са, или по-точно - къде са се дянали, първите десет години на въпросният млад интелектуалец. Без повече и по-нататъшна, както се казва на среден немски език "дрън-дрън-ярина", лично смятам, че единствено последното изречение на статията съдържа действително нещо и заслужава внимание. Останалато е, досадно е да се повтаряш, просто салата. Иначе риж (шапка, Рижи) е точно в десятката защо сме тук и си чешем езиците. (това - последното е на зачезнал южно-германски диалект от 17ио век) |
| Мое ли да се изкаем и ние с гайдите? Моята е с десет дудука, на двете девятки е с 14. Ами сега? Ще речете каква какофония, каква скизофрения. Ни най-малко. Надувам си дудуците според нуждите. Дисертациите си пишем на френски, защитаваме на английски, с колегите говорим на италиански, руски и испански. Български с домашните и по чатовете. И всичко с много любов, блаженство и безкрайно удоволствие. Мерси. Да ви се връща.  |
, то бива, бива фукане 